№ 2097
гр. Варна, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20233110110889 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба на Д. Р. Й., ЕГН **********,
адрес: с. ****, чрез адв. П. Н., с която срещу ответника „„Банка ДСК" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Оборище, ул. „Московска" №19 е
предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване
за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните
суми: сумата от 3684,00лв./три хиляди шестстотин осемдесет и четири лева/,
представляваща непогасена главница, дължима по Договор за кредит „Експресо"
№32874/09.10.2007г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 07.11.2013г., до окончателното й изплащане, както и сумата от
2020,73лв./две хиляди и двадесет лева и 73ст./, представляваща наказателна договорна
лихва за периода от 12.01.2011г. до 06.11.2013г., на осн. чл. 418, вр.ч.417, т.2 от ГПК, на осн.
чл. 110 от ЗЗД, за които е издаден Изпълнителен лист от 11.11.2013г. по описа на Районен
съд - Варна, на осн. Заповед за изпълнение от 11.11.2013г., по ч. гр. дело №16385/2013г.,
поради настъпила погасителна давност.
Ищецът в исковата си молба твърди, че срещу него е издаден изпълнителен лист от
11.11.2013г. по описа на Районен съд - Варна, на основание Заповед за изпълнение от
11.11.2013г., по ч. гр. дело №16385/2013г. Съгласно изпълнителният лист от 11.11.2013г., е
осъден да заплати солидарно, следните суми в размер на: 3684,00лв./три хиляди шестстотин
осемдесет и четири лева/, представляваща непогасена главница, дължима по Договор за
кредит „Експресо" №32874/09.10.2007г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 07.11.2013г., до окончателното й изплащане,
2020,73лв./две хиляди и двадесет лева и 73ст./, представляваща наказателна договорна
лихва за периода от 12.01.2011г. до 06.11.2013г., наосн. чл. 418, вр.ч.417,т.2 от ГПК, както и
1
114,09лв./сто и четиринадесет лева и 09ст./, представляваща направените в производството
съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Сочи, че по молба на праводателя на ответната банка е образувано изпълнително дело
№347/2014г., по описа на ЧСИ Д. Я., с per. № 711, с район на действие Окръжен съд -Варна.
По делото са извършвани редица изпълнителни действия, като последното такова е от
23.03.2018 г. и по налагане на запор на длъжника. С постановление за прекратяване на
изпълнително дело от 06.04.2020г., изпълнително дело №347/2014г. е прекратено, поради
настъпила перемпция. От сключването на Договор за кредит „Експресо" с
№32874/09.10.2007г. изминали почти 16 години, през които вземането не е плащано, поради
което същото е погасено по реда на приложението на общата пет годишна давност на
основание чл. 110 от ЗЗД, считано от 23.03.2023 г.
По гореизложените съображения ищецът отправя искане за приемане за установено в
отношенията между страните, че не дължи процесните вземания на ответника, като
претендира и присъждане на сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски.
В рамките на срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът по делото е депозирал отговор
на исковата молба, с който е извършено изрично признание на иска. Признава всички
правнорелевантни факти и обстоятелства, като сочи, че не е станал причина за завеждане на
настоящото дело, тъй като не е оспорвал погасяването на задължението по давност.
Позовавайки се на съдебна практика обосновава становището си, че разноските следва да
бъдат присъдени в негова полза, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК.
С молба от 20.05.2024 г. по хода на делото, процесуалният представител на ищцовата
страна отправя искане към съда за постановяване на решение при признание на иска.
Претендира присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
След като взе предвид отправеното от ищеца искане за постановяване на решение
при признание на иска, съдът намира следното:
Налице е изрично признание на иска от страна на ответника, обективирано в отговора
на исковата молба, и заявено искане от ищеца искане за постановяване на решение при
признание на иска. Признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави и със
същото страната може да се разпорежда, поради което не са налице отрицателните
предпоставки на чл. 237, ал. 3 ГПК, препятстващи възможността за постановяване на
решение при признание на иска.
Вземайки предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде
изцяло уважен, на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, като мотиви за тяхната основателност не
следва да бъдат излагани, доколкото настоящото съдебно решение се основава на
признанието на исковата претенция по арг. от разпоредбата на чл. 237, ал. 2 ГПК.
По отношение на разноските:
Съдът намира за неоснователни твърденита на ответника, че следва да му бъдат
възстановени сторените съдебно-деловодни разноски в производството. Предпоставките за
2
такава, в хипотеза на уважен иск, са посочени в чл. 78, ал. 2 ГПК и са две: ответникът да не е
дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Същите са кумулативни и следва да се
преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че
ответникът не следва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е
обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на
ищеца.
Макар ответната страна да е признала исковата претенция своевременно, необосновано
би било да се приеме, че същата не е станала причина за завеждане на делото. Действително
взискателят по изпълнителното дело не е извършвал действия по изпълнението, но именно
от това негово бездействие произтича основателността на иска, а от там и извършеното
негово признание, поради което то не следва да бъде ценено като факт, който го
освобождава от отговорността му за разноски. Правният интерес на ищеца от отричане
съществуването на паричното притезание произтича именно съображението, че по този
начин ще изключи възможността от образуване на ново изпълнително дело срещу него за
същото вземане, по който начин погасителната давност на същото би била прекъсната с
искането за нови изпълнителни действия. Бездействието на ответната страна в рамките на
давностния срок да предприеме такива действия не изключват приложение на общото
правило на чл. 78, ал. 1 от ГПК, още по-малко представляват предпоставка за присъждане на
разноски в нейна полза на соченото от страната основание на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Същият е
могъл да поиска прекратяване на изпълнителното дело или по друг начин да доведе до
знанието на ищцовата страна, че не претендира вземането, за което се е сдобил с
изпълнителен лист.
По изложените съображения в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
съдебно-деловодни разходи в размер на 232.76 лева за заплатена държавна такса.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в полза на адвоката, осъществил безплатната правна
помощ следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 870 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Р. Й., ЕГН **********, адрес: с. ****, чрез адв.
П. Н., не дължи на „Банка ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н Оборище, ул. „Московска" №19 следните суми: сумата от 3684,00лв./три
хиляди шестстотин осемдесет и четири лева/, представляваща непогасена главница,
дължима по Договор за кредит „Експресо" №32874/09.10.2007г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 07.11.2013г., до окончателното й
изплащане, както и сумата от 2020,73лв./две хиляди и двадесет лева и 73ст./,
представляваща наказателна договорна лихва за периода от 12.01.2011г. до 06.11.2013г., на
осн. чл. 418, вр.ч.417, т.2 от ГПК, на осн. чл. 110 от ЗЗД, за които е издаден Изпълнителен
лист от 11.11.2013г. по описа на Районен съд - Варна, на осн. Заповед за изпълнение от
3
11.11.2013г., по ч. гр. дело №16385/2013г., поради настъпила погасителна давност, на
основание чл. 439 от ГПК.
ОСЪЖДА „Банка ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Оборище, ул. „Московска" №19 да заплати на Д. Р. Й., ЕГН **********, адрес:
с. **** сумата от 232.76 лева, представляваща сторените в производството съдебно-
деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Банка ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н Оборище, ул. „Московска" №19 да заплати на адв. П. Й. Н., ВАК, рег. №
**********, сумата от 870 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна правна помощ в производството, на основание на основание чл. 78,
ал. 1, вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4