№ 110
гр. Бургас, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. А.ова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно гражданско
дело № 20232000500100 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана
от И. П. Г., Н. П. Г., Г. П. Г., Я. П. Г., А. П. Г., Й. П. Г., Г. Г. Г., Я. Г. Г., З. Г.
Г., П. Г. Г., И. Я. П., Д. Я. П., В. Я. П., Г. Я. П., С. Я. П., К. Я. П., А. П. Г., Й. П.
Г., Г. П. Г., Я. П. Г., Ш. М. П., Н. П. Г. и М. Д. П., всички правоприемници на
починалия в хода на производството Г. П. А., против решение
№260013/29.12.2022 год. по т.д.№55/19 год. на ОС Ямбол в частта, в която е
отхвърлена претенцията им против ЗД“Б. и.“ АД за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди над размера от 70 000 лв. до
претендирания размер от 160 000 лв., частично от 200 000 лв., ведно със
законната лихва от 22.04.2018 год. до окончателното изплащане на
обезщетението.
Изложени са съображения, че присъденото обезщетение в полза на
въззивниците е в занижен размер, който не съответства на претърпените
морални вреди, в противоречие с принципа на справедливостта, и по тази
причина не могат да репарират понесените неимуществени вреди. Твърди се,
че неправилно съдът е приел съпричиняване на вредите в размер на 50%.
Във въззивната жалба са изложени съображения за допуснати
процесуални нарушения от първоинстанционния съд, поради отказа да бъдат
1
допуснати и приети доказателства, отказа на ищците да бъде издадено
съдебно удостоверение, необосновано оценяване на само част от
доказателствата по делото и пълното игнориране на други. Въззивниците
сочат, че изобщо не са били взети под внимание обясненията на ищеца А. Г.,
на когото застрахователят предложил сключване на извънсъдебно
споразумение. Сочат, че не са обсъдени в цялост събраните свидетелски
показания на св.К. и заключенията на вещите лица във връзка с твърдението
за евентуално съпричиняване на вредите.
Във връзка с размера на вредите са изложени оплаквания, че не са
взети предвид тежкото страдание на въззивниците, личността на починалия,
установените застрахователни лимити към датата на събитието,
икономическата конюктура, присъдените обезщетения в сходни случаи.
Оспорват се изводите на решаващия съд за съпричиняване на
вредите поради предприето пътуване без обезопасителен колан. Въззивниците
се позовават на механизма на произшествието, установен по делото с
помощта на експертизи и свидетелски показания, и твърдят, че при
установения брой пътници и габаритните размери на седалките, не е било
възможно поставяне на колани. Поддържа се, че уврежданията на починалия
са настъпили при странични удари и преобръщане, а в такъв случай коланът
няма предпазващо действие и удари могат да настъпят и в страничните части
на превозното средство. Акцентира се на уврежданията на автомобила в
областта на тавана, които сочат на вероятност за увреждания на пътниците,
дори и при поставен колан. Според въззивниците, дори и да се приеме, че е
налице принос на пострадалия, то той би бил в толкова нисък обем, че
изобщо не следва да се отчита и да се отразява на размера на обезщетението.
Моли се решението да бъде отменено в частта, в която
претенциите са отхвърлени над размера от 70 000 лв. до претендирания
размер от 160 000 лв. (частично от 200 000 лв.), като вместо това се постанови
ново, с което в полза на правоприемниците на починалия в хода на процеса Г.
А. се присъдят допълнително още 90 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от 22.04.2018 год. до окончателното изплащане на обезщетенията.
Депозиран е отговор от ЗД“Б. и.“ АД, с който въззивната жалба се
оспорва.
Въззиваемият счита, че присъденото обезщетение е справедливо, като
2
напълно обосновано, в съответствие със събраните доказателства, е прието
наличие на съпричиняване и неговия процент. Сочи се, че при настъпване на
произшествието пострадалият е бил без колан, което е основната причина за
настъпване на смъртта му. Поддържа се, че травмите са настъпили от
изпадането му от автомобила и притискане от същия, от което въззиваемият
прави извод за съпричиняващо поведение.
Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част.
Бургаският апелативен съд, за да се произнесе по жалбата, с която е
сезиран, взе предвид следното:
Предявеният иск пред Окръжен съд Ямбол е с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ, вр. чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Производството пред Окръжен съд Ямбол е образувано по претенция от
Г. П. А. против ЗД „Б. и.“ АД, за присъждане на обезщетение в размер на
160 000 лв., частично от 200 000 лв., за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания от смъртта на неговия син в резултат на ПТП от 14.04.2018
год., ведно със законната лихва върху главницата от 22.04.2018 год. до
окончателното изплащане. Ищецът е поддържал, че в резултат на
произшествието е настъпила смъртта на сина му П. Г. П., на 60 години, и
това събитие му причинило неописуема мъка, душевни болки и страдания от
смъртта на детето му. Поддържал е, че между него и загиналия е
съществувала изключително силна, изпълнена с обич, уважение и взаимна
подкрепа емоционална връзка. Претендира се също обезщетение за забава в
размер на законната лихва, считано от 22.04.2018 год. – дата, на която изтича
срокът по чл.429 ал.3 от КЗ, вр.чл.430 ал.1 от КЗ.
Ответникът депозирал отговор, с който оспорил претенцията по
основание и размер, без да оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение. Противопоставил е възражение за съпричиняване на
вредите от пострадалия, поради предприето от него пътуване без предпазен
колан, което обуславя принос в размер на 90%.
В хода на първоинстанционното производство ищецът е починал и на
негово място са конституирани правоприемниците му – въззивници в
настоящото производство.
С обжалваното решение претенцията е счетена за основателна до размера
3
от 140 000 лв., но е редуцирана в размер на 50%, поради принос на
пострадалия, който пътувал без колан и така създал предпоставки за изпадане
от автомобила по време на движение и за последвалия летален изход. Върху
обезщетението от 70 000 лв. в полза на правоприемниците на Г. П. А. е
присъдена и лихва от датата, от която се претендира с исковата молба.
Решението е обжалвано само в отхвърлителната част от
правоприемниците на Г. П. А..
С влизане в сила на решението в необжалваната от застрахователя част,
а именно до размера на присъденото обезщетение от 70 000 лв., спорни пред
настоящата инстанция остават единствено справедливия размер на
обезщетението и възражението за съпричиняване на вредите.
Правнорелевантните факти и връзките между тях са установени, по тях няма
спор и следва да бъдат подведени от въззивния съд под приложимата правна
норма – чл.52 от ЗЗД.
Праводателят на въззивниците е обосновал размера на претендираното
обезщетение със силните страдания и мъка от внезапната загуба на сина си, с
когото имали изградена трайна емоционална връзка Поддържал е, че между
него и починалия син съществувало особено силно чувство на обич,
уважение, подкрепа и всеотдайност.
Съгласно трайно установената съдебна практика – т.4 от ППВС № 4 от
25.V.1961г., кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за
неимуществени вреди, обхваща най-близките роднини като низходящите,
възходящите и съпруга или лицето, с което пострадалият е съжителствал на
съпружески начала. Обезщетението се определя от съда по справедливост, а
конкретните критерии, които следва да се съобразят при претенция за
обезщетяване на вреди от смърт на близък, са очертани още в ППВС №4/68
год. – конкретните обстоятелства, при които са настъпили вредите, възрастта
на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия
и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. По-новата
практика последователно приема, че при определяне размера на
обезщетението следва да се има предвид динамиката на обществено-
икономическите отношения, променените критерии за справедливо
обезщетение, постоянно нарастващите размери на застрахователните
лимити.
4
За доказване на претърпените неимуществени вреди от праводателя на
въззивниците са ангажирани гласни доказателства. От показанията на
свидетелите Н.а, С. и Н., се установява, че Г. А. понесъл много тежко загубата
на сина си и около година и половина след това починал. Установява се, че
починалият и баща му имали много близки отношения, живеели в две къщи в
един двор на малко разстояние и възрастните – Г. и съпругата му помагали на
П. при отглеждане на децата му и с каквото друго могат. Свидетелите сочат,
че починалият бил трудолюбив и отговорен, полагал грижи за цялото си
семейство.
При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът съобрази
следните обстоятелства: Става въпрос за загубата на мъж на 60 год., в активна
възраст, без данни за здравословни проблеми, който работел и подпомагал
децата и родителите си. Установяват се отношения на задружност, сплотеност
и грижа в рамките на нормалните за едно семейство, дори и след като
починалият създал собствено семейство. Отношенията между починалия и
неговия баща били хармонични, живеели в отделни домакинства, но в един
двор, което позволявало да си помагат при отглеждането на децата и в бита.
Загубата на дете представлява трагично събитие, а в случая загубата била
понесена от Г. А. много тежко.
При отчитане на тези обстоятелства съдът намира за справедлив размер на
обезщетение сумата от 140 000лв., която е съобразена с обществено-
икономическите условия в страната и застрахователните лимити към момента
на настъпване на вредите - м. април 2018 г.
Възражението за съпричиняване на вредите е основателно и доказано
със събраните доказателства.
Изводите на първоинстанционния съд, че починалият е пътувал без
колан, не се оспорват във въззивната жалба. В същата се поддържа, че по
време на произшествието в автомобила са пътували 17 души и пътниците
обективно не са имали възможност и не им е осигурена такава да имат
самостоятелна седалка и предпазен колан, следователно, ако има допринасяне
на вредоносния резултат то е от възложителя на работата или от водача.
Поддържа се също, че уврежданията биха могли да настъпят и при поставен
колан, поради страничните удари и преобръщане на автомобила и
установените деформации в областта на тавана.
5
Съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД е налице, когато
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, т.е. налице е причинна
връзка между поведението на пострадалия, с което той обективно е създал
предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането, вкл. между
негови действия или бездействия и вредоносния резултат. При обективното
съпричиняване от страна на пострадалия по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД
намаляването на дължимото обезщетение не е обусловено от преценката дали
е налице виновно и противоправно поведение на пострадалото лице за
настъпване на увреждането.
В конкретния случай е безспорно, че в микробуса са пътували повече
от допустимия брой пътници и не за всички са били осигурени седящи места
с колан. Предприемайки такова пътуване самият пострадал се е поставил в
положение на значителен риск да пътува в претоварен автомобил, в
неустойчива позиция и без колан. От заключението на съдебно-медицинската
експертиза се установява, че увреждането, причинило смъртта на П. (тежка
гръдна травма), по своите характеристики добре отговаря да е получено в
резултат на притискане на гръдния кош между автомобилното купе и терена
при преобръщането на автомобила и изпадането на пострадалия от
автомобилния салон. От вещото лице е изразено категорично становище, че
при пътуване с поставен колан не би настъпило изпадане на пътника от
салона и не биха се създали условия за действието на механизма, по който е
получена гръдната травма. В съдебно заседание от вещото лице е пояснено,
че констатираните увреждания не биха могли да настъпят, ако пострадалият
се е намирал в купето на автомобила.
Въз основа на събраните доказателства и опитните правила съдът
достигна до извод, че поведението на починалия е съпричинило леталния
изход. Системите за пасивна защита са създадени с цел да предотвратят
движението на тялото вътре в салона под действието на инерционните сили
или изпадането му при удар. В конкретния случай тежката травма, причинила
смъртта на П., е резултат от изпадането на тялото при безконтролното
движение на микробуса и притискането му от самия автомобил върху терена,
което се явява последица от предприето пътуване в претоварено превозно
средство, без колан. Поведението на пострадалия обективно е допринесло за
настъпването на вредите и съдът приема, че обезщетението, дължимо на
6
правоимащите, следва да се намали на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД с 50 %, т.е. от 140
000 лв. на 70 000 лв.
Тъй като изводите на двете инстанции съвпадат и не са допуснати
нарушенията, сочени във въззивната жалба, изразяващи се в несъбиране и
несъобразяване на неотносими доказателства, обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на делото, в полза на въззиваемото дружество
следва да бъдат присъдени разноските, сторени във въззивната инстанция за
защита против въззивната жалба на правоприемниците на Г. А.. Отсъства
основание за присъждане на разноските, сторени повод въззивните жалби, за
които производството беше прекратено с определение №278/23.06.2023 год.
след оттеглянето им, тъй като не е било направено своевременно искане по
чл.248 от ГПК. Заплатеното възнаграждение в брой в размер на 9 480 лв. с
ДДС не е прекомерно, предвид минималните размери по Наредба №1/2004
год. на ВАС и се присъжда изцяло.
Водим от изложеното Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260013/29.12.2022 год. по т.д.№55/19
год. по описа на Окръжен съд – Ямбол в обжалваната част.
ОСЪЖДА И. П. Г. ЕГН **********, Н. П. Г. ЕГН **********, Г. П.
Г. ЕГН **********, Я. П. Г. ЕГН**********, А. П. Г. ЕГН**********, Й. П.
Г. ЕГН**********, Г. Г. Г. ЕГН**********, Я. Г. Г. ЕГН**********, З. Г. Г.
ЕГН**********, П. Г. Г. ЕГН**********, И. Я. П. ЕГН**********, Д. Я. П.
ЕГН**********, В. Я. П. ЕГН**********, Г. Я. П. ЕГН **********, С. Я. П.
ЕГН **********, К. Я. П. ЕГН ********** да заплатят на ЗД“Б. и.“ АД
ЕИК******** разноски във въззивната инстанция в размер на 9 480 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис от него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8