Р Е Ш Е Н И Е № 99
Гр.Сливен, 30.09.2021г
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание
на двадесет и първи
септември, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
при секретаря Соня В., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 784 по описа за 2020г, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е пряк иск
на увредено от ПТП лице срещу застрахователя на прекия причинител на
вредите, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане по застраховка „гражданска
отговорност“ на автомобилистите, с
правна квалификация чл. 432 ал.1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./ и цена - 40 000 лв.
В исковата молба ищецът твърди, че на
21.12.2018г. около 04.30 часа, на път І-5, между гр. Русе и гр. Бяла, по посока
гр. Бяла, в землището на с. Тръстеник, Русенска област, настъпило ПТП между лек
автомобил „Фиат Дукато” с рег. № ******и
ремарке за лек автомобил „Блис Атлас“ с *******, управляван от Н. Й.Н..
Твърди, че на същия път било спряло
аварийно на платното за движение, обозначен със светлинни сигнали и триъгълник,
състав от превозни средства: седлови влекач „Ивеко“, с турска регистация *******и
полуремарке „*******“ с турска регистрация *******, управлявано от Х. К..
Твърди, че поради закъснение от страна
на водача Н. да спре преди авариралият седлови влекач и прикаченото към него
полуремарке, настъпило процесното ПТП. Ударът бил челен за „Фиат Дукато”, в
който на задната дясна седалка пътувала ищцата.
В
резултат на процесното ПТП пострадала ищцата, която изпаднала в шок и била
откарана в УМБАЛ „Канев” АД, гр. Русе, където след преглед се установява
фрактура на ляв долен крайник и препоръчана оперативна интервенция. Кракът бил
обездвижен с гипсова имобилизация, а ищцата била изписана от болницата по нейно
желание и същия ден приета в УМБАЛ „Проф. ****Киркович” АД -Стара Загора, в Клиника
по ортопедия и травматология, където на 03.01.2019г. й била извършена операция
за открито наместване на фрактурата с фиксация. В същата клиника ищцата
престояла до 07.01.2019г., а при изписването не е била в състояние да стъпва на
крака си и да се придвижва дори с помощни средства. На 07.01.1019г. постъпила в
отделение по физикална и рехабилитационна медицина с болка и отток в лява
колянна става, с ограничени болезнени движения и невъзможна походка, като била
изписана от отделението на 14.01.2019г. в увредено общо състояние, с болки и
невъзможност да се придвижва самостоятелно.
И
към настоящия момент имала оплаквания от
болки в увредената колянна капачка. Коляното било с видимо изместване на
външната страна, което й причинявало болка при продължително ходене и стоене
права.
Твърди
се, че в резултат на инцидента ищцата претърпяла болки и страдания, чийто
проявления търпи и до днес, получила емоционални и психически травми от това
неочаквано събитие.
По случая бил съставен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица на 21.01.2018г. на РУ -Две могили, както и
образувано ДП № 336/2018 г. на ОД МВР-
Русе, РУ Бяла, РУ -Две могили.
Твърди се, че по отношение на „Фиат
Дукато” с рег. № ******е имало сключена застраховка „гражданска отговорност” на
автомобилистите, валидна към датата на ПТП.
Моли за
постановяване на съдебно решение, с което ответника бъде осъден да им
заплати сумата 30 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се
претърпени болки и страдания от полученото
при ПТП на 21.12.2018г телесно увреждане, ведно със законната лихва, считано от
01.04.2019г до окончателното изплащане.
С молба от
14.06.2021г/ л.65/, се прави уточнението, че се претендира законна лихва върху
обезщетението, считано от 08.05.2019г.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
Ответникът счита иска за допустими, но
неоснователен.
Не оспорва съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка “гражданска отговорност“ на автомобилистите
, сключена за процесния автомобил.
Оспорва иска по основание и размер,
твърдейки, че е прекомерно завишен, несъобразен с принципа за справедливост
и съдебната практика.
Оспорва сочения в исковата молба
механизъм на ПТП и твърдяната вина на водача на лек автомобил „Фиат Дукато“ с рег.
№ *******
Оспорва, че в причинно следствена
връзка с ПТП и твърдения механизъм, е настъпило описаното в исковата молба
увреждане.
Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца, която като пътник на задна
седалка в един от двата автомобила, била без предпазен колан, а с поставен
такъв, е нямало да претърпи травмите в обема и интензитета, поради което тя получила телесни увреждания в
резултат на собственото виновно и неправомерно поведение, тъй като в нарушение
на чл. 137 ЗДвП, е била без поставен колан
Твърди, че на
07.02.2019г. е заведена щета, по която
на 10.07.2020г. е сключено споразумение за изплащане на застрахователно
обезщетение между ищцата чрез нейния пълномощник адв.Ж. З. и ответника, но не
се стигнало до изплащането, тъй като ищцата оттеглила пълномощията си от адв.З.
и упълномощила да я представлява адв. С., който поискал преразглеждане на
определеното обезщетение за неимуществени вреди, но не била осъществена обратна
връзка с оглед подписване на ново
споразумение за изплащане на обезщетение.
С
определение от 25.05.2021г., поради настъпила смърт на Н. Й.Н., конституиран
като третото лице- помагач на страната на ответника , съдът прекрати производството по делото по отношение
на третото лице и го заличи от списъка на лицата за призоваване.
В с.з. ищецът, ред. призован не се явява.
Представлява се от процесуален представител, който направи увеличение на размера
на предявения иск от 30 000лв на 40 000лв и моли да бъде уважен до
този размер. Претендира разноски съгласно списък. Прави възражение за прекомерност на платеното от
ответника адв.възнаграждение .
В с.з. ответникът -
застраховател се представлява от пълномощник, който поддържа
възраженията в отговора на исковата
молба. Моли за отхвърляне на иска, по съображенията, изложени в отговора на
исковата молба.Претендира разноски съгласно списък. Представя писмени бележки
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 21.12.2018 г., около 04,30 ч., на път I-5, между гр. Русе и гр.
Бяла, Русенска област, по посока към гр.Бяла, в землището на с. Тръстеник,
Русенска област, е настъпило ПТП между лек автомобил „Фиат Дукато“, с рег.№ ******
с прикачено ремарке „Блис Атлас“ с рег.№ *******, управляван от Н. Й.Н. и седлови
влекач „Ивеко“ с турски рег.№ ******* и полуремарке „Тирсан Т8ИМО“ с турски
рег.№ *******, управляван от Х. К...
Пътната настилка била мокра, а движението се
осъществявало при къси светлини на фаровете.
Автомобилът
„Фиат Дукато“ се движил със
скорост около 70 км/ч, при опасна зона за спиране 61 метра.
В него пътували на задната седалка ищцата и С.Ш.,
а на предната седалка, до шофьора- св.Ж.Р./син
на ищцата/.
В същия момент, пред автомобила, в дясната
пътна лента се е намирал седловия влекач
„Ивеко“ с прикаченото полуремарке.
Същия
бил спрял аварийно на платното за движение, без да се обозначи със сигнални светлини и триъгълен
знак.
Водачът на автомобила „Фиат Дукато“ възприел опасността от удар на разстояние около 51 метра от мястото на
удара, като възприемането на опасността от това разстояние не му позволило за
спре преди мястото на удара.
Настъпил
челен удар между двете МПС-та, в
резултат на който пострадала ищцата И.С.П.,
като пътник в автомобила „Фиат Дукато“, стоящ
на задната седалка, без поставен предпазен колан.
По случая е съставен констативен
протокол за ПТП с пострадали лице № 1053/21.12.2018г и образувано ДП №
1961/2018г на РП- Русе, за престъпление по чл. 343 ал.1 б.“б“ пр.2, вр. с чл.
342 ал.1 пр.3 НК, което е прекратено с постановление на прокурора от
24.03.2021г, на основание 199 ал.1, чл.
242 ал.1 т.1, вр.чл. 24 ал.1т.4 и ал. НПК, поради настъпилата смърт на
извършителя на деянието –Н. Й.Н., починал
на 18.05.2019г, преди да бъде привлечен като обвиняем.
По делото е назначена САТЕ за установяване механизма и техническите причини
за възникване на ПТП.
Според
нейното заключение, скоростта на движение на автомобила „Фиат Дукато“ е около 70 km/h.
Опасната зона за спиране на автомобила
е около 61 м.
В
момента на удара товарният автомобил „Ивеко“ е бил в дясната пътна лента в
пълен покой. Движението се е осъществявало в тъмната част на денонощието на
къси светлини на фаровете. Видимостта пред автомобила е била ограничена от
светлинното петно пред автомобила.
Водачът на автомобила е възприел
опасността на около 51 m от товарния
автомобил „Ивеко“, което е своевременно спрямо видимостта пред автомобила. Той
подбрал технически несъобразена скорост на движение съобразно видимостта пред
автомобила. Имал е техническата възможност да се съобрази с видимостта пред
автомобила и подбере скорост на движение, която му позволявала да спре в зоната
на видимост.
Техническите причини, довели до
възникването на ПТП са:
1/Движението на автомобила „Фиат
Дукато“ с технически несъобразена скорост съобразно видимостта пред автомобила
при движение на къси светлини на фаровете.
2/ Технически неправилното обозначаване
на товарния автомобил „Ивеко“, който е бил спрял на платното за движение, без
да включи аварийните светлини и постави обозначителен триъгълник.
Вещото лице инж.У. приема, че ищцата е била без обезопасителен колан, но ако е бил
поставен, не биха се получили установените увреждания на ищцата.
Разпитан
в с.з,. пояснява, че ако задната седалка е
била максимално напред, а предната- максимално назад, има възможност за
контакт между коляното и предната седалка. От значение било също така височината на седалката и ниския ръст на
ищцата/ по-ниска от 1.60см/, което правело фиксирането на тялото към пода в
по-малка степен.
Веднага след ищцата е инцидента ищцата е била откарана в ортопедичното отделение на УМБАЛ „Канев” АД-
Русе, с диагноза - фрактура на лява патела., но тя отказала оперативно лечение.
Направена й била гипсова имобилизация и е изписана, след което продължила веднага
лечението си в УМБАЛ“Киркович“-гр.Стара Загора.
Според заключението на приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза, в резултат на процесното ПТП, ищцата е получила счупване на капачката на лява колянна става,
с дислокация на костните фрагменти, което е наложило оперативна интервенция с
фиксация на костните фрагменти, за да бъде възстановена артикулиращата
повърхност на капачката. Извършени
са й две оперативни интервенции.
Първата е на 03.01.2019 и представлява кръвна репозиция и фиксация на костните
фрагменти по метода на Вебер, със спинална анестезия.
Втората операция е извършена на 08.01.2019г,
под спинална анестезия, за отстраняване на остеосинтезния материал.
И двете оперативни
интервенции са протекли без усложнения.
Към момента на прегледа вещото лице констатира недостатъчен обем на движения в колянна става,
въпреки отстранения метал, което вероятно се дължало на мекотъканните
сраствания.
Вещото лице е констатирало, че коляното
е видимо оточно, походка самостоятелна, с леко накуцване и с помощта на една
канадка. Нямало рентгенови данни за артроза на ставата, но било възможно на по-късен етап, в порядъка на 5-6 години, да
развие такава.
Вещото лице е установило, че няма пълно
възстановяване на флексията на лява колянна става. Вероятно щял да остане дефицит във флексията, тъй като 2
години по-късно все още не е възстановен обема на движение. Ищцата продължавала и сега да търпи болки при
флексия, но била необходима активна рехабилитация.
