№ 5104
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110210474 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от България Еър АД ЕИК ***********, срещу наказателно
постановление № 299/18.07.2023 г. на Началник на ГПУ-София към РДГП- Аерогари-ГДГП-
МВР, с което на основание чл. 51 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) за
нарушение чл. 20, ал. 1, т. 1 вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ му е наложена имуществена
санкция в размер на 2 000 лв.
В жалбата се излагат подробни доводи, че са налице процесуални нарушения –
непосочване в АУАН и НП на законовите разпоредби, за които се твърди, че са нарушени. И
в двете е посочено, че са нарушени чл. 20, ал. 1, т. 1 вр. чл. 19, ал. 1, т. ЗЧРБ, но последната
разпоредба е неприложима, тъй като "България Еър" АД е превозвач, а същата създава
задължения за чужденеците, който влизат или преминават транзитно през територията на
РБългария, а не за превозвача. Разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, същата предвижда
задължение за превозвача да установи редовността на документа за пътуване на чужденеца
и наличието на българска виза, когато такава е необходима, като тази норма е бланкетна и
не дава яснота за правното основание. Нарушени са според жалбата нормите на чл. 42, ал. 1,
т. 5 и чл. 57, ал. 1 6 ЗАНН, тъй като не са посочени императивните разпоредби на
паспортновизовия режим, които са нарушени. Налице е и недоказаност на нарушението, тъй
като съгласно чл. 20 от Регламент (ЕО) № 562/2006 г. вътрешните граници могат да се
преминават на всяко място, без да се извършва гранична проверка на лицата, независимо от
тяхната националност, респ. нарушението е несъставомерно. Моли се за отмяна на
атакувания акт.
Редовно призован жалбоподателят-ЮЛ не изпраща представител.
Въззиваемата страна редовно призована, представлява се от юрисконсулт Кабранска,
1
която пледира за потвърждаване на НП. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност
и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено
следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния срок.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, като мотивите за това са следните:
По делото е установена следната фактическа обстановка:
На 19.05.2023г около 15:00 ч. в гр. София на ГКПП - Аерогара София, при извършване
на гранична проверка на влизане в страната пътници, пристигнали с полет FB432 от Париж
за София, се установило, че след като е бил длъжен да провери документите за пътуване
преди да извърши услугата по превозване на лицето **************, род. на ***********.,
гражданство ********, документ за пътуване на лице с друго гражданство № 20ZV17302.
изд. на 28.01.2021 г. от Франция, превозвачът България Еър АД я е превозил до Р. България
без валидна виза или разрешение за пребиваване, като е издал превозни документи - билет и
бордна карта. Проверката била извършена от свидетеля М., който констатирал, че лицето
притежавало единствено документ, който удостоверявал, че картата за пребиваване е със
статут на преразглеждане.
На 08.06.2023г. свидетелят М., заемащ длъжността командир на отделение към ГКПП -
Аерогара София съставил на дружеството-жалбоподател АУАН № 285 от 08.06.2023г. г.
против Авиокомпания ” България Еър”-АД. АУАН бил съставен в присъствието на
свидетелите К. и Д. в отсъствието на представител на жалбоподателя, който бил редовно
призован за съставяне на АУАН, но не изпратил представител. АУАН бил връчен на
надлежно упълномощено лице на 09.06.2023г. който посочил възраженията си. В АУАН
обаче не било посочено защо е необходима виза на лицето, нито били посочени
разпоредбите, които вменяват задължение на градани на трети страни да притежават виза.
Наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка установена от
контролните органи и издал атакуваното наказателно постановление. Едва в него било
посочено, че лицето не отговаря на изискването на чл.6, ал.1, т.б от Регламент (ЕС)
2016/399.
Фактическата обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели – М.,
К. и марков, които съдът кредитира като логични, последователни, вътрешно
непротиворечиви и взаимодопълващи се. Писмените доказателства подкрепят изложеното
от свидетелите. Съдът кредитира писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283 от
НПК.
Въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
НП и АУАН са издадени от компетентен орган и при спазване на процесуалните
срокове в ЗАНН.
Настоящият състав обаче намира, че НП следва да бъде отменено, тъй като приема, че в
хода на административнонаказателното производство са нарушени разпоредбите на чл. 42, т.
2
5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.
Между страните не се спори, че дружеството е "превозвач", по смисъла на легалната
дефиниция, дадена в § 1, т. 11 от ДР на ЗЧРБ. Чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ определя, че чужденец,
който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в
зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен паспорт или заместващ го
документ за пътуване, както и виза, когато такава е необходима. Съдържанието на чл. 19, ал.
1, т. 1 от ЗЧРБ е възпроизведено и в чл. 8, ал. 1 от същия закон. В чл. 20, ал. 1 ЗЧРБ са
посочени задълженията, които има превозвач, който превозва по въздух до и/или от
Република България чужденци, преди да извърши услугата. Съгласно т. 1 превозвачът
трябва да установи наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато
такава се изисква. В чл. 8, ал. 2 и ал. 3 ЗЧРБ са посочени случаите, при които не се изисква
виза - когато това е предвидено в Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета, в други актове на
ЕС с обвързващо действие, в международен договор, по който Република България е страна,
или в акт на Министерския съвет, както и когато чужденецът притежава валидно
разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване в Република
България.
Изискването за наличие на виза при влизане на територията на РБ, следва обаче от
разпоредбата на чл. 1 от Регламент (ЕО) № 539/2001 г. на Съвета от 15.03.2001 г. за
определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато
преминават външните граници на държавите-членки, както и тези, чиито граждани са
освободени от това изискване. Съгласно чл. 1, т. 1 от този регламент, гражданите на третите
страни, които са изброени в списъка в Приложение 1, трябва да притежават виза при
преминаване на външните граници на държавите-членки. Видно от това приложение
гражданите на ******** следва да притежават редовна виза за влизане в РБ.
Тази разпоредба обаче не е посочена нито в АУАН, нито в НП, което е в нарушение на
императивните изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. В АУАН дори
липсва позоваване на Регламент (ЕС) 399/2016. В НП позоваването е на чл.6, ал.1, т.б,
според който текст при планиран престой на територията на държавите членки с
продължителност не повече от 90 дни в рамките на всеки 180- дневен период, при което се
отчита 180-дневният период, предшестващ всеки ден от престоя, за влизането на гражданите
на трети страни се прилагат следните условия : да притежават валидна виза, ако такава се
изисква съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета (1), с изключение на случаите,
когато те притежават валидно разрешение за пребиваване или валидна виза за дългосрочно
пребиваване. Отново липсва позована на регламент Регламент (ЕО) № 539/2001, който
реално съдържа задължението за наличие на виза. В този смисъл са Решение № 3505 от
28.05.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 3427/2021 г. и Решение № 6664 от 24.11.2020 г.
на АдмС - София по адм. д. № 8034/2020 г.
С други думи при описанието на административното нарушение не са посочени
правните и фактическите основания, от които да следва, че за да бъде превозен чуждият
гражданин, е следвало да му бъде издадена виза или разрешение за пребиваване в Република
България към конкретната дата на проверката. Единствено позоваването на факта, че е
гражданин на ********, т. е. на трета страна, не може да се обективира и такова съждение.
Описанието на нарушението не съответства на задължението за превозвачите, произтичащо
от посочените като нарушени разпоредби – чл. 20, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 1 от
ЗЧРБ. И двете разпоредби посочват само "виза, когато е необходимо", без да конкретизират
или препращат към конкретна хипотеза, в която се изисква издаването на виза, в това число
на граждани на ********. Тези разпоредби не съдържат хипотеза, свързана със задължение
за превозвача във връзка с "разрешение за пребиваване". Разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 1 от
ЗЧРБ, не е свързана с нарушение на задължение във връзка с превозването на лицето до
Република България, а само със задължение за проверка на документи: – редовността на
3
документ за пътуване, какъвто е националният паспорт на лицето, като превозвачът е
задължен да извърши проверка за "наличието на българска виза, когато такава е
необходима".
Нещо повече, чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ не се съдържа забрана да бъде превозен чужд
гражданин до Република България без валидна виза или разрешение за пребиваване, каквото
неизпълнение на задължение се твърди, че е допуснало дружеството превозвач.
Наличието на виза при влизане на територията на РБ, следва от разпоредбата на чл. 1 от
Регламент (ЕО) № 539/2001 г. на Съвета от 15.03.2001 г. за определяне на третите страни,
чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на
държавите-членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване. Съгласно
разпоредбата на чл. 1, § 1 от Регламента, гражданите на третите страни, които са изброени в
списъка в Приложение 1, трябва да притежават виза при преминаване на външните граници
на държавите-членки. Тази разпоредба, обаче не е посочена нито в АУАН, нито в НП, което
е в нарушение на императивните изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.
Същото е от категорията на съществените, тъй като ограничава правото на защита на
наказаното лице и препятства възможността му адекватно да я организира. Така в
посочените Решение № 3505 от 28.05.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 3427/2021 г. и
Решение № 6664 от 24.11.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 8034/2020 г и други.
Цитираните в АУАН и НП разпоредби на чл. 20, ал. 1, т. 1, и чл. 19, ал. 1 посочват само
"виза, когато е необходимо", без да конкретизират или препращат към конкретна хипотеза, в
която се изисква издаването на виза, в това число на граждани на Камрун. Горното води до
извода че при описанието на административното нарушение не са посочени правните и
фактическите основания, от които да следва, че за да бъде превозен чуждия гражданин, е
следвало да му бъде издадена виза или разрешение за пребиваване в Република България.
Позоваването, че е гражданин на ******** не е достатъчно, за да обоснове извод за
изискването на виза. Допуснатото нарушение е от категорията на съществените, тъй като
ограничава правото на защита на наказаното лице и препятства възможността му адекватно
да я организира.
Следва да бъде посочено и че позоваването на Регламент 399/2016 на ЕС едва в НП
също е съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на НП
Право на разноски има жалбоподателят, който не претендира такива и не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 299/18.07.2023 г. на Началник на ГПУ-София
към РДГП- Аерогари-ГДГП-МВР, с което на основание чл. 51 от Закона за чужденците в
Република България (ЗЧРБ) за нарушение чл. 20, ал. 1, т. 1 вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ на
България Еър АД ЕИК *********** е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4