Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. София, 13.02.2018г.

                                              

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 2606 по описа за 2017г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

Предявени са искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на вземания с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД след издадена заповед за изпълнение.

Със заявление вх. № 3030870 от 27.04.2017г. ищецът „Ч.Е.Б.“ АД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника „Н.с.“ ЕАД за сумата от 253 430. 28 лева неплатени задължения за предоставена електрическа енергия и мрежова услуга достъп до електроразпределителната мрежа за период м.05.2016г. – м.10.2016г. за обекти на  потребление с клиентски  номера 110000032645, 210004270620, 110000004436, 110000020965 и 210004491542, за което са били издадени 89 броя фактури, конкретно посочени като отнесени към всеки клиентски номер, със законната лихва за забава от 27.04.2017г. и 19 082. 69 лева изтекла лихва от 11.06.2016г. до 29.03.2017г.

В заявлението е било посочено, че „Н.с.“ЕАД е регистрирано като небитов клиент на електрическа енергия при „Ч.Е.Б.“ АД, дружество, притежаващо Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135-11/29.11.2006г., издадена от ДКЕВР.

Въз основа на заявлението е било образувано ч.гр.д. № 26458 по описа за 2017г. на Софийския районен съд, 156 състав и   издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 20.06.2017г., с присъждане на направените от ищеца-заявител в заповедното производство разноски от общо 5 550. 26 лева.   

При постъпило своевременно възражение по чл. 414 от ГПК от  „Н.с.“ ЕАД, ищецът иска да бъдат установени вземанията по заповедта за изпълнение, с присъждане на направените в заповедното и исковото производство разноски.

Допълнително в исковата молба е посочено, че „Ч.Е.Б.“ АД е дружество, притежаващо Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135-11/29.11.2006г. и Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013г., издадени от ДКЕВР. Страните се намират в облигационни отношения по силата на сключени договор за продажба на електрическа енергия № 10849 от 2002г., договор за продажба на електрическа енергия № 30300 от 2007г. и договор за продажба на електрическа енергия № 10849 от 29.03.2007г., с допълнителни споразумения към тях. Договорните взаимоотношения между страните се регулират от Общи условия за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, издадени на основание чл. 98а от ЗЕ, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059 от 07.11.2007г., в сила от 26.11.2007г., изменени и допълнени с Решение № ОУ-03 от 26.04.2010г. на ДКЕВР. Между страните не са били приемани специални условия. Задълженията по издадените фактури са станали изискуеми при условията на чл. 19, ал. 2 от Общите условия.

Ответникът „Н.с.“ ЕАД оспорва исковете по основание и размер.   Оспорва посочените от ищеца договори между страните да имат правно действие поради влезлите в сила общи условия,  съответно поради промените в Закона за енергетиката (в сила от 17.07.2012г.), когато е била въведена новата фигура на доставчик последна инстанция. В отношенията между страните са приложими Общи условия за продажба на електрическа енергия само по отношение на обектите с място на потребление, присъединени на ниво ниско напрежение, които са тези по кл. № 210004491542, кл. № 210004494413 и № 210004270620. За обекти, присъединени на ниво средно напрежение по кл. № 11000004436, кл. № 110000020965 и кл. № 110000032645 не се прилагат такива общи условия и страните не се намират в договорни отношения. За тези обекти ищецът е доставчик последна инстанция, но при липсата на Общи условия на договорите за доставка на електрическа енергия от доставчик последна инстанция и Правила за работа с потребителите на енергийни услуги, съгласно чл. 11, ал. 5, т. 2 и 3 от Наредба № 3/21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, продажбата следва да се извършва въз основа на сключен договор съгласно чл. 15, ал. 4 от Правилата за търговия с електрическа енергия, по цени, определени от КЕВР. Не е ясно още съдържанието на издадените фактури при продажбата на електрическа енергия от доставчик последна инстанция – за сумата от 163 260. 17 лева. Ако съдът приеме, че страните са в договорни отношения и по отношение на тези доставки и има основание за издаване на фактурите, ответникът оспорва същите поради включените в тях цени за мрежови услуги по подробно развити съображения (липсва сключен договор с оператора на разпределителната мрежа „ЧЕЗ Р.Б.“ АД).  Ответникът оспорва и стойността на реално доставеното количество електрическа енергия. Купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока. Ответникът се позовава на чл. 13 от Директива № 2006/32/ЕО от 05.04.2006г. на Европейския парламент. Ответникът възразява и че средствата за търговско измерване за всички места на потребление, посочени в исковата молба, не са  годни да отчетат правилно преминалата електрическа енергия и не са преминали задължителен метрологичен контрол. Като акцесорен се оспорва и искът за лихви за забава. Ответникът също претендира направените разноски.

 Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

Ищецът е търговско дружество с предмет на дейност обществено снабдяване с електрическа енергия, на което от ДКЕВР (КЕВР) е  издадена  Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135-11/29.11.2006г., а след влизане в сила на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г.) - и Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013г.

Още отпреди 2012г. ответникът, еднолично търговско дружество с държавно имущество с предмет на дейност свързан с хидромилеоративния фонд, доставка и продажба на вода за напояване и промишлено водоснабдяване, мелиоративно строителство и други, е имал множество обекти (места) на потребление, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, както и на ниво средно напрежение. При ищеца за доставяната електрическа енергия  ответникът е бил идентифициран като клиент с кодове, освен другото,  клиентски номера 210004270620 и 210004491542 за обекти, присъединени на ниво ниско напрежение, и клиентски  номера 110000032645,  110000004436 и 110000020965 за обекти, присъединени на ниво средно напрежение. Обстоятелствата не са спорни по делото.

За времето от м.май 2016г. до м. октомври 2016г. от ищеца е била доставяна електрическа енергия за обектите на ответника.

Количествата електрическа енергия са били измервани със средства за търговско измерване – електромери, еднофазни и трифазни, които са били отчитани дистанционно и на място. Средствата за търговско измерване са били от одобрен тип, имали са извършвани последващи проверки и са отговаряли  на изискванията на Закона за измерванията и на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.  В този смисъл е заключението на изслушаната по делото комбинирана експертиза, изпълнена от вещо лице икономист и електроинженер.  

Също съгласно експертизата, доставената електрическа енергия е била остойностена при ищеца.

За обектите на ниво ниско напрежение при остойностяването са били съобразени цените на доставената електрическа енергия по Решение № Ц-27 от 31.07.2015г. на КЕВР, Решение № Ц-35 от 01.11.2015г. на КЕВР, както и Решение на КЕВР № Ц-19 от 30.06.2016г. относно утвърждаването на цени в сектор „Електроенергетика“, вр. Наредба № 1 от 18.03.2013г. за регулиране на цените на електрическата енергия (отм.). Освен стойността на електрическата енергия при остойностяването  са били включени и  цени за мрежови услуги (цена за пренос и достъп през/до електропреносната мрежа, цена за пренос на електрическата енергия през разпределителните мрежи на ниво ниско напрежение и цена за достъп), съответно на посочените решения на КЕВР и чл. 28, ал. 2 от Правилата за търговия с електрическа енергия; цена за балансиране на електроенергийната система съгласно Правилата за търговия с електрическа енергия; надбавка за отдадено и използвано количество реактивна енергия по чл. 7 от  Наредба № 1 от 18.03.2013г. за регулиране на цените на електрическата енергия (отм.), вр. § 1, т. 4 от Наредбата, и задължения към обществото, съгласно чл. 12 от същата наредба,  с начисляване и на акциз по Закона за акцизите и данъчните складове (чл. 2, т. 3) и ДДС по ЗДДС.

По сходен начин е била определена и стойността на електрическата енергия за обектите на ниво средно напрежение.    

За доставената електроенергия при ищеца са били издадени 89 броя данъчни фактури, представени по делото, отразени счетоводно  по дебитна сметка 411 като вземане от клиенти в кореспонденция с кредита на сметки от група 70 – начислени приходи от продажби, кредита на сметка 459 – начислен акциз и кредита на сметка 4532 – начислен ДДС за продажбите. Начисленият ДДС е бил включен в Дневник продажби за съответния период и отразен като задължение към бюджета. Издадените фактури  са били на обща стойност 277 097. 78  лева с ДДС.  

Всички фактури са били получени от ответника, осчетоводени по дебита на сметка 601“разходи за материали“, начислен е бил ДДС по дебита на сметка 4531 „ДДС за покупките“ с право на пълен данъчен кредит и е било отчетено задължение към доставчик по кредита на сметка 401 „Разчети с доставчици“.  Фактурите са били отразени от ответника в дневниците за покупки в периода, в която са издадени. Бил е ползван пълен данъчен кредит в размер на 46436. 69 лева.

По фактурите (и за обекти на ниско, и за обекти на високо напрежение) от ответника са били платени 23 709 лева.

Обстоятелствата по счетоводните записвания и плащанията също се установяват от изслушаната по делото комбинирана експертиза.  Вещото лице – икономист е потвърдило и съответствието на издадените фактури с действалия ЗСч.

