Решение по дело №1251/2018 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 26
Дата: 25 февруари 2020 г. (в сила от 29 октомври 2020 г.)
Съдия: Марина Трифонова Цветкова
Дело: 20181870101251
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 20

 

Гр.Самоков, 25.02.2020г.

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

         САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в публично заседание, проведено на втори април две хиляди и двадесета година ,в състав:                                                                                                                                                                                                 

                                              

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:МАРИНА ТРИФОНОВА

          

при секретаря Екатерина Бандрова ,като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1251/2018 год. по описа на същия съд ,за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по предявен от С.В.Г. чрез пълномощника си адв.Христо Христов иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на Община Самоков да заплати на ищеца сумата в размер на 4 910,20 лева главница, претендирана като обезщетение за причинени имуществени вреди от  реализирано на 16.09.2016 год. ПТП ,за което е съставен протокол за ПТП № 1431335 от 16.09.2016 год., в резултат на което са нанесени щети на товарен автомобил „Форд Галакси”, с рег.№ СВ 0444 АН в необезопасена и необезопасена дупка на пътно платно за движение на пътя между с.Гуцал и гр.Долна баня и 1 055,07 лева лихва за забава ,за периода от 20.09.2016 год. до 31.10.2018 год.,ведно със законната лихва ,считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.Претендира направените по делото разноски.

         В исковата молба се твърди ,че вследствие ПТП от попадане на автомобила в дупката е силно деформирана лява джанта и предна броня в ляво.Ищецът сочи ,че дупката ,в която попаднал автомобила е голяма , с остри ръбове и пълна с вода.Същата не била обозначена по какъвто и да е било начин , нито обезопасена.Поради това не е имало как да я забележи и да направи опит да я избегне.

         За възникналото ПТП ищецът подал сигнал на националния спешен телефон 112, вследствие на което на мястото на произшествието пристигнал полицейски патрул ,който установил ,че автомобилът е попаднал в много голяма необозначена и необезопасена дупка на пътя и пътното моторното превозно средство е в неизправно състояние и не може да продължи движението си в нормален ход.Сочи се още ,че ищецът на 16.09.2016 год. /датата на ПТП/ след обяд е придвижил автомобила до автосервиз.На 19.09.2016 год. ищецът взел фактура за частите и дейностите ,които са заменени и отремонтирани по автомобила , за което заплатил сума в размер на 4 910,20 лева.

         В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът Община Самоков е депозирала отговор на исковата молба ,в който оспорва иска като неоснователен и е изложила съображения .

         В съдебно заседание адв.Христов-пълномощник на ищеца поддържа предявения иск.

         Юрисконсулт Ангелова –пълномощник на ответника оспорва предявения иск .

         След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните ,съдът приема за установено от фактическа страна следното:

         Не спорно по делото, че ищецът е собственик на автомобила ,за който вследствие ПТП са настъпили вредите ,предмет на иска.Това се установява и от приложените по делото писмени доказателства /голя8м талон и протокол за ПТП от 16.09.2016 год.Не е спорно и че ищецът е управлявал автомобила

         От представения по делото препис от протокол за ПТП № № 1431335 от 16.09.2016 год. се установява ,че на същата дата 12.30 часа служител на РУ-Костенец –автоконтрольор А.М. е констатирал ,че товарен автомобил „Форд Галакси”, с рег.№ СВ 0444 АН собственост на С.В.Г. е реализирал ПТП с материални щети-спукана предна лява и задна гума.В протокола е отразено ,че водачът като участник в движението по пътищата се е движел с несъобразена скорост

         По делото са представени фактура № 9825/19.09.2016 год. и фискален бон ,от които е видно ,че ищецът е заплатил 4 910.20 лева за възстановяване на щетите ,причинени на автомобила ,направените разходи за ремонт на автомобила.Във фактурата и предавателния протокол от 19.09.2016 год. № 11,приложен по делото са описани извършените ремонтни работи .

         От показанията на разпитания по делото свидетел А. Атанасов М. ,съставил протокола за ПТП се установява ,че на пътното платно ,по пътя от с.Гуцал към гр.Долна баня имало дупка ,която била необозначена и необезопасена.В протокола свидетелят отразил ,че водачът на автомобила се е движел с несъобразена скорост.Автомобилът имал спукана гума и джанта.

         От показанията на свидетеля Николай Божидаров Лимбезийски се установява ,че в деня на ПТП ищецът му се е обадил за съдействие по телефона и му е казал ,че е минал през голяма дупка на пътното платно и е счупил автомобила.На място свидетелят видял ,че имало щети по гумите на автомобила ,видял ,че ищецът бил сменил предната лява гума и сложил резервна гума, предната и задната лава джанта били деформирани. Свидетелят сочи ,че дупката на пътното платно била дълбока , широка около метър и петдесет.Твърди ,че често пътува по този участък и не е видял да има знак ,който да сигнализира за неравности по пътя или за дупки.Сочи,че автомобилът е откаран с пътна помощ до автосервиз в гр.Костенец.

         На зададен въпрос по реда на чл.176, ал.1 от ГПК от ответника към ищеца ,последният е отговорил ,че е придвижил процесното МПС с камион „Репатрак”.

         По делото е представена административно-наказателна преписка по съставяне на АУАН № 514515/16.09.2016 год., НП № 16-1184-000364 /18.10.2016 год.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Успешното провеждане на иска с правна квалификация чл.49 от ЗЗД се свързва с установяване от ищеца,в условията на пълно и главно доказване на противоправно деяние –действие или бездействие на трето лице, на което ответникът е възложил извършването на работа ,от което като пряка и непосредствена последица за ищеца да са настъпили имуществени вреди в сочения размер.

От събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира като ясни ,последователни и безпротиворечиви ,както и писмените доказателства ,се установява реализирането на твърдяното в исковата молба ПТП.

Не е спорно по делото ,че ищецът е собственик на процесното МПС.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно установени обстоятелствата, при които е била причинена вредата на процесния автомобил, а именно – водачът е навлязъл в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, което е причинило уврежданията по автомобила.

Протоколът за ПТП е съставен от длъжностно лице на МВР автоконтрольор в кръга на службата му и по установените форма и ред, поради което представлява официален свидетелстващ документ, притежаващ обвързваща доказателствена сила ,относно възприетите от съставилия го компетентен държавен орган обстоятелства –състоянието на пътната настилка ,наличието на необозначена и необезопасена дупка на пътното платно ,уврежданията на авариралото МПС ,местоположението на автомобила спрямо пътното платно ,датата и часа на възприемане на посочените факти.Посочените в процесния протокол констатации кореспондират с показанията на разпитаните свидетели.

Според параграф 1, т. 19 от ППЗДвП   "препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.В настоящия случай установената дупка представлява препятствие по смисъла на посочената разпоредба, която е създавала опасност за движението.Според чл. 52, ал.1 от ППЗДвП пътен знак Г 11 се поставя пред препятствие на пътя, когато водачите могат да заобикалят препятствието отдясно или отляво, за да продължат движението си.

Съгласно параграф 7 ,ал.1 ,т.4 от ЗМСМА, общинските пътища, улиците, булевардите ,площадите ,обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване имат характер на публична общинска собственост.Съобразно посочената разпоредба и видно от писмените доказателства по делото ,пътят при движение по който е аварирало процесното МПС е собственост на Община Самоков.В чл.31 от Закона за пътищата е предвидено ,че ,че ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.В същото време нормата на чл.167,ал.1 от ЗДвП задължава лицата ,които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние ,да сигнализират незабавно препятствията по тях и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Констатираната дупка ,доколкото нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за движението е препятствие по пътя.Доколкото по делото не се събраха доказателства участъкът да е бил обезопасен с нарочен пътен знак,който да указва на водачите да го заобиколят ,за да продължат движението си /аргумент по чл.52,ал.1 от ППЗДвП/, а и не е имало каквато и да друга указателна табела или сигнализация ,ответникът не е изпълнил вмененото му по закон задължение ,от което е настъпила вредата .Именно оттук се налага изводът ,че за поддръжката и ремонта на пътя е отговорен собственика му –в случая Община Самоков.Налице е противоправно и виновно поведение ,бездействие на нейните служители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват ,с което да обезпечават безопасността на движението, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на ответника .

Възражението на ответника, че не са налице елементите от фактическия състав на деликтната отговорност се опровергава от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

На МПС са нанесени щети, които възлизат на сумата 4 910,20 лева за подмяна на части и труд, за която сума е издадена фактура, неоспорена от ответника в предвидения в ГПК ред.

Възражението на ответника ,че вина за увреждането на автомобила има единствено ищецът ,поради неправилно поведение –управление на автомобила с несъобразена с особеностите на пътното платно скорост /чл.20, ал.2 от ЗДвП/ е неоснователно.Действително чл.20, ал.2 от ЗДвП задължава водачите на МПС да съобразяват скоростта на движение, наред с други фактори и със състоянието на пътя, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.Както беше посочено по-горе, според легалната дефиниция по § 1, т. 19 от ДР на ППЗДвП „препятствие на пътя” представлява и всяко нарушаване целостта на пътното покритие.За да е предвидимо това препятствие обаче, съответно за да се породи задължение по чл.20, ал.2 от ЗДвП за водача, е необходимо и ответникът да е изпълнил задължението си по чл.167, ал.1 от ЗДвП да поддържа пътя в изправно състояние като сигнализира незабавно препятствията по пътя и ги отстранява във възможно най – кратък срок.Както се установи ,при настъпване на процесното ПТП дупката е била необозначена и необезопасена и поради това непредвидимо препятствие на пътя ,което и в общия случай възпрепятства възможността на водача на автомобила да възприеме препятствието на пътя ,респ.да извърши маневра, с която да го заобиколи.

В хода на производството ответникът не установи да е сигнализирал препятствието /дупката/. С оглед изложеното, съдът намира, че водачът на автомобила не е можел, а и при липса на указания за неравността, не е бил длъжен да избегне препятствието.Следователно, от негова страна не е налице нарушение на правилата за движение.Не се установи и водачът да е управлявал МПС със скорост по – висока от разрешената в този участък.В протокола за ПТП не е вписана скоростта на движение на автомобила и как е измерена.

С оглед установеното, съдът намира, че причина за произшествието се явява единствено дефектът на пътното платно.Следователно, установените по делото вреди са в пряка причинна връзка с бездействието на служителите на ответника Община Самоков. Ето защо, искът се явява основателен и доказан по основание и размер и като такъв следва да бъде уважен изцяло.

Основателна се явява и акцесорната претенция на ищеца за мораторна лихва в размер на 1055.07 лева ,за периода от 20.09.2016 год. до 31.10.2018 год. и следва да бъде уважена.

По разноските.

По възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

            Съдът счита ,че възражението на пълномощника на ответника юрисконсулт Ангелова за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение е неоснователно. По смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът по искане на другата страна може да присъди и по- нисък размер на разноските, като по смисъла на т. 3 от ТР № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС решаващият състав не е обвързан от предвиденото в § 2 от ДР на Наредба № 1/ 09.07.2004 г. ограничение за трикратния минимум и е свободен да намали възнаграждението и до предвидения там минимум.Съдът намира, че в настоящия случай не е без основание уговарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение за защита по настоящото гражданско дело и така уговореното адвокатското възнаграждение не се явява прекомерно ,а е съобразено с размерите по Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.В представения по делото договор за правна защита и съдействие между страните е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева .Договорът представлява разписка за получената сума от пълномощника на ищеца адв.Христов. Според чл.7,ал.2,т.3 от Наредбата при защитаван материален интерес от 5000 лв. до 10 000 лева минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 580 лв. плюс 5 процента за горницата над 5000 лева. Изчислено при спазване на посочените правила,минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 628.26 лева, което съответства напълно на сложността на спора.Уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева е малко над минималното възнаграждение ,изчислено при спазване на посочените правила.Ето защо в настоящото производство възнаграждението за процесуално представителство не е прекомерно по изложените съображения и не следва да бъде намалявано.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът Община Самоков следва да бъде осъдена да заплати на ищеца С.В.Г. сумата в размер на 700 лева  разноски за адвокатско възнаграждение и 246,45 лева държавна такса .

Воден от горното, съдът

Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА Община Самоков да заплати на С.В.Г.,съдебен адрес ***-адв.Христо Димитров Христов ,сумата в размер на 4 910,20 лева главница, претендирана като обезщетение за причинени имуществени вреди от  реализирано на 16.09.2016 год. ПТП ,за което е съставен протокол за ПТП № 1431335 от 16.09.2016 год., в резултат на което са нанесени щети на товарен автомобил „Форд Галакси”, с рег.№ СВ 0444 АН в необезопасена и необезопасена дупка на пътно платно за движение на пътя между с.Гуцал и гр.Долна баня и 1 055,07 лева лихва за забава ,за периода от 20.09.2016 год. до 31.10.2018 год.,ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Община Самоков да заплати на С.В.Г., сумата в размер на 700 лева  разноски за адвокатско възнаграждение и 246,45 лева държавна такса .

Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: