Решение по дело №918/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 78
Дата: 26 януари 2022 г.
Съдия: Таня Ташкова Русева Маркова
Дело: 20212100500918
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Бургас, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20212100500918 по описа за 2021 година
С Решение № 260453 от 15.03.2021г., постановено по гр. дело №
3715/2020г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлен иска на „Кожите“
ЕООД против „Венера-Кн“ ООД за осъждане на ответника да преустанови
неправомерните си действия по паркиране на моторни превозни средства
пред самостоятелен обект с идентификатор 67800.502.535.1.8, собственост на
ищеца, представляващ магазин със застроена площ от 51, 39 кв.м. в гр. С., ул.
Р., ет. *, обект – магазин № *, находящ се в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 67800.502.535 с предназначение на
самостоятелния обект – за търговска дейност, състоящ се от търговско
помещение и санитарен възел, с които действия ответникът пречи на ищеца
да упражнява правото си на собственост върху обекта в пълен обем, както и
за осъждане на ответната страна да предприеме всички необходими действия
за отстраняване на маркировката и на монтираните съоръжения с цел
запазване на място за паркиране върху имот с идентификатор 67800.502.535 и
имот с идентификатор 67800.502.359.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
1
„Кожите“ ЕООД със седалище гр. София, с която се претендира да бъде
отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено
ново решение по съществото на спора, с което да бъдат уважени предявените
искове. В жалбата се посочва, че постановеното решение противоречи на
материалния закон. Посочва се, че за да отхвърли предявените по делото
искове, първоинстанционният съд е приел, че според одобрения проект пред
процесния магазин са предвидени паркоместа и като поддържа
съществуването им, ответната страна не действа неправомерно. В жалбата се
посочва, че този извод на съда е напълно неправилен, противоречащ на закона
и неотговарящ на действителното положение, тъй като по делото е
установено, че не е налице одобрен проект, според който пред процесния
магазин да са предвидени паркоместа, а и съдът е направил този извод
въпреки, че доказателствата по делото опровергават напълно твърденията на
ответната страна, че разчертаването на паркоместата е в съответствие с
проектната документация на сградата. В жалбата се посочва, че решението е
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като
в срока за отговор на исковата молба писмен отговор на исковата молба не е
подаден от страна на ответното дружество, а такъв е депозиран след
изтичането на преклузивния срок за това. Посочва се, че съдът е допуснал
гласни доказателства и е приел писмени доказателства, с които се цели
установяването на твърдения, които са изложени от ответника след срока за
отговор на исковата молба, които са преклудирани. В жалбата се посочва, че
съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната
съвкупност, като е подходил избирателно при обсъждането на
доказателствата по делото, а някои от събраните доказателства са игнорирани
при формиране на изводите. В жалбата се посочва, че в нарушение на чл. 146
от ГПК съдът не е указал на ищеца, че следва да установи, че именно
ответникът чрез своите представители и служители постоянно извършва
действия по паркиране на моторни превозни средства пред магазина на
ищеца, а независимо от това в решението е прието, че ищецът е трябвало да
проведе такова доказване. В жалбата се сочи, че е необоснован извода на
съда, че ищцовото дружество не е установило, че неправомерните действия се
извършват именно от ответното дружество, както и направения извод, че след
като проектът на сградата позволява пред нея да се паркира, то поставените
на мястото скоби не смущават правата на ищеца.
2
В съдебно заседание – въззивното дружество чрез своя Управител
Г. Б. и чрез своя процесуален представител поддържа своята жалба и счита,
че следва да бъде уважена, а атакуваното решение да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, по силата на
което да бъдат уважени предявените два обективно съединени иска.
Ответната страна по въззивната жалба – „Венера – КН“ ООД със
седалище гр. С. депозира по делото писмен отговор на жалбата, в който се
посочва, че всички възражения, изложени във въззивната жалба са
неоснователни. В отговора се излагат подробни съображения относно
твърденията за неоснователност на доводите на въззивното дружество.
Посочва се, че съдът правилно е приел, че е налице одобрен проект за така
обособените паркоместа. В отговора на жалбата се посочва, че от събраните
по делото доказателства не се установява по какъв начин описаните в
исковата молба действия създават за ищеца пречки за ползването на
собствения му имот.
Не се отправя искане за представяне на допълнителни
доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба чрез
своя Управител Красимир Кичиков и чрез своя процесуален представител
оспорват въззивната жалба и считат, че първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и
твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са два обективно съединени иска от „Кожите“ ЕООД
против „Венера-КН“ ООД, с които се претендира да ответното дружество да
бъде осъдено да преустанови неправомерните си действия по паркиране на
моторни превозни средства пред самостоятелен обект с идентификатор
67800.502.535.1.8, собственост на ищцовото дружество, представляващ 3
магазин № *, със застроена площ от 51, 39 кв.м., с адрес на имота – гр. С., ул.
„Р.“, ет. *, обект – магазин № *, с които действия ответното дружество пречи
на ищцовото дружество да упражнява правото си на собственост върху
посочения обект в пълен обем, както и да предприеме всички необходими
действия за отстраняване на незаконосъобразната маркировка и на
3
монтираните съоръжения с цел запазване на място за паркиране върху
посочените имоти, а именно – поземлен имот с идентификатор 67800.502.535
и поземлен имот с идентификатор 67800.502.359.
За да отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд е
приел, че по делото не се установява наличие на неправомерни действия от
страна на представители на ответното дружество, които да смущават правото
на собственост на ищцовото дружество.
На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка на първоинстанционното решение,
настоящата инстанция намира, че атакуваното решение е валидно и
допустимо, а по повод наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на решението, съдът намира следното:
По делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим № * от ***.2018г., том *, нот. дело № */2018г. по описа на
Нотариус с район на действие – Районен съд – Бургас, от който е видно, че
„Венера – КН“ ООД със седалище гр. С. продава на купувача „Кожите“ ЕООД
следния свой недвижим имот, а именно – самостоятелен обект с
идентификатор 67800.502.535.1.8 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. С., представляващ магазин № * със застроена площ от 51, 39
кв.м., с адрес на имота – гр. С., ул. Р., ет. *, находящ се в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 67800.502.535 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., с предназначение на
самостоятелния обект – за търговска дейност, състоящ се от търговско
помещение и санитарен възел, ведно с прилежащите части в размер на 25, 85
кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от
правото на строеж върху терена.
По делото е представено Писмо, отправено от Община Созопол
до Управителя на „Кожите“ ЕООД, в което се посочва, че собствеността на
терена пред магазина, която е част от УПИ ХІІІ, кв. 52а по плана на гр. С. е
частна, за ниско застрояване, собственост на „Венера – КН“ ООД,
собствеността на тротоара и улицата пред имота, в който е разположен
магазина е общинска публична собственост за първостепенна улица, съгласно
4
справка от КККР към СГКК – Бургас, като широчината на тротоара пред
обект с идентификатор 67800.502.535.1.8 съгласно действащата улична
регулация на кв. 52а по плана на гр. С. е 2.00 метра. В писмото се посочва, че
относно паркирането в УПИ ХІІІ, кв. 52а по плана на гр. С., поземлен имот с
идентификатор 67800.502.535 по КК на гр. С. за същото няма одобрена схема
за паркиране на автомобили, съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 4, т. 3 от
ЗУТ „в сграда в режим на етажна собственост необходимите места за
паркиране се осигуряват с инвестиционния проект в – отделни места за
паркиране със статут на принадлежност към съответните самостоятелни
обекти в сградата“.
По делото е представено писмо от Община Созопол до „Кожите“
ЕООД, в което се сочи, че в площ публична община собственост – тротоар
пред гореописания поземлен имот са монтирани неправомерно съоръжения за
запазване на места за паркиране. Предвид установеното, на собственика на
сградата в урегулиран поземлен имот ХІІІ 502, 535, кв. 52а е указано срочно
да изпълни необходимите действия по освобождаване на цялата площ на
тротоара пред поземления имот, като видно от наличната проектна
документация е предвидено за паркиране да се ползва единствено частта от
поземления имот между сградата и тротоара.
По делото е представено и Удостоверение № 34 от 18.05.2017г.,
изд. от Община Созопол, от което е видно, че жилищна сграда, състояща се
от партерен етаж – банков офис и търговски помещения и първи етаж,
състоящ се от 3 броя апартаменти е въведена в експлоатация.
По делото е представено заключение по допусната съдебно-
техническа експертиза от 29.10.2020г., от неоспореното заключение на която
е видно, че от приложената ситуация от одобрения проект за жилищната
сграда около сградата са предвидени изграждане на плочници, пътеки, 12
броя паркоместа за паркиране на автомобили и висока растителност. Вещото
лице посочва, че съгласно действащата улична регулация на кв. 52а по плана
на гр. С., тротоарът пред самостоятелен обект с идентификатор
67800.502.535.1.8 е с широчина 1, 50 метра.
В съдебно заседание, вещото лице допълва, че дълбочината на
участъка от тротоара до сградата е измерена от вътрешната страна на
тротоара към поземления имот. В случай, че автомобил се паркира върху
5
поземления имот пред магазина, а част от него не е паркирана върху тротоара,
то свободната площ през магазина ще бъде приблизително 30 см. Вещото
лице посочва, че който е в магазина няма да има видимост, тъй като
паркираните автомобили ще пречат на видимостта, а от външна страна, всеки
от нивото на погледа си, може да види дали магазинът е отворен и дали има
вътре клиенти. Вещото лице посочва и обстоятелството, че самият тротоар не
е права линия, а е под формата на „дъга“.
По делото е представено копие от идеен проект, заверен с печат
на Община Созопол и поставена „Оценка за съответствие на инвестиционните
проекти“ от страна на „Билд Консулт 09“ ЕООД, от който проект е видно, че
при изграждане на сградата са предвидени четири апартамента, които
отговарят на изискванията за „жилище“ и 4 паркоместа, 15 апартамента за
сезонно ползване с 3 паркоместа и търговска площ от 449 кв.м., като на 100
кв.м. е предвидено едно паркомясто или общо – 5 паркоместа – общо за целия
обект са предвидени 12 паркоместа. Тези обстоятелства изцяло се
потвърждават и от представената по делото Обяснителна записка по
отношение на жилищната сграда, в която се намира търговския обект на
ищцовото дружество, в която изрично е посочено, че за всяко жилище е
осигурено място за паркиране, търговските площи също са нормативно
осигурени с паркоместа, а за апартаментите за сезонно ползване е ползван
норматива за хотелските легла.
По делото в качеството му на свидетел е разпитан П. Г. А., от
показанията на когото се установява, че познава Г. Б. повече от 40 години и
знае, че има магазин на ул. Р., посещавал е магазина няколко пъти когато го е
купил и впоследствие няколко пъти. Свидетелят посочва, че първоначално
пред магазина не е имало паркоместа, имало е тротоарна площ и е нямало
фиксирани паркоместа. Свидетелят посочва, че когато е посещавал магазина
пред него е имало паркирани автомобили, като единият път не е могъл да
влезе в магазина, тъй като едната кола е спряла до самата врата на магазина.
Свидетелят посочва, че по принцип няма място за преминаване и той се е
учудил, че са сложили такива очертания. Свидетелят посочва, че
денивелацията е такава, че като има паркирани коли не може да се види, че
има магазин. Свидетелят посочва, че първоначално – към 2017г. не е имало
разчертани паркоместа.
6
По делото в качеството му на свидетел е разпитан З. Г. А., от
показанията на когото се установява, че живее в гр. С. и през 2019г. е ползвал
един апартамент от сградата. Посочва, че пред сградата има монтирани скоби
и колчета, за да не се паркира безразборно и има колче и скоби и пред
процесния магазин. Свидетелят посочва, че този магазин преди се е ползвал
като магазин за риба и тогава той е ставал свидетел на неправилно паркиране.
Свидетелят посочва, че през 2020г. е имал сключен договор с Община
Созопол за репатриране на неправилно паркирани автомобили и лично се е
отзовавал на сигнали за неправилно паркирани автомобили и е ставал
свидетел на обстоятелството, че колите най-често са паркирани между
скобите и от страни на колчето. Свидетелят посочва, че преди да се монтират
скобите паркирането пред сграда е било безразборно, а маркировката и
скобите са направени от собственика на поземления имот, а пред магазина
има пет-шест паркоместа.
По делото в качеството му на свидетел е разпитан А. И. П., от
показанията на когото се установява, че през 2018г. е имал сключен Договор
за наем с процесния магазин за срок от пет години, но е напуснал имота
преждевременно и когато е напускал имота не е имало изчертани места и
скоби. Свидетелят посочва, че помни това обстоятелство, тъй като е имал
доста проблеми с паркирането пред магазина и е помолил Управителя на
ответното дружество – Красимир Кичиков да разчертаят и да има някаква
организация в паркирането, но това не е помогнало и паркирането на
превозните средства е продължило, след което свидетелят е помолил
Красимир Кичиков да поставят скоби на паркоместата. Свидетелят посочва,
че след това е поставил едно колче, което е стационарно, а отстрани е сложил
две падащи скоби, за да може да се зарежда магазина, тъй като широчината на
подхода е достатъчно широк, за да мине една кола и да разтоварва стоката за
магазина. Свидетелят посочва, че ключовете на скобите е предал на Красимир
Кичиков, тъй като вече не е имал необходимост от тях.
На основание чл. 109 от ЗС собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право. Безспорно е, че за да бъде уважен иск с правно основание чл.
109 от ЗС следва да бъдат установени следните предпоставки – ищецът да е
собственик на вещта, ответната страна да упражнява неоснователни действия
7
по отношение на имота, които пречат на ответната страна да упражнява
своето право на собственост.
На основание чл. 43, ал. 1 от ЗУТ за нови сгради необходимите
гаражи и места за паркиране задължително се осигуряват в границите на
урегулирания поземлен имот.
По делото не се спори, а и от представения Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим № * от ***.2018г., том *, нот. дело №
*/2018г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Бургас се
установява, че „Кожите“ ЕООД е закупило следния недвижим имот, а именно
– самостоятелен обект с идентификатор 67800.502.535.1.8 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. С., представляващ магазин № * със
застроена площ от 51, 39 кв.м., с адрес на имота – гр. С., ул. Р., ет. *, находящ
се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
67800.502.535 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., с
предназначение на самостоятелния обект – за търговска дейност, състоящ се
от търговско помещение и санитарен възел, ведно с прилежащите части в
размер на 25, 85 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и съответните
идеални части от правото на строеж върху терена. В този смисъл – по делото
се установява по безспорен начин първата от посочените предпоставки за
уважаване на претенцията, а именно – ищцовата страна е собственик на
процесния недвижим имот.
От събраните по делото писмени доказателства, както и от
приетото по делото заключение се установява обстоятелството, че при
проектирането на сградата са били предвидени 12 паркоместа, които са
разположени на предната фасада на сградата и като поддържа
съществуването на тези паркоместа на предвидените в проекта им места,
настоящата инстанция намира, че ответното дружество не извършва
неоснователни и неправомерни действия. От събраните по делото гласни
доказателства, както и от приетото по делото заключение на вещото лице по
допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че
разположението на паркоместата и начина, по който паркират моторните
превозни средства не пречи на достъпа на магазина, както и не пречи на
видимостта на хората, които искат да посетят магазина. Установява се и
обстоятелството, че до входа на магазина е осигурен достъп на клиентите на
8
магазина, както и е осигурен достъп на автомобили, които следва да зареждат
със стока търговския обект. В този смисъл, съдът намира, че по делото не се
установява и предпоставката, която следва да бъде налице, за да бъде уважен
иск с правно основание чл. 109 от ЗС, а именно действие, което пречи на
собственика на вещта да упражнява своето право на собственост.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че по делото не се
установява и обстоятелството твърдяните неправомерните действия по
паркиране на моторните превозни средства да се осъществяват от
представители на ответното дружество, за да може да се ангажира
отговорността му по предявения иск по чл. 109 от ЗС.
С оглед на гореизложеното, неоснователен е и предявения иск, с
който се претендира да бъде осъдено ответното дружество да предприеме
всички необходими действия за отстраняване на незаконосъобразна
маркировка и на монтираните съоръжения с цел запазване на място за
паркиране върху посочения имот. Както бе отбелязано по-горе, за да бъде
уважен иск с правно основание чл. 109 от ЗС следва да бъдат установени
неправомерни действия, които да пречат на упражняването на правото на
собственост на ищцовото дружество – предпоставки, които както бе посочено
по-горе не се установяват от събраните по делото доказателства.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че
наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на постановеното
съдебно решение не са основателни. С оглед обстоятелството, че направените
от настоящата инстанция фактически и правни изводи съвпадат с тези, които
са направени от първоинстанционния съд в атакуваното решение, настоящата
инстанция намира, че решението следва да бъде потвърдено, като на
основание чл. 272 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено
искането на ответната страна по въззивната жалба да й бъдат присъдени
направените по делото разноски – сума в размер на 475 лева, представляващи
възнаграждение за адвокат – доказателство за платеното възнаграждение е
представено по делото – лист 60 от въззивното производство.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260453 от 15.03.2021г.,
постановено по гр. дело № 3715/2020г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „Кожите“ ЕООД със седалище гр. София, ЕИК
********* и адрес на управление гр. София, ул. „Христаки Павлович“ № 37,
ателие 2, представлявано от Георги Димитров Бояджиев да заплати на
„Венера – КН“ ООД със седалище гр. С., ЕИК ********* и адрес на
управление гр. С., ул. „Стара планина“ № 30, представлявано от Красимир
Иванов Кичиков сума в размер на 475 (четиристотин седемдесет и пет) лева,
представляваща направените по делото разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба
в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
касационен съд на Република България.
Председател: _______________________

Членове:
1._______________________
2._______________________
10