По делото не е спорно, че за обектите, присъединени на ниво ниско напрежение, съответно доставката на електрическа енергия от ищеца до обектите на ответника, са приложими Общи условия за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, издадени на основание чл. 98а от ЗЕ, одобрени от ДКЕВР (КЕВР) с Решение № ОУ-059 от 07.11.2007г., в сила от 26.11.2007г., изменени и допълнени с Решение № ОУ-03 от 26.04.2010г. на ДКЕВР.

Съгласно клаузата на чл. 19, ал. 1 от Общите условия, потребителят (клиентът) е заплащал на продавача стойността на електрическата енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение. Продължителността на периода за плащане е 10 дни (чл. 19, ал. 2). Потребител, който не е изпълнил задължението си за плащане в срок на дължимата сума за използваната електрическа енергия,  е дължал на продавача обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден.

Не се установяват други уговорки между страните относно забавата при плащането на задълженията по доставка на електрическа енергия, включително по представените с исковата молба договори и споразумения.

Съгласно заключението на изслушаната комбинирана съдебна експертиза в частта,  изпълнена от вещото лице икономист, върху сумите по процесните фактури, считано от 11.06.2016г. до 29.03.2017г., с натрупване, при период на забава след изтичане на десет дни от датата на издаване на фактурите, са изтекли законни лихви в размер на 19 466. 46 лева.

По реда на чл. 162 от ГПК съдът приема, че при възприемане на срок за забава след 14 дни от получаване по фактурите във връзка с доставките по  кл. № 11000004436, кл. № 110000020965 и кл. № 110000032645, изтеклите лихви за забава са в размер  не по-малко от 19 082. 69 лева. Фактурите, при вече посоченото, са били осчетоводени при ответника.

 При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

През процесния период  обекти на ответника - търговец са били присъединени към електроразпределителната мрежа и за обектите от ищеца е била доставяна електрическа енергия. Без значение дали за доставките е бил сключен изрично писмено договор, с извършването им страните са били обвързани от договор за продажба на електрическа енергия – вид договор на пазара на електрическа енергия, към който са били приложими ЗЕ  и Правилата за търговия с  електрическа енергия. Ответникът е  бил небитов клиент по смисъла на § 1,  т.33а от ДР на ЗЕ, вр. чл. 91 от ЗЕ, вр. Правилата за търговия с електрическа енергия, приети с решение на КЕВР, съгласно чл. 91, ал. 2 от ЗЕ, който купува електрическа енергия.  

По отношение на доставките на електрическа енергия за обектите на ниво ниско напрежение е била дължима регулирана от КЕВР цена, съгласно действалите разпоредби на чл. 30, ал. 1, т 9, вр. чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 91 от ЗЕ, вр. чл. 31, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 18.03.2013г. за регулиране на цените на електрическата енергия (отм.), вр. чл. 15, ал. 1, т. 3 от Правилата за търговия с електрическа енергия. Договорът между страните по доставката е бил по регулирани цени.     Ищецът е бил краен снабдител по смисъла на чл. 94а, ал. 1 от ЗЕ, който е осигурявал снабдяването с електрическа енергия  на обекти на небитов краен клиент, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия,  а ответникът не е бил снабдяван от друг доставчик по чл. 95 от ЗЕ – не е правил избор на такъв доставчик.

В рамките на регулацията е била дължима и цена за мрежови услуги, също определяна от КЕВР (чл. 30 от ЗЕ), платима на ищеца доставчик, съгласно чл. 28, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия. Без значение са отношенията на ищеца с „ЧЕЗ Р.Б.“ АД по чл. 98в от ЗЕ, съответно чл. 28, ал. 2 от Правилата за търговия с електрическа енергия и възраженията на ответника в този смисъл са неоснователни. Съответно на Правилата за търговия с електрическа енергия и действалата през процесния период Наредба № 1 от 18.03.2013г. за регулиране на цените на електрическата енергия  (чл. 7 и чл. 12) са били дължими и суми за балансиране на електроенергийната система, надбавка за отдадено и използвано количество реактивна енергия и задължения към обществото. Дължими са били и акциз и ДДС, съгласно Закона за акцизите и данъчните складове и ЗДДС.

Дължимостта на цената на доставената електрическа енергия и мрежовите услуги е и съответно на приложимите към доставките Общи условия по чл. 98а от ЗЕ – потребителят (клиент) е дължал заплащането на продавача на стойността на електрическата енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение.

Електрическата енергия по извършените от ищеца доставки е била   измерена със средства за търговско измерване, съответни на изискванията на действащата нормативна уредба, и ответникът дължи заплащане на нормативно установената регулирана цена на доставките.  

По възприетото от фактическа страна тази цена е била съобразена и в издадените от ищеца данъчни фактури относно клиентски номера 210004270620 и 210004491542 за обектите,  присъединени на ниво ниско напрежение, и твърдението на ищеца че от ответника е било дължимо заплащането на сумите по тези фактури до посочената в комбинираната експертиза част, е основателно.

Също съгласно Общите условия, е била дължима и лихва за забава за периода след изтичането на   10 дни от издаване на фактурите и това твърдение на ищеца по делото също е основателно.

През процесния период, след влизането в сила на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г.), клиентите, присъединени към мрежата на ниско напрежение до сключването на договор за доставка на електрическа енергия на свободния пазар са останали на регулирания пазар и това е по отношение на ответника и неговите присъединени на ниво на ниско напрежение обекти. С изменението на ЗЕ от 2012г. са били транспонирани Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и  на Съвета от 13.07.2009г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО и Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.07.2009г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО – най-общо изискванията на европейското законодателство в областта на вътрешния пазар на електрическа енергия и природен газ от т.нар. трети енергиен либерализационен пакет.  Въведена е била, освен другото, възможност за избор на доставчик, но ответникът не е възползвал от тази възможност.

По разбиране на настоящия съдебен състав по делото е без значение качеството на ищеца доставчик от първа инстанция, фигура също въведена с измененията на ЗЕ през 2012г., съответно на Директива 2009/72/ЕО (т. 47 от мотивите) и съображенията на ответника в този смисъл са неоснователни. По правило, съгласно ЗЕ, доставчикът от първа инстанция е субект, който е длъжен да достави енергия на такива клиенти, които нямат право да купуват на регулирания пазар, но в същото време не са успели да сключат договор за доставка на електрическа енергия на свободния пазар или по някаква причина договорът им е прекратен  (чл. 95а от ЗЕ). В случая такива обстоятелства по отношение на ответника не са налице - и преди 2012г. той е бил присъединен за обектите си на ниско напрежение към електроразпределителната мрежа и е получавал доставки от ищеца, при което и след 2012г. дължи плащането им на ищеца като краен снабдител по регулирани цени, по договор по регулирани цени с приложими посочените общи условия. Друг извод не следва и от разпоредбата на § 196 от ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г.). Съответно на изложеното, не е приложима и Методиката за определяне на цените на електрическата енергия на доставчика от последна инстанция, приета с решение на КЕВР, на основание чл. 21, ал. 1, т. 12 от ЗЕ.    

Съгласно посочените изменения на ЗЕ от 2012г., клиентите на ниво средно и високо напрежение по дефиниция са излизали на свободния пазар. Директива 2009/72/ЕО е разграничавала правилата относно големите небитови клиенти и битовите клиенти, евентуално малките предприятия. С цел развитие на конкуренцията на вътрешния пазар на електроенергия, големите небитови клиенти е следвало да могат да избират своите доставчици, както и да сключват договори с няколко доставчици, за да задоволяват нуждите си от електроенергия. Стойността (цената)  на доставките на електрическа енергия и мрежови услуги не е подлежала на регулация от ДКЕВР. След 2012г. договорът между страните относно обектите на ниво средно напрежение е бил  за продажба на електрическа енергия по свободни цени (чл. 15, ал. 2 от Правилата за търговия с електрическа енергия), съответно на изискванията на тези Правила за търговия и ЗЕ.

Съгласно изискванията (приложимата обща нормативна уредба, от която страните не са се отклонили), при продажбата на електрическа енергия в тези случаи са били дължими цена на доставката,  мрежови услуги, съгласно общата разпоредба на  чл. 28, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, суми за балансиране на електроенергийната система и надбавка за отдадено и използвано количество реактивна енергия и задължения към обществото, всички свободно договаряни, с начисляване на акциз и ДДС.

   За обектите на ниво средно напрежение на ответника от ищеца през процесния период са били издадени фактури за доставената електрическа енергия по посочените компоненти (части) и сумите по фактурите, издадени във връзка с  клиентски  номера 110000032645,  110000004436 и 110000020965 за обектите, присъединени на ниво средно напрежение, до възприетия  от фактическа страна размер, са дължими. Твърдението на ищеца в този смисъл също е основателно, допълнително, че фактурите (както и тези за обектите на ниво ниско напрежение), са били приети от ответника и осчетоводени, при ползван данъчен кредит, при което следва да се приеме, че той се е  съгласил с цената на доставките,  съответно е признал дължимостта им, при доставената електрическа енергия и за формираната обща цена. Точното измерване на количеството на електрическата енергия и по тези доставки се установява по делото. Налице е и частично плащане по различните фактури за обектите на ниско и средно напрежение.  

В отношенията между страните по доставките на електрическа енергия за обектите на ниво средно напрежение, както възразява и ответникът,  не са приложими общи условия, съответно липсва уговорка относно срок за плащане и  забава при плащанията, но между страните - търговци е приложима разпоредбата на чл. 303а от ТЗ, в сила в процесния период, съгласно която ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаването на фактура или друга покана за плащане, при което при забава кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Разпоредбата е по приложението на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16.02.2011г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки. В случая относно плащането на фактурите по клиентски  номера 110000032645,  110000004436 и 110000020965  ответникът е в забава – с изтичане на 14-дневен срок от получаване на фактурите, при което дължи лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в законния размер.

Или за доставките на електрическа енергия от ответника  е била дължима сумата от общо  277 097. 78  лева с ДДС по издадените фактури. Като е платил   23 709 лева, съгласно възприетото от фактическа страна, ответникът е останал задължен за разликата от 253 388. 78 лева. Издадената  заповед за изпълнение от Софийския районен съд за тази главница следва да бъде потвърдена, а в останалата част до пълния размер от 253 430. 28 лева  предявеното вземане по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД не се установява и искът по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъде отхвърлен.

При възприетото от фактическа страна следва да бъде потвърдено вземането за лихви за забава от 19 082. 69 лева, тъй като пълният присъден със заповедта за изпълнение размер е в рамките на потвърденото като дължимо, включително при възприемане, че забавата по част от фактурите следва да е в срока по чл. 303а от ТЗ.

По разноските

Присъдените в полза на ищеца в заповедното производство разноски за държавна такса от 5450. 26 лева и юрисконсултско възнаграждение от 100 лева са съответни на Тарифата за таксите, събирани от съдилищата по ГПК и чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца са дължими 5549. 41 лева разноски в заповедното производство.

В първоинстанционното исково производство ищецът установява разноски за платена държавна такса от 5 450. 26 лева, поне 150 лева от исканите разноски за юрисконсултско възнаграждение  по чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ  и 2 300 лева разноски за експертизи, общо 7900. 26 лева, от които с оглед изхода на делото са дължими 7 899. 06 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 Ответникът също е поискал присъждане на направените разноски. Установява разноски за вещо лице от 700 лева и 300 лева  разноски за юрисконсулт по чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, са му дължими 0. 15 лева.  

Воден от горното съдът

 

                                             Р Е Ш И:

 

 

ПРИЗНАВА за установено, по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, по искове на „Ч.Е.Б.” АД, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление *** Бизнес Център, срещу „Н.с.“ ЕАД, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление ***,  че „Н.с.“ ЕАД дължи сума от 253 388. 78 лева (двеста петдесет и три хиляди триста осемдесет и осем лева и седемдесет и осем стотинки) неплатени задължения за предоставена електрическа енергия и мрежова услуга достъп до електроразпределителната мрежа за период м.05.2016г. – м.10.2016г. за обекти на  потребление с клиентски  номера 110000032645, 210004270620, 110000004436, 110000020965 и 210004491542, за което са били издадени 89 броя фактури, конкретно посочени като отнесени към всеки клиентски номер, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,  със законната лихва за забава от 27.04.2017г. и 19 082. 69 лева (деветнадесет хиляди осемдесет и два лева и шестдесет и девет стотинки) изтекла лихва, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 20.06.2017г. по ч.гр.д. № 26458 по описа за 2017г. на Софийския районен съд, 156 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземане относно главницата в останалата част до пълния предявен размер от 253 430. 28 лева.

ОСЪЖДА „Н.с.“ ЕАД, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление ***,  да заплати на „Ч.Е.Б.” АД, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление *** Бизнес Център, сумата от 5 549. 41 лева (пет хиляди петстотин четиридесет и девет лева и четиридесет и една стотинки)  разноски в заповедното производство, и 7 899. 06 лева (седем хиляди осемстотин деветдесет и девет лева и шест стотинки) разноски  в исковото първоинстанционно производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,  а „Ч.Е.Б.” АД да заплати на „Н.с.“ ЕАД сумата от 0.15  лева (петнадесет стотинки) разноски в исковото първоинстанционно производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. 

 

                                                                       Съдия: