№ 21514
гр. София, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20251110145317 по описа за 2025 година
Предмет на делото са предявените от Л. Д. Л. с ЕГН ********** срещу
„*********“АД , ЕИК *********** обективно и кумулативно съединени
искове с правни основания чл. 128, т.2 от КТ за заплащане на нетен размер на
неплатени дължими месечни трудови възнаграждения за периода м. юли
2024г.- м. юли 2025г. в общ размер на 75 775,18лева , за лихва за забава в общ
размер на 5339,03лева върху размера на неплатените нетни трудови
възнаграждения за периода от датата на падежа на всяко възнаграждение до
29.08.25г., както и за заплащане на законната лихва за забава върху размера на
неплатените нетни трудови възнаграждения от датата на исковата молба -
02.09.25г. до изплащане на вземанията; искове по чл. 128, т.2 КТ вр. с чл. 13,
ал.1, т.1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата за
заплащане на нетния размер на допълнителните трудови възнаграждения /
бонуси/, начислени с фишове за заплати за м. юли 2024г., м. март 2025г. и
м.юли 2025г. в общ размер на 16 671,37лева , заедно с иск по чл. 86 ЗЗД за
заплащане на лихва за забава върху посочените трудови възнаграждения/
бонуси/ в общ размер на 1138,85лева върху размера на неплатените нетни
трудови възнаграждения / бонуси/ от датата на падежа на всяко
възнаграждение до 29.08.2025г., както и иск за заплащане на законна лихва за
забава върху общия размер на нетните трудови възнаграждения / бонуси/ от
датата на исковата молба -02.09.25г. до изплащане на вземанията .
С исковата молба ищцата поддържа, че с ответника били в трудови
правоотношения по силата на трудов договор 405/27.06.2019г., като ищцата
заела длъжността „Специалист тестване софтуер“, код по НКПД 25196005,
дирекция „Операции“, отдел „Тестване на софтуер“. Основното месечно
1
възнаграждение било определено в размер на 3921,90лева, и допълнително
месечно възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на
0,6% от основното месечно възнаграждение за всяка година трудов стаж.
От сключване на трудовия договор до момента на депозиране на
исковата молба длъжността на ищцата била променяна , като последно с
Допълнително споразумение към трудовия договор от 31.03.23г., считано от
01.04.23г. основното трудово възнаграждение на ищцата било променено на
6850,78лева , като към 01.04.23г. ищцата имала относим към длъжността
професионален опит от 6 години, 4 месеца и 26 дни. На 29.07.24г. на ищцата
била връчена нова длъжностна характеристика за длъжността „Ръководител
звено, автоматизирано тестване на софтуер“, код по НКПД 12196011,
дирекция „Техническа“, звено „Осигуряване на качеството“. На следващо
място се поддържа, че на ищцата се полагали и бонуси във връзка с
постигнати резултати съобразно вътрешни правила на работодателя , като
такива били определени в три от процесните фишове – за м. юли 2024г., за м.
март 2025г. и за м. юли 2025г., като същите според ищцата отново не били
заплатени. Моли за уважаване на исковете, като претендира разноски в
обезпечителното и в исковото производство.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК ответникът е
признал исковете на ищцата до следните размери: незаплатено трудово
възнаграждение в нетен размер за периода м. юли 2024г.- м. юли 2025г. в
размер на 75 728,06лева; незаплатени трудови възнаграждения – бонуси в
нетен размер от 16 671,37лева , размер на мораторна лихва за забава върху
неплатени нетни трудови възнаграждения в размер на 4991,26лева, както и
неплатена лихва за забава върху нетен размер на неплатени бонуси в размер
на 1080 лева .
С писмена молба по делото, докладвана в проведеното открито съдебно
заседание, ищцата поддържа , че правоотношението между страните е
прекратено на осн. чл. 327, ал.1, т.2 КТ поради забавено изплащане на
трудови възнаграждения със Заповед № 62/02.10.25г. на изпълнителния
директор на „*********“АД , въз основа на писмено заявление на ищцата с
вх. №45/02.10.25г.
В проведеното по делото едно открито съдебно заседание , ищцата е
направила изменение на исковете досежно техния размер , като поддържа
размера, изрично признат с отговора на исковата молба от ответника, а за
горницата над тези размери е направен отказ от исковете.
В съдебното заседание и след намаляване размера на исковете ,
ответникът чрез процесуалния си представител поддържа признанието на
исковете по основание и размер, така , както е направено с отговора на
исковата молба. Признава факта, че не е налице извършено плащане на
претендираните вземания.
Ищцата, чрез процесуалния си представител, е поискала постановяване на
решение съобразно признанието на исковете от ответника , като се вземе
2
предвид изменения им размер, съвпадащ с признаните от ответника с отговора
на исковата молба размери на претенциите.
След като взе предвид изложеното в исковата молба, събраните
доказателства и изявленията на страните в съдебното заседание, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С отговора на исковата молба, ответникът призна предявените искове до
изменения им по реда на чл. 214 ГПК от ищеца размер. Признанието се
поддържа и в откритото съдебно заседание от процесуалния представител на
ответника , като процесуалният представител на ищцата поиска от съда да
постанови на основание чл.237 ГПК решение при признание на иска.
Предвид изложеното, съдът намира, че предпоставките на чл.237 ГПК са
налице, а именно признатото от страна на ответника право не противоречи на
закона или добрите нрави, то е от категорията права, с които ответникът може
да се разпорежда. Поради това, съдът постановява настоящото решение при
признание на иска, без да го мотивира по същество.
Ответникът е дал повод за завеждане на делото, защото не е заплатил в
срок задълженията си за положения и престиран труд от страна на ищцата.
Поради това, разноските по делото следва да бъдат присъдени в полза на
ищцата.
С оглед на възражението по чл. 78, ал.5 ГПК, релевирано от ответника,
съдът намира, че при определяне на дължимото на ищцата възнаграждение
следва да се вземе предвид не само величината на защитавания интерес по
делото / цената на иска/, но и обема и сложността на извършената дейност от
адвоката й, и дали тази дейност изисква висока компетентност и знания с
оглед на фактическата и правна сложност на делото, като посочените в
Наредба 1/2004г. минимални размери следва да служат само като ориентир за
съда. Настоящият съдебен състав намира, че независимо от цената на исковете
делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност , като
извършените от адвоката на ищцата действия се изразяват в обезпечаване на
бъдещ иск и в предявяване в определения за това срок на исковете чрез
депозиране и окомплектоване на исковата молба и нужните и относими
писмени доказателства , като след направеното с отговора на исковата молба
от ответника признание на исковете , не е била налице необходимост от
извършване на активна процесуална защита от адвоката на ищцата и
производството по делото е приключило в рамките на само едно проведено
открито съдебно заседание. Предвид изложените съображения и доколкото
ответникът е станал повод както за обезпечителното , така и за исковото
производство , настоящият съдебен състав намира за справедливо да бъдат
присъдени на ищеца в цялост разноските за адвокат, сторени по
обезпечителното производство , както и седемдесет процента от сторените в
исковото производство разноски за адвокатско възнаграждение с оглед на
извършените от адвоката на ищцата процесуални действия, доколкото е
налице признание на иска с отговора на исковата молба от ответника и
съдебното дирене е прекратено, а производството по делото – приключено с
провеждането на само едно открито съдебно заседание, в което доказателства
не са събирани.
3
Предвид изложеното и ангажираните от ищцата доказателства за
извършване на разноски , на същата следва да се присъдят такива за
обезпечителното производство в размер общо на 5008лева, а за исковото – в
размер на 5351,50лева, с оглед на изложените по-горе мотиви и съображения .
Или общият размер на разноските, който ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата, е 10 359,50лева, а не претендирания от ищцата размер от
общо 12 653 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.237 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 128, т.2 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД
„***********“АД С ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ НА Л. Д. Л. С ЕГН
********** нетен размер на неплатени дължими месечни трудови
възнаграждения за периода м. юли 2024г.- м. юли 2025г. в общ размер на
75 728,06лева , лихва за забава в общ размер на 4991,26лева върху размера
на неплатените нетни трудови възнаграждения за периода от датата на падежа
на всяко възнаграждение до 29.08.25г., както законната лихва за забава върху
размера на неплатените нетни трудови възнаграждения от датата на исковата
молба -02.09.25г. до изплащане на вземанията;
ОСЪЖДА на осн. чл. 128, т.2 КТ вр. с чл. 13, ал.1, т.1 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата и чл. 86, ал.1 ЗЗД
„***********“АД С ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ НА Л. Д. Л. С ЕГН
********** нетен размер на неплатени допълнителни трудови
възнаграждения / бонуси/ , начислени с фишове за заплати ма м. юли 2024г.,
м. март 2025г. и м. юли 2025г. в общ размер на 16671, 37 лева , лихва за
забава в общ размер на 1080 лева върху размера на неплатените нетни
допълнителни трудови възнаграждения /бонуси/ за периода от датата на
падежа на всяко възнаграждение до 29.08.25г., както и законната лихва за
забава върху размера на неплатените нетни допълнителни трудови
възнаграждения /бонуси/ от датата на исковата молба -02.09.25г. до
изплащане на вземанията;
ОСЪЖДА „***********“АД С ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ
НА Л. Д. Л. С ЕГН ********** на осн. чл. 78, ал.1, вр. с чл. 78, ал.5 ГПК
разноски за обезпечителното / производство /по обезпечаване на бъдещ иск по
ч. гр.д. 44948/25г. на СРС , 179с-в/ и исковото настоящо производство в
размер общо на 10 359,50лева.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.6 ГПК „***********“АД С ЕИК
*********** да заплати в полза на Софийски районен съд, по сметка на
СРС, държавна такса върху размера на уважените искове от общо
3945,62лева .
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от датата
4
на обявяването му – 25.11.2025година пред Софийски градски съд. Препис от
решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5