РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Варна , 30.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица С. Станчева
Секретар:Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно гражданско
дело № 20203000500353 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е въззивна жалба от З. А. З. чрез особения представител адв. Кремена Маринова
срещу решение № 260 201/24.07.2020 год по гр.д. № 1807/2019 год на Окръжен съд Варна, г.о, с което
е уважен предявения от Й.П.Ж. – З. положителен установителен иск за собственост върху следните
недвижими имоти: АПАРТАМЕНТ № 7 с идентификатор 10135.3516.29.9.7 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Варна, със застроена площ от 43,75 кв.м., разположен на четвъртия
етаж, ведно с 2,9300 % ид.ч. от общите части на сградата 2,9300 % ид.ч. от правото на строеж върху
поземлен имот с идентификатор 10135.3516.29 и АПАРТАМЕНТ № 8 с идентификатор
10135.3516.29.9.8 със застроена площ от 40,78 кв.м., разположен на четвъртия етаж, ведно с 2,7311 %
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор
10135.3516.29, тъй като липсва принос от ответника З. А. З. в придобиването им. Моли за отмяна на
решението и постановяване на друго, с което предявения иск бъде отхвърлен. Претендира адвокатско
възнаграждение за особения представител.
В подадения отговор от Й.П.Ж. – З. чрез процесуалния й представител адв. Свилена Николова е
изразено становище за неоснователност за въззивната жалба и потвърждаване на решението.
Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разглеждайки я по същество, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:
1
Съгласно чл.21 ал.1 от сега действащия СК (в сила от 01.10.2009 г.), съпружеска
имуществена общност са само вещните права и то тези, които са придобити през време на брака в
резултат от съвместен принос. Законът е дефинирал в ал.2 на чл.21 СК двете възможни форми на
съвместния принос – с пряко материално съдействие (участие) при придобиването на
имуществото, или косвено – чрез грижи за децата и работа в домакинството.
Разпоредбата на чл.21, ал.3 от СК установява презумпция за съвместен принос и равенство
на дяловете на съпрузите при придобиването на вещни права по време на брака. Тази презумпция
е оборима. Това означава, че ако съвместен принос липсва, общност не възниква. Оборването на
презумпцията по чл. 21 ал.3 от СК може да стане само по съдебен ред, чрез предявяване на
установителен иск по чл. 21 ал.4 от СК (в този смисъл решение № 13 от 16.02.2016 г. по гр. д. №
3888/2015 г. на III г. о., ВКС).
В конкретния случай е безспорно установено посредством събраните по делото писмени и
гласни доказателства, че ответникът няма материално съдействие за придобиване
на процесните имоти, защото съпрузите са във фактическа раздяла от 1994 год. Ответникът няма
и косвено съдействие за придобиване на процесното имущество, тъй като липсват доказателства за
какъвто и да е, макар и минимален негов принос. Напротив, установява се пълното отсъствие на
заинтересованост и каквито и да е контакти с роденото от брака дете (сега вече пълнолетно).
Показанията на дъщерята на страните, разпитана като свидетел, са убедителни и не противоречат
на останалите доказателства по делото. Не би могло да се говори и за заинтересованост в строгия
смисъл на думата, защото тя е единствено дете на страните и е в кръга на наследниците по закон на
двамата си родители.
Гореизложеното сочи на основателност на иска по чл. 24 ал.4 от СК, доколкото процесните
имоти са придобити от ищцата без принос от ответника.
По разноските:
На осн. чл. 78 ал.1 от ГПК въззивникът следва да понесе разноските за тази инстанция,
претендирани на осн. чл. 38 от Закона за адвокатурата. Адвокатското възнаграждение, изчислено
по правилото на чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004 год за минималните адвокатски
възнаграждения, възлиза на 2975,57 лв.
Въззивникът е бил представляван по делото от особен представител, назначен по реда на чл.
29 ал.3 от ГПК – на разноски на ищеца. Съгласно тълкуването, дадено в т.6 от ТР № 6/06.11.2013
год по т.д. № 6/2012 на ОСГТК възнаграждението за особения представител е винаги дължимо, а
може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде заплатено от
ищеца, съобразно указаното в чл 46 ал.6 от ГПК. В случая въззивната жалба е отхвърлена като
неоснователна, затова по правилата за разпределение на разноските между страните, те следва да
се възложат в тежест на въззивника. Поради това, че разноските за особен представител не са
внесени авансово по въззивното производство, с оглед изхода на спора те трябва да се присъдят в
полза на бюджета на съда, а след внасянето им – да се изплатят на особения представител.
Възнаграждението на особения представител в размер на 2975,57 лв е определен съобразно на чл. 7
ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004 год за минималните адвокатски възнаграждения. В тежест на
въззивника трябва да се присъди и дължимата за настоящата инстанция държавна такса в размер
2
на 1630,36 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 201/24.07.2020 год по гр.д. № 1807/2019 год на Окръжен
съд Варна, г.о.
ОСЪЖДА З. А. З. с ЕГН ********** да заплати на адв. С. Й. Н. ЛН ********** разноски за
настоящата инстанция в размер на 2975,57 лв.
ОСЪЖДА З. А. З. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Апелативен съд Варна
държавна такса в размер на 1630,36 лв.
ОСЪЖДА З. А. З. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Апелативен съд Варна сумата
2975,57 лв, представляваща възнаграждение за назначения му особен представител адв. Кремена
Маринова, ЛН ********** от АК Варна, след внасяне на което същото да се изплати на особения
представител.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките по чл 280 от ГПК.
Председател:
Членове:
3