№ 1663
гр. ******, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20231110200905 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба срещу издаден ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ
(ЕФ) № Серия К № ******** от 10.05.2021 г. на СДВР срещу М. Р. Г.,
ЕГН: **********, с който му е наложено административно наказание
парична „глоба” в размер на 200.00 лева за административно нарушение на
основание чл.21, ал. 1 от ЗДвП вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП.
В депозираната въззивна жалба се инвокират подробни съображения
против обжалваният санкционен акт. Твърди се, че процесният ЕФ е
неправилен и незаконосъобразен, като постановен при съществени
процесуални нарушения на императивните съдопроизводствени правила на
ЗАНН и при колизия с материалния закон. Релевира се довод за недоказаност
на твърдяното като извършено административно нарушение по възведения
административно – наказателен състав.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не
релевира допълнителни съображения в подкрепа на доводите от депозираната
въззивна жалба. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна е редовно призована и уведомена за настоящото
наказателно производство, изпраща процесуален представител в съдебно
заседание, който оспорва депозираната въззивна жалба. Претендират се
разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно
и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено следното:
1
I. ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН вр. чл.189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално
легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН – електронен фиш, подлежащ на законов съдебен
контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание
чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на
изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
На 10.05.2021 г. в 11:50 часа, мобилна система за видеоконтрол -
автоматизирано техническо средство TFR1-M 505, заснела л.а. № ********* с
рег. № **********, движещ се в гр.******, бул. ********** до № 5 с посока
на движение от улица ******* към ********, при ограничение на скоростта
от 50.00 км/ч за населено място, със скорост на движение от 71.00 км/ч и при
превишаване на законоустановената разрешена скорост с 21.00 км/ч.
С оглед на това е издаден ЕФ № Серия К № ******** от 10.05.2021 г.
на СДВР срещу М. Р. Г., ЕГН: ********** , с който му е наложено
административно наказание парична „глоба” в размер на 200.00 лева за
административно нарушение на основание чл.21, ал. 1 от ЗДвП вр. чл.189,
ал.4 вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства, въз основа на които е издаден обжалваният ЕФ, които
съдът кредитира изцяло, като корелиращи на установените факти и на
останалия доказателствен материал. Предвид липсата на противоречия в тях,
както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото,
съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК –
“per argumentum a contrario”.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират, освен с наказателно постановление, и с „електронен фиш“,
като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване и
налагане на наказанията. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП: „При нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
2
размер, определен за съответното нарушение. “
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за
да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на
електронния фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административно-наказателното производство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен, с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС, становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта.
В разпоредбата н а чл. 189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът
„автоматизирано“ техническо средство, а съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДвП
„автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“.
Тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола, го
изключва и демонтира. Именно, в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган.
Една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно
решение № 1 от 2014 г. на ВАС, с което реализирането на административно-
наказателната отговорност за нарушения на ЗДвП чрез издаване на
електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за
контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината
на водачите. Използването на мобилни технически средства е автоматизиран
3
процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до
позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство, в
случаите в които патрулният автомобил, в който е разположено техническото
средство, не е в движение. Същите установяват нарушенията по аналогичен
със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически
средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка
съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол, в това число и софтуера за
обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при
стриктно спазване на нормативните предписания.
При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство,
сертифициращият орган - Български институт по метрология, осъществява
проверка и на софтуерната програма, генерираща снимковия материал, което
следва да е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична
проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на
мобилните системи е един и същ чрез измерване на скоростта от
сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща
измерването, респективно превозното средство, чиято скорост е измерена от
скоростомера. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида
системи е от централизирана информационна система.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал.8 от ЗДвП,
административно-наказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с
информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 ЗДвП, посоката
на движение на автомобилите, които се заснемат, вида на автоматизираното
техническо средство и данните за извършена периодична метрологична
проверка, обективирана в представения протокол за проверка №
3.38.20/16.06.2020 г., издаден от компетентен орган.
Писмени доказателства и доказателствата на Столична община относно
всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на делото, като е приложен
и съответният протокол за използване на автоматизирано техническо
средство за контрол на скоростта.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол тип
4
TFR-1 M с №505, надлежно калибрована, при която измерването,
регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-
камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да
позиционира техническото средство, като го насочи към определения за
наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този
участък. В тази връзка, съдът намира, че процесната система за контрол на
скоростта отговаря на изискването на ЗДвП техническото средство, с което е
установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно
конкретно нарушение. С оглед на това се приема, че нарушението е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система,
поради което за същото законосъобразно е санкциониран с електронен фиш
отговорното лице по чл.188, ал.2 ЗДвП.
Спазено е и изискването, предвидено в разпоредбата на чл.10, ал.3 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, съгласно която при работа с временно разположени
на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол
на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се
съпровожда със снимка на разположението на уреда. В конкретния случай е
представен протокол за използването на АТСС, както и снимка на
разположението на уреда.
Видно от представената снимка към момента на заснемането, в обсега
на камерата на техническото средство, лек автомобил „*********“ с рег. №
********* е единствено МПС, с оглед на което не възникват каквито и да е
съмнения, че именно неговата скорост е засечена от техническото средство,
доколкото снимката съдържа всички необходими реквизити.
В тази насока е Решение № 1871 от 23.03.2023 г. на АССГ по адм.дело
№ 11123/2022 г., според което средството за измерване представлява мобилна
видео-радарна система. При случаите на заснемане на скоростта със мобилно
средство, липсата на контролен орган е обективно установено, при липсата на
доказателства за манипулации на техническото средство по време на работа
със същото. Правото на защита на нарушителя не е нарушено по никакъв
начин.
5
Представени са всички надлежни доказателства, от които се установява,
че е спазен и редът за използване на АТТС, предвиден в разпоредбите на чл.6-
12 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване
на АТТС за контрол на правилата за движение по пътищата, като в
представения протокол за използване на АТТС са описани всички
обстоятелства, при които е извършен контролът.
Съдът приема за доказано извършеното нарушение при управление на
МПС „*********“ с рег. № *********. Автомобилът е заснет с мобилна
камера за превишена скорост, в стационарно положение на камерата и
контролния автомобил, в който е била поставена и снимката е приложена по
делото, като върху нея са посочени датата и часът на нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този,
на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.11 от ЗДвП, влезлият в сила
електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление.
Самият електронен фиш е приравнен от законодателя на наказателно
постановление, тъй като с него освен, че се установява нарушението, се
налага и конкретно наказание за това нарушение. Тоест процедурата е
различна от тази по ЗАНН, като липсват отделен АУАН и НП, а двата акта са
инкорпорирани в електронния фиш. Разликата се установява с АУАН и НП
относно формата на ЕФ, неговите съдържание, реквизити и процедура по
издаване, от което следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити
и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. В конкретния
случай в ЕФ са описани подробно всички обстоятелства по извършване на
нарушението и е приспаднат и допустимият толеранс от 3 км/ч. в полза на
нарушителя.
Електронният фиш съдържа всички необходими реквизити във връзка с
извършеното нарушение, а именно: дата, място, начин на извършване на
нарушението и самоличност на нарушителя. Посочено е ограничението, което
е предвидено за съответния пътен участък в населеното място, съгласно
6
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, а именно 50.00 км/ч, както и снимка
(л.23), на която ясно се вижда регистрационният номер на МПС, при
управление на което е извършено нарушението.
Разликата в засечената скорост от 74.00 км/ч, посочена на снимковия
материал и посочената в електронния фиш наказуема скорост от 71.00 км/ч
(съответно превишение с 21.00 км/ч на максимално допустимите 50 км/ч за
населено място), се дължи на така наречения „толеранс“, който представлява
възможната грешка при засичането на скоростта. Този толеранс, съгласно
Протокола от проверка на АТТС е 3 км/ч от засечената скорост и се отчита в
полза на нарушителя, като засечената от радара скорост се намалява именно с
тези 3 км/ч, когато същата е под 100 км/ч, както е в настоящия случай. Точно
заради това не може да се говори за нарушаване правата на жалбоподателя.
Напротив, правата му са напълно защитени, тъй като евентуално възможната
грешка при отчитането на скоростта, която в случая се равнява на 3 км/ч от
засечената скорост е приспадната в негова полза.
Следва да се отбележи, че от приложения по делото Протокол №
3.38.20/16.06.2020 г. се установява, че системата за видеоконтрол тип TFR1 M
с №505 е мобилна система за видеоконтрол на скоростта на МПС, одобрена
да служи за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение с
Удостоверение № 10.02.4835 на Председателя на БИМ (л.11), надлежно
калибрована и технически годна към датата на нарушението за осъществяване
на посочения видеоконтрол за измерване на скорост.
Според чл.21, ал.1 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на
скоростта в км/ч, посочени изчерпателно в тази алинея, а според чл. 21, ал. 2
от ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В
конкретния случай жалбоподателят е нарушил именно разпоредбата на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, понеже се е движил с автомобила си с по-висока от максимално
разрешената скорост за движение в населено място от 50 км/ч.
Според чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване от 21 до 30
км/ч с глоба 100.00 лева.
Съгласно чл.182, ал.4 от ЗДвП, когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал.
7
2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал.
3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три
месеца.
Установява се от доказателствата по делото, че настоящото
административно нарушение по обжалвания ЕФ се явява повторно, тъй като е
извършено на 10.05.2021 г. в едногодишен срок от влизането в сила на ЕФ
Серия К № 3783332 от 13.07.2020 г. за същия вид нарушение. Изпълнени са
предпоставките на приложимия съставомерен признак. Наказващият орган
правилно е приложил материалния закон. Предвид установените по делото
факти, съдът приема, че в случая жалбоподателят е нарушил забраната на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което нарушение правилно и законосъобразно е
санкциониран на основание чл. чл.182, ал.1, т.3 вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП, тъй
като разрешената скорост е била превишена с 21.00 км/ч.
С настоящия съдебен състав, всички изложени от жалбоподателя
възражения са неоснователни.
Предвид гореизложеното, съдът прие, че правилно и законосъобразно е
издаден обжалваният електронен фиш за реализиране административно -
наказателната отговорност на жалбоподателя във връзка с извършване на
констатираното нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство и същият следва да бъде потвърден.
Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на
основание чл. 63, ал.1 и ал.5 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 9 състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛЕН И ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № ******** от 10.05.2021 г. на
СДВР срещу М. Р. Г., ЕГН: ********** , с който му е наложено
административно наказание парична „глоба” в размер на 200.00 лева за
административно нарушение на основание чл.21, ал. 1 от ЗДвП вр. чл.189,
ал.4 вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд ****** – град, в 14-дневен срок от съобщението за
8
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9