РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 175 / 11.3.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в
открито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и участието на
прокурора ПАУН САВОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ к.н.а. дело
№ 1490 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН.
2. Образувано е по Жалба на Ц.Г.Г., ЕГН **********,***,
срещу Решение № 180 от 06.12.2019г., постановено по а.н.дело №314 по описа на
Районен съд Велинград за 2019 г., с което е потвърдено Наказателно
постановление № 18-0367-001982 от 30.11.2018г. на Началник РУ Велинград към
Областна Дирекция на МВР, Пазарджик, с което на Ц.Г.Г., за нарушение по чл. 52, т. 1 от Закона за движението по
пътищата, на основание чл. 180, ал. 1, т.3, предложение второ от Закона за
движението по пътищата, е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на по 150,00лв. Поддържаните възражения се субсумират в извода, че атакуваният
съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. касационни основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр.
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Сочи се, че от представения по делото видео
запис е видно, че жалбоподателката застава пред предвожданата от нея група
ученици, като обезопасява обстановката и контролира предвожданите деца. Самата тя
е застанала на предна линия, като блокира възможността децата да преминат през
бариерата. В този смисъл се счита, че не е възможно тя да извърши вмененото и
нарушение.
Възразява се, че в наказателното постановление
липсва пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е
извършено. Не
е посочено, кой
и по какъв начин е установил преминаването през прелеза и дали реално е имало
опасност за предвожданата от жалбоподателката група ученици.
Счита се също така, че конкретния казус следва
да бъде квалифициран като маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Иска се отмяна на постановеното съдебно решение
и съответно, отмяна на потвърденото с него наказателно постановление.
3. Ответното Районно управление Велинград към Областна
дирекция на МВР Пазарджик, не взема становище по основателността и
допустимостта на касационната жалба.
4. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че в случая осъществяването
на административното нарушение е несъмнено установен факт, поради което касационната
жалба е неоснователна.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Районен съд Пазарджик е бил сезиран с жалба,
предявена от Г., срещу НП № 18-0367-001982 от 30.11.2018г. на Началник РУ
Велинград към ОДМВР, Пазарджик, с което нея, за нарушение по чл. 52, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.
180, ал. 1, т.3, предл. второ от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на по 150,00лв. Същото е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение № 2325/2018г., серия Д № 943644 от 21.09.2018г.,
съставен от Теодор Узунов, на длъжност мл. автоконтрольор в РУ Велинград към
ОДМВР, Пазарджик. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:
На 20.09.2018г., около 13:30часа, в гр. Велинград,
на кръстовището на ул. „Клептуза“ и ул. „Никола Вапцаров“, на железопътен
прелез, като водач на ученическа група от пешеходци, преминава през ж.п.
прелеза при спуснати бариери и сигнализация, с което поставя в опасност живота
и здравето на водената група.
Деянието е квалифицирано, като нарушение по чл.
52, т. 1 от ЗДвП.
Акта е връчен на неговия адресат на 21.09.2018г.,
като е вписано, че „…обяснения/възражения към
момента нямам…“.
Описаните в АУАН факти, обстоятелства и правна
квалификация на деянието са изцяло възприети от наказващия административен
орган, който е приел за установено, Г. като водач на ученическа група, не спира
на ж.п. прелез при спуснати бариери. Съответно, на основание чл. 180, ал. 1, т.
3, предл. второ от ЗДвП е наложено процесното административно наказание.
7. В хода на първоинстанционното съдебното
производство е разпитан служителят съставил акта за установяване на
административно нарушение. Узунов е заявил, че на сутринта, след деня на нарушението
е бил извикан от Началника на Районното управление, бил му е показан видео клип
със запис на учители, които превеждат децата през ж.п. прелез и му е било
разпоредено да състави актове за установяване на административно нарушение. Не
е бил на място и не е установил лично нарушението.
Разпитан е бил свидетелят Пачалов, който е
присъствал при съставянето и връчването на акта за установяване на
административно нарушение.
Разпитан е бил и свидетеля А.И.И., който е
присъствал към момента на извършване на деянието. Същият е заявил, че учениците
са били в две групи, като първата група е преминала през ж.п. прелеза преди
преминаването на влака, като тогава не били пуснати бариерите, нито са светели
сигналните светлини. Твърди, че „…Госпожата
пазеше децата да не се върнат назад, да идат при другите деца. След като
премина първата групичка деца, бариерите се спуснаха и взе да мига червено, взе
да пуска сигнала, че идва влака. Другата групичка деца изчакаха влака и тогава
преминаха. Едната групичка премина преди да дойде влака, а другата изчака да
мине влака….Втората групичка премина след ката премина влака и се оттегли
червеното мигане. Госпожа Г. беше ръководител на първата група и пазеше
децата….“.
По делото е приет сочения от свидетеля Узунов видеоклип.
8. За да потвърди Наказателното постановление,
районния съд е приел, че от събраните по делото доказателства, несъмнено е
установено извършеното от жалбоподателката нарушение на чл. 52, т.1 от ЗДвП.
Счетено е, че акта
за установяване на административно нарушение и наказателното постановление
съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Описани са точно
времето и мястото на нарушението, приетите за установени фактически
обстоятелства от неговия състав, посочена е нарушената разпоредба, както и
санкционната такава. Даденото описание на нарушението позволява на
санкционираното лице да разбере в какво е обвинено и да организира защитата си,
като възрази срещу фактите или срещу подвеждането им под съответната разпоредба
от закона.
В отговор на заявеното от Г. възражение, Съдът е
посочил, че описание на нарушението се
съдържа и то се изразява в посочване на изпълнителното деяние от неговия
състав, а именно преминаване през железопътния прелез, като е посочено
качеството на жалбоподателката - водач на ученическа група пешеходци, както и
че преминаването е осъществено при спуснати бариери. Според решаващия съд, посоченото
в акта и в наказателното постановление обстоятелство, че с деянието са
поставени в опасност живота и здравето на водената група е израз на
обществената оценка на извършеното и на прогласеното в чл. 5, ал.1, т. 1 от ЗДвП,
задължение към всички участници, като не следва да се счита, че тези
констатации са част от състава на нарушението и да се изисква обосноваването им
с посочване на действия или бездействия, водещи до поставяне в опасност.
Посочено е също така, че доколкото групата деца
се движили заедно с двете учителки, за всяка от тях поотделно е възникнало
задължението да съблюдава правилата за движение, като не допуска преминаване на
цялата група или на всяко едно от децата, през железопътния прелез.
Според първоинстанционния съд, в конкретния
случай е необосновано да се счита, че извършеното нарушение, а именно
-преминаване през ж.п. прелез при спуснати бариери на деца, предвождани от
учители, нарушението се отличава с по-ниска степен на обществена опасност
отколкото обикновените случаи на нарушения от този вид, поради което не следва
да бъде квалифицирано като маловажен случай.
ІV. За правото :
9. По отношение на възраженията, възведени в
обстоятелствената част на първоначалната жалба, районният съд е изложил
подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в
тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените и веществените доказателства,
така и събраните гласни доказателства по делото.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Както фактическите констатации, така правните
изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата
инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното
повтаряне.
10. В тази насока трябва да се добави, че
съдебната практика не изключва възможността за физическото възпроизвеждане на
доказателствени факти, каквото е по естеството си видеозаписът в рамките на
съответното административно или съдебно производство.
Разбира се, както по отношение на останалите
доказателства и доказателствени средства, така и по отношение на този способ за
физическо възпроизвеждане на доказателствени факти е няма съмнения относно
неговата достоверност. В тази насока, нито в хода на административно
наказателното, нито пък в хода съдебното производство, достоверността на
процесния видеозапис е била подложена на съмнение. Напротив, магнитния носител
с въпросния видеозапис е бил представен в хода на първоинстанционното
производство от страна на пълномощника на жалбоподателя Г. с Молба вх. № 5136 от
16.10.2019г. и приет по делото в съдебно заседание на 15.11.2019г.
Относно това веществено доказателство, в Решение
№ 136 от 11.04.2011 г., постановено по гр. д. № 602 по описа на Върховния
касационен съд за 2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева е
посочено, че видеозаписът подлежи на непосредствено възприемане от съда след
приемането на видеоносителя по делото като веществено доказателство и чрез
специфичния способ за възприемането му оглед. Огледът се осъществява по реда,
определен в чл. 204 ГПК с участието на двете страни. Установените факти следва
да се разгледат от съда ведно с останалите такива по спора, освен ако при
огледа не се удостовери такъв факт, който пряко да води до извода за наличието
на правнорелевантния факт.
Няма никаква причина, поясненията дадени от ВКС
да не бъдат възприети впълнота.
11. Както се посочи, първоинстанционния съд е
обсъдил в съвкупност както посоченото веществено доказателство, така и
събраните по делото гласни доказателства. Внимателния анализ на тези
доказателства налага извода, че те са безпротиворечиви по отношение на
осъществяването на процесното административно нарушение от страна на
жалбоподателя Г.. Явно е, че придвижването на групата ученици през железопътния
прелез е започнало под ръководството на двете учителки, една от които неспорно
е Г., при спуснати бариери и подаден светлинен сигнал. Действително, в един
последващ момент, придвижването на групата ученици е преустановено, като в този
момент през прелеза е преминала влаковата композиция, но от това не следва, че
противоправното деяние е вече било осъществено.
12. В случая, осъщественото административно
нарушение е имало за последица, поставянето в опасност на живота и здравето на
водените от жалбоподателката ученици. Това само по себе си изключва
възможността, деянието да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН.
Като е достигнал до същите изводи,
първоинстанционния съд е постановил един действителен, валиден и
законосъобразен съдебен акт. Той ще следва да бъда оставен в сила.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 180 от 06.12.2019г., постановено по а.н.дело №314 по описа на Районен съд
Велинград за 2019 г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /П/
ЧЛЕНОВЕ : 1./П/
2./П/