Решение по дело №159/2010 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 224
Дата: 19 февруари 2010 г. (в сила от 10 март 2010 г.)
Съдия: Иво Василев Добрев
Дело: 20102120200159
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 януари 2010 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ 

                 , гр.Бургас, 19.02.2010г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд,  наказателен състав

на  петнадесети февруари две хиляди и десета година

в публично заседание в следния състав :

                                                              

Председател:Иво Добрев

                                                              Съдебни заседатели:

Секретар : Златка Калоянова

Прокурор : ………………….

като разгледа докладваното от съдия Иво Добрев

наказателно административен характер дело номер 159 по описа на съда за 2010 година за да се произнесе взе предвид следното :

       

           Производството по делото е образувано по повод жалбата на С.Я.И., ЕГН **********,*** против наказателно постановление №6 /30.11.2009г., издадено от ВНД Директор на ОДМВР гр.Бургас, с което за извършено нарушение на чл.14д от ЗКВВООБ на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева на основание чл.26 от ЗКВВООБ.

          След преценка на събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.11.2009г. свидетелят К.К.-инспектор-криминална полиция при РУМВР гр.Приморско бил извикан спешно на работа от началника на Районното управление. Негови колеги го уведомили, че се извършва проверка на лица, които са ловували в ДЛС-Ропотамо. Около 18.00 часа К. получил указания да отиде в дома на жалбоподателя и да изземе ловното оръжие на същия. При пристигане на място в село Веселие, ул.”Ропотамо”,№15, служителят на МВР открил само съпругата на С.И., а малко по-късно разговарял по телефона с последния, като му разпоредил  да се прибере в дома си, за да разговарят. Жалбоподателят изпълнил дадените му нареждания и след няколко минути се появил, но заявил на К., че не притежава ловно оръжие, поради което няма как да го предаде. Това принудило полицейския служител да извърши справка по телефона, като след направена такава се установило, че в базата данни на МВР съществува информация за притежавано от жалбоподателя оръжие, а именно пушка. На повторно зададения въпрос къде се намира пушката му И. отговорил, че я е оставил в дома на Г.У. от с.Веселие. Контролните органи, придружавани от жалбоподателя посетили адреса на посоченото лице, което било приканено от И. да предаде пушката му. Оръжието иззел лично свидетеля К., като сравнил фабричния номер и марката на пушката, с тези записани в масивите на МВР.

За това, че не изпълнил задължението си, произтичащо от закона да съхранява ловното си оръжие марка ИЖ, фабр. № Р0887 на място, определено от органите на МВР, а предоставил същото на Г.У. от с.Веселие срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение №6/13.11.2009г.

            Административнонаказващият орган приел, че е извършено нарушение на чл.14д от ЗКВВООБ, същото е безспорно установено и издал обжалваното постановление, с което е наложил на нарушителя административно наказание глоба в размер на 500 лева.

     Установената с акта и наказателното постановление фактическа обстановка кореспондира с показанията на актосъставителя Д.А.- инспектор в служба “КОС” при ОД на МВР гр.Бургас, дадени в съдебно заседание. Последният споделя, че не е констатирал лично нарушението, но е пристъпил към ангажиране на отговорността на жалбоподателя, след като се е запознал внимателно с всички писмени материали, изготвени от служители на РУ на МВР-Приморско, приложени към административнонаказателната преписка. Свидетелят К. заявява, че лично е констатирал извършеното нарушение, като е иззел посочената в АУАН и НП пушка, собственост на жалбоподателя. Категоричен е, че ловното оръжие не се е намирало на съхранение в дома на жалбоподателя или пък в него самия, а в дома на лицето Г.У. от село Веселие, ул.”Странджа”, №16. А.А. свидетелства, че той самият посетил местопроизшествие, намиращо се на друго място и констатирал, че жалбоподателят е ловувал, след което избягал и това наложило да разпореди на К. незабавно да открие И. и изземе ловното му оръжие.

По делото е приложен и протокол от 20.03.2009г., с който се утвърждава от службите на МВР мястото, на което жалбоподателя е следвало да съхранява своето оръжие-в дома си в село Веселие, заключено в метална каса, неподвижно закрепена за стената.

Разпоредбата на чл.14д ал.1 от ЗКВВООБ предвижда, че огнестрелното оръжие и боеприпасите за него се съхраняват по ред, определен с правилника за прилагане на закона.Чл.48 и следващите от ППЗКВВООБ задължава всички лица, придобили огнестрелни оръжия да ги пазят от кражби, изгубване или достъп на други лица, което задължение кореспондира с ангажимента на жалбоподателя да съхранява ловното си оръжие на мястото, одобрено от службите на МВР-в конкретния случай- в метална каса, поставена в къщата на И. ***.

По мнение на настоящия състав, като е предал и оставил за съхранение ловното си оръжие на Г.У., жалбоподателят е осъществил признаците от състава на административното нарушение, посочено в АУАН и НП от обективна страна. И. е бил длъжен да съхранява оръжието си на посоченото по-горе място, освен в случаите, когото ловува. Безспорно обаче при прибирането си в село Веселие, същият е преустановил тези си занимания, поради което е следвало да направи всичко необходимо и положи дължимата за собственик на огнестрелно оръжие грижа, във връзка с неговото съхранение, като го прибере на нарочно определеното за това място и по този начин, осуети всякаква възможност до същото, достъп да получат и други лица. Вместо това, против правилата и съвсем целенасочено И. предал пушката си на У., който трябвало да я съхранява, докато собственика и не си я поиска. Жалбоподателят е извършил нарушението умишлено и не може да бъде кредитирано мнението, че реакцията му е била продиктувана от уплаха или стрес.

Съдът не приема изложените от процесуалния представител на жалбоподателя доводи, че няма как И. първо да е ловувал и ловното му оръжие да е иззето от служителите на РДГ-Бургас, а след това в село Веселие същата процедура по изземване да се повтори отново. В АУАН №4422/01.11.2009г. е записана единствено и само датата на констатиране на деянието, но не и часа или периода от време, в който същото е извършено. Това при положение, че не са ангажирани доказателства за противното води до извода, че като хронология събитията са се развили по следния начин-първо е била иззета ловната пушка на жалбоподателя от свидетеля К., след което действията на И. са били предмет на обсъждане и анализ от служителите на лесничейството, които стигнали до извод, че трябва да съставят АУАН за извършено от него нарушение на чл.84 ал.2 от ЗЛОД. Отделен е въпросът, как след като жалбоподателя не е бил заловен и установен на място от същите тези служители, наложило се е допълнителното му издирване от органите на МВР, актосъставителят е стигнал до извода, че същото това лице е “ловувало с извадено и сглобено оръжие”. Изясняването на това обстоятелство, обаче не е предмет на настоящото производство.

По тези съображения съдът смята, че нарушението е осъществено от обективна и субективна страна, така че определената от актосъставителя и наказващия орган квалификация е правилна и законосъобразна. Завръщайки се от лов или от мястото, на което е пребивавал И. е бил длъжен да носи със себе си ловното си оръжие, за да може веднага да го прибере и съхранява на определеното за това място. Като е оставил същото на съхранение при У., собственикът му е нарушил законовите разпоредби, вменяващи му задължение да не допуска по никакъв начин достъп до него на трети лица. Като не е изпълнил този си ангажимент жалбоподателят е извършил съставомерно деяние и е поставил в опасност живота и здравето на трети лица.

Наказващият орган е съобразил факта, че нарушението е извършено за първи път, взел е предвид имотното състояние на И., който е пенсионер, като е наложил глоба в минимален размер. Същото е адекватно на степента на обществената опасност на извършеното и е достатъчно за постигане превантивните цели на наказанията по чл. 12 от ЗАНН. Постановлението е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде  потвърдено.

          Предвид гореизложеното на основание чл.63 от ЗАНН Бургаският районен съд

 

                                                Р     Е     Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №6 /30.11.2009г., издадено от ВНД Директор на ОДМВР гр.Бургас, с което за извършено нарушение на чл.14д от ЗКВВООБ на С.Я.И., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева на основание чл.26 от ЗКВВООБ.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба  пред Административен съд гр.Бургас в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: Иво Добрев

 

Вярно с оригинала!

Златка Калоянова