О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
гр.Шумен, 09.03.2022г.
Административен
съд - град Шумен, в закрито заседание
на девети март две хиляди двадесет и
втора година, в следния състав:
Административен
съдия: Кремена Борисова
като разгледа докладваното от административния
съдия АД № 413 по описа за 2021г. на
Административен съд – гр.Шумен, и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/, във връзка с чл.
144 и чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.
Административното дело е образувано по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във вр. с чл.23 от Наредбата
за условията и реда за възлагане
изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска
собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти (за
краткост наричана Наредбата), въз основа на жалба вх.№ 1867/04.11.2021г. по
описа на ТП ДГС , гр.Нови пазар от „И.Ф.“ЕООД
с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя Ф.Н.М., депозирана чрез процесуален представител адвокат С.С.от
АК-гр.Силистра, със съдебен адрес гр.Дулово, ул.В.Л.№ 17а, против Заповед №
164/27.10.2021г. на Директора на ТП ДГС „Нови пазар“, гр.Нови пазар, с която е
обявено класирането на участници в открит конкурс за определяне на изпълнител на дейност с предмет „Извършване на
добив на дървесина, съгл.Наредба№8/05.08.2011г. за сечите в горите-сеч,
разкройване на асортименти по БДС, извоз до временен склад и рампиране на
добитата дървесина, товарене, транспортиране до ТИР станция и претоварване на
дървесината от годишния план за ползване 2021г. от горски насаждения,
разположени в държавни горски територии-държавна собственост, в района на
дейност та ТП ДСГ“Нови пазар“ от обект№14 и жалбоподателят е отстранен от
участие в процедурата.
С
определение № 961 от 09.12.2021год., на основание чл.156 ал.1 във вр. с чл.159
т.3 от АПК съдът оставил жалбата без разглеждане, прекратил производството по
делото и осъдил ТП „ДСГ Нови Пазар“-гр.Нови Пазар да заплати на оспорващия
направените по делото разноски в размер на 1050лв.
С частна жалба с Рег.№
ДА-01-3410/16.12.2021г. по описа на ШАдмС, депозирана от ответника- „ДСГ Нови Пазар“-гр.Нови Пазар, представляван от
директора , последният е отправил искане за изменение на определението в частта
за разноските, като бъде отхвърлено
изцяло искането на оспорващия за присъждане на сторените по делото разноски,
доколкото ответната страна с отмяната на обжалваната заповед с последваща
Заповед№170/03.11.2021год. не е дала
повод за отмяната по съдебен ред на обжалваната Заповед№164/27.10.2021год. и в
условията на евентуалност, при преценка за дължимост на възнаграждение за
изготвяне на жалба без процесуално представителство-да бъде уважено до
минимално предвидения в чл.8 ал.3 от Наредба№1 от 09.07.200год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения размер от 500лв..
С
определение№894 от 01.02.2022год., постановено по А.д.№793/2022год.
Върховният административен съд на РБългария счел, че по характера си частната
жалба представлява молба за изменение на съдебния акт в частта за разноските, която
следва да се разгледа от първоинстанционния съд по реда на чл.248 от ГПК,
субсидиарно приложим по силата на чл.144 от АПК, с оглед на което оставил
същата без разглеждане и изпратил делото за произнасяне по искането за
изменение на определението в частта за разноските на АдмС-Шумен.
В съответствие с разпоредбата на чл.248
ал.2 от АПН във вр. с чл.144 от АПК, препис от молбата за изменение на
определение № 961/09.12.2021год. на АдмС-Шумен е бил връчен на оспорващото
дружество на 23.02.2022год., видно от прил. по делото разписка, което в срока
по чл.248 ал.2 от ГПК не се е възползвало от възможността да представи писмен
отговор по молбата.
Като
прецени доводите на молителя, както и събраните по делото доказателства,
Шуменският административен съд установи следното:
Искането за изменение на съдебното решение в частта за
разноските е подадено в срока по чл. 248, ал. 1, предл.1 от ГПК, доколкото
съдебното определение е съобщено на 14.12.2021год., а искането за изменението му
е подадено на 16.12.2021г, поради което се явява процесуално допустимо.
Разгледано по същество, искането да изменение на
съдебното решение в частта за разноските, е неоснователно, предвид следните съображения:
Със съдебния акт, чието изменение се
иска, съдът на основание чл.156 ал.1 във вр. с чл.159 т.3 от АПК
оставил жалбата без разглеждане, прекратил производството по делото и осъдил ТП
„ДСГ Нови Пазар“-гр.Нови Пазар да заплати на оспорващия направените по делото
разноски в размер на 1050лв.. Аргумент за оставяне на жалбата без разглеждане е
последващото оттегляне на оспорения административен акт съгласно прил. по
делото Заповед№170 от 03.11.2021год. на Директора на ТП“ДСГ Нови Пазар“-гр.Нови
Пазар, с която обжалваната Заповед№164 от 27.10.2021год. е била оттеглена и е
прекратен конкурса за Обект№14.Видно от прил. по делото доказателства, заповедта
за оттегляне на обжалваната заповед е била връчена на жалбоподателя на
22.11.2021год., не е била обжалвана и е влязла в законна сила на
07.12.2021год., с оглед на което съдът преценил претенцията на оспорващия за
присъждане на сторените по делото разноски в общ размер на 1050лв. за
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.248 ал.1 от ГПК, субсидиарно приложима на
осн.чл.144 от АПК, в срока за обжалване, а когато решението е необжалваемо-в
едномесечен срок от постановяването му, съдът, по искане на страните може да
допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.Горецитираната
законова разпоредба регламентира правомощия на съда за допълване на съдебното
решение в случаите на пропуск на съда да се произнесе по своевременно направено
от някоя от страните искане за
присъждане на разноски в съдебното производство или за изменение на същото, в
случаите на неправилно определяне размера на разноските.В конкретния случай, видно
от съдържанието на депозираната от оспорващия молба, наименувана частна
жалба с рег.№ДА-01-3410/16.12.2021год. е
отправено искане за изменение на решението в частта досежно разноските, като бъде
отхвърлено изцяло искането на оспорващия за присъждане на сторените по делото
разноски, доколкото ответната страна с отмяната на обжалваната заповед с
последваща Заповед№170/03.11.2021год. не е дала повод за отмяната по съдебен
ред на обжалваната Заповед№164/27.10.2021год. и в условията на евентуалност,
при преценка за дължимост на възнаграждение за изготвяне на жалба без
процесуално представителство-да бъде уважено до минимално предвидения в чл.8
ал.3 от Наредба№1 от 09.07.200год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размер от 500лв..Ответникът се позовава на прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, предвид липсата на фактическа и
правна сложност на делото и решаването му в условията на проведени от съда
закрити заседания, което възражение за прекомерност не било обсъдено от съда
при постановяване на обжалваното определение.
Съгласно ТР №
6/2012г. на ОСГТК на ВКС , в хипотезата
на чл.78 ал.5 от ГПК съдът не е обвързан с трикратния размер на минимално
адвокатско възнаграждение в случай на уважаване на възражение за прекомерност
на разноски.Понятието „прекомерност“ е дефинирано в същата правна норма-когато
заплатеното адвокатско възнаграждение не е съобразено с действителната правна и
фактическа сложност на делото.Следователно ,изводимият от съдържанието на разпоредбата
на чл.78 ал.5 от ГПК критерий за „прекомерност“ предпоставя наличието на две
предпоставки-действителната фактическа и правна сложност на делото и минимално
определеното адвокатско възнаграждение съобразно чл.36 ал.2 от ЗА.
От материалите по делото е видно, че
направените от оспорващия разноски в общ
размер на 1050лв. включват 50 лева внесена държавна такса,1000лв.- договорено и
заплатено в брой адвокатско възнаграждение (което обстоятелство е удостоверено
в договора за правна защита и съдействие на л.10 от делото). Същевременно в
представената от ответната страна писмена молба с рег.№ ДА-01-3410/16.12.2021г.
по описа на ШАДмС, последният е направил възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 от ГПК на договореното
адвокатско възнаграждение, определено над минимално предвидения в чл.36 от ЗА
във вр.с чл.8 ал.3 от Наредба№1 от 09.07.2004год. размер. Съдът намира същото
за неоснователно, доколкото по силата на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от
09.07.2004г./ изм. и доп. ДВ бр.68 от 31.07.2020год./, минималният размер на
адвокатското възнаграждение в настоящото производство е 1079,57лева.В случая е
налице определен материален интерес с оглед предложената от спечелилия конкурса
кандидат обща крайна цена-18 319,20лв. с ДДС, с оглед на което размерът на
адвокатското възнаграждение следва да се определи по реда на чл.8 ал.1 т.4 от
наредбата.Не е налице твърдяната от ответника хипотеза на приложение на чл.8 ал.3 от наредбата, съгласно която
дължимото минимално адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и
съдействие по административни дела без определен материален интерес е 500лв.
Ето защо и доколкото процесното съдебно производство, с оглед предмета на същото действително не се отличава с фактическа и правна сложност,
приключило е в редовно проведени общо две закрити съдебни заседания / на 15.11.2021год.
и на 09.12.2021год./ , съдът намира, че договореното и платено адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева не е прекомерно, същото е в законоустановения
съобразно чл.8 ал.1 т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г./ изм. и доп. ДВ бр.68 от
31.07.2020год./ за минималният размер на адвокатското възнаграждение минимален
размер, с оглед на което не следва да бъде изменяно.
Съдът, в
настоящия съдебен състав не споделя и счита за несъстоятелни и неоснователни
релевираните от процесуалния представител на ответната страна доводи досежно
недължимост на възнаграждение за адвокат на оспорващия, доколкото според
твърдението на ответника Заповед№170/03.11.2021год. на Директора на ТП“ДСГ Нови
Пазар“ за оттегляне на обжалваната Заповед№164/27.10.2021год. била постановена
от административния орган преди депозирането на жалбата, заведена с вх.№1867 от
04.11.2021год., с оглед на което ответникът с поведението си не е дал повод за
отмяната по съдебен ред на обжалваната заповед.
Видно от прил.
по делото доказателства и по-специално прил. такива към молба на ответника с
рег.№ДА-01-3303/07.12.2021год. по описа на ШАдмС, действително Заповед№170 на
Директора на ТП“ДСГ Нови Пазар“, с която е била оттеглена обжалваната Заповед№164/27.10.2021год.е
постановена на 03.11.2021год., т.е. преди депозиране на
жалбата срещу нея, но същата според прил. по делото съдебни книжа е съобщена и
доведена до знанието на оспорващия едва
на 22.11.2021год. /вж. прил. съобщение на л.146 от делото/, тъй като
след няколко опита за връчването й, първият от които на 04.11.2021год., същата
е била изпратена на оспорващия по електронен път на 08.11.2021год., но липсва
потвърждение за получаването й по електронен път.Следователно, по делото
липсват доказателства, потвърждаващи твърдението на ответника, че заповедта за
оттегляне на обжалваната заповед е съобщена на оспорващия преди депозиране на
жалбата за отмяната й по съдебен ред.С оглед на гореизложеното, съдът приема , че
доколкото Заповед№170/03.11.2021год. за оттегляне на оспорената Заповед№164/27.10.2021г.
е достигнала до знанието на оспорващия едва с изпращането й от съда на 22.11.2021год.
и не е била обжалвана , след като вече са били предприети от страна на
жалбоподателя действия по оспорването й от съдебен ред и са били реално
извършени разноските по делото съставляващи заплащане на договорения между
страните минимален размер на адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв., претенцията
на оспорващия за тяхното присъждане, съобразен с размера на чл.8 ал.1 т.4 от
Наредба№1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е основателна и не са налице основания
за отмяна или изменение на обжалваното определение на съда в частта досежно
присъдените разноски.
Предвид
гореизложеното,съдът счита,че размера на
присъденото в полза на оспорващия възнаграждение за адвокат е правилно и
законосъобразно определен, поради което искането за изменение на решението в
частта досежно разноските се явява неоснователно.
Водим
от горното и на основание чл.248 от ГПК, във вр.с чл. 144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователно искането на ТП „ДСГ Нови Пазар“-гр.Нови Пазар за
изменение на Определение № 961 от 09.12.2021год., постановено по АД №
413/2021г. по описа на ШАдмС, в частта за разноските .
Определението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България, съгласно чл.248, ал.3 от ГПК, в 14 - дневен срок от връчването му на страните на адрес или на посочен от тях електронен адрес.
Препис от настоящото определение да се
изпрати на страните по реда на чл.248 ал.3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Административен съдия: