Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №21
гр.Враца,14.02.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд търговско отделение в
публичното заседание на 31.01.2020г. в състав:
Председател:Радослава Симеонова
в присъствието на:
прокурора секретар Миглена Костадинова
като разгледа докладваното от съдията Радослава Симеонова
търговско дело N77 по описа за 2019 год.
за да се произнесе взе
предвид следното:
С искова молба вх.3944 от 30.04.2019 г. В.П.П.,
ЕГН **********,представлявана от адвокат Й.Д. от САК е предявила срещу „Дженерали
Застраховане" АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. София бул.*** иск ,пряко предявен на основание чл.432 КЗ.
Сезира съда с искане да постанови решение,
с което да осъди ответника да й заплати следните суми:
-50 000,00 (петдесет хиляди) лв. —
главница, представляваща остатък от дължимо, но неплатено застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на майка й М.П.,
настъпила на 20.06.2017 г.,при деликт- ПТП от 10.06.2017 г., ведно със
законната лихва върху присъдената сума от 17.04.2018 г. - датата на
постановения отказ от страна на ответника до окончателно изплащане на
обезщетението;
-150 000,00 (сто и петдесет хиляди) лв. -
главница, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
търпени от смъртта на Ц.Ц., настъпила при ПТП от 10.06.2017 г., ведно със
законната лихва върху присъдената сума от 07.07.2018 г. — датата на изтичане на
тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция до окончателно
изплащане на обезщетението;
Направените разноски по делото.
Като факти,обосноваващи основателността на
исковата й претенция,ищцата твърди,че на 10.06.2017 г., следобяд, около 15:20
ч., Ц.Ц. управлявал л.а. „Фолксваген Голф" с peг. № ВР **** ВС по път
III-307 с посока на движението от с. Микре към гр. Угърчин.В същото време, по
път III-407, с посока на движение от с. Микре към с. Киркова Махала, Т.К.
управлявал л.а. „Фолксваген Туран" с peг. № ОВ **** ВН.
На кръстовището образувано от път III-307 и
III-407, Ц.Ц. следвало да продължи пътя си към гр. Угърчин. Тъй като се движел
по път без предимство, Ц.Ц. намалил скоростта при доближаване до кръстовището,
огледал се и тъй като не видял движещи се по пътя с предимство автомобили
продължил движението си със скорост около 15-20 км/ч. Поради движение с висока
скорост, водачът на л.а. „Фолксваген Туран" не могъл да спре, при което
настъпил удар между предната част на л.а. „Фолксваген Туран" и страничната
част в областта на предна колонка и предна лява врата на л.а. „Фолксваген
Голф".
На място пристигнали екипи на полицията и
на Бърза Помощ, които констатирали смъртта на водача на л.а. „Фолксваген
Голф" Ц.Ц.. Пътуващата на предна лява седалка на л.а. „Фолксваген
Голф" М.Ц.П. получила тежка съчетана травма, като била транспортирана в
МБАЛ „Проф. Параскев Стоянов" АД - Ловеч, но след 10 дни в кома, починала
от травмите си на 20.06.2017 г.
За настъпилото ПТП е образувано ДП №
173/2017 г. по описа на РУП-Угърчин, което е висящо към момента на сезиране на съда
с исковата молба.
Съдът е изискал служебна справка и с
писмо Вх.№ 5949 от 4.7.2019г.- ОП-Ловеч
е уведомила съда,че ДП№173/2017Г.по описа на РУ-Угърчин е на заключителен етап.
Ищцата твърди,че от доказателствата събрани
в досъдебното производство, се установява, че водачът на л.а. „Фолксваген
Туран" Т.К.,е управлявал МПС с превишена за пътния участък скорост от 109
км/ч. , при наличието на ограничение от
60 км/ч., което е довело до невъзможност да спре и да предотврати
произшествието.Позовава се на изготвената по досъдебно производство тройна АТЕ,
чието заключение било, че при движение със скорост в рамките на позволената,
водачът Т.К. е имал техническата възможност да спре и предотврати ПТП, поради
което с Постановление на Окръжна Прокуратура Ловеч, Т.К. е привлечен като
обвиняем по досъдебното производство .
Сочи,че в първоначалната СМЕ на трупа на Ц.Ц.
вещото лице е допуснало редица нарушения и неправилни изводи, относно причината
за настъпване произшествието,поради което в изготвения Протокол за ПТП е
посочено, че причината за ПТП е предварително настъпилата смърт на Ц.Ц. -
обстоятелство,което категорично се опровергавало от вида и характера на
получените телесни увреждания от пострадалия, както и от клиничната им картина.
Поддържа,че при предявяване на материалите
по воденото досъдебно производство,са направени съответните доказателствени
искания за доказване на заявените твърдения, които искания били уважени от
наблюдаващия прокурор, като е възложено изготвянето на КСМАТЕ.
Твърди,че починалия Ц.Ц. е бил човекът, който
е отгледал на практика ищцата, заедно с майка й М.П.. Когато майка й М.П. се е
развела със съпруга си и биологичен баща на В., тя била на по-малко от 8
години. От този момент до навършване на пълнолетие, пък и след това, Ц.Ц. е
играл ролята на баща, на стожер, на авторитет. Ц. винаги бил до нея както в
хубавите, така и в лошите моменти от живота. Винаги я подкрепял и окуражавал.След
смъртта му,ищцата е загубила опората и
подкрепата в живота си.
При процесното ПТП ,ищцата загубила и майка
си, която я е отгледала и възпитала. Жената, която била пример за нея и най-
добър приятел.Ищцата,преживяла тежко нелепата смърт на майка си. Тя все още не била
в състояние, да осъзнае и приеме факта, че е загубила родителите си-отишли си
от този свят по един абсурден начин, неочаквано и безвъзвратно.
Счита,че е справедливо да бъде обезщетена
за болките и страданията,които е претърпяла и търпи от смъртта на родителите
си.
Поддържа,че
тъй като според първоначалния Протокол за ПТП вината за настъпване на ПТП е
била на водача на л.а. Фолксваген Голф с peг. № ВР **** ВС, за който е била
налице валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите,
полица № BG/06/117000803909, със срок на действие от 18.03.2017 г. до 17.03.2018
г., сключена със „ДЗИ-Общо Застраховане" ЕАД,е предявила доброволна
претенция.
Със Споразумение от 11.10.2017 г.,
подписано между ищцата и ДЗИ-Общо Застраховане ЕАД, дружеството и изплатило
сума в размер на 100 000,00 лв. обезщетение за вредите, търпени от смъртта на
майка й М.П..
Поддържа,че с оглед събраните допълнителни
доказателства в хода на разследването, относно наличието на изключителна вина
за настъпването на ПТП на водача на л.а. Фолксваген Туран" с peг. № ОВ ****
ВН Т.К.,чието МПС е било застраховано в „Дженерали Застраховане" АД, със
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица №
BG/08/116001865333, със срок на действие от 14.07.2016 г. 13.07.2017г.,
то ответникът се явявал пасивно легитимиран да отговаря по така предявената
претенция.
На основание чл.380 от КЗ, с искане от 29.01.2018г.,ищцата
предявила пред „Дженерали застраховане" АД доброволна претенция за
заплащане на остатъка от застрахователното обезщетение за неимуществените
вреди, търпени поради смъртта на майка й М.П.,доколкото подписаното
Споразумение между В.П. и ДЗИ-ОЗ ЕАД не ползва „Дженерали Застраховане"
АД. С писмо изх. № *********/17.04.2018 г. ответникът отказал плащане с
формални аргументи, което поражда правния интерес от предявяване на иска,с
който сезира съда.
Пред този застраховател,ищцата,с искане от
07.04.2018 г. предявила и доброволна претенция за заплащане на
застрахователното обезщетение за неимуществените вреди, търпени поради смъртта
на Ц.Ц., като представила й писмени доказателства относно механизма на ПТП. С
писмо изх. № *********/26.07.2018 г. ответникът отказал плащане с формални
аргументи, което поражда правния й интерес от предявяване на иска.
Ищцата,поддържа,че обезщетение в размер на
50 000,00 лв., за смъртта на майка й М.П., както и обезщетение в размер на 150
000, 00 лв.,за смъртта на Ц.Ц., биха успели до някаква степен да компенсират
мъката, която изпитва от загубата им.
На основание чл. 496 от КЗ, във връзка с чл. 409 от КЗ във
връзка с чл. 84, ал.З от ЗЗД застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите дължи и лихва за забава от датата на
отказа/изтичането на 3-месечен срок от предявяване на доброволната претенция,
до датата на плащането на обезщетение.
Препис от исковата молба и приложенията към
нея е връчен на ответника и по делото е постъпил отговор вх.№6501 от 17.7.2019г. -от ответника"ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД.
С отговора ответникът ,на основание чл.119,
ал.3 ГПК, моли, съда да прекрати делото и да го изпрати за разглеждане от
местно компетентния Софийски градски съд.
Позовава се на чл.108, ал.1, изр.1 ГПК.
Позовава се и на особени правила относно местната
подсъдност на споровете по искове за обезщетения на увреденото лице по КЗ, изключваща
общата подсъдност по чл.108, ал.1, изр.1 ГПК.Сочи,че в
рамките на тази специална местна подсъдност по чл.115, ал.2 ГПК са
регламентирани алтернативни възможности за предявяване на иска от увреденото
лице пред местно компетентен съд измежду съда, в чийто район към момента на
настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният
адрес на ищеца или по местонастъпване на застрахователното събитие.Сочи,че ищцата не се е
позовала изрично на изборната местна подсъдност по чл.115, ал.2 ГПК.
По тези възражения на ответника ,съдът се е произнесъл с Определение №642/18.7.2019г.,като
ги е оставил без уважение.Определението не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
Ответникът счита,че исковата претенция за обезщетение за неимуществени
вреди, търпени вследствие смъртта на М.П. - майка на ищцата, е процесуално
допустима, но неоснователна, поради което я оспорва изцяло - по основание и
размер:
Признава обстоятелството,че е застраховател срещу риска гражданска
отговорност на водача на л.а." Фолксваген Туран" Т.К. към датата на
твърдяното ПТП.
Сочи,че предмет на делото е договорната отговорност на дружеството.
Оспорва твърдението на ищцата, че отговорен за настъпването на процесното
ПТП е застрахования в дружеството водач на л.а. Фолксваген Туран.Твърди,че няма
доказателства, въз основа на които да се направи вярно, еднозначно и обосновано
заключение за наличието на непозволено увреждане, извършено от водача на л.а."
Фолксваген Туран".Приложеният към исковата молба Констативен протокол за
ПТП, издаден от ОДМВР - гр. Ловеч, не установява изгодни за ищцата факти и
обстоятелства срещу ответника. В раздел „Обстоятелства и причини за ПТП"
на протокола липсва каквато и да е констатация, навеждаща на виновно и
противоправно поведение на застрахования при ответника водач на л.а. Фолксваген
Туран, а други годни доказателства за механизма на ПТП - няма.
Твърди, че процесното ПТП, при което е пострадала М.П. (майка на ищцата), е
настъпило изцяло по вина, в резултат на противоправното поведение и действия на
водача на л.а." Фолксваген Голф" Ц.Ц.. Той е отнел предимството на
движещия се по пътя с предимство водач на л.а. Фолксваген Туран, навлязъл е в
зоната на кръстовището и е инициирал рисковата ситуация, вследствие на която е
настъпило самото ПТП. Категорично е установено като факт, че ПТП е настъпило в
зоната на кръстовище.Гражданската отговорност на Ц.Ц. (водач на л.а.
Фолсксваген Голф, в който е пътувала пострадалата М.П. - майка на ищцата), е
застрахована в „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД и следователно
обезщетителната претенция следва да бъде насочена към този застраховател.
В условие на евентуалност твърди,че увреждането на пострадалата П. е
причинено от действията на неколцина - както от застрахования в
дружеството водач на л.а."
Фолксваген Туран" Т.К., така и от водача на л.а."Фолксваген Голф"Ц.Ц..
Позовава се на чл.53 ЗЗД,която предвижда, че при увреждане, причинено от
неколцина, те отговарят солидарно, като поддържа,че „ДЗИ - Общо
застраховане" ЕАД също отговаря пред ищцата, наред с дружеството (така и
чл.499, ал.7 КЗ).
Оспорва твърдението на ищцата, че е активно легитимирана да получи
търсеното от ответника обезщетение от 50000 лв.,тъй като ищцата признава, че
със споразумение от 11.10.2017 г., подписано с „ДЗИ - Общо застраховане"
ЕАД, е била обезщетена със сумата 100000 лв. за неимуществените вреди, търпени
от смъртта на нейната майка.
Счита,че то съответства на законовите критерии за справедливост, съобразено
е с вида, естеството и степента на претърпените увреди, както и с
икономическата конюнктура в страната, като е постигнат баланс между
претърпените вреди и паричното им измерение. Със стореното плащане от „ДЗИ -
Общо застраховане" ЕАД ищцата е обезщетена справедливо и в пълен обем,
поради което намира, че други плащания не й се следват.
Също в условие на евентуалност оспорва претенцията по размер. Позовава се
на съдебна практика на ВКС и ППВС№4/1968г.
Анализира размера на средната работна заплата за страната и на плоскостта на изброените примери,счита,че
обезщетение за ищцата от 150000 лв. (със 100000 лв. от които е вече обезщетена)
не намира своята обществена и икономическа обосновка, защото, заедно с
начислените към него лихви за забава, би й обезпечило финансов статус, в разрез
с духа на закона - за задължителен баланс между вредите и тяхното парично
измерение.
Сочи,че разпоредбата на чл.52 ЗЗД трябва да се прилага балансирано -
социално и икономически, без да се позволява твърдението за неимуществена вреда
да бъде ползвано като средство за лесно обогатяване.
Въвежда възражение за допринасяне на увреждането от
пострадалата М.П., като твърди, че е пътувала на предна лява (съгласно ИМ)
седалка в л.а."Фолксваген Голф" без поставен задължителен
обезопасителен колан.
Твърди,че неоснователността на
основната искова претенция води до неоснователност и на предявената претенция
за законна лихва, считано от 17.04.2018 г.
Счита исковата претенция за
обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на Ц.Ц., за
процесуално допустима, но неоснователна, поради което я оспорва изцяло - по
основание и размер.
Признава,че е застраховател на водача на л.а."
Фолксваген Туран" Т.К. към датата на твърдяното ПТП.
Сочи,че предмет на делото е договорната му отговорност, която задължително
е функционално обусловена от наличието на гражданска отговорност у
застрахования водач. Следва да има изпълнен в цялост фактически състав на
непозволено увреждане, сторено от този водач, какъвто няма.
Оспорва твърдението на ищцата, че отговорен за настъпването на процесното
ПТП е застрахования при ответника водач на л.а. "Фолксваген Туран".Позовава
се на представения с исковата молба Констативен протокол за ПТП, издаден от
ОДМВР - гр. Ловеч.Сочи,че в раздел
„Обстоятелства и причини за ПТП" на протокола липсва каквато и да е
констатация, навеждаща на виновно и противоправно поведение на застрахования в
дружеството ни водач на л.а. Фолксваген Туран.
Твърди, че Ц.Ц., като водач на л.а. Фолксваген Голф, е починал преди
настъпване на процесното ПТП и неговата смърт не в причинноследствена връзка с
механизма на ПТП и в частност с поведението на застрахования водач на л.а.
Фолксваген Туран.Позовава се и на експертиза на трупа на Ц.Ц.,според която, е установено,
че непосредствената причина за настъпване на смъртта му е спирането на
сърдечната му дейност, дължаща се на сърдечна тампонада, образувала се в
резултат на аневризма на гръдната аорта и разкъсване на същата. Твърди,че това
състояние не е било травматично - настъпило е непосредствено преди ПТП. Вещото
лице по експертизата от ДП изрично сочело, че именно това състояние е довело до
загуба на управлението и настъпването на ПТП.
Евентуално твърди, че ПТП е настъпило изцяло по вина на пострадалия Ц.Ц., в
резултат на неговото противоправното поведение и действия като водач на л.а. "Фолскваген
Голф". Той е отнел предимството на движещия се по пътя с предимство л.а."Фолксваген
Туран".Счита,че категорично е установено като факт в ДП, че ПТП е настъпило
в зоната на кръстовище.Твърди,че процесното
ПТП,не би настъпило ако водачът Ц. не е
отнел предимството на застрахования водач на л.а. "Фолксваген Туран".
Оспорва твърдението на ищцата, че е легитимирана да получи търсеното обезщетение и счита,че не е в кръга на
лицата, имащи право на обезщетение за претърпените болки и страдания от смъртта
на пострадалия Ц..Поддържа,че ищцата не е претърпяла и не търпи описаните в
исковата молба болки и страдания.Счита,че иска е неоснователен и на това
самостоятелно основание.
Също в условие на евентуалност оспорва претенцията по размер. Позовава се
на съдебна практика и ППВС №4/1968 г, с което са дадени указания относно
критериите, които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при определяне на
обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт - смърт.
Счита,че е налице необоснована завишеност на обезщетението,което ищцата
претендира.Анализира и обществено-икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането.Сочи,че на плоскостта на анализираните
примери, обезщетение за ищцата от 150000 лв. не намира своята обществена и
икономическа обосновка, защото, заедно с начислените към него лихви за забава,
би й обезпечило финансов статус, в разрез с духа на закона -за задължителен
баланс между вредите и тяхното парично измерение.
Сочи,че разпоредбата на чл.52 ЗЗД трябва да се прилага балансирано , без да
се позволява твърдението за неимуществена вреда да бъде ползвано като средство
за лесно обогатяване.
Въвежда възражение за допринасяне на увреждането от пострадалия Ц.Ц., като
твърди, че с поведението си като водач на л.а." Фолксваген Голф"
обективно е създал рисковата ситуация.Процесното ПТП ,не би настъпило, ако водачът Ц. не е
отнел предимството на застрахования в дружеството, водач на л.а."
Фолксваген Туран".Обезщетението следва да бъде намалено съобразно приноса
на пострадалия Ц., на основание чл.51, ал.2 ЗЗД.
Поддържа,че неоснователността на основната искова претенция води до
неоснователност и на предявената претенция за законна лихва, считано от
07.07.2018 г.
Препис от постъпилия по делото отговор е връчен на ищцата и в
законоустановения и предоставен й за това срок тя е подала,чрез адв.Й.Д..
Счита, че е неоснователно, голословно и бланкетно възражението за
неоснователност на исковата претенция.
Поддържа,че е лишено от житейска
логика,твърдението, че Ц.А.Ц. е починал преди настъпване на процесното
произшествие и смъртта му не се намира във връзка с процесното ПТП от 10.06.2017
г.
Позовава се,на материали ,съдържащи се в образувано ДП № 173/2017 г. по
описа на РУП-Угърчин, което е висящо. Независимо от това, от събраните по
делото доказателства, се установявало, че водачът на л.а. „Фолксваген
Туран" - Т.К. го е управлявал с превишена за пътния участък скорост от 109
км/ч., при налично ограничение от 60 км/ч., което е довело до невъзможност да
спре и да предотврати произшествието.
Това обстоятелство,се установявало от изготвената по досъдебното
производство тройна АТЕ, чието заключение е, че при движение със скорост в
рамките на позволената, водачът Т.К. е имал техническата възможност да спре и
предотврати ПТП. Непосредствено преди мястото на ПТП, Ц.Ц. намалил скоростта си
на движение при приближаване на кръстовището, образувано между път III - 307 и III 407, тъй като се движел
по път без предимство, огледал се и тъй като не видял движещи се по пътя с
предимство автомобили продължил движението си със скорост около 15-20 км/ч.
Поради движение с висока скорост, водачът на л. а. „Фолксваген Туран" не
могъл да спре, при което настъпил удар между предната част на л.а. „Фолксваген
Туран" и страничната част, в областта на предна колонка и предна лява
врата на л.а. „Фолксваген Голф".
Поддържа,че вида и характера на получените от Ц.Ц. телесни увреждания,
както и тяхната клинична картина са такива, че не може да се твърди, че са
получени преди настъпването на процесното ПТП, от което да се стигне до извода
и твърдението на процесуалния представител на ответника, че смъртта на Ц.Ц. не
е в причино следствена връзка с процесното ПТП, а е настъпила преди
настъпването на въпросното ПТП.
Счита,за неоснователно оспорването на иска предявен от ищцата за
обезщетяване на вредите, търпени от смъртта на майка й М.П.,като и това,че е
получила обезщетение в размер на 100000,00 лв. от "ДЗИ-Общо
Застраховане" ЕАД.
Оспорва и възражението за съпричиняване от страна на М.П., изразяващи се в
пътуване без поставен обезопасителен колан, доколкото същото е бланкетно.
Оспорва възражението за липса на активна материална легитимация на ищцата
да търси обезщетение за вреди от смъртта на Ц.Ц..Сочи,че са направени
доказателствени искания, с които ще се докаже, че починалият Ц.Ц. е отглеждал В.П.
като собствено дете, от ранна детска възраст.
Счита за неоснователно оспорването на размера на исковите претенции.Посоченият
размер на претендираните обезщетения, счита за справедлив, кореспондиращ напълно с
претърпените неимуществени вреди породени от смъртта на М.П. и Ц.Ц..
Счита за неоснователно наведеното в писмения отговор възражение за
съпричиняване вредоносния резултат от страна на Ц.А.Ц.,като анализира механизма
на ПТП , установен в досъдебното производство.
Поддържа,че с направените доказателствени искания, исковата и претенция ще
се докаже изцяло.
Сезира съда с искане,поради направеното от ответника признание в отговора
на исковата молба,с доклада си по делото да отдели като безспорно и ненуждаещо
се от доказване обстоятелството: наличие на валиден застрахователен договор по
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по отношение на
увреждащия л.а. „Фолксваген Туран" с peг. № ОВ **** ВН, сключена при ответника.
Препис от допълнителната искова молба е връчен на ответника и по делото е
постъпил допълнителен отговор вх.№9084 от 15.10.2019г. и дата на
п.к.14.10.2019г. ,в срока по чл.373 ГПК.
Счита,че изложеното в раздел I от допълнителната искова молба е по същество на правния
спор.
Поддържа направените в условията на евентуалност възражения.
По изложеното в раздел II от допълнителната искова молба,сезира съда с
искане да отдели като безспорно обстоятелството,че ищцата е била обезщетена от
третото -лице помагач със сумата
100000лв. за претърпените болки и страдания от смъртта на пострадалата М.П..
Счита,че поради това обстоятелство липсва вреда подлежаща на обезщетяване.
Не възразява да се отдели като безспорно обстоятелството,че е налице
валидно застрахователно обезщетение към датата на ПТП.
Сочи,че изложеното в Раздели III и IV от допълнителната искова молба е по същество на
правния спор.
Излага подробни правни аргументи защо не споделя изложеното в раздел VII от допълнителната
искова молба относно привличането на трето-лице помагач в процеса.
С Определение №738/16.8.2019г.,на основание чл.219
ал.1 ГПК съдът допусна привличане и
конституира"ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" АД,ЕИК***,като трето лице-помагач в процеса на
страната на ответника,„Дженерали Застраховане" АД ЕИК ***. Задължи третото
лице-помагач,на основание чл.190 от ГПК да представи по делото заверен препис
от сключеното на 11.10.2017г. с ищцата В.П.П., ЕГН ********** споразумение за
заплащане на обезщетение от 100000лв.,поради настъпилата смърт на майка й М.П.
при ПТП от 10.06.2017 г.
По делото с вх.№ 9632/01.11.2019 г. е постъпило становище от "ДЗИ Общо
застраховане" ЕАД - трето лице-помагач в процеса чрез ю.к. Р.И., с което
становище на първо място се възразява за нередовност на исковата молба, което
становище съдът е приел за неоснователно и се е произнесъл по него със
съответен съдебен акт.
Съдът прие, че следва да бъде допълнен доклада със становището на третото
лице-помагач и допълни доклада в следния смисъл: Третото лице-помагач счита
за неоснователен иска, с който е сезиран съда, доколкото като трето
лице-помагач е изплатило на ищцата обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди в общ размер на 100 хиляди лева, който счита, че е
достатъчен да компенсира търпените болки и страдания и всички негативни
усещания и неблагоприятни промени в личния й живот, с оглед законовите критерии
за справедливост и съобразно икономическите обстановки в страната към датата на
събитието.
Намира за неоснователно и привличането му в качеството на трето
лице-помагач по делото. В условия на евентуалност оспорва размера на
неимуществените вреди в размер на 50 хиляди лева и счита, че претенцията от
допълнително заявените 50 хиляди лева към по-рано получените от ищцата 100 хиляди
лева, или претенция в общ размер на 150 хиляди лева е силно завишена. Счита
същия за несъобразен с обективните критерии за справедливост обективност и се
позовава на ППС №4/1968 г. Въвежда възражение в евентуалност, че пострадалата
като пътник в МПС е била без обезопасителен колан и е нарушила разпоредбата на
чл.137а ЗДвП. Със становището се представя писмено доказателство по делото -
Споразумение от 11.07.2017 г. сключено между "ДЗИ Общо застраховане"
ЕАД и В.П.П..
В проведеното на 29.11.2019г.
с.з.,съдът допълни доклада и с
поисканото от гл.ю.к Х., като посочи правна квалификация на иска за законна
лихва върху обезщетението, претендирано от ищцата чл.86 ЗЗД вр. чл. 429 КЗ.
Изложените от ищцата фактически обстоятелства,от които произтичат претендираните права,датата на застрахователния договор и формулирания петитум,дават основание на съда да приеме по правната квалификация на исковете,с които е сезиран,че са предявени обективно кумулативно съединени искове:1/.Иск за заплащане на застрахователно обезщетение с правно основание чл.432 КЗ вр.380 КЗ,във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и 2/Акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва за забава върху претендираното обезщетение с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД вр. с чл.409 КЗ и чл.429 КЗ.
Правният интерес е обоснован от вида на търсената
защита. Налице е и процесуална легитимация на страните.Исковете са предявени от
надлежна страна против надлежна страна.Ищцата е спазила разпоредбата на чл.380 КЗ,като е предявила пред
застрахователите искане да й бъде заплатено обезщетение.
Третото лице помагач,представи в
заверен препис по делото Споразумение от 11.10.2017г./л.136/от делото,с което е
постиганото споразумение с ищцата В.П.П. и същата е приела да бъде обезщетена
за смъртта на майка си М.Ц.П. за търпените неимуществени вреди със сума в размер на 100 000 лв.,като в чл.8
и 9 от споразумението,ищцата като увредено лице е заявило,че няма да има
никакви претенции към застрахователя и застрахования с изплащане на
обезщетението.Няма спор,че обезщетението е изплатено.
В настоящият съдебен спор исковете
на ищцата са насочени не към третото лице помагач, а към застрахователят на
другият автомобил.
Предвид изложеното и доколкото не се установи липсата на някоя процесуална предпоставка за предявяване на заявените претенции,то същите се явяват допустими.
Страните не спорят относно съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение на л.а." "Фолксваген Туран" с peг.
№ ОВ **** ВН със собственик Т.К.,чието
МПС е било застраховано в „Дженерали Застраховане" АД,със застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица № BG/08/116001865333,
със срок на действие от 14.07.2016 г. 13.07.2017г.и съдът отдели това
обстоятелство,като ненуждаещо се от доказване.
Страните спорят,относно механизма на процесното ПТП,наличието на съпричиняване от страна на пострадалите, размера и основателността на иска за присъждане на обезщетенията,датата от която се дължи лихва върху обезщетенията.
В константната практика на ВКС последователно е застъпвано становището,че въпреки характера си на официални документи, актовете на досъдебното производство не съставляват доказателства за механизма на ПТП и за поведението на участниците в него.
Постановлението отразява мнението на разследващите органи и не обвързва гражданския съд,разглеждащ иска на пострадалия
Следователно всички елементи на фактическия състав на деликта следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца,който черпи благоприятни последици за себе си.
Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест,в тежест на ищеца е да
проведе пълно и пряко доказване на
всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане-виновно
противоправно действие,извършено от водача на МПС,настъпили за ищеца
неимуществени-психически страдания, причинно- следствена връзка между деликта и
вредите,както и да обоснове размера на претендираните обезщетения.В процесния случай ищцата следва да установи и
наличието на дълбока емоционална връзка между нея починалия Ц.А.Ц.,за когото
твърди,че я отгледал заедно с майка й,били са едно семейство.
Ответното застрахователно дружество носи тежестта да
докаже твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите,а именно,че последните са проявили поведение,което е пряка
и непосредствена причина за произлезлите вреди,както и останалите си възражения.
Настоящият съдебен състав,като взе
предвид доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност,приема за установено следното:
Като доказателство на л.7 е приложен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №32 на ОДМВР-гр.Ловеч,от който се установява,че на
10.06.2017г.,около 15:20ч. на път 401 при километър 2+100 на кръстовище с път
307 е настъпил пътен инцидент с участници л.а. „Фолксваген Голф" с peг. №
ВР **** ВС собственост на Ц.А.Ц. ЕГН**********
и управляван от него,със СУМПС№*********,валидно до 14.12.2019г., със застраховка "ГО" в ДЗИ,полица
№ВG/06/
117000803909,валидна до 17.03.2018г. и л.а. „Фолксваген Туран" с peг. № ОВ
**** ВН собственост на Т.К.К. ЕГН********** и управляван от него със СУМПС
№*********,валидно до 26.11. 2019г. , застраховка "ГО" в
Дженерали",полица №ВG/08/11600186533 валидна до 13.07.2017г.,без употреба на
алкохол.
Отразени са видими щети: по МПС-1-деформирано купе в лява част,отпред и
др.,по МПС-2 изцяло деформирана предна част,предно стъкло,въздушни възлглавници
и др.
Пострадали:Ц.А.Ц.,72 г.с диагноза от СМЕ:разкъсване на аневризма на
аорта,предизвикала сърдечна тампонада ,довела до спиране на сърцето и смърт
преди настъпване на ПТП ,М.Ц.П.,56 г.-изпаднала в кома от травми при ПТП и
починала в МБАЛ-Ловеч на 20.06.2017г.,Х.Д.М.,42г.-натъртвания в областта на
гръдния кош и Т.К.К.,32 г. -преживял стрес,не е посетил медицинско заведение.
Посочена е следната причина за ПТП-движейки се по път 307 поради внезапно
настъпило болестно състояние и смърт на водача Ц.А.Ц.,МПС-1 не пропуска,отнема
предмиството и блъска странично МПС -2 движещо се по път 401 поради което
настъпва ПТП с пострадали участници и материални щети.
Отразено е обстоятелството,образуване на ДП №173/2017г. по описа на РУ-Угърчин.Дата
на съставяне на протокола 28.06.2017г.
От показанията на разпитаните свидетели очевидци се установява следното:
Свидетелят К.,водач на л.а "Фолксваген Туран",заяви,че е минало доста време
и спомените му не са много
ясни.
Признава,че е пътувал в л.а." Фолксваген
Туаран", шофиран от него в обл. Ловеч, по главен път с
предимство. С негов приятел се прибирали от гр.Тетевен. Движели се по път с
предимство и след разклона за с.Микре и гр.Угърчин,било отнето
предимството, тъй като другата кола не спряла на знак "Стоп". Не
видял каква марка е,но била черна на цвят. След като
настъпило ПТП-то, се поинтересувал първо дали човека до него е жив и
здрав и чак като излязъл от колата,видял ,че колата, която ги засякла е черен на
цвят "Голф 3".Движел се с около 60 км/час. ,тъй като там имало такова ограничение и гледал да го спазва. От страната, от която навлязъл л.а.
"Голф" имало голяма растителност, не се виждало и не можел да прецени, че идва
нещо оттам. Видял другият участник в ПТП-то - лекия автомобил
"Голф", когато вече бил пред него, дори не може да се каже, че го забелязал,тъй като минал доста бързо.Не спрял на знак
"Стоп" и се движел с голяма скорост, а и му било отнето
предимството, тъй като се движел по път с предимство. Не може да установи с каква
скорост се е движил л.а. "Голф",идвал от дясната страна и не може да каже дали е
имало някаква реакция от страна на шофьора на "Голф"-а, имало висока
растителност. Не може да каже пътниците в "Голф"-а с
предпазен колан ли са били или не. Времето било слънчево, в
светлата част на деня, но нямал видимост от храсти и дървета. Не е видял кой
кара л.авт. "Голф". Не помни с колко врати бил автомобила.
В момента на удара му се включил аербега.При тази ситуация, не забелязал какво е
било поведението на водача на другия автомобил. Пътят, по който се движел му е познат.
Мястото където станало ПТП-то мисли, че било при спускане. Преди сблъсъка се движел в неговото платно,по средата. Предпола, че "Голф"-а не е спрял на знака
"Стоп". Знака "Стоп" може да се забележи когато се спре, тъй като има голяма растителност и от негова страна трудно се виждало.
Свидетелят Х.М., е бил пътник в автомобила управляван от Т.К.,пътувал на
предна дясна седелка,но си гледал телефона. В
момента на удара не видял автомобил, видял едно черно
петно. Чул възклицание от страна на шофьора, вдигнал си погледа
и чул удара. Спрели и слезли, изчакали линейката. Гледал си телефона и не следял кой с каква
скорост се движи.по същата причина
не може да установи имало ли е знак по пътя.След удара не е видял пътниците, които са пътували в л.а.
"Голф" и не може да каже дали са били с предпазни колани или не.
За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати съдебно-медицинска
и съдебно-автотехническа експертизи,чиито заключения съдът възприема изцяло
като компетентни и обосновани.
Съгласно заключението на авто-техническата експертиза механизъмът на
процесното ПТП е следният:
На 10.06.2017г. около 15,20ч. л.а. „Фолксваген Голф" с peг. № ВР **** ВС собственост на Ц.А.Ц. ЕГН********** и
управляван от него се е движил по платното за движение на път III-307 в посока
от с.Микре към гр.Угърчин към кръстовището на път III-307 и път III-407.В същото време
л.а. „Фолксваген Туран" с peг. № ОВ **** ВН собственост на Т.К.К.
ЕГН********** и управляван от него се е движил по платното за движение на път III-407 в посока
от с.Микре към с.Киркова махала със скорост от около 107 км/ч.
Водачът на л.а"Фолксваген Голф" е
предприел пресичане на кръстовището,като не е установено дали е спрял преди
това на стоп линията при пътен знак Б2.
Водачът на л.а."Фолксваген Туран"
е възприел л.а"Фолксваген Голф",като опасност,но поради движение с
превишена скорост от 107 км/ч при ограничение с пътен знак В26 на
60/км/ч,достигайки до мястото на удара е е блъснал с преднати си челна част лявата
странична част на л.а."Фолксваген Голф" в областта на предната лява
страна.Ударът е бил страничен,кос.След удара в резултат на ударния импулс
л.а."Фолксваген Голф" се е отклонил на дясно,като се завъртял на
около 90 градуса в посока на въртене на часовниковата стрелка и е продължил
движението си напред и в ляво,след което
е напуснал пътното платно за движение и се е установил в тревната площ със
задна си част насочена към платното за движение.
В
резултат на удара водачът на л.а."Фолксваген Туран" се е отклонил
вляво,като се е завъртял на около 120 градуса в посока на въртенето на
часовниковата стрелка,заедно с л.а "Фолксваген Голф",достигайки левия
край на платното за движение се е отклонил на дясно косо на платното за
движение,след което се установил в тревната част ,със задната си част,а
предната част на платното за движение.
От техническа гледна точка причината за ПТП
е водачът на л.а."Фолксваген Туран",който се е движил с превишена
скорост от 107 км/ч при ограничение с пътен знак 60 км/ч. преди
кръстовището,поради което сам се е поставил в невъзможност да предотврати
произшествието.
Вещото лице установява,че процесния а.л."Фолксваген
Голф",в който е пътувала пострадалата М. е бил оборудван с предпазни
колани за водачът и пътниците.Използването на колани при установения механизъм
на ПТП не предпазва напълно тялото на пътника от увреждания и не предпазва
пътника от удар в страничните врати и колони на автомобила/при странични
удари/.
От заключението на вещото лице по
назначената СМЕ и представената по делото медицинска документация се установява
следното:
Починалият Ц.Ц. е получил множество
травматични увреждания,като причината за смъртта му е остра ,масивна
кръвозагуба.Налице е причинна връзка между
получените травми и смъртта му.Част от травматичните увреждания имат
белези на прижизнено получени.Вещото лице посочва,че не е възможно да има излив на кръв в коремната кухина и кръвопопиване на меките тъкани в областта
на фрактурираните кости,както и наличие на мекотъканни кръвозливи вследтвие травми от ПТП при предходно
настъпила смърт.
Починалата М.П. е получила множество травми,които
са довели до настъпилата смърт и са в причинна връзка с процесното ПТП.
В представената медицинска документация има
описани кръвонасядания в областта на гръдния кош/дясна гърда/ и в областта на
корема,които са в области характерни да бъдат
получени от поставен предпазен колан и вследствие на инерционните
сили.Уврежданията са получени в кратка последователност съобразена с механизма
на ПТП,а именно-ляв страничен удар от движещо се превозно средство с висока
скорост от инерционните сили и удари във вътрешни части на купето на л.а.тези
увреждания могат да бъдат получени въпреки поставения предпазен колан.При
наличие на предпазен колан пострадалата би получила същите увреждания,които са
почти идентични с тези на водача на лекия автомобил/който е бил с поставен
предпазен колан/.В конкретния случай се касае за страничен удар при който
функцията на обезопасителния колан е сведена почти до нула.При непоставен
предпазен колан би получила по-тежки увреждания. Позовава се на експертната
практика,според която ефективността на колана е максимална при скорост до около
60-65км/ч при челен удар.
В проведеното с.з. вещото лице потвърди,че към белези на прижизненост по отношение на починалия Ц. са първо външните травматични увреждания -
кръвонасядане на двете бедра и подбедрици, травматично разкъсване на далака с
кръвоизлив в коремната кухина, кръвоизлив в гръдната кухина, предизвикана от
разкъсване на аортата, както и кръвоизлива под меките мозъчни обвивки на малкия
мозък с пробив в мозъчните стомахчета. Това са прижизнени увреждания, тъй като
за тяхното възникване е било необходимо да има сърдечна дейност, при която да
се е изтласквало кръв в съответните телесни кухини, както и в мекото тъканно
пространство. Щом има сърдечна дейност, значи смъртта не е била настъпила,преди процесното ПТП.Непосредствена причина за смъртта е острата масивна кръвозагуба, настъпила
поради претърпяната гръдна и коремна травми.
Заключението на експерта беше оспорено от ответника,но по съображения
изложени в с.з. съдът го прие като обективно и вярно изготвено.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка С.К. ,леля на ищцата ,която познава В. от раждането
й,се установява обстоятелството,че
майка й се развела с биологичния баща на ищцата,като в края на 1989г.,заживяла
с втория си мъж Ц.Ц..При раздялата ищцата останала при майка си ,а малката й
сестра останала при баща им.
Първоначално ищцата и майка
и живели в гр. Бяла Слатина, след това се преместили в с.Търнава. Ц.Ц. и майката на ищцата М. живеели като семейство, но нямали брак.Свидетелката има впечатления от живота на семейството,тъй като се събирали
по празници и по всякакви поводи. Ц. се отнасял към В., като към собствено дете.Свидетелката установява,че не е присъствала на спорове или разправии между Ц. и В., нито между М. и Ц.
във връзка с децата. В. приемала Ц. като баща и се разбирала с него,той й бил опора в живота.Семейството
било задружно,отнасяли се с уважение едни към други. В. живяла с М. и Ц. в едно домакинство докато завършила осми клас.
След като започнала средното си образование, се преместила в гр.Бяла
Слатина, като събота и неделя и неучебния период се прибирала в с.Търнава,в дома им. След като завършила средното си образование се върнала и отново
живяла с тях.Не е прекъсвала
контактите си с тях и след като създала собствено семейство.
Смъртта на майка си и Ц. ,ищцата
понесла тежко,тъй като са живели като задружно семейство и довела да негативни
емоции във В..Когато разбрала за катастрофата ищцата е била на
работа. Много трудно приела случилото се. Станала
по-мълчалива. В момента има детенце и станала малко по-ведра, сговорлива.Все още
тъгува за майка си и Ц., не е преживяла загубата. Спазва традициите да ходи на
гробище - годишнина, задушница или понякога просто ей така, в събота,В. почита
паметта на родителите си.
Показанията на свидетелката съдът кредитира,тъй като е много близка роднина
на ищцата и е свидетелка на преживяванията й.
От правна страна
При така установената фактическа
обстановка,съдът приема за установено следното от правна страна.
Не е спорно,а и от приложеното удостоверение за наследници се установява,че
ищцата е наследник и дъщеря на
починалата при ПТП М.П..
Не се спори,че ищцата В.П.П. ,като увредено лице е обезщетена от
"ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, застраховател на л.а."Фолксваген
Голф"с рег.№ВР **** ВС със сума в размер на 100 000лв.за неимуществени
вреди от смъртта на майка й М.Ц.П. видно от Споразумение от 11.10.2017г./стр.136/от делото и след като
в с.з.проведено на 29.11.2019г. ищцата призна изплащането му,това обстоятелство
бе отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Страните не спорят относно съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение на л.а." "Фолксваген Туран" с peг.
№ ОВ **** ВН със собственик Т.К.,чието
МПС е било застраховано в „Дженерали Застраховане" АД,със застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица № BG/08/116001865333,
със срок на действие от 14.07.2016 г. 13.07.2017г.и съдът отдели това
обстоятелство,като ненуждаещо се от доказване.
Спорът в случая се свежда до това извършен ли е деликт от
застрахования,като основание за ангажиране отговорността на застрахователя и
евентуално принос и степен на съпричиняване от страна на пострадалите лица.
Относно причините за настъпване на произшествието страните застъпват
противоположни версии.Според ищцата, причината за ПТП е неправомерното поведение на водача л.а." "Фолксваген
Туран" с peг. № ОВ **** ВН със собственик Т.К.,който се е движел с превишена скорост.Според
ответникът ,причината за ПТП е Ц.Ц.,който непосредствено преди ПТП е починал и
това е довело до пътният инцидент.
Образуваното ДП №173/2017г. по описа на
РУ-Угърчин към датата на насрочване на делото и към датата на постановяване на
настоящия съдебен акт не е приключило.Поради липсата на произнасяне на
наказателния съд въпросите,свързани с механизма на настъпване на
ПТП,авторството на противоправното деяние и вината за инцидента подлежат на
изследване и преценка в настоящото производство.
Съдът не кредитира показанията на разпитаните
свидетели очевидци на ответната страна относно механизма на процесното ПТП-водачът
на л.а."Фолксваген Туран" и неговия приятел пътувал в автомобила.Пътникът
в л.а."Фолксваген Туран",всъщност не установи други
обстоятелства,освен това че е настъпил пътен инцидент,тъй като заяви ,че е
гледал телефона си.Показанията на водачът са в смисъл,че се е движел със
скорост от 60 км/ч,тъй като знаел че в този участък от пътя има ограничение на
скоростта.На основание чл.172 от ГПК,предвид обстоятелството,че е пряко
заинтересован от изхода на делото и от изключване виновната му отговорност,както и поради
това,че показанията му не кореспондират с писмените доказателства по делото,
включително заключението на САТЕ и СМЕ,съдът не кредитира като достоверни.
При така събраните доказателства,съдът
преценява,че причината за настъпването на процесното ПТП е неправомерното
поведение на водача на лекия автомобил "Фолксваген Туран".Както
вещото лице по назначената САТЕ установява,от техническа гледна точка причината
за ПТП е водачът на л.а."Фолксваген Туран",който се е движил с
превишена скорост от 107 км/ч при ограничение с пътен знак 60 км/ч. преди кръстовището,поради
което сам се е поставил в невъзможност да предотврати произшествието.По този
начин е станал основна причина за сбълсъка,който не би се случил ако е спазил
ограничението на скоростта до 60 км/ч в този участък на пътя.Не се установи
твърдението на ответната страна,че вината за процесното ПТП има Ц.,който бил
починал преди инцидента,поради внезапно болестно състояние.От страна на
ответника не е оборена презумпцията на чл.45,ал.2 ЗЗД,според която вината при
непозволено увреждане се презумира до доказване на противното.Заключенията на
САТЕ и СМЕ доказват и пряката причинно-следствена връзка между причиненото ПТП
и настъпилата смърт на майката на ищцата и нейния пастрок,от които юридически
факти произтичат и претърпените от ищцата неимуществени вреди.
Елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане се установяват по несъмнен начин от събраните
доказателства-установява се настъпването на ПТП на сочената дата,причинено
виновно от водача на застрахования автомобил, настъпването на вреди на ищцата,както и причинно-следствена връзка
между виновното поведение на водача и вредоносния резултат.
Механизмът
на процесното ПТП е установен от приетия констативен протокол,ползващ се с
обвързваща съда доказателствена сила относно удостоверените от органите на МВР
действия и изявления,както й от приетата по делото автотехническа
експертиза,която съдът изцяло кредитира,като обективно и компетентно изготвена
и неоспорена от страните.
Фактическият състав на непозволеното увреждане е осъществен ,защото смъртта на пострадалите
е съставомерен резултат от движението на лекия автомобил със скорост от 107
км/ч при ограничение с пътен знак 60 км/ч. преди кръстовището,поради което сам
се е поставил в невъзможност да предотврати произшествието.Като съставомерен престъпен резултат смъртта на близките на ищцата е довела до
възникване на неимуществени вреди за нея,поради което за причинилия вредата
възниква задължението да я поправи.
След като за лекия автомобил „Фолксваген Туран" с peг. № ОВ **** ВН
собственост на Т.К.К. ЕГН********** и управляван от него със СУМПС
№*********,валидно до 26.11. 2019г.,е налице
застраховка "ГО" в ответното дружество",полица №ВG/08/11600186533
валидна до 13.07.2017г.“Дачия”,е налице валидно сключен договор за застраховка"Гражданска
отговорност" на автомобилистите със срок на действие, обхващащ датата на
възникване на ПТП-то,и застраховател по този договор е ответното
дружество,последното е длъжно да заплати на увредените лица застрахователно
обезщетение за причинените им вреди.
Кръгът
на лицата,които са легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък е очертан в задължителната съдебна
практика,намерила израз в П-4-61,Пленум,П-5-69,Пленум и ТР-1-18,ОСНГТК. По смисъла на ТР№1/21.06.2018 г. по т.д.№1 по описа на ОСНГТК на ВКС кръга
от лица,които имат право да претендират обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на близък включва лицата,посочени в постановление №4 от
25.05.1961 г. и Постановление №5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд,и
по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания,които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Ищцата,е легитимирана ако
установи създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания,които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени.В последната хипотеза на изключението,обезщетение се
присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
От събраните по делото
доказателства анализирани по-горе,съдът приема за безспорно
установено,наличието на особено близка
връзка между ищцата и нейната майка и Ц.,който е живял с майка й на съпружески
начала.Ищцата е била в едно семейство с пострадалите от 1989г. и между нея и Ц.
е била изградена близка емоционална връзка,привързаност и обич,като той се е
отнасял към нея като собствено дете.
От събраните
доказателства,съдът намира за доказан по делото обема и интензитета на
претърпените от ищцата болки и страдания,вследствие смъртта на майка й и
пастрока й Ц..Показанията на разпитания свидетел са непосредствени, безпротиворечиви
и последователни, поради което съдът
няма основание да не ги кредитира.
Предвид обхвата на застрахователното покритие, реламентиран в процесния
договор за застраховка, ответното дружество като застраховател е длъжно да
обезщети всички вреди,за които отговаря застрахованото лице на основание чл.45 ЗЗД.
С оглед направеното от ответника възражение
за съпричиняване на деликтния резултат от страна на загиналите,съдът следва да
се занимае и с въпроса доколко поведението им е способствало за настъпване на
вредоносния резултат.
Съпричиняващо вредата по смисъла на
чл.51,ал.2 от ЗЗД е не всяко поведение на пострадалия,дори когато то не
съответства на предписаното от закона,а само това,чието конкретно проявление се
явява пряка и непосредствена последица за произлезлите вреди.Релевантен за
съпричиняване на вредата от страна увредения е само онзи конкретно установен
принос на пострадалия без който не би се
стигнало,наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане неправомерно
поведение,до вредоносния резултат.
Ответникът не доказа въведеното
възражение,че загиналите са били без поставен предпазен колан.И двамата са били
с поставени предпазени колани-относно Ц. изрично отбелязано в огледния
протокол,а по отношение на майката на ищцата установено,по категоричен начин и
от двамата експерти назначени по САТЕ и СМЕ.
Преценката за размера на дължимото
по чл.52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се извършва от съда за всеки
конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение,като понятието
справедливост не е абстрактно,а винаги е обусловено от анализ на всички
специфични за конкретното дело обстоятелства и доказателства.С оглед
определяне на справедлив размер на
дължимото в случая обезщетение за неимуществени вреди,следва да бъде отчетен
действителния размер на моралните вреди,като се съобразят
интензитетът,продължителността на болките и страданията,дали същите продължават
или са приключили,както и наличието или липсата на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия.Като ориентир за определяне на размера на
дължимото обезщетение следва да се отчитат и конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния момент за
определяне на обезщетението-настъпилото ПТП.
При обезщетяване на претърпените от
ищцата неимуществени вреди следва да се имат предвид и конкретните минимални
застрахователни суми към момента на настъпване на процесното ПТП.Същото е
станало на 10.06.2017г.,към която дата действа КЗ,обн.ДВ бр.102/29.12.2015г.,в
сила от 01.01.2016г.Съгласно чл.492,т.1 от КЗ,минималната застрахователна
сума/лимит на отговорност/по задължителната застраховка "Г.О" на
автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт за всяко събитие е 10000000лв., независимо от броя на
пострадалите лица.
С оглед определяне на справедлив
размер на дължимото в случая обезщетение за неимуществени вреди,съдът съобрази
следното:
Ищцата поддържа,че обезщетение в размер на
50 000,00 лв., за смъртта на майка й М.П., би успяло до някаква степен да
компенсират мъката, която изпитва от загубата й.
Към датата на инцидента пострадалата е била
на 56 години.
Не се спори,че ищцата В.П.П. ,като увредено лице е обезщетена от
"ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, застраховател на л.а."Фолксваген
Голф"с рег.№ВР **** ВС със сума в размер на 100 000лв.за неимуществени
вреди от смъртта на майка й М.Ц.П. видно от Споразумение от 11.10.2017г./стр.136/от делото и след като
в с.з.проведено на 29.11.2019г. ищцата призна изплащането му,това обстоятелство
бе отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване.
В настоящото производство се доказа,че ищцата е претърпяла неимуществени
вреди от смъртта на майка си и те подлежат на обезщетяване.За тези
неимуществени вреди тя е обезщетена и според настоящият състав изплатеното й
обезщетение е в справедлив размер,което е в съответствие със съдебната практика
формирана по такива случаи.Съдът приема,че мъката по загиналата майка е една и
за негативните емоции свързани с тази смърт , ищцата е справедливо обезщетена.Не
са ангажирани доказателства, установяващи обстоятелства,които да обосноват
правен извод да бъде обезщетена с още 50
000лв.за неимуществените вреди,които е търпяла и търпи от смъртта на майка си.
При горният правен извод,съдът приема,че този иск като неоснователен и
недоказан следва да бъде отхвърлен.
Ищцата поддържа,че обезщетение в размер на 150
000,00 лв., за смъртта на пастрока й Ц.Ц., би успяло до някаква степен да
компенсират мъката, която изпитва от загубата му.
Към датата на инцидента пострадалият е бил
на 60 години.С майката на ищцата живеят като едно семейство,на семейни начала,под
общ покрив,с общо домакинство от 1989г.С тях е живяла и ищцата докато е създала
свое собствено семейство. Ц. е приемал ищцата като негово дете.Установи се и обстоятелството,че
от смъртта му ищцата е претърпяла негативни емоции.
Предвид горните обстоятелства,а също и изискването на чл.51,ал.1 от ЗЗД за
цялостното обезщетяване на вредите,респ.моментът на осъществяване на деликта и
съобразяване със социално-икономическите условия в страната ни,съдът приема,че
сума в размер на 80 000 лв. е
справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД
обезщетение за репариране на неимуществените вреди претърпени от ищцата.
Деликтната отговорност на ответника следва да бъде ангажирана съобразно
критериите посочени по-горе.
С така определения размер съдът счита,че напълно адекватно се възмездяват
всички претърпени от ищеца неимуществени вреди,като отчита обществените
представи за справедливост при обезвъзмездяване на вреди,предизвикани от такъв
тип деяние.
С оглед направеното от ответника възражение
за съпричиняване на деликтния резултат от страна на загиналите, съдът следва да се занимае и с въпроса
доколко поведението им е способствало за настъпване на вредоносния резултат.
Съпричиняващо вредата по смисъла на
чл.51,ал.2 от ЗЗД е не всяко поведение на пострадалия,дори когато то не
съответства на предписаното от закона,а само това,чието конкретно проявление се
явява пряка и непосредствена последица за произлезлите вреди.Релевантен за
съпричиняване на вредата от страна увредения е само онзи конкретно установен
принос на пострадалия,без който не би се стигнало,наред с проявеното от
виновния за непозволеното увреждане неправомерно поведение,до вредоносния резултат.Недоказано
е твърдението на ответната страна,че загиналите са били без поставен предпазен
колан.И двамата са били с поставени предпазени колани,което се установява по
категоричен начин и от двамата експерти назначени по САТЕ и СМЕ.
В останалата му част главният иск предявен за сума в размер на 150 000лв.
следва да бъде отхвърлен над сума от 80
000 лева до заявения в исковата молба размер от 150 000 лв.
Като законна последица от частичната основателност на главния иск и
доколкото е поискано с исковата молба следва да бъде присъдена и законна лихва
върху дължимото обезщетение.
Съгласно
чл.432,ал.1 КЗ,отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
прекия причинител на увреждането.Разпоредбите на новия КЗ обаче предвиждат,че
застрахователят дължи лихва за забава от
един по-късен момент.Съгласно изричната разпоредба на чл.497,ал.1 от КЗ,
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение,ако не го е определил и изплатил в срок
считано от по-ранната от двете дати: 1.изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106,ал.3 и 2.изтичането на срока по
чл.496,ал.1,освен в случаите,когато увреденото лице не е представило
доказателства,поискани от застрахователя по реда на чл.106,ал.3.
В случая ищцата е предявила по реда
на чл.380 от КЗ искане за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди търпени от нея от смъртта на Ц.А.Ц. при ПТП от 10.06.17г.и в дружеството
ответник е била регистрирана ликвидационна преписка №*********/ 05.07.2018г. ,
като на 24.07.2018г. е постановен мотивиран отказ и изпратено да ищцата
уведомление изх.№********* от
26.07.2018г.При така установеното ,съдът приема,че законната лихва върху обезщетението следва да
бъде присъдена считано от 07.07.2018г. датата на изтичане на тримесечния срок
за произнасяне по доброволната претенция до окончателното изплащане на
обезщетението.
По разноските
При този изход на спора,на
основание чл.78,ал.1 ГПК ищцата има
право на разноски съобразно уважената част от иска.Ищцата е освободена от
внасяне на д.такса и от разноски при
условията на чл.83 ал.2 от ГПК и е защитаван безплатно от адвокат на основание
чл.38,ал.1,т.2 от ЗА,поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати
адвокатско възнаграждение на адв.Й.Д. вписан
в САК,със съдебен адрес ***,определено по реда чл.7,ал.2,т.4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на сумата- 2930лв.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно,тъй
като адв.Д. е поискал от съда да го определи и то е определено в минимален
размер.Изложените от пълномощника на ответника съображения в писмената му защита,относно
начисляване на ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение не подлежат на
обсъждане,тъй като адв.Д. не е сезирал съда с такова искане.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд-гр.Враца държавна такса в размер на 3200
лв.,както и сумата 500 лв. изплатена от бюджета на съда за вещи лица.
Ответникът прави искане за
присъждане на разноски-внесени суми за възнаграждения на вещи лица-400 лв.,свидетели-60
лв., д.такса-5лв.и юрисконсултско
възнаграждение-450лв. и такива следва да му бъдат присъдени в размер на 549 лв.,съобразно
отхвърлената част от исковете.
Воден от гореизложените мотиви,ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ"АД,ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. София бул.*** да ЗАПЛАТИ на В.П.П., ЕГН ********** *** по посочената по делото банкова сметка ***./осемдесет хиляди лева/,на основание чл.432 КЗ във вр. с чл.409 КЗ във вр. с
чл.477,ал.1 от КЗ,във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД,обезщетение за претърпените
неимуществени вреди,от смъртта на Ц.А.Ц. вследствие на ПТП от 10.06.2017г.
ведно със законната лихва върху
сумата,считано от 07.07.2018г..до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата чу част над сумата от 80000лв.до заявеният размер от 150000 лв. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.П.П., ЕГН ********** *** срещу "ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ"АД,ЕИК***, със седалище и
адрес на управление гр. София бул.*** иск за сумата 50 000 лв.-обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка й М.Ц.П. вследствие на ПТП
от 10.06.2017г. и акцесорния за присъждане на лихва върху обезщетението считано
от 17.04.2019г. до окончателното му изплащане,като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА "ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ"АД,ЕИК***, със седалище и
адрес на управление гр. София бул.*** ,на основание чл.38,ал.2,вр. с ал.1,т.2
от Закона за адвокатурата ДА ЗАПЛАТИ адвокатско възнаграждение на адв.Й.Д. вписан в САК,със съдебен адрес ***,определено
по реда чл.7,ал.2,т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на сумата- 2930лв./две
хиляди деветстотин и тридесет лева/ представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата.
ОСЪЖДА
В.П.П., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ
на "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ"АД,ЕИК***, със седалище и
адрес на управление гр. София бул.*** деловодни разноски съобразно отхвърлената
част от исковете в размер на сумата 549
лв.сторени разноски в
производството.
ОСЪЖДА "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ"АД,ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. София бул.*** ДА ЗАПЛАТИ вр. с чл.83 от ГПК,в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на ОКРЪЖЕН СЪД-гр.Враца сумата в размер
на 3200лв./три хиляди и двеста лева/,представляваща
държавна такса от 4%съобразно уважената част от исковете и изплатените суми за
възнаграждения на вещи лица в размер на сумата 500лв./петстотин лева/изплатени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на "ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД,ЕИК***,като трето лице-помагач в процеса на страната на ответника,„Дженерали Застраховане" АД ЕИК ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-гр.София
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: