Р Е Ш Е Н И Е
№893
гр.Перник,
25.09.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно
заседание на десети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГЕРГАНА КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА
при
секретаря Даниела Благоева, разгледа гражданско дело № 1627 по описа за 2018 г. и взе предвид
следното:
Предмет на делото са предявени по реда на чл. 415,
ал. 1 от ГПК от „Топлофикация Перник” АД обективно съединени искове за
установяване, че В.Д.З. дължи на ищеца
сумата от 879,06 лв., представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2016 г., за недвижим имот находящ се в гр. ***, сумата от 185,99 лв. представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 08.07.2014 г. до 26.09.2017 г., ведно със законната лихва върху размера на
главницата от 879,06 лв., считано от
датата на подаване на заявлението – 26.10.2017г. до окончателното изплащане на вземането за които
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. №7267/2017г. на
РС-Перник.
Ответникът
не депозира писмен отговор в законоустановения едномесечен срок.
В съдебно заседание ищовото дружество се
представлява от процесуален представител, който поддържа предявения иск.
Ответникът З. се явява лично. Оспорва предявения
иск. Заявява, че е собственик на процесния имот.
По делото са приложени писмени доказателства, изслушани са
съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по
делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от
приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от
От представената от ищцовото
дружество справка е видно какъв е размерът на начислените от последното суми за
доставена топлинна енергия за процесния имот и процесния период.
Ответникът
З., при личното си явяване в съдебно заседание признава, че е собственик на
процесния имот.
По делото е назначена и изслушана
съдебно-икономическа експертиза с от заключението по която се установява
размера на начислените за процесния период суми за топлинна енергия, вкл. и
след отчитане на данните от изравнителните сметки, като сочи, че за абонат №**********
– В.Д.З. в периода
от 01.05.2014 г. до 30.04.2016г. стойността на доставената, но незаплатена топлинна
енергия за процесния имот е в размер на 879,06 лв. лв., а
обезщетението за забава на месечните плащания е в размер на 185,99
лв. за периода
от 08.07.2014 г. до 26.09.2017 г.
Вещото лице изготвило
съдебно-техническата експертиза е констатирало, че ищцовото дружежство е
подавало ежемесечно за разпределение на ФДР нетна топлоенергия с приспаднати
технологични разходи в абонатната станция, която по отчетни периоди е идентична
с отразената в изравнителните сметки. Липсва информация за депозирани
възражения срещу изготвените изравнителни сметки. Вещото лице сочи, че топломерът е преминал през
задължителните метеорологични проверки и съответства на одобрения тип и
показанията му са достоверни. Системата
за дялово разпределение вещото лице сочи, че е въведена съгласно сключен с ФДР
договор от 27.11.2000г. Размерът на задължението за процесния период за
топлинна енергия по компоненти: помесечно прогнозно, след отчетните периоди,
изравняването по отчетни периоди за целия процесен период съгласно
изравнителните сметки на ФДР и справки от ищцовото дружество, както и вноските
за дялово разпределение са в претендираните размери. Стойността
на доставената през исковия период топлоенергия вещото лице е определило
в размер 879,06 лв.
Съдът
кредитира заключенията и по двете допуснати експертизи, като
компетентно и
задълбочено изготвени и съответстващи на останалия събран по делото
доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
Предявените
искове имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената
по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. Установява
се, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесното
вземане и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и
същият се явява процесуално допустим.
По
иска по чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Предвид изрично направеното от
ответника З. признание, че е собственик на процесния имот съдът приема, че той
е потребител/клиент след изменението на ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на
топлинна енергия за процесния период по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Съгласно чл. 150 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността
при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване
и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74 от
Посочените
Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на
топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост
“ПРОДАВАЧ” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"КУПУВАЧ", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията
на гр. Перник и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ, който се явява
специален по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на
общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
С оглед гореизложеното
съдът намира, че между страните съществува облигационно правоотношение, чието
съдържание е установено в Общите условия.
Съгласно
чл. 13, ал. 1 от Общите условия, КУПУВАЧЪТ е длъжен да заплаща дължимите се
суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на консумираната топлинна
енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или на
ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация. Съгласно чл. 41, ал. 1
от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на
топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата до деня на постъпване на дължимата се сума. Съответно при сключени
договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената
топлоенергия се изчислява въз основа на данните на фирмата за дялово разпределение.
Самата цена се формира от няколко компонента, като такса мощност /за определен
период от процесния/, потребена топлоенергия за общи части от сградата, БТВ
.
Освен съществуването на
договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и
размера на претендираните задължения на ответника. От представените по делото
писмени доказателства за задълженията на абонатен №**********
– извлечение от сметка,
се установява, че за процесния период дължимите се суми за главница и лихви са
в размер на предявените искове.
Представения по делото документ - извлечение от сметка за размера на това задължение, представлява извлечение от търговските книги
на ищеца, което съгласно чл. 55 от ТЗ може да се ползва като доказателство в
съдебното производство. От ангажираните
от ищеца доказателства – СТЕ, се установи, че в процесния имот е доставена
топлоенергия, въз основа на която са
изчислени претендираните задължения.
По делото липсват
доказателства, че ответникът е възразил срещу разпределената топлоенергия или срещу изготвените
изравнителни сметки.
Предявявайки иска,
ищцовата страна твърди липса на плащане по договора за процесния период, който
не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни
за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена,
което може да стане само с писмени такива. По делото не са представени
документи, доказващи плащане от страна на ответника.
По
иска по чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
Когато
вземането е срочно, то е изискуемо на срока, и длъжникът изпада в забава ако не
плати на падежа, без да е нужна покана
за изпълнение - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ е предвидено, че купувачите са длъжни
да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 -дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при
неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на
законната лихва. През 30
-дневния период от време
вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и
изискуемо. В ОУ изрично се
посочва, че неполучаването
на съобщение за стойността на ТЕ, не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. В случая,
ответникът има задължение
да плати стойността на доставената и използвана ТЕ, което не е изпълнено в 30
-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което
ответникът е в забава, за което по гореизложените съображения не е нужна покана.
Следва
да бъде установено и че се дължи законна лихва върху неизплатената и доказана
сума за главницата, след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане, което е поискано и следва от чл. 422, ал. 1 ГПК, като
лихвата се дължи до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Съгласно
ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по
исковото производство, съобразно изхода на спора разпределя отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Ищецът
доказва в исковото производство разноски в размер на 425лв., които ответникът
дължи в пълен размер.
Ищцовата
страна претендира разноски за заповедното производство в размер на 75 лв.,
които също са дължими от ответника в пълен размер.
Ответникът
не претендира разноски за исковото и заповедното производство.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на В.Д.З. с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** че дължи
на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата от 879,06 лв., представляваща главница за
незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в ***за за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2016 г., 185,99
лв. - законна лихва
за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 26.09.2017 г.,
ведно със законната лихва върху
главницата 879,06
лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 26.10.2017 г., до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА В.Д.З. с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата от 425лв.
– разноски за исковото производство. ОСЪЖДА В.Д.З. с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата от 75 лв. –
разноски за заповедното производство.
След
влизане на решението в сила, ч.гр.д № 7267/ 2017г. по описа на ПРС да се върне
на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила
решение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: