№ 5956
гр. София, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ц.Р.Ц
при участието на секретаря М.Р.И
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20241110158195 по
описа за 2024 година
Предявени за разглеждане са искове с правно основание с искове с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Т-С“ ЕАД твърди, че на 13.02.2024 г. е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против С. А. М. за следните суми:
сумата от 3994,94 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва
за период от 13.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 692,28 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 02.02.2024 г., сумата от 77,10 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за период от 13.02.2024 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 13,50 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата за
дялово разпределение за период от 16.10.2021 г. до 02.02.2024 г., както и за разноски.
В тази връзка било образувано ч. гр. д. № 8467/2024 год. по описа на СРС, 35
състав, като била издадена исканата заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение
била редовно връчена на ответника, като същият подал възражение по чл. 414 ГПК, с
което оспорил дължимостта на вземанията по същата, поради което на ищеца било
указано да предяви искове относно вземанията си, което указание се изпълнявало с
депозирането на настоящата искова молба.
Ищецът сочи, че ответникът, в качеството си на общински наемател на
процесния топлоснабден имот бил клиент на топлинна енергия за битови нужди по
1
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за него били приложими всички
нормативни актове в областта на енергетиката. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи
условия на ищеца. Тези Общи условия влизали в сила в едномесечен срок от
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на
договор. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т-С“ ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с
Решение от 2016 г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016 г. Съгласно чл. 33 от Общите
условия от 2016 г. бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими
суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който
се отнасяли. Ответникът използвал доставената му топлинна енергия през исковия
период до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 18, находящ се на
адрес - ******, с абонатен № ******, но не заплатил цената на същата.
Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която на
основание чл. 139 ЗЕ бил сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с „Т.“ ООД. През отоплителния сезон ищцовото
дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни
изравнителни сметки от дружеството, извършващо дяловото разпределение, на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били
издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за
този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в него. Ето защо моли съда да постанови решение,
с което да уважи изцяло предявените искове – главници и лихви, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 13.02.2024 г. (датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК) до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника
С. А. М..
В първото по делото открито съдебно заседание на 02.04.2025 г. ответницата не
се явява и не се представлява, като от нейна страна не е било направено искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът е отправил искане за постановяване на неприсъствено решение.
На ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.
Искът е вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените по делото доказателства.
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
2
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато:
1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства
или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
С оглед изложеното съдът намира, че са налице кумулативно изискуемите
предпоставки на чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение по делото, което по силата на чл. 239, ал. 2 ГПК не се
мотивира по същество, като е достатъчно в него да се укаже, че то се основава на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцата на основание чл. 78, ал.
1 ГПК. На същата следва да бъдат присъдени претендираните разноски за държавна
такса за заповедното производство в размер на 95,56 лева, 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, както и сумата в размер на 117,32 лева –
държавна такса в исковото производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т-С“ ЕАД, ЕИК: ********
срещу С. А. М., ЕГН: ********** искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца
сумите, както следва: сумата от 3994,94 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г.
за топлоснабден имот, находящ се на адрес - ******, ведно със законна лихва за
период от 13.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 692,28 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода на
забавата от 15.09.2021 г. до 02.02.2024 г., сумата от 77,10 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2021
г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 13.02.2024 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 13,50 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за услугата за дялово разпределение за период от 16.10.2021 г. до
02.02.2024 г.
3
ОСЪЖДА С. А. М., ЕГН: ********** да заплати на „Т-С“ ЕАД, ЕИК: ********
сумата от 145,56 лева – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №8467/2024 г.
по описа на СРС, както и сумата в размер на 117,32 лева- разноски в исковото
производство.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съгласно чл. 240, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването на
неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от
въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото
поради: 1. ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за
съдебното заседание; 2. невъзможност да узнае своевременно за връчването на
преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени
непредвидени обстоятелства; 3. невъзможност да се яви лично или чрез повереник
поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Съгласно
чл. 240, ал. 2 ГПК страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може
да предяви с иск същото право или да го оспори, когато се намерят новооткрити
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото,
които не са могли да ъ бъдат известни при решаването му или с които не е могла да се
снабди своевременно. Този иск може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в
който на страната е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който тя е
могла да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от
погасяване на вземането.
Решението да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4