Р Е Ш Е Н И Е
№ 1822
град Пловдив, 12.10.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в
открито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди
и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 2611 по описа за 2020
година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.
Делото е образувано по жалба на К.А.К.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.А.Л., с която се обжалва Решение № Ц2153-15-176/18.09.2020
г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което са потвърдени Задължителни
предписания № ЗД-1-15-00752168/11.05.2020 г. на старши инспектор по
осигуряването в ТП на НОИ – Пловдив.
Жалбоподателят счита, че решението на директора на ТП
на НОИ гр.Пловдив е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. В жалбата и в
писмени становища, оспорващият сочи незаконосъобразност на Задължителни
предписания №ЗД-1-15-00752168/11.05.2020 г., тъй като към момента на издаването
им пенсионната му преписка, образувана по подадено от него заявление за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, е била висяща и той
би попаднал в хипотезата на чл.4, ал.6 от КСО, т.е „лицата по ал.3 т.1,2, 4-6,
на които е отпусната пенсия се осигуряват по свое желание". В съдебно
заседание, чрез адв.Л. поддържа жалбата. Претендират
се направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съгласно представен
списък на разноските.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрк. В., изразява становище за неоснователност на
жалбата. Претендира разноски. Прави възражение относно искането за присъждане
на адвокатско възнаграждение за административно обжалване и адвокатско
възнаграждение за съдебно производство № 2061/2021г. на ВАС.
Съдът,
като прецени данните по административната преписка и представените от делото
доказателства, намери следното:
Подаването
на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за
нейната ДОПУСТИМОСТ, а разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по
следните съображения:
От фактическа страна по делото се установява, че с оспореното
Решение № Ц2153-15-176/18.09.2020 г. директорът на ТП на НОИ - Пловдив е
отхвърлил жалбата на К.А.К. срещу Задължителни предписания № ЗД-1-15-00752168/11.05.2020
г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Пловдив.
Дадени са предписания жалбоподателят,
като самоосигуряващо се лице - земеделски стопанин с ЕИК **********, да подаде
основни данни с декларация образец №1 „Данни за осигуреното лице" по реда
на Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица за периода от 01.04.2019 г.
до 31.07.2019 г.
За изпълнение на предписанията е
предоставен срок от 20 работни дни за изпълнение.
Задължителните предписания са били
обжалвани по административен ред в производство по чл.117, ал.1, т.3 от КСО, в
което директорът на ТП на НОИ-Пловдив се е произнесъл с Решение № Ц2153-15-176
от 18.09.2020г., с което е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу
задължителните предписания. За да постанови този резултат, административният
орган, в мотивите на обжалваното решение, е посочил, че К.А.К., в качеството му
земеделски стопанин с ЕИК **********, е декларирал с декларация за регистрация
на самоосигуряващо се лице започване на дейност/начало на осигуряването от
12.03.2018 г. и заявен вид на осигуряването - за инвалидност поради общо
заболяване, старост и смърт. Обявена е дата на прекъсване на дейността в ТД на
НАП - от 19.08.2019 г. С нова декларация, К.К. е обявил дата на
започване/възобновяване на дейност - от 03.09.2019 г., без заявен вид на
осигуряването, като няма посочена нова дата за прекъсване на дейността.
Горните фактически установявания се
подкрепят от представените от ответника писмени доказателства в
административната преписка.
От представено по делото писмо с вх. № Ц9101-15-372#2
/23.04.2020 г. от ОД „Земеделие"
Пловдив се потвърждава, че К. е регистриран като земеделски стопанин на
основание Наредба №3/29.01.1999 г. за създаване и поддържане на Регистър на
земеделските стопани, с дати на регистрация: на 08.03.2018 г. и с последващи
заверки на 30.01.2019 г. и 26.03.2020 г.
От събраните по делото доказателства се
установява, че жалбоподателят е подавал данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за
периода от 12.03.2018 г. до 31.03.2019 г. вкл. с вид осигуряване - „за
инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт". За периода от
01.04.2019 г. до 19.08.2019 г. и от 03.09.2019 г. до 31.03.2020 г. няма
подавани данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО. При извършена проверка на внесените
осигурителни вноски е установено, че такива са внасяни за периода от 12.03.2018
г. до 31.07.2019 г. вкл. с вид осигуряване - „за инвалидност поради общо
заболяване, старост и смърт". За периодите от 01.08.2019 г. до 19.08.2019
г. и от 03.09.2019 г. до 31.03.2020 г. няма внесени осигурителни вноски.
Прието е, че за периода от 12.03.2018 г.
до 31.07.2019 г. К.А.К. като земеделски стопанин с ЕИК **********
(самоосигуряващо се лице) е осигурено лице по смисъла на КСО. За потвърждаване
на осигурителния стаж и доход за периода от 12.03.2018 г. до 31.07.2019 г. е
издадена служебна бележка изх.№МП-1956#28/12. 05.2020 г.
Не е основателно възражението на
жалбоподателя, че за него не съществува задължение, въведено с нормативен акт,
да посочва дейността, по която се осигурява.
В жалбата си срещу Задължителни
предписания №3Д-1-15-00752168/11.05.2020 г., жалбоподателят К., твърди че е
внесъл осигурителни вноски до 19.08.2019 г. и след тази дата, на основание
чл.4, ал.6 от КСО, не желае да продължи да се осигурява.
При извършена проверка в информационната
система на НОИ е установено, че за лицето има данни за внесени осигурителни
вноски в приход на ДОО за периода от 12.03.2018 г. до 31.07.2019 г. вкл., за
което време е и издадена служебна бележка за потвърден осигурителен стаж и
доход, което е потвърдено и от ТД на НАП - Пловдив, с писмо вх.№1012-15-223#4
от 02.09.2020 г., в което е посочено, че К. има авансово внесени седем вноски
по 79.20 лв., в общ размер 554.40 лв. за периода от 01.01.2019 г. до 31.07.2019
г.
По отношение възражението на
жалбоподателят за незаконосъобразност на Задължителни предписания №ЗД-1-15-00752168/
11.05.2020 г., тъй като към момента на издаването им пенсионната му преписка,
образувана по подадено от него заявление за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, е била висяща и той би попаднал в хипотезата на
чл.4, ал.6 от КСО, т.е „лицата по ал.3 т.1,2, 4-6, на които е отпусната пенсия
се осигуряват по свое желание", следва да се отбележи, че правото на
осигуряване „по желание", възниква от датата на придобиване на качеството
„пенсионер", което качество следва да е обективирано с надлежен документ
по законоустановения ред - издадено разпореждане за отпускане на пенсия.
Жалбоподателят сочи, че към момента на
издаване на обжалваните Задължителни предписания той притежава качеството на
пенсионер, съгласно решение на Административен съд гр.Пловдив.
Действително, исканата от него пенсия за
осигурителен стаж и възраст по условията на КСО е отказана с разпореждане № **********,
протокол №2140-15-410 от 11.06.2020 г. на Ръководител "ПО" при ТП на
НОИ - Пловдив, потвърдено с решение №Ц2153-15-117/04.08.2020 г. на Директора на
ТП на НОИ – Пловдив, което е оспорено от лицето с жалба пред Административен
съд-Пловдив.
На съда е служебно известно, че с
Решение №728 от 09.04. 2021г. по адм.
дело №2284/2020г. на Административен съд Пловдив, Решение №Ц2153-15-117 от
04.08.2020г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив и потвърдено с него разпореждане №**********
по Протокол №2140-15-410/11.06.2020г. на длъжностното лице по чл.98 ал.1 т.1 КСО при същото поделение са отменено като незаконосъобразни и преписката е
изпратена на длъжностното лице по чл.98 ал.1, т.1 КСО при ТП на НОИ – Пловдив
за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст вх. №МП-1956/09.01.2015г., по описа на ТП на НОИ – Пловдив,
подадено от К.К., при съблюдаване на дадените с решението указания по
тълкуването и прилагането на закона.
Тук е мястото да се посочи, че с
цитираното решение на Административен съд-Пловдив не се вменява задължение на
органа по пенсиониране да признае придобито правото на пенсия на К.К.. Съдът е
указал, след нов преглед на наличните по административната преписка
доказателства и дадените с решението указания, длъжностно лице по чл.98 ал.1,
т.1 КСО при ТП на НОИ – Пловдив да извърши нова преценка дали на К. следва да
се признае придобито право на пенсия. Нещо повече, Решение №728 от 09.04.
2021г. по адм. дело №2284/2020г. на Административен съд Пловдив е обжалвано с
касационна жалба пред Върховен административен съд, по която все още няма
произнасяне.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че няма качеството на осигурено лице, поради това, че по
отношение на него приложение следва да намери чл.4, ал.6 от КСО предвид
получаваните от него пенсии от други две държави, а именно Великобритания и Гърция.
