Р Е
Ш Е Н
И Е №1
гр.Сливен, 03.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на тринадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 3124
по описа за 2019г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предявен е осъдителен иск с
правно основание чл.59 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответницата
сключила договор за лизинг № 54600/06.11.2017г. с „Лизингова къща София лизинг
- клон Бургас" ЕАД за МПС, марка
„Пежо 3008", рама № VF3MCBHZWHS234146, двигател № 10JBHY3085210. Сочи, че той заплатил всички дължими от ответницата вноски по лизинговия договор
-лизингови вноски, дължими данъци и застраховки, съобразно погасителен план,
представляващ неразделна част от договора.
Твърди още, че с договор за
покупко-продажба на МПС от 07.11.2017г. ищецът прехвърлил собственото си МПС, per. № СТ 8614ВХ на „София франс ауто - оказион -
клон Бургас ЕООД, за сумата от 11 954,13 лв., като продажната цена по силата на
изрично споразумение от 07.11.2017г., сключено между ищеца, ответницата,
„Лизингова къща София лизинг - клон Бургас" ЕАД, „София франс ауто оказион-клон
Бургас" ЕООД и „Брокер 2001 "ЕООД / застраховател по лизинговия
договор/, а именно сумата от 11954,13лв. била заплатена директно по сметките на
лизингодателя и застрахователя както следва: 2 286,82лв. - представляваща
първоначална вноска по сключения между „Лизингова къща София лизинг - клон
Бургас"ЕАД и ответницата Договорза лизинг № 54600/06.11.2017г.; 9 146,87
лв., представляваща дължимото от лизингодателя ДДС върху стойността на договора
за лизинг; 56,67 лв., представляваща дължимия от лизингодателя данък МПС; 235
лв., представляваща такса за регистрация, дължима от лизингодателя; 228,77 лв., представляваща застраховка
„Гражданска отговорност", заплатена по сметка на застрахователя „Брокер
2001 "ЕООД.
Ищецът
твърди, че заплащал дължимите от ответницата суми по лизинговия договор към
лизингодателя, както следва: на 08.11. 2017г. – 12 лв. нотариална такса за
заверка на договора; на 04.12.2017г -800лв.; на 04.01.2018г- 800лв. ; на
05.02.2018г. - 800лв.; на 02.03.2018г. -800лв.; на 05.04.2018г. - 800лв. ; на
04.05.2018г. - 800лв. ; на 05.06.2018г. -800лв. ; на 04.07.2018г. - 800лв. ; на
24.07.2018г. - 800лв. и отново на 24.07.2018г.- 323.03лв. Сочи, че по този начин той се обеднил в
размер на исковата сума, а същевременно ответницата се обогатила с нея.
От съда се иска осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 19 477,16 лв., представляваща лизингови
вноски, такси и застраховка за МПС, марка „Пежо 3008", рама № VF3MCBHZWHS234146, двигател № 10JBHY3085210, платена от ищеца на лизингодателя по
лизингов договор 54600/06.11.2017г., по който страна е ответницата, с която
сума тя се обогатила за сметка на ищеца.
Претендират се деловодни
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
отговор на исковата молба, с който се оспорва иска, като неоснователен.
Твърди се, че страните живели на семейни начала около 6 години от 2012г.
до средата на 2018г. в наета от ответницата квартира в Испания. Имали общо
домакинство, по което разходите били поети изцяло от ответницата, тъй като
ищеца бил с блокирани банкови сметки на територията на Испания. Сочи, че
парите, които ищецът внасял за лизнгови вноски на автомобила, всъщност му били
предоставяни от ответницата, тъй като той почти не разполагал със собствени
средства. Ищецът заявил, че желае да подари на ответницата лек автомобил, за
което бил сключен процесния лизингов договор, но сумите за вноските по него
получавал от ответницата. Сочи, че
автомобила бил подарък от ищеца на ответницата до момента, когато се скарали и
той взел ключовете и документите за процесния автомобил и заминал с него.
Ответницата подала съобщение до испанската полиция за това. Освен това твърди,
че превела по лична сметка на ищеца
сумата от 4 000 евро, с левова
равностойност 7 833 лв., с която прави възражение за прихващане с исковата
сума, в случай, че иска бъде уважен. За тази преведена сума, ответницата
твърди, че я е превела на ищеца за да я предостави на нейния син в Рбългария.
Той обаче не е предал тази сума и така се обогатил неоснователно.
Иска се отхвърляне на предявения
иск, а в случай на уважаването му се иска прихващане на исковата сума със сума
в размер на 4 000 евро с левова равностойност 7 833 лв.
Съдът след преценка доводите на страните и анализ на събраните по делото писмени доказателства прие
за установено от фактическа страна следното:
На 06.11.2017г. ответницата И., в
качеството си на лизингополучател подписала лизингов договор № 54600 с Лизингова
къща София лизинг ЕАД Клон Бургас, като лизингодател с предмет на договора 1
брой нов автомобил, марка „Пежо”, модел 3008 NEW ALLURE 1.6 e-HDi 120 EAT6, цвят-сив металик, който
автомобил бил предаден на ответницата с приемо предавателен протокол от
07.11.2017г. Според договора, лизинговата цена, която ответницата се задължила
да плаща била в размер на 30 386,6 евро с вкл.ДДС. Предвидена била първоначална
вноска, както и последващи 60 бр. равни месечни вноски в размер на 409,01 евро
без ДДС всяка, съгласно погасителен план към договора. При изтичане срока на
лизинговия договор, лизингополучателят при условията, визирани в договора
разполагал с възможността да придобие собствеността на лизинговото имущество. В
договора са предписани права и задължения на страните, като основно за
лизингополучателя е изцяло и в срок да изплаща на лизингодателя вноските и
другите дължими и уговорени по договора плащания, без значение дали ползва
автомобила или не.
Видно от договор за покупко продажба на МПС от 07.11.2017г., ищецът В.
продал на „София Франс Ауто-Оказион-клон Бургас” ЕООД гр.Бургас, собственото си
товарно МПС марка „Пежо” модел 3008, с рег.№ СТ 8614 ВХ, тъмно син металик за
сума в размер на 11 954,13 лв. Към този договор за покупко -продажба,
както и към лизинговия договор, сключен с ответницата било сключено
споразумение на 07.11.2017г. между „София Франс Ауто-Оказион-клон Бургас” ЕООД
гр.Бургас, като купувач, ищецът В., като
продавач, ответницата И., като лизингополучател, Лизингова къща София лизинг ЕАД Клон Бургас,
като лизингодател и „БРОКЕР
Страните не спорят /постановено за безспорно обстоятелство в открито
съдебно заседание на 13.12.2019г./, че ищецът превел на лизингодателя на
ответницата различни суми, които са в общ размер на 19 477,16 лв.
Последващите плащания на лизинговите
вноски, направени от ищеца всъщност се установяват и от приетите писмени документи
банкови извлечения / л.91- л.103 от делото/.
По делото са приети и писмени доказателства, касаещи личните отношения
между страните, във връзка с това, че са живели
заедно на семейни начала в определен период от време в жилище в Испания
под наем, които като неотносими към предмета на правния спор, съдът не следва
да кредитира и анализира.
Горната фактическа обстановка е
несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които
съдът кредитира изцяло като непротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени
от страните.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим. При липса на друга правна възможност за защита
на своите права ищецът може да предяви осъдителен иск по чл.59 ЗЗД –
субсидиарен.
Предпоставките за предявяване,
респ. уважаване на този иск са наличие на имуществено разместване, в резултат
на което ответника се обогатил за сметка на ищеца, връзка между обедняването на
ищеца и обогатяването на ответника, липса на основание за имущественото
разместване.
В конкретния правен казус
страните не спорят, че ищецът заплатил сума в общ размер на 19 477,16 лв. за покриване на задълженията на
ответницата по подписан от нея договор за лизинг от 06.11.2017г. По този начин ищецът се е обеднил с исковата
сума за сметка на обогатяването на ответницата, тъй като тя си е спестила същата
тази сума, при наличие на задължение да направи този разход, въз основа на
договор, по който е страна. Ответницата от своя страна не установи законно или
договорно основание за своето обогатяване.
Неоснователни са доводите на
ответницата за неоснователност на претенцията, доколкото заплатените суми по
лизинговия договор от страна на ищеца не били по нейна сметка, а по сметка на
лизингодателя. В случая се касае за непрестационна кондикция и не е необходимо
да има непосредственост на разместването на имуществени блага, т.е обеднилият
се да е престирал директно на обогатилия се. Достатъчно е да се установи, че
престирането няма правно основание, както в случая ищецът не е имал задължение
да заплаща вноски и др.такси по договор за лизинг, тъй като той не е бил страна
по него. Напротив такова задължение е съществувало за ответницата, страна по
договора за лизинг, която си е спестила
този разход за сметка на обедняването на ищеца.
Предвид гореизложеното съдът
счита, че всички елементи, включени във фактическия състав на претенцията по
чл.59 ЗЗД са налице, поради което се явява основателна и доказана в пълен
размер и бива уважена. Върху сумата от 19 477,16 лв. следва да се присъди
и законна лихва /поискана от страната в хода на устните състезания, което е
допустимо дори пред въззивната инстанция/, считано от датата на предявяване на
исковата молба 06.06.2019г. до окончателното изплащане.
В такъв случай, съдът дължи
разглеждане и произнасяне по заявеното от ответницата възражение за прихващане.
В хода на процеса ответницата не
установи, съобразно твърденията си, че е превела на ответника по банков път сума
в размер на 4 000 евро с левова равностойност 7 833 лв., както и поето задължение от него да предаде тази сума на
сина й, респ. неговото неизпълнение.
Ето защо възражението за
прихващане бива отхвърлено, като неоснователно и недоказано.
По правилата на процеса, ответницата
следва да поеме отговорността за деловодни разноски, като бива осъдена да
заплати сторените такива от ищеца в общ размер на 2 529,09 лв., съобразно
списък по чл.80 ГПК.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА, на
основание чл.59 ЗЗД Д.Й.И., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на И.В.В., ЕГН: ********** ***, сума в размер на 19 477,16 лв. /деветнадесет хиляди четиристотин
седемдесет и седем лева и 0,16 ст./, представляваща обезщетение за
неоснователно обогатяване, въз основа на платени лизингови вноски, такси и
застраховка за МПС, марка „Пежо”, модел
3008, рама № VF3MCBHZWHS234146, двигател № 10JBHY3085210, от страна на ищеца към лизингодател по лизингов
договор 54600/06.11.2017г., в полза на ответницата, с която сума тя се обогатила за
сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
06.06.2019г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.298, ал.4 ГПК предявеното от Д.Й.И., ЕГН: ********** ***
против И.В.В., ЕГН: ********** ***, ВЪЗРАЖЕНИЕ
ЗА ПРИХВАЩАНЕ на сума в размер на 4 000 /четири хиляди/ евро с левова
равностойност 7 833 лв. /седем хиляди осемстотин тридесет и три лева/, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 Д.Й.И., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на И.В.В., ЕГН: ********** ***,
сума в размер на 2 529,09 лв. /две
хиляди петстотин двадесет и девет лева и 0,09 ст./, деловодни разноски.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от решението ДА
СЕ ВРЪЧИ на страните, чрез пълномощниците им.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: