Р Е Ш
Е Н И Е
22.05.0213 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-5 с-в, в открито съдебно заседание на седми
март, две хиляди и тринадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
при
секретаря А.С., като разгледа докладваното от съдията т.д №4912 по описа за
Предявен е иск по чл.646, ал.2, т.4 от ТЗ /в ред. ДВ
бр. 70/98 г./, вр. §15 от ЗИД на ТЗ /ДВ, бр.20/2013 г./.
Правото произтича от следните обстоятелства, твърдяни
от ищеца Т.Н. – синдик на „Ф.” ООД /в несъстоятелност/: 1. С влязло в сила
решение, постановено на 11.07.2011 г. по т.д. №1143/2010 г. на СГС, ТО, VІ-9
състав, спрямо ответника „Ф-Т.” ЕООД е
открито производство по несъстоятелност, определена е начална дата на неплатежоспособността
– 29.11.2009 г., като впоследствие с решение от 20.03.2012 г., дружеството е
обявено в несъстоятелност, а с определение от 30.05.2012 г., ищецът е бил
назначен за постоянен синдик. 2. След началната дата на неплатежоспособност, ответникът
„Ф-Т.” ЕООД /в несъстоятелност/ е извършил разпоредителна сделка с недвижим
имот /представляващ ап.№Б301, находящ се в сграда в „груб строеж”, в гр.С., СО,
район С., в секция Б на сградата на трети жилищен етаж, на кота +
Ответникът „Ф.” ООД /в несъстоятелност/ не заявява
становище.
Ответницата М.А. оспорва иска, като посочва, че: 1.
Реално заплатената цена по договора е в размер на 104 000 лв., от които
92 000 лв. са заплатени на две равни части – 46 000 лв. авансово при
подписване на предварителния договор за продажба и остатък от 46 000 лв.,
при нотариалното изповядване на сделката. 2. Ответницата е заплатила и сума в
размер на 12 000 лв. за извършване на СМР, поради което продажната цена е
била в размер на 104 000 лв. 3. Към момента на сделката върху имота е
имало вписана възбрана, но въпреки това продажбата е била извършена по
пазарната стойност на имота. 4. Към момента на сделката ответницата не е знаела
и е нямало как да знае, че дружеството е изпаднало в неплатежоспособност.
Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли
иска.
Съдът като разгледа наведените от страните доводи и
събраните доказателства намира следното:
На 14.10.2009 г. между ответниците бил сключен
предварителен договор, по силата на който, ответникът „Ф.” ООД се задължил да
продаде, а ответницата А. – да закупи, в срок до 31.12.2009 г., правото на
собственост върху ап.№Б301, находящ се на кота +
На 14.10.2009 г. между страните било подписано и
допълнително споразумение към предварителния договор, по силата на което
ответникът се задължил да извърши СМР /описани в споразумението/ в имота,
предмет на предварителния договор, а ответницата А. да заплати сума в размер на
12 000 лв., като с подписването на споразумението, последното служи за
разписка за получените суми.
На 03.12.2009
г. с нотариален акт №090, т.V, рег.№24683, д.№843/2009 г., ответникът „Ф.” ООД продал
на ответницата А. правото на собственост върху ап.№Б301, находящ се в сграда, изградена
в „груб строеж”, в гр.С., СО, район С., в секция Б на сградата на трети жилищен
етаж, на кота +
Установява се също така от визирания нотариален акт,
че към момента на изповядване на сделката данъчната оценка на имота е била в
размер на 91 355.60 лв., като е видно от заключението на назначената по
делото СТЕ, че пазарната стойност на процесния имот, в съответствие със
завършеността му към момента на изповядване на сделката, е била в размер на
90 750 лв.
С влязло в сила решение, постановено на 11.07.2011 г.
по т.д. №1143/2010 г. на СГС, ТО, VІ-9 състав, спрямо ответника „Ф.” ООД е
открито производство по несъстоятелност, определена е начална дата на
неплатежоспособността – 29.11.2009 г., като впоследствие с решение от
20.03.2012 г., дружеството е обявено в несъстоятелност, а с определение от
30.05.2012 г., ищецът е бил назначен за постоянен синдик.
Ищецът като синдик, се явява активно легитимиран по
иска по чл. 646 ал.2 т.4 от ТЗ, като съгласно визираната разпоредба, нищожна по
отношение на кредиторите на несъстоятелността е извършената от длъжника след
началната дата на неплатежоспособност, съответно на свръхзадълженост, възмездна
сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността, при която даденото
значително надхвърля по стойност полученото. Въвеждайки хипотезата на чл.646,
ал.2, т.4 от ТЗ, законодателят е изхождал от разбирането, че след началната
дата на неплатежоспособността /от когато започва така нар. подозрителен период/
има достатъчно външни индикации за лошото икономическо състояние на длъжника,
като с иска по чл. 646 ал.2 т.4 от ТЗ се цели засилена защита на кредиторите на
несъстоятелността.
В настоящия случай, продажбата от 03.12.2009 г. е
сключена след началната дата на неплатежоспособността – 29.11.2012 г., като
даденото от продавача значително надхвърля по стойност продажната цена - почти 2
пъти, поради което на основание чл.646 ал.2 т.4 от ТЗ, сделката е нищожна по
отношение на кредиторите на несъстоятелността, като следва да се посочи, че
съдът намира за неоснователни направените от ответницата А. възражения.
С последните /наличието на продажба с окончателен
договор, при цена от 46 000 лв., различна от договорената в предварителния
договор цена от 92 000 лв. – последната заплатена по твърдения на
ответницата изцяло/, ответницата по същество твърди, че в случая е налице
относителна симулация. Следва да се посочи обаче, че страните могат, в
съответствие с чл.9 от ЗЗД да постигнат съгласие по отношение на съществените
елементи на договора до неговото сключване, без да бъдат обвързани от
постигнатото съгласие с предварителния договор по тези елементи, като съобразно
изискването за форма при прехвърлянето на недвижими имоти по чл.18 от ЗЗД,
нотариалният акт единствено обективира договореното по тези съществени
елементи, а именно - цена и предмет, и има обвързваща сила /така решение №118/06.10.2010
г. по т.д.№1053/09 г. на ВКС, І ТО, постановено по реда на чл.290 от ГПК/. Ето
защо изменението на клаузите на предварителния договор в сравнение със
сключения окончателния договор няма за последица симулативност на окончателната
сделката само на това основание, а за да се приеме, че е налице симулативна
продажба, то на доказване подлежи действителна обща воля на страните /така
решение №86/18.07.2011 г. по т. д. № 682/2010 г. на ВКС, ІТО, постановено по
реда на чл.290 от ГПК/. В светлината на изложеното и при липсата на
доказателства за заплащане от страна на ответницата на суми извън заплатените:
сума от 46 000 лв. /за която предварителният договор е служил като
разписка и за която в нотариалния акт е посочено, че е заплатена от
ответницата/ и сума от 12 000 лв., по договора за извършване на СМР
/допълнителното споразумение от 14.10.2009 г./, както и на други доказателства,
че действителната воля на страните е била различна от външно изявената, съдът
намира, че в случая не е налице симулативна продажба.
Предвид изложеното предявеният иск се явява
основателен, като на основание чл.620, ал.5, вр. чл.649 от ТЗ, вр. с чл.69 от ГПК, ответницата А. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на СГС,
държавна такса в размер на 3 654.22 лв., а на „Ф.” ООД /в несъстоятелност/,
чрез синдика - направени разноски в размер на 3 715 лв.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения от Т.Н. –
синдик на „Ф.” ООД /в несъстоятелност/ ЕИК******** срещу „Ф.” ООД /в
несъстоятелност/ ЕИК******** и М.П.А. ЕГН********** иск по чл.646, ал.2, т.4 от ТЗ, че сключеният на 03.12.2009 г., с нотариален акт №090, т.V, рег.№24683,
д.№843/2009 г., договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на
който ответникът „Ф.” ООД е продал на ответницата А. правото на собственост
върху ап.№Б301, находящ се в сграда, изградена в „груб строеж”, в гр.С., СО,
район С., в секция Б на сградата на трети жилищен етаж, на кота +
ОСЪЖДА М.П.А. ЕГН********** да заплати на „Ф.” ООД /в
несъстоятелност/ ЕИК********, чрез синдика, направени по делото разноски в
размер на 3 715 лв.
ОСЪЖДА М.П.А. ЕГН********** да заплати по сметка на СГС
държавна такса в размер на 3 654.22 лв.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
СЪДИЯ: