Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янка Павлова | |
за да се произнесе съобрази следното: Производство по реда на чл.258 и сл ГПК. С решение № 200 от 25.02.2013г. по гр.д.№ 4207/2012г. Районен съд В.Търново е предоставил упражняването на родителските права спрямо малолетното дете П. К. П. с ЕГН * на бащата К. П. М. с ЕГН * и определя местоживеенето на детето да бъде при последния в гр.П.Т. ,ул."2. А." №...., определиле е режим на лични отношения на майката С. С. А. с ЕГН * от с.О. общ.Д. М. с детето П. К. както следва: всяка първа неделя от месеца от 9ч. до 18ч. по местоживеенето на детето,всеки трети петък ,събота и неделя от месеца от 15ч. на петъчния ден до 18ч. на неделния ден с преспиване при майката, 5 дни на Коледните и новогодишни празници /24.12.-01.01./, както и един месец през лятото,когато бащата не ползва платен годишен отпуск, осъдил е С. А. да заплаща за детето П. К. месечна издръжка в размер на 78 лв., считано от 01.11.2012г. до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването й ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане, както и да заплати на К. П. в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете П. К. сумата от 622.50лв.,представляваща издръжка за минало време за периода 01.11.2011г.-01.11.2012г.,ведно със законÝата лихва от датата на завеждане на иска-18.10.2012г. до окончателното изплащане, отхвърлил е исковете на К. П. за присъждане на издръжка на малолетното дете П. за разликата от 78лв. месечно до търсения размер от 90лв.,както и за разликата от уважената издръжка за минало време -622.50лв. до претендирания размер от 1080лв., като неоснователен и е осъдил С. А. да заплати на ВТРС държавна такса от 137.32лв. върху тригодишните падежи на издръжката на детето и върху иска за минало време. Въззивна жалба срещу решението е подадена от С. С. А. в законоустановения срок чрез пълномощника й в частта,с която е определено местоживеенето на детето, режим на лични отношения с него, както и в частта,с която е осъдена да заплаща на малолетното си дете издръжка от 78 лв. и в частта с която е осъдена да заплаща на бащата като законен представител на детето издръжка за минало време в размер на 622.50лв. и в частта за ДТ. В жалбата се правят оплаквания ,че решението в тези части е незаконосъобразно ,неправилно,необосновано,постановено при допуснати съществени нарушения на материалния закон и извеждане на неверни правни изводи при установената неправилна фактическа обстановка.Твърди съдът да не се е произнесъл по предявения от нея насрещен иск за предоставяне на нея упражняването на родителските права .Твърди детето да се нуждае неотлъчно от майчини грижи и ,че тя разполага с необходимите качества и капацитет за това. Моли за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново,с което се уважи предявения насрещен иск и се отхвърли първоначалния,претендира разноски. От ответника по жалба К. П. М. в законоустановения срок чрез пълномощника си заема становище по неоснователността на жалбата и моли решението в обжалваните части да се потвърди. Окръжен съд В. Т. в настоящия си състав след като разгледа жалбата,прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните доказателства по делото,направи проверка на правилността на решението в обжалваната част и съобразно правомощията си приема за установено следното: Производството по делото е образувано по искова молба на К. П. М. против С. С. А. с предявени обективно съединени искове по чл.127 ал.2, чл.59 и чл.143 СК и с постановеното решение съдът се е произнесъл по същите. По делото не се спори,че от връзката си имат малолетно дете- Преслав, роден на 19.12.2008г. Безспорно е родителите живеят разделени от м.04.2012г., когато С. напуска семейното жилище, което са обитавали в гр.П.Т.- на родителите на К. и се върнала в дома на родителите си в с.О.,общ.Д. М.. По делото от представените доклади от социалните служби в гр. С. и Д. М. и разпита на свидетелите В. Г. П., Т. В. К. , А. А. А. се установява,че детето живе при бащата,който е създал подходяща семейна среда в жилище на родителите на К. в гр.П.Т., които му помагат в отглеждането на детето. Същият работи по трудов договор в Община П.Т..Не е спорно,че ответницата С. има ново семейство и родено на 14.08.2012г. от съжителството с друг мъж дете, за което се грижи в дома на своя родственица,в който освен тях живеят и други лица.От представени социални доклади от ДСП С. и Д. М., се установява,че по-добри битови условия и финансови възможности притежава бащата на Преслав. Не се спори,че поисканата от ищеца издръжка за детето е от 90лв., а съдът отчитайки правилно ниската възраст на детето-4години и половина и съответно потребностите му и минимално установения размер на работната заплата към която е обвързан размера на обезщетенията, е определил такава в размер на 78лв. Въззивната инстанция споделя изцяло извода на ВТРС в частта относно определяне на нуждите на детето,съотв. размера на издръжката, дължима от майта ,по изложените съображения в решението,към които препраща съгл. нормата на чл.272 ГПК.Същите са правилно обосновани на събраните доказателства по делото и изискванията на СК, поради което и така определената от ВТРС следва да се потвърди в посочения размер. Правилни и обосновани са и изводите на съда досежно претенцията на бащата да претендира издръжка за минал период от време-01.11.2011г.-01.11.2012г. и съгласно нормата на чл.149 СК, съобразени със задължението на този родител да плаща такава за малолетното си дете ,неговите възможности и нормативно регламентираните минимални размери за страната. Правилни и обосновани са изводите на първоинстанционният съд и по иска с правно осн.чл.127,ал.2 вр.чл.59,ал.3 СК с оглед събраните по делото доказателства. За да се предостави на бащата упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете П., ВТРС е приел,че същият е по-подходящият родител, че притежава по-добри родителски качества и има възможност да осигури не само битови условия за отглеждане на детето,но и родителски капацитет за неговото психическо и емоционално развитие.Още от времето на фактическата раздяла бащата е осигурил на детето спокойна и сигурна среда ,в която то се чувства защитено и обичано.Отчетено е и обстоятелството,че бащата по никакъв начин не препятства възможността на майката да вижда детето ,като поддържа у него добрите чувства към майката. Несъстоятелни и недоказани са твърденията на жалбоподателката ,че с непроизнасяне по предявения от нея насрещен съд,съдът е допуснал процесуално нарушение. Както правилно ВТРС е посочил в мотивите на атакуваното решение, така наречения насрещен иск всъщност е отговор на исковата молба и в крайна сметка с оглед задължението на първоинстанцзионният съд да се произнесе по въпроса на кого се предоставя упражняването на родителските права, съдът е отговорил на този въпрос. При така посоченото въззивната жалба като неоснователна и недоказана следва да се остави без уважение, а решението в обжалваните части като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. В останалите части решението като необжалвано е влязло в законна сила. Водим от изложеното и на осн.чл.271,ал.1 ГПК,В. окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 200 от 25.02.2013г. по гр.д.№ 4207/2012г. на Районен съд В.Т. в обжалваните части досежно упражняването на родителските права и местоживеенето на малолетното дете П., режима на лични отношения на майката с детето П. и размера на определената издръжка от 78лв., както и в частта,с която С. С. А. е осъдена да заплаща на К. П. като баща и законен представител на малолетното дете П. издръжка за минало време за период от 1 година, и в частта за определената ДТ. Решението не подлежи на касационно обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |