РЕШЕНИЕ
№ 1034
гр. Варна, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Полина Хр. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20223110201103 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на „Вир 222“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул. „Лерин“ № 16 и управител Д. Хр., подадена чрез
адв. Д. К. от ВАК, против НП № 03-010371 от 19.09.2018год. на и.д. директор
на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на ЮЛ е било наложено
адм. наказание имуществена санкция в размер на 2000лв. на основание чл.
414, ал.1 от КТ за нарушаване нормата на чл.128, т.2, вр. чл.270, ал. 2 и 3 от
КТ.
В жалбата се излагат твърдения, че НП е незаконосъобразно и
постановено при нарушаване на материалния закон и процесуалните правила,
а в условията на евентуалност и нищожно. Сочат се аргументи, че НП не е
връчено по предвидения в закона ред и не е влязло в сила. Отправя се искане
за неговата отмяна, както и да присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание за въззивното дружестно, редовно призовано,
представител не се явява.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се
представлява от ю.к. Ош., която оспорва жалбата, а във фазата по същество
моли НП да бъде потвърдено като претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з. не
1
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
Що се касае до направената върху НП отметка НП да се счита връчено
на 10.08.2018год. по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, същата е без всякаква
процес. стойност доколкото отразената в НП като дата на връчване на същото
по реда на чл. 58, ал.2 от ЗАНН (10.08.2018год.) е един месец преди
фактическото издаване на НП. Видно от същото приложено към преписката,
то е издадено на 19.09.2018год..
От фактическа страна съдът прие за установено следното:
На 14.08.2018год. св. М.Д. гл. инспектор в Дирекция „ИТ“ Варна и
нейна колежка извършили проверка на въззивното дружество като
работодател по спазване на трудовото законодателство. Проверката била по
сигнал на работници на въззивното дружество. В хода на проверката въз
основа на представените от въззивника документи (ТД, платежни ведомости,
присъствени форми и др.), както и от писмени обяснения дадени от
участващия в нея за въззивника упълномощен представител проверяващите
установили, че заплатите на работниците се изплащат до края на месеца
следващ този в който е работено, както и че въззивното дружество като
работодател не било изплатило в уговорения срок договореното трудово
възнаграждение зда извършената работа през месец април 2018год. на лицето
С.Х. Б. ЕГН ********** на длъжност „управител ресторант“ в ресторант
„Копитото“, находящ се в гр.Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“.
Констатациите от проверката били обективирани в КП №
ПР1828358/10.092018год. в който били дадени и задължителни предписания
едно от които да се изплати заплатата на С.Х. Бозурова за месец април
2018год. в срок до 25.09.2018год..
Препис от протокола бил връчен на надлежно упълномощено от
представляващия към оня момент дружеството – Д.Б. лице на 10.09.2018год..
За констатираното нарушение на 10.09.2018год. срещу въззивното
дружество бил съставен АУАН бл. № 03-010371, в който е посочено, че
същото е нарушило разпоредбата на чл. 128, т.2, вр. чл. 270, ал.2 и 3 от КТ.
Посочено било че нарушението било извършено в гр.Варна в к.к. „ Св. Св.
Константин и Елена“, ресторант „Копитото“ на 01.06.2018год. към който
момент следвало да бъде изплатено трудовото възнаграждение.
Актът бил надлежно предявен и връчен на надлежно упълномощено от
представляващия лице Ж. Д.. В срока по чл. 44 от ЗАНН срещу акта не
постъпило писмено възражение него постъпило писмено възражение и на
19.09.2018год. въз основа на него, АНО издал атакуваното НП, като е приел
2
изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е че въззивното
дружество като работодател е нарушило разпоредбата на чл. 128, т.2 вр.
чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ и на основание чл. 414, ал.1 от КТ му наложил адм.
наказание имуществена санкция в размер на 2000лв..
В съдебно заседание показания е дала св.М.Д. – актосъставител, която в
показанията си възпроизвежда възприятията си от извършената проверка и
констатациите от същата с нужната конкретика. Сочи, че проверката била по
сигнал на работници на дружеството в това число и С. Б., сочи, че по време на
проверката й били представени ТД, както и ведомости за заплати в които
липсвали подписи на работниците. Заявява, че тъй като в ТД било посочено
,че заплатите се изплащат месечно били изискани писмени обяснения от
упълномощеното от управителя на въззивното дружество работодател. Сочи,
че при проверката установила, че заплатата на С.Б. за месец април 2018год. не
била платена в срока, поради което и съставила АУАН.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дала и С.Б..
Същата сочи, че е работила за въззивното дружество в ресторант „Копитото“
в к.к. „Св. Св. Константин и Елена“. Сочи, че заплатите не се плащали
редовно и в размерите в които били уговорени, поради което и подала жалба
в Дирекция „ИТ“ Варна, а след това и напуснала. Заявява, че няма спомен
дали е работила през месец април 2018год. тъй като тогава заведението по
принцип не работело с клиенти, но ги викали на работа за частни партита (на
затворени врати). Сочи за платите не й били платени и тя водила гражданки
дела по този повод.
Като писмени доказателства към АНП са приложени, протокол за
извършена проверка на „Вир 222“ ЕООД, пълномощно изходящо от
управителя на въззивното дружество към оня момент Д. Ге. Б. към Ж. Д. Д. и
М. Й.Хр.1 призовка по чл. 45, ал.1 от АПК, сигнали от С.Х. Б., Т. Т. Т. и Й. Д.
С. подадени до дирекция „Инспекция по труда“ Варна на 10.08.2018год.,
идентификационна карта, платежна ведомост за месец април 2018год.,
отчетна форма за явяване /неявяване на работа за месец април 2018год.,
обяснения от Ж. Д. Д. – упълномощено лице, ТД № 1/09.08.20217год.
сключен между „Вир 222“ ЕООД като работодател и С.Х. Б. како работник,
както и Заповед на ИД на ИА „ИТ“ № 0280/03.08.2010год..
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както
писмени така и гласни, които се кредитират от съда изцяло с доверие като
непротиворечиви, взаимнодопълващи се и преценени по отделно и в своята
съвкупност не водят на различни правни изводи.
При проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът
констатира, че както АУАН така и НП са издадени от компетентните
длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните
реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно
описание на нарушението. Макар и твърде лаконични фактическите
3
обстановки изложени в АУАН и НП съдържат обстоятелства и факти, които в
достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение –
неизплащане в срок на заплатата за месец април 2018год. на С.Х. Б. –
„управител ресторант“ в ресторант „Копитото“, посочени са дата и място на
нарушението както и нарушените законови норми като е налице пълно
единство между фактическо и юридическо обвинение. Както в АУАН така и в
НП са посочени и доказателствата които според АНО подкрепят
адм.наказателното обвинение. Нормата на чл. 128, т.2 от КТ вменява в
задължение на работодателя да плаща в установените срокове трудово
възнаграждение, а тази на чл. 270 от КТ определя начините за плащане.
Допуснати съществени нарушения в хода адм. наказателното производство
съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведеното от въззивника в
жалбата бланкетно (неконкретизирано) възражение в тази насока.
Събраните по делото доказателства категорично налагат извод за
извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 128, т. 2 вр. чл. 270, ал. 2 и 3
от Кодекса на труда.
По делото няма спор по отношение на това, че въззивникът има
качеството работодател, в частност че е такъв на св. С. Б.. В горната насока в
същност са и всички събрани по делото доказателства – ТД сключен между Б.
и въззивника, показанията на последната, присъствена (отчетна) форма за
месец април 2018год., ведомост за заплати за месец април, както и
идентификационно карта. Не е спорно между страните, че заплатите са се
изплащали месечно, до края на месеца следващ отработения като в тази
насока са приложения към преписката ТД и писмените обяснения дадени от
Ж. Д.. Следователно дължимото за месец април 2018год. възнаграждение на
работниците в това число и на св. Б. е следвало да бъде платено до
31.05.2018г., което няма спор, а и по категоричен начин от показанията на Б. и
приложената към преписката ведомост за заплати за месец април 2018год. се
установява, че не е било сторено. От приложената присъствена форма се
установява и това че св. Б. е полагала труд през този месец, ако и в
показанията си пред съда същата свидетелка да сочи, че не си спомня.
Доколкото вмененото на дружеството административно нарушение се
осъществява чрез бездействие, то следва да се счита довършено в първия ден
след изтичането на срока, до който е следвало да бъде предприето действието,
като в случая правилно е определена датата на извършване на нарушението -
01.06.2018г., защото от този ден работодателят е в забава по отношение
изплащането на процесното трудово възнаграждение и това е денят, следващ
4
този, до който е следвало трудовото възнаграждение да бъде изплатено.
Неизпълнението на задължението от жалбоподателя в качеството му на
работодател по чл. 128, т. 2 от КТ в установените срокове да изплати
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на С.Х. Б. за
месец април 2018г. по някой от способите, предвидени в чл. 270, ал. 3 от КТ,
налага извод за извършено от него нарушение на разпоредбите на чл. 128, т. 2
от КТ, във връзка с чл. 270, ал. 2 от КТ.
С оглед на всичко гореизложено, правилно и законосъобразно
административният орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя на
основание чл.128, т.2 от КТ и му е наложил санкция съобразно нормата на чл.
414, ал.1 от КТ доколкото точно тази разпоредба предвижда санкция за
работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Според настоящия съд обаче, наложеното от АНО наказание –
имуществена санкция в размер над минималния – 2000лв. е прекомерно
завишено доколкото от една страна в НП липсват каквито и да било мотиви
досежно наложената санкция, а от друга по делото липсват доказателства за
налагани предишни санкции за нарушения на трудовото законодателство.
Счете, че в случая дори наказание наложено в минимален размер би
постигнало целите на адм. наказания предвидени в нормата на чл.12 от
ЗАНН, поради което и прецени, че следва да измени НП като намали размера
на наложеното наказание имуществена санкция от 2000лв. на 1500лв.
По разноските.
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна своевременно искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение съдът счете, че такова следва да бъде присъдено на
основание чл. 63д, ал.4, врп. ал.1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл.
144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ. И като съобрази, че в случая
за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 150лв., както и това, че
делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални
процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з съдът
счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в
минималния предвиден в наредбата размер. И като съобрази размера на
отхвърлената част на иска (1500лв. доколкото за тази санкция НП е
потвърдено) и извърши съответните изчисления съдът намира, че на
въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 60лв. като посочената сума следва да бъде
заплатена от въззивното дружество „Вир 222“ ЕООД в полза на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна.
5
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН Варненският
районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-010371 от 19.09.2018год.
на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на „Вир
222“ ЕООД ЕИК ********* със седалище в гр.Варна, на основание чл.414,
ал.1 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 2000лв., за нарушаване нормата на чл. 128, т.2 вр. чл. 270, ал.2 и 3
от КТ като НАМАЛЯВА размера на санкцията на 1500лв.
ОСЪЖДА „Вир 222“ ЕООД ЕИК ********* със седалище в гр.Варна и
адрес на управление ул. „Лерин“ № 16 да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда“ Варна сума в размер на 60лв. представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6