№ 5115
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110136499 по описа за 2024 година
Производството е образувано по подадена от Д. Е. Л. искова молба насочена
против ЗК „У.“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ вр. чл.
99 ЗЗД за заплащане на сумата от 1500.00лв., представляваща неизплатена част от
дължимо се застрахователно обезщетение по Договор за застраховка „Каско“,
обективирана в Застрахователна полица № 2290011****, с предмет застраховка на лек
автомобил „Ауди Q2“ с ДК № СВ **** КВ, във връзка с вреди от настъпило на
05.06.2023г., в гр. София, /адрес/ ПТП, ведно със законна лихва от 05.06.2023г. до
окончателно изплащане на сумата.
С протоколно определение от 14.03.2025г. / л. 166 /, на основание чл. 214
ГПК е допуснато изменение на иска, чрез увеличаване размера на претенцията от
първоначално заявените 1500.00лв. на 9608.88лв.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
лек автомобил „Ауди Q2“ с ДК № СВ **** КВ на 05.06.2023г., в гр. София, /адрес/, е
участвал в ПТП, като водачът му излизайки от гараж отнел предимството на другия
участник, управляващ лек автомобил „Шкода Октавия“ с ДК № КН **** КА. Сочи се,
че щетите по лек автомобил „Ауди Q2“ с ДК № СВ **** КВ били в дясната му страна,
като същите са индивидуализирани. Навеждат се доводи, че към датата на настъпване
на произшествието процесният лек автомобил е бил собственост на „П.Л.“ БГ, като
при ответника била заведена преписка по щета 22119001597/08.06.2023г., по която
било определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 3016.09лв.
Релевират се съображения, че изплатеното застрахователно обезщетение не покрива
щетите по автомобила. Твърди се, че между собственика на автомобила „П.Л.“ БГ и
ищеца Д. Л. на 20.09.2023г., е сключен договор за цесия, за който ответникът е
уведомен с покана – уведомление на 20.09.2023г. Сочи се, че и след получаване на
уведомлението не е изплащано друго обезщетение.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника
застраховател, с който ответното дружество не оспорва обстоятелството, че към датата
на настъпване на ПТП-то процесният лек автомобил „Ауди Q2“ с ДК № СВ **** КВ е
1
бил застрахован при ЗК „У.“ АД по застраховка „Каско“, обективирана в
Застрахователна полица № 2290011****. Не се спори и по факта, че е определено и
изплатено застрахователно обезщетение в посочения в исковата молба размер от
3016.09лв., както и че до ответника е изпратено и получено уведомление – покана за
процесния договор за цесия. Дружеството застраховател оспорва претенцията по
основание и размер, в каквато насока са изложени подробни съображения.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ вр. чл. 99 ЗЗД.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че лек
автомобил „Ауди Q2“ с ДК № СВ **** КВ към датата на настъпване на процесното
ПТП е имал валидна застраховка „Каско“, обективирана в Застрахователна полица №
2290011**** при ЗК „У.“ АД, че във връзка с процесното ПТП при ответника е
заведена преписка по щета 22119001597, по която е определено и изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 3016.09лв., както и че 20.09.2023г., между
собственика на автомобила „П.Л.“ БГ и ищеца е сключен договор за цесия, с който се
прехвърлят всички вземания, свързани с процесната застраховка „Каско“, както и че
ответникът е уведомен за цесията с уведомление – покана от 20.09.2023г.
Обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства
намира опора в приобщените по делото писмени доказателства – копие на договор за
застраховка „Каско“ /л. 9/, копие на договор за цесия /л. 14/, копие на уведомление за
цесия /л. 15/, платежно л. /19/.
Спорът между страните е концентриран върху обстоятелството по какъв
механизъм следва да се определи дължимото се застрахователно обезщетение.
С отговора на исковата молба дружеството застраховател сочи, че съгласно
общите му условия за леки автомобили над 4 години и до 14 години дължимото
застрахователно обезщетение се определя по един от изброените начини – по фактура
на доверен сервиз, посочен от застрахователя, избран от застрахования сервиз само
след предварително писмено съгласие на застрахователя или по експертна оценка по
методиката на застрахователя.
Този механизъм на определяне на дължимото се обезщетение е инкорпориран на
страница 9 от Общите условия на ответника, т. 12.14.1.1 / общи условия л. 75/
С молба от 30.01.2025г. /л. 135 по делото/ ищецът оспорва процесната клауза от
общите условия като нищожна.
Съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ / предишна чл. 208, ал.1 КЗ отм./ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно
обезщетение в уговорен между страните по договора срок и което не може да
надхвърля застрахователната сума, освен ако това е предвидено в този закон. Също
така с оглед на чл. 386, ал.2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.
За да е основателен искът за присъждане на застрахователно обезщетение,
застрахованият/трето ползващо се лице е длъжен да докаже наличието на сключен
застрахователен договор, настъпването на застрахователното събитие и че е изправна
страна по договора. По отношение на застрахователното обезщетение, което се дължи
с оглед чл. 386, ал.2 от КЗ, то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието.
Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид
2
и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и практиката на ВКС,
обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения / решение №
6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013 г. по т.
д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.;
решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение №
209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение №
156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о./, постановени при действието
на КЗ (отм.) , но приложими и в настоящия случай, съгласно която за възстановителна
стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна
цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага
коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да
се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ.
По изложената аргументация следва извода, че дължимото се застрахователно
обезщетение следва да се определи по средни пазарни цени към датата на настъпване
на процесното ПТП, респективно неоснователно е възражението на ответното
дружество, че дължимото се застрахователно обезщетение следва да се определи по
реда на т. 12.14.1.1 от Общите условия, а именно по фактура на доверен сервиз,
посочен от застрахователя, избран от застрахования сервиз само след предварително
писмено съгласие на застрахователя или по експертна оценка по методиката на
застрахователя.
На следващо място следва да се отбележи, че при предявена по съдебен ред
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи
същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на
застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва заключение
на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба
№ 24/2006 г. на КФН /в този смисъл решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г.
на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение
№ 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г.
по т. д. № 1 069/2010 г. на ВКС, II ТО, решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. №
1586/2013 г. на ВКС, ІІ ТО и др., приложима и по отношение на действащия КЗ/.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно-
автотехническа експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и
изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация се
установява, че за процесния лек автомобил не се предлагат алтернативни резервни
части, необходими за неговото възстановяване.
От таблицата на л. 8 от заключението / л. 159 по делото/ се установява, че
стойността необходима за възстановяване на процесния автомобил по средни пазарни
цени на нови части към датата на ПТП е 10055.52лв, който размер е релевантен за
дължимото се застрахователно обезщетение
В подкрепа на този извод е и становище на експерта, изразено в проведеното на
14.03.2025г. открито съдебно заседание, в което същият посочи, че липсват данни към
датата на настъпване на процесното ПТП автомобилът да е бил в гаранция,
респективно дължи се обезщетение по средни пазарни цени в размер на 10 055.52лв.
За безспорно и ненуждаещо се от доказване е обявено обстоятелството, че
ответникът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 3016.09лв.,
респективно неизплатената част е в размер на 7039.43лв.
След допуснатото изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК, претенцията е
заявена за сумата от 9608.88лв.
По изложената аргументация следва извода, че искът се явява частично
основателен за сумата от 7039.43лв., като над тази сума до максимално предявения
3
размер от 9608.88лв. или за разликата от 2569.45лв., искът е неоснователен.
Върху тази сума следва да се присъди законна лихва от датата на подаване на
исковата молба 18.06.2024г., до окончателно изплащане на сумата, доколкото
акцесорна претенция за мораторна лихва не е заявена, а законната лихва по иск с
правно основание чл. 405 КЗ се дължи от датата на подаване на исковата молба.
По разноските.
След допуснатото изменение на иска размерът на претенцията е 9608.88лв.,
уважената част е в размер на 7039.43лв., респективно отхвърлената част е в размер на
2569.45лв., при каквото съотношение следва да бъдат разпределени разноските по
делото.
Ищецът претендира разноски в размер на 2384.35лв., от които 384.35лв. –
държавна такса, 200.00лв. – депозит вещо лице и 1800.00лв. – адвокатско
възнаграждение. В проведеното открито съдебно заседание процесуалният
представител на ответника формулира възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от ищеца, което съдът намира за основателно, доколкото
делото не се отличава с фактическа и правна сложност, проведено е едно открито
съдебно заседание, като не са разпитвани свидетели, а единствено и изслушано
заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена САТЕ. С оглед изложеното
настоящият съдебен състав намира, че адекватният размер на адвокатското
възнаграждение на ищеца е 1200.00лв., респективно на същия следва да се признаят
разноски в общ размер на 1784.35лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество следва да заплати на
ищеца разноски с оглед уважената част на иска в размер на 1307.20лв.
На ответника следва да се признаят разноски в размер на 500.00лв., от които
400.00лв. – депозит вещо лице и 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника
разноски с оглед отхвърлената част на иска в размер на 133.70лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК **********, да заплати на Д. Е. Л., ЕГН
**********, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ вр. чл. 99 ЗЗД, сумата от 7039.43лв. –
неизплатена част от дължимо се застрахователно обезщетение по Договор за
застраховка „Каско“, обективирана в Застрахователна полица № 2290011****, с
предмет застраховка на лек автомобил „Ауди Q2“ с ДК № СВ **** КВ, във връзка с
вреди от настъпило на 05.06.2023г., в гр. София, /адрес/ - ПТП, ведно със законна лихва
от датата на подаване на исковата молба - 18.06.2024г. до окончателно изплащане на
сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска, в частта, за сумата от 2569.45лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
да заплати на Д. Е. Л., ЕГН **********, сумата от 1307.20лв. – разноски.
ОСЪЖДА Д. Е. Л., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на ЗК „УНИКА“ АД , ЕИК **********, сумата от 133.70лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5