Видно от представените формуляр Е210 UK,
решение на осигурителният орган на Гърция и формуляр Е210 EL, действително К.
получава пенсия от Великобритания считано от 09.01.2015 г., а считано от
06.12.2015 г. му е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст и от Гърция,
но жалбоподателят е заявил започване на дейност/начало на осигуряване считано от
12.03.2018 г. с прекъсване на дейността от 19.08.2019 г. и за времето след
12.03.2018 г. до началото на спорния период е подавал данни по чл. 5, ал. 4, т.
1 от КСО
Ето защо, спрямо жалбоподателят, не
следва да бъде приложена разпоредбата на чл.4, ал.6 от КСО, тъй като същият
попада в хипотезата на §4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на
Постановление №199 от 7 август 2020 г. на Министерски съвет, с което
постановление е извършено изменение и допълнение на Наредба за обществено
осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в
чужбина и морските лица.
Според цитираната разпоредба лицата,
изразили желание да се осигуряват по предвидения в наредбата (НООСЛБГРЧМЛ) ред
самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО (включващи
регистрираните земеделски производители/стопани), на които е отпусната пенсия и
които до влизане в сила на §1 от горепосоченото постановление (или до
11.08.2020 г.) са подавали данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО по реда на
Наредба №Н-8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение
на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и
от самоосигуряващите се лица (отменена) и/или на Наредба №Н-13/17.12.2019 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица (ДВ, бр. 1 от 2020 г.).
Съгласно § 1, т. 3 от ДР на КСО (ДВ, бр.
105 от 2006 г., изм., бр. 99 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 100 от
2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) "осигурено лице" е физическо лице,
което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по
чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
Съгласно
чл. 10, ал. 1 от КСО,
осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват
дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни
вноски и продължава до прекратяването й, т. е. осигуряването се осъществява за
периода на упражняване на трудова дейност.
Съгласно изречение трето от § 1, ал. 1,
т. 3 от допълнителните разпоредби на КСО, самоосигуряващите се лица се смятат
за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по
чл. 6, ал. 8 от КСО. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО, за осигурителен стаж
на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за което са внесени дължимите
осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО. Осигурителният стаж и доход на
самоосигуряващите се лица, осигуряването, на които е започнало след 01.07.2015
г. се установява въз основа на данните за внесените дължими осигурителни
вноски, съдържащи се в информационната система/регистри на НОИ.
Съдът намира, че към момента на издаване
на обжалваните Задължителни предписания №ЗД-1-15-00752168/11.05.2020 г. и към
момента на постановяване на Решение № Ц2151-15-176/18.09.2020г. на директора на
ТП на НОИ-Пловдив няма данни К.А.К. да е притежава качеството на пенсионер.
От събраните по административната
преписка доказателства е видно, К. е упражнявал трудова дейност като земеделски
стопанин, която е основание за задължително осигуряване по реда на чл.4, ал.З,
т.1-4 от КСО и внасяне на дължимите осигурителни вноски в размера, определен за
фонд „Пенсии" за съответната година.
По изложените съображения съдът приема,
че решението на директора на ТП на НОИ-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата
срещу дадените задължителни предписания, е съобразено с материалноправните
разпоредби.
При извършването на цялостна проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 и
ал.2 от АПК, съдът приема, че решението и разпореждането са издадени от
компетентни органи, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и в
съответствие с изискванията за форма на административните актове.
Поради липса на основания за отмяна на
оспорения административен акт, жалбата като неоснователна следва да се
отхвърли.
Ответникът претендира присъждане на
направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Разноски на ответника се
дължат и следва да бъдат присъдени в минимален размер от 100 лева на основание
чл.143, ал.3 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК, чл.24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ и чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ.
Предвид горното, Аминистративен
съд Пловдив, II отделение, десети състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.А.К., с ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адв.А.Л., с която се обжалва Решение № Ц2153-15-176/18.09.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което са потвърдени Задължителни предписания
№ ЗД-1-15-00752168/11.05.2020 г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на
НОИ – Пловдив.
ОСЪЖДА
К.А.К., с ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на ТП на НОИ Пловдив, разноските по
делото в размер на 100лв. /сто лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред
Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: