Р Е Ш Е Н И Е
№ / 27 март 2019 Година
гр. С.З.В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
26.02. 2019 година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
СЕКРЕТАР:
ДИАНА ИВАНОВА
Като
разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ
Търг.д.
№ 1027 по описа за 2019 год.,
за
да се произнесе съобрази:
Обжалвано е решение №
1090/23.10.2018 год., постановено по гр. д.
№ 1347/2018 год. по описа на РС – С.З.в частта, с която е признато за
установено по отношение на „Е.” ЕООД, гр.С.З.**, магазин „Е.”, ЕИК ***,
представлявано от А.Т.А., съществуването на вземането на „Р.Е.” ООД, гр. С.З.**,
**, ЕИК **, представлявано от Р.И.Н., за сумата 525,60 лева за незаплатена продажна цена на 10 чифта
работни обувки по фактура № **********/12.03.2013 г., с 255,12 лева мораторна лихва от 13.03.2013 г. до 21.12.2017 г. и законна
лихва от 22.12.2017 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 109/05.01.2018 г. по ч.гр.д.№
57/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд и е осъден ответникът да
заплати на ищеца сумата от 324,89 лева, представляваща разноски в заповедното
производство, както и сумата от 604,79 лева, представляваща разноски в исковото
производство.
Въззивникът „Е.” ЕООД счита, че решението е незаконосъобразно и
необосновано, като излага подробни съображения. Моли съда да отмени решението е обжалваната
част. Претендира разноски.
Въззиваемият „Р.Е.” ООД оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Моли
съда да остави в сила решението в обжалваната му част. Претендира разноски.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият си състав, след
като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното
производства, УСТАНОВИ:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск, с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК за
признаване на установено по отношение на по отношение на фирма „Е.” ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.С.З., ***, магазин „Е.", че
вземането му по заповед за изпълнение № 109 от 05.01.2018 год. по ч.гр.дело №
57/2018г. по описа на Районен съд С.З.съществува, както и да му бъдат присъдени
направените в производство разноски.
От приложеното към настоящото производство ч.гр.д. №
57/2018 г. по описа на РС – С.З.е видно, че ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумата от 525,60
лева, представляваща главница по фактура № *********/12.03.2013 г., сумата от
255,39 лева мораторна лихва от 12.03.2013 г. до
22.12.2017 г., ведно със законната лихва от 22.12.2017 г. до окончателното й
изплащане и съдебни разноски. Съдът е издал Заповед за изпълнение №
109/05.01.2018 г., с която е уважил заявлението на ищеца. Срещу така издадената
заповед ответникът е подал възражение в срок, поради което за ищеца се е
породил правен интерес за предяви настоящия установителен иск.
От представеното и прието като писмено доказателство по
делото копие на фактура № *********/12.03.2013 г. се установява, че ищецът е продал
на ответника 10 бр. работни обувки на стойност 525,50 лева.
От заключението на назначената по първоинстанционното
производство съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесната фактура
е включена в счетоводните регистри на
ответника и е отразена като задължение по кредита на сч.
с/ка 401 „Доставчици”. Фактурата е включена и в
дневниците за покупки за м.04.2013 г. и
е ползван данъчен кредит от ответника. Вещото лице сочи, че от ответника
му е бил представен протокол за анулиране на ф-ра и
кредитно известие № 3/03.01.2018 г., с който е била анулирана процесната
фактура. Този протокол обаче не е подписан от представител на ищеца, с което е
нарушен чл. 116, ал. 4, т. 4 ЗДДС. Протоколът е осчетоводен в счетоводните
регистри на ответника и е възстановен ползваният данъчен кредит.
Настоящата съдебна инстанция намира, че между страните е
налице облигационно правоотношение по повод осъществена покупко-продажба и е
предоставена услуга, за които е издадена процесната фактура, а именно по
договор за търговска продажба чл. 327 и сл. от ТЗ. Договорът е двустранен и
възмезден и всяка от страните може да иска пълно изпълнение от насрещната, само
в случай, че от своя страна е изпълнила задължението си точно. Фактурата не е
основание за заплащане на цената на дадена стока, но служи като доказателство
за сключен договор, само ако същата съдържа подписите на надлежни представители
на страните, което обстоятелство не е оспорено от ответника. Основание за
плащане е доставката на стоката, като фактурата само удостоверява този факт. Цената
по договора за търговска продажба, сключен между страните, се дължи, не защото
е издадена фактура, а защото е извършено доставянето на описаните в нея стоки.
От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че стоките, описани в процесната фактура са получени от купувача,
поради което същия дължи заплащане на цената за тях.
С поредица свои
решения постановени по реда на чл. 290 от ГПК и
следователно представляващи задължителна практика по смисъла на чл. 280 ал. 1,
т. 1 от ГПК, а именно: решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на
ВКС, ІІ т.о. и цитираните в него: решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. №
380/2008 на ВКС, І т.о. и решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г.
на ВКС , ІІ т.о. , както и решение № 42 от 19.04. 2010 г. по т.д. № 593/2009 г.
на ВКС, ІІ т.о., съставите на ВКС приемат, че фактурата може да се приеме като
доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба
между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид,
стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на
издаване. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на
ответника-купувач, включването и в дневника за продажбите по ДДС и ползването
на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват
неговото съществуване/ решение № 42 от 19.04. 2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на
ВКС, ІІ т.о./.
Не е налице хипотезата на чл. 301 от ТЗ, поради което не могат да
бъдат определяни като действия предприемани от името на търговеца при отсъствие
на представителна власт издаването на процесната фактура
от В.З.. В тежест на ответника е да представи
доказателства, които липсват по делото. Напротив, като управител и на двете
дружества между които се извършва покупко-продажбата е управителя Радослав
Нанев, който не е се противопоставил на действията, предприети от името на
търговеца веднага след узнаването.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението на РС – С.З.в обжалваната
му част е правилно и следва
да бъде потвърдено.
Въззиваемият следва да заплати на въззивника сумата от 400 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1090/23.10.2018 год., постановено по гр. д. № 1347/2018 год. по
описа на РС – С.З.в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „Е.”
ЕООД, гр.С.З.**, магазин „Е.”, ЕИК ***, представлявано от А.Т.А., да заплати на „Р.Е.” ООД, гр. С.З.**, **, ЕИК
**, представлявано от Р.И.Н. сумата от 400 лева /четиристотин лева/,
представляваща разноски пред настоящата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.