Провежданата от нея рехабилитация е от 07.01.2019г до 14.01.2019г
в УМБАЛ „Киркович”-гр.Стара Загора, в отделение по физикална и рехабилитационна
медицина и няколко дни- физиотерапия в
Нова Загора.
Според заключението на СМЕ, оздравителният период при счупване на
капачка, при който е извършена метална остеосинтеза изисква сваляне на конците
на 14 ден, гипсова имобилизация или туторна ортеза за срок от 45 дни, като през
това време движението се извършва с помощта на две патерици. Обикновено костно
срастване настъпвало след края на 2-ри и 3-ти месец и тогава започвала
активната рехабилитация.
В резултат на получената при ПТП травма, ищцата
претърпяла сериозни болки и страдания. Била обездвижена за два месеца, през
които имала нужда от чужда помощ за личен тоалет, обличане, пазаруване и пр.
Претърпява две оперативни интервенции. И сега
се оплаква от болки в крака, особено при промяна на времето.
Вещото
лице ****Х. счита, че счупването на
капачката на ищцата е резултат от пряк удар върху същата от тъпи твърди
предмети, най-вероятно в ръба на седалката и в резултат на възникналото
ПТП.
Възможно
било счупването на колянната капачка да е резултат от непоставен предпазен
колан. При поставен предпазен колан обикновено се получавала травма в областта
на гърдите, а такава не била установена при ищцата, което било видно от
направената в УМБАЛ „Канев“АД- гр.Русе рентгенография
на гръден кош.
В с.з. ****Х.
заяви, че и с и без поставен предпазен колан, ищцата би получила фрактура на капачката на
коляното.
Имало директен и индиректен механизъм за
получаване на травмата в капачката на коляното. Ищцата е получила напречна
фрактура на капачката от директен удар в
ръб на предната седалка, при свито коляно.
По отношение на лек автомобил „Фиат
Дукато” с рег. № *******, в който е
пътувала ищцата е имало сключена с ответника застраховка „гражданска
отговорност” на автомобилистите, валидна към датата на ПТП, оформена с полица №
ВG/118003185932.
На
07.02.2019г ищцата, чрез своя пълномощник адв.Ж. З. отправила до ответника
своята писмена застрахователна претенция за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили от същото телесно увреждане, в резултат на
процесното ПТП, причинено от водача
на застрахования лек автомобил „Фиат Дукато“.
Молбата е с вх. № 1681/07.02.2019г и въз
основа на нея е образувана щета №0000-1000003-19-7091.
След като пълномощникът на ищцата- адв. Ж. З. сключила на 10.07.2020г или
14.07.2020г споразумение с ответника за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 16000лв, с молба от 31.08.2020г, ищцата
уведомила застрахователя, че оттегля дадените пълномощия на адв.З., както и на
адв.З., като единствения й адвокат е адв.Я.С..
Въпреки подписаното споразумение, съдържащо
две дати 10.07.2020г и 14.07.2020г, не е извършено плащане на определеното на
ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 16 000лв.
Горната фактическа обстановка е
установена въз основа на събраните писмени
доказателства, ценени като относими, допустими и неоспорени.
Кредитира показанията на тримата
разпитани по делото свидетели като преки и непосредствени, с изключение на част от показанията на св. Ж.Р./
син на ищцата/, които касаят категоричното му изявление, че той и майка му като
пътници в автомобила, са били с поставени предпазни колани. Разпитан като
свидетел по досъдебното производство, той заявява, че майка му стояла зад него
и не си спомня дали е била с поставен предпазен колан. Поради това
съществено противоречие в неговите
показания, дадени пред настоящия съд и на досъдебното производство, като отчита
и заинтересоваността му изхода на делото,
съдът не ги кредитира в тази им
част.
В подкрепа на извода, че ищцата е била пътник
в застрахования автомобил, на задната седалка, без поставен колан, е
заключението на СМЕ, че при поставен
предпазен колан, тя би получила травма в областта на гърдите, а такава
не е установена при прегледа в МБАЛ“Канев“АД-гр.Русе, където е била откарана и
прегледана веднага след инцидента.
Съдът приема заключенията на изслушаните по делото две СМЕ и
САТЕ като обосновани и ясни, но отчитайки противоречие в двете заключения
досежно извода на вещите лица за значението от липсата на поставен предпазен
колан от ищцата.
Разпитано в с.з., вещото лице ****Х.
заяви, че и с и без поставен предпазен колан, ищцата би получила същото
травматично увреждане на коляното, което е причинено от директен удар в ръб на предната
седалка, при свито коляно.
Изслушано в с.з., на вещото лице инж.У. поясни, че има
възможност, ако задната седалка е максимално напред, а предната- максимално
назад, да има контакт между коляното и предната седалка. От значение било също
така и височината на седалката и ниския ръст на ищцата/ по-нисък от 1.60см/,
което правело фиксирането на тялото към пода в по-малка степен.
Тъй като инж.У. не е извършил огледа
на местопроизшествието, нито по делото се съдържат данни за конкретното
разположение на седалката на пострадалата ищца спрямо предностоящата седалка и като се има
предвид, че еластичността на предпазния колан / 3-4 см/ все пак позволява
на тялото да се придвижва напред макар и
в рамките на тези 3-4 см, вещото лице не изключва напълно възможността и при
поставен колан, да се получат същите увреждания, което като краен извод съвпада
с този на другото вещо лице.
Така приетото за установено от
фактическа страна, води до следените правни
изводи:
Предявен е
пряк иск по чл. 432 ал.1 КЗ / в
сила от 01.01.2016г/ на пострадало лице срещу застрахователя на деликвента за
плащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили в резултат на деликт, виновно причинен от
водача на МПС, застраховано при
ответника, по риска „гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Искът е процесуално допустим, а преценен по
същество- основателни и доказани в пълен
размер.
Страните не спорят относно наличието на
застрахователно правоотношение между ответника и водача на автомобила, валидно към деня на
увреждащото събитие, по гранична застраховка
“гражданска отговорност“ на автомобилистите.
По делото се установи, че ищцата е
изпълнила задължителната процедура за доброволно уреждане на спора със
застрахователя.
Разпоредбата на чл. 498 КЗ предвижда задължение на увреденото лице
при настъпване на застрахователното събитие да предяви претенцията си първо
пред застрахователя и едва, ако същия не е платил в срока по чл. 496 от КЗ,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск по чл.
432 КЗ срещу застрахователя. Приключването на производството по доброволно
уреждане на спора в рамките на 3-месечния рекламационен срок е условие за
допустимост на иска, като в настоящия случай
то е приключило.
Въпреки че ищцата е сключила чрез
пълномощник извън съдебно споразумение с ответника за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди за полученото при ПТП увреждане, в размер на
16 000лв, то не е било изплатено на ищцата, тъй като е оттеглила даденото
пълномощното на адв.З.. Това обаче е станало след подписване на споразумението
от пълномощника, поради което обвързва ищцата, но тъй като не е платено
определеното със споразумението обезщетение, не е приложима последицата, че при
сключено извънсъдебно споразумение между пострадалия и застрахователя по задължителна застраховка “гражданска
отговорност“ на автомобилистите, с което
са постигнали съгласие за изплащане на обезщетение за вредите от
застрахователно събитие, заявявайки изрично, че платената сума ги покрива
изцяло, увреденото лице няма основание да търси репариране на същите вреди
отново по съдебен ред както от застрахователя по реда на чл. 432 ал.1 КЗ, така
и от деликвента по чл. 45 ЗЗД.
В тази насока е ТР №1/30.01.2017г
по т.дело № 1/2016г на ОСГТК на ВКС, което касае хипотезата на сключено извънсъдебно
споразумение между пострадалото лице и застрахователя, с което е опреден
размера на застрахователното обезщетение,
което обаче е изплатено, а в настоящия случай не е. Ако беше, искът за заплащане на обезщетение за вреди над този
размер, произтичащи от същото застрахователно събитие и същото увреждане, би
бил неоснователен.
За да възникне субективното право по
чл.432 ал.1 КЗ, е необходимо наличието на застраховка „гражданска отговорност“
на процесното МПС, сключена при
ответното застрахователно дружество,
валидна към датата на настъпване на ПТП-то, както и наличието на деликт с всички елементи от неговия сложен фактически състав, а именно: деяние,
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка, вина на причинителя.
Водачът на застрахования лек автомобил
„Фиат Дукато“- Н. Й.Н. , който е
причинил процесното ПТП, е починал в
хода на досъдебното производство и не може да бъде признат за виновен и осъден
с влязла в сила присъда, с която на основание чл. 300 ГПК, гражданският съд да
е обвързан относно авторството, противоправността на деянието и вината. Затова,
в настоящото производство, ищецът следва да се докаже всички елементи от фактическия
състав на деликта.
Обстоятелството, че е настъпило ПТП,
при което е пострадала ищцата като пътник в застрахования лек автомобил, е
безспорно.
Образуваното ДП е било прекратено
поради настъпилата смърт на виновния за
ПТП водач- Н. Й.Н..
Неговото поведение е виновно и
противоправно, тъй като нарушил разпоредби на Закона за движение по пътищата, в резултат на което предизвикал ПТП, при което пострадала ищцата, получавайки средна телесна повреда –
счупване на капачката на лява колянна става с дислокация на
костните фрагменти.
Той управлявал лек автомобил “Фиат Дукато“ с несъобразена с пътните и атмосферните
условия скорост, както и с видимостта пред самия автомобил. Избраната скорост
не му позволила да спре в зоната на видимост, а възприемането на опасността е
било от разстояние, което не му позволило са спре преди мястото на удара.
Имал е техническа възможност да предотврати ПТП, ако
е подбрал технически съобразена скорост на движение.
Водачът Н. е нарушили разпоредбата
на чл. 20 ал.2 от ЗДвП, която гласи, че при избиране скоростта на движението, водачите
са длъжни да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие.
В
редите като вид, характер, интензитет и че са настъпили в причинна
връзка от процесното ПТП, се установи от
заключението на изслушаната
съдебно-медицинска експертиза и свидетелските показания.
Съобразно критерия за справедливост, установен
в чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна практика, при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди, следва да се вземат предвид обективно съществуващи
обстоятелства, които са различни за веки конкретен случай.
Тези обстоятелства са: вида, броя и
характера на претърпените увреждания; продължителността и интензитет на болките и страданията, продължителността на лечебния и възстановителен период; наличието
на остатъчни негативни последици,
възраст на пострадалия и др.
Ищцата е претърпяла фрактура на капачката на лява
колянна става с дислокация на костните фрагменти, която травма
несъмнено й е причинила болки и
страдания за няколко месеца. Тя е търпяла болки
и страдания по време и след извършените две оперативни интервенция и
дълго време след тях. След инцидента е била
обездвижена за период от около два
месеца, след което се е придвижвала с помощта
на патерици. Имала е нужда
от чужда помощ при обслужване, хранене, обличане, Целият възстановителен период
е продължил повече от три месеца, макар и без усложнения, но към настоящия момент ищцата не е възстановена напълно от травмата. Няма
напълно възстановена флексия на лява колянна става и според вещото лице
вероятно ще остане дефицит във флексията, тъй като две години след инцидента
все още не е възстановен обема на
движение. Не е изключено занапред да развие и артроза на ставата.
Като се има предвид, че се касае за жена на 40г, която получила
една средна телесна повреда, претърпените болки и страдания, тяхната
продължителност и интензитет, дискомфорта от обездвижването, продължителността
на възстановителния период, претърпени две
оперативни интервенции,че не е възстановена напълно от увреждането и неблагоприятните
прогнози за пълно възстановяване, съдът намира за справедливо обезщетение за неимуществени вреди сумата 40 000 лв.
Съдът счита за неоснователно възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, твърдейки, че тя пътувала в автомобила без поставен
обезопасителен колан, с което не само нарушила разпоредбата на чл. 137 ЗДвП, но
и способствала за собственото си увреждане.
Този въпрос беше изяснен от заключението
на СМЕ, според което, независимо дали ищцата е била с или без предпазен колан, при този механизъм
на настъпване на ПТП, е щяло да се получи същото увреждане.
Тя
не е получила така наречената “коланна“ травма, което категорично доказва, че е
била без поставен предпазен колан.
Според поясненията на в.л. инж.У., направени в с.з., не е изключена напълно
възможността и при поставен предпазен колан, да се получи същото увреждане.
Това уточнение, отнесено към категоричното становище на вещото лице
****Х., навежда на извод за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна пострадалата ищца.
Тя е предявила писмено застрахователната си
претенция до ответника на 07.02.2019г и това е датата, на която застрахователя е
бил уведомен за претенцията й. От тази
дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал.
2, т. 2, вр. ал. 3 КЗ.
Но тъй като се претендира от по-късна
дата- 01.04.2019г, а с молба от
14.06.2021г се търси законна лихва, считано от 08.05.2019г, съдът присъжда
лихвата с оглед поисканото – от 08.05.2019г.
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът
дължи на ищеца разноските по делото в пълен размер, възлизащи на сумата 300лв,
платена за възнаграждение за вещи лица.
В
договора за правна защита и съдействие е уговорено безплатна адв.защита
на ищеца, по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Съобразно уважения размер на исковата
претенция, на основание чл.38 ал.2 ЗА
вр. с чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
полза на упълномощения от ищеца адвокат бива присъдено адв.възнаграждение в размер
на сумата 1730 лв., а с включен 20% ДДС / 346лв/ , крайната сума е 2076лв .
При този изход от спора, на
ответника не се следват разноски.
Ответникът
дължи държавна такса в размер на 1600 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ
ИНС“АД, ЕИК- *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, район „Студентски“, бул.„Симеоновско
шосе“ № 67А,
представлявано заедно от С.Н.А.и П. В. Д., да
заплати на И.С.П. ***, с ЕГН - **********
и
съдебен адрес: ***, чрез адв.Я.С. от САК, сумата 40 000 лева / четиридесет хиляди лева/- обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания , претърпени в
резултат на счупане на
капачката на лява колянна става, с дислокация на костните фрагменти, получено при ПТП на 21.12.2018г, на път I - 5, между гр.Русе и гр.Бяла, причинено виновно от Н. Й.Н., като водач на лек автомобил „ Фиат Дукато“ с рег.
№ *******************, ведно със
законната лихва, считано от 08.05.2019 г до
окончателното изплащане и сумата 300 лв -
разноски по делото .
ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК- *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, район.„Симеоновско шосе“ № 67А,
представлявано заедно от С.Н.А.и П. В.Д., да заплати адв. Я.В.С. от САК-Сливен, с адрес на дейност: гр.София, ж.к.“Дружба-2“ бл.228, вх.“А“, ап.60, сумата 2 076лв
/ две хиляди и седемдесет и шест лева/ - адвокатско възнаграждение с включен ДДС, за оказана по реда на чл. 38
ал.2 ЗА безплатна адвокатска помощ на И.С.П. , с ЕГН -********** - ищец по гр.дело № 784/2020г по описа на СлС.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК- *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, район „Студентски“, бул.„Симеоновско
шосе“ № 67А,
представлявано заедно от С.Н.А.и П. В. Д., да
заплати по сметка на СлОС държавна такса в размер на 1600лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :