Определение по дело №1405/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2988
Дата: 19 ноември 2018 г.
Съдия: Светлана Кирилова Цанкова
Дело: 20183100501405
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 19 юни 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ …………../……………..2018 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Цанкова

частно гражданско дело № 1405 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 21218/12.07.2018 г., подадена от Д.В.И. и И.Д.И., чрез адв. И.Д., с искане да бъде допълнено в частта за разноските Определение № 1657/27.06.2018 г., постановено по ч. гр. д. №1405/2018 г. по описа на ВОС. Претендира се присъждане на разноски в полза на молителите в размер на 315,00 лв., от които 15,00 лв. заплатена по сметка на ВОС държавна такса и 300,00 лв. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Х.М.Х. не изразява становище по молбата.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата за допълване на определението в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане от настоящия състав на ВОС.

Производството пред Варненския окръжен съд е образувано по частна жалба на Д.В.И. и И.Д.И. срещу Определение №5200/09.05.2018 г., постановено по гр. д. №5948/2017 г. по описа на ВРС.

С Определение № 1657/27.06.2018 г. на ВОС е отменен обжалвания първоинстанционен акт. При постановяването на определението си, съставът на ВОС не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски, направено от жалбоподателите Д.В.И. и И.Д.И..

Според разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция.

Съгласно т. 1 от ТР № 6 от 2012г. на ОСГТК на ВКС, само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, следва да бъде представен договор или  друг документ, доказващ заплащането им, като следва да бъде указан начинът, по който е извършено то, освен когато по силата на нормативен акт е задължително то да се извърши по определен начин - например по банков път.

В настоящия случай, молителите Д.В.И. и И.Д.И. своевременно са претендирали присъждане на разноски, като са представили доказателства за извършването на такива само за заплатена държавна такса в размер на 15,00 лв. по сметка на ВОС, чрез приложен платежен документ към молба от 29.05.2018 г. Договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ извършването на разноски за адвокатско възнаграждение е представен едва с молбата по чл. 248 от ГПК, поради което следва да се остави без уважение искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, молбата по чл. 248 от ГПК е частично основателна и определението следва да се допълни в частта за разноските, като бъдат присъдени такива в полза на молителя в размер на 15,00 лв.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, Определение № 1657/27.06.2018 г., постановено по ч. гр. д. №1405/2018 г. по описа на ВОС, като:

ОСЪЖДА Х.М.Х., ЕГН **********, адрес *** да заплати на Д.В.И. ЕГН********** и И.Д.И., ЕГН********** ***  сумата от 15.00 (петнадесет) лева, представляваща заплатена държавна такса в производството пред ВОС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ вх. № 21218/12.07.2018 г., подадена от Д.В.И. и И.Д.И., чрез адв. И.Д., с искане да бъде допълнено в частта за разноските Определение № 1657/27.06.2018 г., постановено по ч. гр. д. №1405/2018 г. по описа на ВОС, . за разликата над присъдените разноски в размер на 15,00 лв. до целия претендиран размер от 315,00 лв.

Определението не подлежи на обжалване, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.