№ 1543
гр. Варна, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20223110202751 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. К. К., ЕГН ********** от гр.Варна,
против НП № 21-6252-000989/ 19.11.2021 г. на Началник група към ОД МВР
- Варна, отдел "ОП", с което на Н. К.
1. за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл. 183, ал.5, т.2 от
ЗДвП, е наложено наказание "глоба", в размер на 100.00 /сто/ лв.;
2. за нарушение на чл.104а. от ЗДвП, на осн. чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП, е
наложено наказание "глоба" в размер на 50.00 /петдесет/ лв.;
3. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на осн. чл. 183 ал.1 т.1 пр.2
от ЗДвП, е наложено наказание глоба в размер на 10.00 /десет/ лв.;
Жалбоподател намира, че не са налице неизпълнения на
административно задължение, като привежда и доводи за наличие на
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за
маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с
което да отмени изцяло наказателното постановление.
1
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не
изпраща представител. Депозира писмено становище в подкрепа на жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща представител, но писмено изразява
становище за неоснователност на подадената жалба. Моли да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално
допустима.
`
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът
установи от фактическа страна следното:
На 29.10.2021 г. полицейския служител св. К. възприел как лек
автомобил „БМВ“с рег. № В 26-88 ТА в гр.Варна се движи по бул. „Ян
Хунияди“ в кръстовището бул. „Трети март“, в посока ул.“А. Разцветников“
при маневра – ляв завой и достигане на пешеходната пътека не пропуснал
преминаващите по нея пешеходци. Използва мобилен телефон, без наличие на
устройство позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.
След като възприели случилото полицейските служители спрели автомобила
за проверка, установили, че той се управлявал от въз.Н. К. К..
Св.К. И. /полицейски служител/ му съставил АУАН, серия АВ, с бл. №
053183/29.10.2021 год. за извършени нарушения по чл. 119, ал.1 от ЗДвП,
чл.104а. от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на
свидетели актосъставителя и свидетеля по акта. По делото са приобщени
като писмени доказателства материалите по АНП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин
от събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните
доказателства, приобщени към делото, които са взаимодопълващи се и
непротиворечащи помежду си.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но
по същество е неоснователна.
2
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган -от
Началника група в Отдел „ОП“ към ОД МВР – Варна, видно от копие на
Заповед № 8121з-515/ 14.05.2018 год.
В хода на административно наказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са
нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна
страна следното:
Въз основа на събраните по делото доказателства безспорно бе
установена фактическата обстановка, визирана в НП и АУАН. За да формира
посочения извод, съдът изцяло кредитира показанията на св. И. и св.К..
Анализът на кредитираните от съда гласни и писмени сочи, че на
посочените в НП дата и място жалбоподателят е управлявал процесното МПС
като на пешеходна пътека не е пропуснал предприелия пресичане пешеходец.
Съгласно чл. 119 ал.1 от ЗДвП при приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре.
Фактът, че на пешеходна пътека има пешеходци – стъпили или
преминаващи, задължава водача да съобрази поведението си на пътя с него.
Как точно следва да го осъществи, спирайки или намалявайки скоростта на
движение, е въпрос на лична преценка на водача, съобразена и с цялостната
обстановка на пътя. Целта, заложена от законодателя е осигуряване на
безопасно преминаване на пешеходците по регламентираните за това и
означени места.
Въззивникът не е съобразил поведението си с цитираното по-горе
императивно правило за поведение - нито е намалил скоростта на движение
на управляваното от него МПС, нито е спрял на пешеходната пътека, за да
осигури предимството на преминаващи по пешеходната пътека пешеходци
Този факт не е оспорен от нарушителя, при съставяне на АУАН.
Неизпълнението на вмененото с чл. 119, ал.1 от ЗДвП задължение за
водача всякога е нарушение и влече административно наказателна му
отговорност.
Нормата е императивна, не предвижда преценка от страна на водача
дали да спре на пешеходна пътека, или да не спре, или да не намали скоростта
на движение при наличие на пешеходец на нея.
Съдът възприе като достоверни и изчерпателни показания на
свидетелите К. и И. . Техните показания се кредитират като обективни,
безпристрастни и логически последователни. Свидетелите си спомнят ясно за
3
процесната ситуация, като възпроизвеждат обстоятелства, съотносими към
извършената проверка на въззивника. Свидетеля К. подробно описват
случилото се и е категоричен, че на пешеходната пътека е имало пешеходц
икоито се ее движели като управлявания от въззивника автомобил не е спрял
и не им е осегурил предимство. Оценката на свидетелските показания,
основана на събрания и проверен в процеса доказателствен материал, тяхната
последователност и вътрешна непротиворечивост са в състояние да обосноват
у съда извод, че нещата са се развили по начина, съобщен от свидетелите. Ето
защо, настоящият състав, дава вяра на показанията на горепосочения
свидетел, като следва да се отбележи и фактът, че няма индиция за
заинтересованост. Не съществува съмнение, че дава необективни и
тенденциозни показания. Това, което твърди в показанията си, същия е
възприел лично при процесната ситуация при изпълнение на служебните си
задължения. Служебната функция на свидетеля К. не може а priori да
обоснове извод за заинтересованост и необективност, тъй като посочения
свидетел възпроизвежда личните си възприятия, последователно и
изчерпателно, за факти и обстоятелства, свързани с поведението на възз.К.
при извършената му проверка.
Нарушението водачът е извършил виновно, за което се съди от самото му
поведение към момента на осъществяване на нарушението и при извършената
му проверка. Ето защо и правилно е била ангажирана отговорността му, като
приложената санкционна норма е напълно съответна на посочената като
нарушена такава. Разпоредбата на чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП предвижда
наказание глоба в твърд размер от 100.00 /сто/ лева за водач, който не
осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека, поради което
и така определеното наказание е съобразено с предвиденото в закона.
По пункт втори от НП: административно наказание „глоба“ в размер на
50/петдесет / лв. на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, за нарушение на
чл.104а. от ЗДвП.
При проверка на атакуваното НП в тази част, настоящият съдебен
състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН –
относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно
- наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в
4
издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на
нарушението по този пункт от НП, на обстоятелствата, при които е
извършено. Действително в АУАН и НП не с посочени доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение в тази му част, но
съдът намира, че това нарушение не е съществено, тъй като не се отразява на
правото на защита на наказания субект. Както е известно от теорията и
съдебната практика, защитата се гради срещу факти, а не срещу изброени
доказателства. Освен горното, в АУАН и НП ясно е посочено, че възз. К.
управлява лекия автомобил като използва мобилен телефон не чрез
устройство позволяващо използването му без участие на ръце. Възз. се
защитава срещу предявените му с АУАН и НП факти, а не срещу тяхната
правна квалификация. А фактите в АУАН и НП досежно този пункт на
обвинението са ясни и недвусмислени, така че с нищо не е нарушено правото
на възз. да разбере в какво е обвинен. Ето защо не се споделя виждането в
жалбата, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по
този пункт от НП.
Отговорността на въззивника К. по този пункт е ангажирана на
основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, за нарушение на чл104а. от ЗДвП.
Съгласно чл.104а. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 27.05.2002 г., изм. -
ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е
забранено да използва мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на
телефона без участие на ръцете му. При нарушение на тази забрана в
разпоредбата на чл. чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е предвидена нарочна санкция от
50.00 /петдесет/ лева, за този водач, който използва мобилен телефон по
време на управление на превозното средство, освен чрез устройство,
позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му.
В контекста на гореизложената законова регламентация, на въззивника е
повдигнато административно обвинение, затова, че е управлявал МПС по
време на използване на мобилен телефон и то без устройство позволяващо му
да говори без да го държи в ръце.
По пункт трети от НП: административно наказание „глоба“ в размер на
10лв. на основание чл. 185, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП, за нарушение на чл.100,
5
ал.1, т.1 от ЗДвП.
При проверка на атакуваното НП в тази част, настоящият съдебен състав
не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно
описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на
нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата
при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са
нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на
нарушителя. По този пунктове от НП актосъставителя е приел, че се касае за
едно нарушение, като е описал в своя акт, че възз. не носи СУМПС и КТ към
СУМПС, с което е нарушил разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Съдът
намира, че от доказателствата по делото е безспорно установено , че на датата
посочена в АУАН и НП, възз. К. е управлявал МПС, респективно е имал
качеството на водач на МПС по см. на §6, т. 25 от ДР на ЗДвП. Следователно
същият е имал задължението да носи в себе си свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към
него, което му вменява разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. В хода на
извършената му проверка обаче, същият не е представил тези два документа
на проверяващите органи, респективно не ги е носил в себе си, тъй като ако
бе така би следвало да ги представи . Тук следва да се посочи, че двата
горепосочени документа, които водачът е длъжен да носи следва да се
намират на такова място, че същият да може да ги представи при проверката.
Ето защо съдът намира, че нарушението по този пункт на НП е доказано по
безспорен и категоричен начин.
С оглед посоченото по-горе, съдът следва да посочи още, че намира, че
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН по отношение наказаното лице е
неприложима. Нарушението на ЗДвП няма инцидентен характер, доколкото
видно от приложената по делото справка за нарушител/водач,
жалбоподателят е наказван и друг път с общо 5 НП и 7 фиша за допуснати
различни нарушения на разпоредбите на ЗДвП. Очевидно наложените
адм.наказания по ЗДвП не са успели да превъзпитат въззивника към
съобразяване с разпоредбите на ЗДвП. Нещо повече, използвайки мобилен
телефон по време на движение и то с товарен автомобил, без съответно
устройство позволяващо използването му без ръце, е поставило в опасност
6
както сигурността на конкретния водач, така и безопасността на останалите
участници в движението. Поради това и няма мак да се охарактеризира
извършеното от водача като маловажен случай на нарушения.
С оглед споменатото по-горе, относно конкретния водач е изключена
всякаква възможност за приложението на чл. 28, буква "А" в конкретния
случай. Констатираното поведение на въззивника, не би могло да се
толерира, а следва да се накаже с цялата предвидена в закона строгост.
Прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН спрямо конкретния
нарушител би създало у въззивника чувството за безнаказаност, би
култивирало липса на критичност към извършване на деяния от подобен род,
което обезсмисля една от основните функции на административно
наказателния закон, а именно индивидуална превенция на нарушенията.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на
разноски.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на ОД
МВР - Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е. от Наредбата за заплащане
на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80.00 до 120.00
лева.
Производството по делото не се отличава с фактическа или правна
сложност, делото е разгледано само в едно съдебно заседание, поради което
следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона
минимум от 80.00 /осемдесет/ лева.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21 - 6252 - 000989/
19.11.2021 год. на Началник група към ОД МВР - Варна, отдел "ОП", с
което на Н. К. К., ЕГН : **********1
1.за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл. 183, ал.5, т.2 от
ЗДвП, е наложено наказание "глоба", в размер на 100.00 /сто/ лв.;
2. за нарушение на чл.104а. от ЗДвП, на осн. чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП, е
наложено наказание "глоба" в размер на 50.00 /петдесет/ лв.;
3. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на осн. чл. 183 ал.1 т.1
пр.1,2 от ЗДвП, е наложено наказание глоба в размер на 10.00 /десет/ лв.;
ОСЪЖДА Н. К. К., ЕГН : ********** да заплати на ОД МВР – Варна,
сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, юрисконсултско възнаграждение по АНД
№ 2751/2022 г. на ВРС.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Варна в
14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8