Р Е Ш Е Н И Е
№ 12.07.2021 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски районен съд ОСМИ наказателен
състав
На двадесет и пети юни Година: 2021
В публичното заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
РИБЧЕВА
Съдебни заседатели:
Секретар: АЛЕКСАНДРА ТАНЕВА
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията Милена Рибчева
а.н.дело № 821 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано
е НП (наказателно постановление) № 20-1228-004003
от 01.12.2020 год., издадено от Началник група в Сектор “Пътна полиция” към ОД
на МВР град Стара Загора.
Жалбоподателят Б.М.А. твърди, че НП е
незаконосъобразно и моли да бъде отменено. В съдебно заседание чрез
упълномощения си защитник поддържа направеното с жалбата искане. Претендира за
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна ОД на МВР
гр.Стара Загора, счита, че жалбата е неоснователна и моли НП да бъде потвърдено
като законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните доказателства
и служебно провери изцяло законосъобразността на НП в обжалваната му част,
намери за установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на
АУАН (акт за установяване на административно нарушение), серия
GA, № 293605 от 09.09.2020 год.,
жалбоподателят е санкциониран за две нарушения по ЗДвП - Закон за движението по
пътищата, извършени на 09.09.2020 год. в 18.50 часа в град Стара Загора, на
ул.“Кап.Петко войвода“ до магазин “Билла“ при управление на лек автомобил марка
“Фиат Мареа”, с рег.№ СТ ... АК, собственост на ..., в посока юг-север.
По
т.1 от НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл.174, ал.3,
предложение първо от ЗДвП – Закон за движението по пътищата (“Водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв.”) за
това, че 09.09.2020 год. управлява лек автомобил “Фиат Мареа” по ул.“Кап.Петко
войвода“ до магазин “Билла“,, когато пред магазина бил спрян за проверка, в
хода на която отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или
техни аналози с техническо средство Дръгтест 5000
ARLK 0072 за установяване на употреба на наркотични вещества и
техните аналози, като е посочено, че на жалбоподателя е бил издаден талон за
изследване № 092053 и връчени 7 броя холограмни стикери, съответно не е изпълнил
даденото му с талона предписание за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техните
аналози.
В случая фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП,
се потвърждават изцяло от показанията на актосъставителя и свидетелите по акта
и представения с преписката талон за изследване
№ 092053, като не се ангажираха доказателства, които да ги оборват. Ето
защо и тъй като неизпълнението на даденото с талона предписание за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози съставлява отрицателен факт, т.е. не подлежи на
доказване, а в тежест на жалбоподателя е да го обори, като докаже, че го е
изпълнил (дал е кръвна проба за изследване), но той не го направи, съдът намира
за доказани описаното в НП нарушение и извършването му от жалбоподателя. От
показанията на разпитаните по делото свидетели не се установяват обстоятелства
във връзка с констатираното нарушение, поради което и съдът не намира причина
да ги обсъжда.
В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност съдът не
констатира съществени (накърняващи правото на защита на жалбоподателя)
нарушения на процесуалните правила, визирани в ЗАНН (Закон за административните
нарушения и наказания) и Наредба № 1 от
19.07.2017 год. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, които да са били допуснати в хода на проверката, в
частност – при съставянето и връчването на талона за изследване и АУАН и/или
при издаването на НП, включително твърдените такива от жалбоподателя. В
частност: компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган
се установява от приложената на л.14-16 от делото заповед на министъра на
вътрешните работи № 8121з-515 от 14.05.2018 год., а
административнонаказателното обвинение е формулирано от фактическа и правна
страна достатъчно пълно, точно и ясно, без да са налице несъответствия, за да
може жалбоподателят да го разбере, за да организира адекватно защитата си. От
друга страна, съставянето на АУАН и на талона за изследване де факто се
предхожда от нещо, което вече се е случило – жалбоподателят, като водач на МПС,
е отказал да бъде тестван за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Именно този факт съставлява предпоставка, както за съставянето
на АУАН, като условие за евентуално последващо издаване на НП, така и за
съставянето на талона за изследване, удостоверяващ отказа на жалбоподателя да
бъде тестван и едновременно с това даващ му предписание за химико-токсикологично
лабораторно изследване. Ето защо не съставлява процесуално нарушение, а още
по-малко съществено такова, едновременното съставяне (от двама служители) на
АУАН и талона за изследване. Важното в случая е, че АУАН и талонът за
изследване са били предявени и връчени
на жалбоподателя, което е удостоверено и с неговия подпис, в т.ч. и
обстоятелството, отразено в АУАН, че с талона на жалбоподателя са били връчени
и 7 броя холограмни стикери (при това, ако последните не са били връчени,
каквито данни липсват, би било от значение, ако жалбоподателят се беше явил в
указаните му място и време да даде кръв за изследване, но му е било отказано
вземането на кръвна проба, защото не са му били връчени въпросните холограмни
стикери, а такива данни – че жалбоподателят се е явил в указаните му място и
време да даде кръв за изследване – също липсват).
Що се отнася до наложените на жалбоподателя наказания – глоба от 2000 лева
и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, същите съответстват по вид и
размер на твърдо предвидените в закона за извършеното нарушение, поради което
обсъждането на въпроса съобразени ли са били те с тежестта на нарушението се
явява безпредметно.
По тези съображения съдът намира, че обжалваното НП по т.1 като
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
По т.2 от НП жалбоподателят е санкциониран на
основание чл.185 от ЗДвП (“За нарушение на този закон и на издадените въз
основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание,
виновните се наказват с глоба 20 лв.“) за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП (“Анотирана съдебна практикаНаложеното наказание "глоба" се
заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление,
електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване.“) ,
изразяващо се в това, че водачът не е изпълнил задължението си да заплати наложената
му глоба с фиш в законоустановения срок.
Разпоредбата на чл.190, ал.3 от ЗДвП регламентира
седем дневния срок за заплащане на наложените наказания глоба с влязъл в
законна сила акт – наказателно постановление, фиш или съдебен акт. Тя обаче не
съдържа забрана за управление на МПС от водач, който не е платил доброволно
наложената глоба като административно наказание, поради което съдът приема, че
неплащането в срок на наложената глоба не е административно нарушение.
Неизпълението на това задължение води до принудително изпълнение с всички
законови последици в това число и до заплащане на законната лихва за държавно
вземане. В този смисъл неизпълнение на задълженията по чл.190, ал.3 от ЗДвП не
е административно нарушение и няма основание за налагане на административно
наказание по чл.185 от ЗДвП.
В подкрепа на горния извод е и систематическото
място на чл.190, ал.3 от ЗДвП. Същата се намира в края на глава
Административно-наказателни разпоредби от ЗАНН и е значително след общата
санкционна норма на чл.185 от ЗДвП.
Не на последно място по значение при описание на констатираното
нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП не
са посочени всички факти и обстоятелства релевантни за състава на
административното нарушение. Макар и да са конкретизирани фишовете по номера и
суми, не е посочен конкретния срок за плащане на глобата и кога изтича същият.
С този пропуск не е изпълнено изискването на законодателя в чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН за
посочване в пълнота на всички факти и обстоятелства релевантни за състава на
нарушението.
Следователно съдът приема, че жалбоподателят не е извършил
административно нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП и
наказателното постановление в тази част (т.2) е опорочено по форма, поради
което подлежи на отмяна в частта, с която е наложено административно наказание
по чл.185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева.
Водим от горните
мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1228-004003
от 01.12.2020 год., издадено от Началник група в Сектор “Пътна полиция” към ОД
на МВР град Стара Загора, в частта, в която на Б.М.А. ***, с ЕГН ********** на
основание чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба“ в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години, като
законосъобразно.
ОТменява наказателно
постановление № 20-1228-004003 от 01.12.2020 год., издадено от Началник
група в Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР град Стара Загора, в частта, в
която на Б.М.А. ***, с ЕГН ********** на основание чл.185 от ЗДвП е наложено
административно наказание “глоба“ в размер на 20 лева за извършено нарушение по
чл.190, ал.3 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: