№ 575
гр. Варна, 13.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на тринадесети април
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело №
20233100900044 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано след препращане на гражданско дело №
9599/2020 г. по описа на ВРС по подсъдност на Окръжен съд – Варна след
допуснато изменение по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК на един от кумулативно
съединените искове чрез увеличение на неговия размер, на осн. чл. 104, т. 4 от
ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Д. М. и Г. М., чрез
пълномощника адв. Стоян Златев, с която са предявени обективно и
субективно кумулативно съединени искове срещу „Юробанк България“ АД.
Поради липсата на доклад в първоинстанционното производство и
неяснота досежно броя и вида на предявените искове, производството пред
Окръжен съд – Варна е оставяно неколкократно без движение за отстраняване
на горните неясноти, както и за потвърждаване на действия, извършени без
представителна власт.
В изпълнение указанията на съда ищците са депозирали уточняващи
молби от 08.02.2023 г., 09.02.2023 г., 13.02.2023 г., 16.02.2023 г., като с
последна уточняваща молба вх. № 8670 от 05.04.2023 г. съдът намира, че
нередовностите на исковата молба са отстранени.
С оглед направените уточнения и изричното изявление на ищците, че
предявяват само един иск, настоящият състав приема, че е сезиран единствено
с иск за връщане на дадено при начална липса на основание с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, а именно за осъждане на
ответника да заплати на ищците сумата от 26 000 лева, частичен иск от
106 835.05 лева, представляващи разлика между действително заплатени суми
в лева по фиксинга на БНБ за швейцарски франк в деня на плащането на всяка
вноска и стойността на вноските по фиксинга на БНБ за швейцарски франк в
деня на усвояване на кредита за периода месец ноември 2017 г. до 11.08.2020
г., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното
изплащане на сумата. Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от ГПК
настоящият състав зачита извършените до момента процесуални действия на
страните пред ВРС.
При подготовка на делото по реда на чл. 140, ал. 1 от ГПК съдът
съобрази следното:
1
С определение № 418/13.02.2023 г., постановено по в.гр.д. № 2457/2022
г. по описа на Апелативен съд - София, в което участва като страна
ответникът „Юробанк България” АД, гр.София, е отправено преюдициално
запитване до Съда на Европейския съюз по следните въпроси:
1) Съответства ли на нормативните изисквания, уредени в чл. 3, § 1 и т.
1, б. „в“ от Приложението към чл. 3, § 3 на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, национална правна уредба, позволяваща клауза в договор за банков
кредит, съгласно която разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в
чужда валута, но кредитополучателят не може ефективно, реално да се
разпорежда с авоара в чужда валута по блокираната сметка, а тази сума
служебно се превалутира от банката в националната или резервната валута,
вследствие на което, от една страна, би се прехвърлил изцяло в тежест на
потребителя валутният риск при съществена, радикална промяна в курсовите
разлики, а от друга, кредитната институция би получила за сметка на
потребителя неуговорена облага?
2) При положителен отговор на първия въпрос дали националната
юрисдикция може да приеме, че кредитът в действителност е уговорен в
националната или резервната валута, в случай че установи, че само привидно
кредитът е уговорен и усвоен в чужда валута – чрез заверяване на
„блокирана“ валутна сметка на кредитополучателя, вследствие на което
банката служебно превалутира тази сума в националната или резервната
валута.
С определение № 1364/05.04.2023 г., постановено по в.гр.д. №
1215/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна, в което участва като страна
ответникът „Юробанк България” АД, гр.София е отправено преюдициално
запитване до Съда на Европейския съюз със същите въпроси, като посочените
в определението на Апелативен съд – София.
Настоящият състав счита, че така отправените преюдициални
запитвания по тълкуване правото на Европейския съюз са от значение за
правилното решаване на настоящия спор, доколкото касаят въпрос,
релевантен за изхода по делото, с оглед заявения предмет, а именно връщане
на недължимо заплатени суми, изчислени като разлики в превалутирането
при погасяване на кредита по курс „продава“ на банката за шв. франк към
лева в деня на всяко плащане и курса, по който банката е продавала шв. франк
спрямо лева в деня на усвояване на кредита.
С оглед горното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 229,
ал. 1, т. 4 от ГПК за спиране на настоящото производство до произнасяне на
Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване, отправено с
Определение № 418/13.02.2023 г., постановено по в.гр.д. № 2457/2022 г. по
описа на Апелативен съд – София, като постановено първо във времето
спрямо запитването на ОС Варна. Съобразява се и разпоредбата на чл. 633 от
ГПК, съгласно която решението на СЕС по преюдициалното запитване е
задължително за всички съдилища в Република България.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по търг. дело № 44/2023 г. по описа на ВОС,
2
ТО, до произнасяне на Съда на Европейския съюз по преюдициалното
запитване, отправено с Определение № 418/13.02.2023 г., постановено по
в.гр.д. № 2457/2022 г. по описа на Апелативен съд – София, на основание чл.
229, ал.1, т.4 вр. чл. 633 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от връчване съобщение на страните пред Апелативен съд – Варна.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3