Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 75
гр. Велико Търново, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на
двадесет и осми февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Данаилова
при
участието на секретаря С.А. изслуша докладваното от съдия Данаилова адм. д. № 765 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е с правно основание чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС, вр. чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на М.С.С.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Плевен, първоначално
против мълчалив отказ на министъра на правосъдието да се произнесе по по негова
молба изх. №1664/26.05.2022 г., а впоследствие изричен такъв с писмо изх.
№6990/22.06.2022 г. на началника на Отдел СДВРП в ГДИН. С последното молбата на
М.С. за преместване в Затвора Ловеч е оставена без последствия като
неоснователна, с който акт С. е запознат лично на 27.08.2022 г.
С Определение № 11199 от 06.12.2022г. на ВАС по адм.
Дело № 11110/2022г. делото е изпратено на Административен съд Велико Търново
след като всички съдии от административен съд Ловеч и Административен съд Плевен са се отвели от разглеждането му.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на оспорения отказ, като постановен в нарушение на
материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. М.С. желае
преместване в затвора в Ловеч на основание чл. 62, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, за да
може да бъде включен в курсове за придобиване на специалност, учене, да повиши
квалификацията си, тъй като в затвора в Ловеч има училище и организират курсове
за преквалификация.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява
лично и чрез ***И.от Ловешка адвокатска колегия. Процесуалният представител
поддържа жалбата и моли за нейното уважаване. Иска преписката да бъде върната
на административния орган за произнасяне в 14-дневен срок. Претендира за
присъждане на разноски. Уточнява, че оспорването е срещу изричното произнасяне
с писмо №6990/2206.2022 г. на началника на Отдел СДВРП в ГДИН. По същество
пледоарията е насочена срещу мълчалив отказ. Развиват се доводи, че от
доказателства по делото се установява, че администрацията на Затвора Плевен не обезпечава
условия за обучение, квалификация и образование, с което пряко засяга правната
сфера на жалбоподателя. Счита, че Заповед №Л-3020/2019 г. за утвърждаване на
Правила е неотносима и не гарантира осигуряване на правото на лишените от
свобода в Затвора Плевен да получат образование.
Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител юк О., оспорва
подадената жалба като недопустима, алтернативно – неоснователна и недоказана, и
моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли, доколкото отказът е
законосъобразен. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни
съображения развива в писмено становище. Счита, че С., като осъден на доживотен
затвор и изолиран в единична килия, не отговаря на изискванията и условията за
включване в учебна дейност на основание чл. 213 и чл. 214 от ППЗИНЗС, вр. чл.
33 и чл. 34 от Правилата за условията и реда за образование, обучение и
квалификация на лишените от свобода, обвиняемите и подсъдимите, настанени в
местата за лишаване от свобода, утвърдени със Заповед №Л-3020/2019 г. Отделно излага
съображения, че в затвора има училище – СУ „ Димитър Митев“, в което лишените
от свобода се обучават от първи до дванадесети клас, като то разполага с два
филиала – в Затвора Плевен и в Затвора Белене. Подчертава, че в Затвора Ловеч
от три години не са провеждани курсове за придобиване на професионална
квалификация, които по принцип се организират от ГДИН и от Държавно предприятие
„Фонд затворно дело“. Затворническото ръководство е подавало заявки за
провеждане на курсове, но такива не са организирани. По тези аргументи,
ответникът заявява, че дори жалбоподателят да отговаря на условията за
обучение, той не би могъл да се включи в курсове за професионална квалификация,
тъй като такива не са организирани през последните години в Затвора Ловеч.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по
делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от
фактическа страна следното:
С изх. №1664/26.05.2022 г. на Затвора Плевен М.С.С. е адресирал до
министъра на правосъдието молба за преместване от Затвора Плевен в Затвора
Ловеч, тъй като там има училище и периодично се организират преквалификационни
курсове за различни дейности – готвач, заварчик, водопроводчик и други.
Искането е мотивирано с желанието на С. да учи, да изкара всички курсове, които
организират там, и да придобие предлаганите специалности. Искането е входирано
в министерството на 31.05.2022г.
Като не е получил отговор на молбата си, на 07.07.2022 г. М.С. е сезирал
Административен съд – София град с жалба вх. №25498/07.07.2022 г. срещу
мълчалив отказ на министъра на правосъдието. Няма данни за пощенското клеймо на
изпращане. Жалбата е изпратена по подсъдност на Административен съд – Плевен. С
Определение №11199/06.12.2022 г. на ВАС по адм. дело №11110/2022 г. делото е
изпратено на Административен съд – Велико Търново след като всички съдии от
Административен съд – Плевен и Административен съд – Ловеч са се отвели от
разглеждането му.
Молбата е изпратена по компетентност от министерството на правосъдието в
ГД“ИН“, където е входирана с №М-569/01.06.2022 г. Междувременно, в отговор на
подадената от него молба за преместване е издадено писмо изх.
№ИЗ-6990/22.06.2022 г. на началника на Отдел СДВРП в ГДИН. На 27.08.2022 г. М.С.
лично е уведомен за издаденото писмо, за което е положил подписа си. В писмото
е посочено, че за привеждане в друг затвор за включване в учебна дейност
лишените от свобода не трябва да са изолирани в единична килия без право на
участие в колективни мероприятия към започване на учебната година или на
квалификационния курс. Лицата, които не отговарят на тези изисквания, както и
доживотно осъдените в зона за повишена сигурност, могат да бъдат включени в
самостоятелна форма на обучение при условия и ред, определени от МОН. Проверка
на ГДИН е установила, че С. е със завършено средно образование при постъпването
си в местата за лишаване от свобода. По тези съображения молбата е оставена „без
последствия“.
В съдебно
заседание жалбоподателят лично потвърждава, че има средно образование.
Видно от Докладна записка №ИЗ-3429/30.12.2022 г. на
заместник-началника на Затвора Ловеч този затвор разполага с училище – СУ
„Димитър Митев“, което има два филиала – в Затвора Плевен и в Затвора Белене. На
територията на мястото за лишаване от свобода, където е понастоящем М.С., е
обезпечено наличието на учебно заведение, идентично по вид с това в Затвора
Ловеч. От докладната записка става ясно, че като завършил втори гимназиален
етап, С. има възможност да придобие първа и втора квалификационна степен
„шлосер“. По данни на заместник-началника на Затвора Ловеч такива курсове не са
провеждани там от три години, въпреки подаваните от ръководството на затвора
заявки до компетентните органи за организиране въобще на курсове за различни
специалности (не само за шлосери), от които самата затворническа администрация
има потребност за целите на „домакинските длъжности“ в помощ на затворническия
персонал.
По делото са приети материалите, съдържащи се в административната
преписка, изпратена с писмо изх. №ИЗ-7796/13.07.2022 г. от ГДИН, както и
Докладна записка №16/03.01.2023 г. на зам.-началника на Затвора Ловеч, Заповед
№Л-3020/19.07.2019 г. на ГДИН за утвърждаване на Правила за условията и реда за
образование, обучение и квалификация на лишените от свобода, обвиняемите и
подсъдимите, настанени в местата за лишаване от свобода и Заповед №
Л-1070/3/27.02.2020 г. на главен директор на ГДИН.
При така установените факти, съдът намира следното от
правна страна:
Съдът приема, че жалбата е депозирана в
законоустановения срок. Предвид чл. 25, ал. 1 от АПК датата на започване на
производството е датата на постъпване на искането в компетентния
административен орган, в който то е подадено. На основание чл. 31, ал. 2 от АПК
когато органът, започнал производството, установи, че индивидуалният
административен акт трябва да бъде издаден от друг административен орган, той
му изпраща незабавно преписката, като уведомява този, по чиято инициатива е
започнало производството, както и привлечените до момента заинтересовани
граждани и организации. Налице е изрично произнасяне
от 22.06.2022 г., но поради късното уведомяване на С., съдът приема, че
оспорването е в срок. Съгласно общоприетата постановка,
сроковете за произнасяне на компетентен административен орган по искания за
издаване на индивидуални административни актове са инструктивни. Неспазването им няма
за последица погасяване на материалната му компетентност. Компетентността
произтича от закона и изтичането на определен времеви период, с изключение на
мандатността, не лишава органа от нея. След изтичане на сроковете органът не
губи възможността да се произнесе. Издаденият след изтичане на срока акт е
действителен.
Обжалваният отказ с писмо изх.
№ИЗ-6990/22.06.2022 г. на началника на Отдел СДВРП в ГДИН представлява индивидуален административен акт по смисъла
на чл. 21 от АПК, с него се засягат права и законни интереси на жалбоподателя,
който е негов адресат. Същият подлежи на съдебен контрол по законосъобразност
по реда на чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС, вр. чл. 145 и сл. от АПК. При това жалбата е
подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването. Всичко
изложено налага извода за нейната допустимост.
Възраженията на ответника за недопустимост на жалбата поради
насочването ѝ срещу ненадлежен ответник са неоснователни. По силата на
чл. 154, ал. 1 от АПК съдът конституира страните служебно по правилата на чл.
153 от АПК, което в случая е сторено с Определение от 22.12.2022 г., видно от
което като ответник по делото не е конституиран министърът на правосъдието, а
главен директор на ГД „ИН“.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 62, ал. 3
от ЗИНЗС, преместването или отказът за такова преместване на лишени
от свобода от един затвор в друг, се извършва със заповед на главния директор
на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Съобразно нормата на чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС и предвид
представената по делото Заповед №Л-107/3/27.02.2020 г. на главния директор на
ГДИН оспореният административен акт, обективиран в писмото отказ, е издаден от
компетентен орган.
Изричният отказ е съставен при спазване на изискването
за писмена форма. От текста на писмото става ясно кой е неговият конкретен
адресат – М.С., а не началника на Затвора Плевен. Видно от доказателствата по
делото лицето е запознато с него и упражнило правото си на жалба по реда на чл.
62, ал. 3 от ЗИНЗС пред съда, поради което непосочването в акта на реда за
обжалване не е нарушило правото му на защита и не представлява съществен порок
на формата и не води до незаконосъобразност на акта.
Органът е бил сезиран с искане за преместване с
изрично посочено правно основание – чл. 62, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, вр. чл. 159
от ЗИНЗС, поради което и произнасянето му е именно във връзка с така
дефинираното от заявителя основание за преместване. Актът съдържа фактически
основания, с които органът е обосновал постановения от него отказ – заявителят
не отговаря на изискванията по чл.213 и чл. 214 от ППЗИНЗС, както и по чл. 33 и
чл. 34 от Правилата и има завършено средно образование, въз основа на което
оставя молбата „без последствия“. Следователно (при наличие на изложени
фактически основания за отказ от органа, в отговор на претендирано от заявителя
посочено правно основание), липсата на изричен текст в отказа за правното
основание за преместване, не е съществен пропуск/порок на формата и не би могло
да доведе до незаконосъобразност на акта. Въпреки изложеното, компетентният
орган следва да полага нужните усилия при изготвяне на индивидуални
административни актове те да отговарят точно на законовите изисквания за форма
и технически да са издържани по общите правила и стандарти за оформяне на
документите в администрацията.
В хода на административното производство не се
установяват съществени нарушения, допуснати от страна на административния орган.
Заявлението на лицето е препратено по компетентност и е разгледано от правоимащ
орган, установени са относимите факти и обстоятелства по чл. 35 от АПК.
Депозираното искане за преместване е с претендирано правно основание чл. 62,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 159 от ЗИНЗС, по което е и направеното произнасяне по
съображения за липсата на предпоставки за преместване.
Съдът намира, че обжалваният отказ не противоречи на
нормите на материалния закон и на неговата цел.
Според нормата
на чл. 62, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, на която се е позовал жалбоподателят в
искането си за преместване, преместването на лишени от свобода от един затвор в
друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ при включване в обучения, в курсове за придобиване на
специалност, за повишаване на квалификацията или за работа – при изявено
желание от лишения от свобода. В случая обаче липсват доказателства за изявено
желание на лишения от свобода да бъде включен в обучения, в курсове за
придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа. Това
обстоятелство е посочено като мотив за преместване в искането за преместване,
но няма данни М.С. преди това да е поискал да бъде включен в някаква конкретна учебна
дейност и форма, за което да е сезирал съответните органи, отговорни за
учебното дело.
Според чл. 162, ал. 2 от ЗИНЗС лишените от свобода,
навършили 16-годишна възраст, се обучават в училищата по ал. 1 по тяхно
желание. Жалбоподателят, носейки доказателствената тежест по чл. 170, ал. 2 от АПК, не установи по делото, че са били налице условията за издаването на
позитивен за него акт за преместване, доколкото нито твърди, нито доказва да е
заявил с нарочно заявление желанието си да се обучава. Съответно липсват
индикации за наличие на материалноправната предпоставка по чл. 62, ал. 1, т. 1
от ЗИНЗС С. да е включен в обучение, в курс за придобиване на специалност, за
повишаване на квалификацията. Включването предполага проучване на осигурените
възможности и реално организираните курсове, подаване на заявление, неговото
одобряване и записване на участника в съответния курс. Тоест преместване е
възможно при изявено желание за включване на лицето в провеждани реалното
обучения, а не въз основа на общо и хипотетично позоваване, че има желание „да
учи, да изкара всички курсове, които организират в Затвора Ловеч и да придобие
предлаганите там специалности“.
Тълкуване на нормата на чл. 62, ал.1, т. 1 от ЗИНЗС предполага
достъп до образование на лишените от свобода и в тази връзка – последващо
преместване поради факти и обстоятелства, настъпили след първоначалното
разпределение на лишения от свобода. За да се уважи конкретно искане за конкретно
преместване е необходимо да са налице реално провеждащи се в новото място
обучения, отговарящи на неговия образователен ценз. Жалбоподателят лично в
съдебно заседание заявява, че има средно образование. Към момента на
постъпването си в местата за лишаване от свобода жалбоподателят е със завършено
средно образование. Респективно, по смисъла на чл. 161, ал. 3 от ЗИНЗС той
разполага с документ, утвърден от Министерството на образованието и науката, за
завършената образователна степен и това, съобразено с обстоятелството, че
училището в затвора предлага образование от първи до дванадесети клас, го
лишава от възможността повторно да покрие същата образователна степен.
От друга страна, видно от Докладна записка
№ИЗ-3429/30.12.2022 г. на заместник-началника на Затвора Ловеч този затвор
разполага с училище – СУ „Димитър Митев“, което има два филиала – в Затвора
Плевен и в Затвора Белене. Тоест, на територията на мястото за лишаване от
свобода, където е понастоящем М.С., е обезпечено наличието на учебно заведение,
идентично по вид с това в Затвора Ловеч, което обезсмисля преместването на
лицето.
От докладна записка става ясно, че като завършил втори
гимназиален етап, С. има възможност да придобие първа и втора квалификационна
степен „шлосер“. Тоест, при желание може да се включи в курс за придобиване на
специалност, за повишаване на квалификацията. По данни на заместник-началника
на Затвора Ловеч такива курсове не са провеждани там от три години, въпреки
подаваните от ръководството на затвора заявки до компетентните органи за
организиране въобще на курсове за различни специалности /не само за шлосери/,
от които самата затворническа администрация има потребност за целите на
„домакинските длъжности“ в помощ на затворническия персонал. Тоест, дори да
беше подал искане за участие в курс, С. /а и всеки останал лишен от свобода,
отговарящ на съответните изисквания/ нямаше да може да се включи поради
реалната липса на курс.
Разпоредбата на чл. 159 от ЗИНЗС предвижда равен
достъп и възможност, но не и задължение лишените от свобода да бъдат включени в
образователни, обучителни и квалификационни дейности. Освен това за лишените от
свобода като жалбоподателя, изтърпяващи наказанието доживотен затвор,
приложение намират и правилата на чл. 198, ал. 5 от ЗИНЗС, според които участието
им във всички дейности /включително учебни/ трябва да бъде заедно с останалите,
изтърпяващи същото наказание. Тоест, освен общите правила за включване в учебни
дейности по отношение на тази категория лишени от свобода има допълнителни
предпоставки и изисквания.
По изложените съображения жалбата като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото основателно е искането на ответника
за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.
143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27ж от Наредба за заплащането на
правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража е от 80 до 150 лв. Съдът
намира, че с оглед правната и фактическа сложност на делото, следва да се уважи
претенцията на ответника за размер от 80 лв.
Така мотивиран и на основание и чл. 172, ал.
2 от АПК, вр. чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС,
съдът
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.С., изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора Плевен, против Писмо изх. №6990/22.06.2022 г.
на началника на Отдел СДВРП в ГДИН, с което му е отказано преместване в Затвора
Ловеч.
ОСЪЖДА
М.С.С.,
ЕГН: **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“
в Затвора Плевен да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
на основание чл. 62, ал.
3 от ЗИНЗС.
Копие от решението да бъде изпратено на М.С. ***.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: