№ 47929
гр. София, 29.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Частно гражданско
дело № 20241110110906 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.410 и сл ГПК.
Образувано е по заявление на „А.П.С" ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу Н. С. Жекова.
По отношение на заявените вземания за сумата 1148,28 лв. –
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сумата 593,93
лв. – лихва за забава по договора за поръчителство, и сумата от 307,95 лв. -
договорна възнаградителна лихва съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
На основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът разглежда заявлението в
разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1,
освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а
съгласно т. 3 – при констатация за наличие на неравноправна клауза или
обоснована вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича
претендирано вземане.
Ако съдът констатира, че тази клауза е във вреда на длъжника, не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва да направи извод
за нейната евентуална неравноправност.
На основание клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит и
1
посоченото от длъжника в заявлението за отпускане на кредит, страните са
договорили, че кредитополучателят се задължава да предостави един от
посочени видове обезпечения, в това число и поръчителство. В случая е
представен договор за предоставяне на поръчителство, сключен между „А.Т.“
ЕООД, от една страна в качеството на поръчител, и длъжника, от друга
страна в качеството на потребител. По силата на договора поръчителят се
задължава да сключи с „К.“ АД договор за поръчителство, като отговаря
солидарно за задълженията на потребителя по договора за потребителски
кредит. От своя страна, потребителят се задължава да заплати
възнаграждение на поръчителя в размер на 95,70 лв. за всеки месец за
периода на действието на договора за кредит, като с оглед уговорения
погасителен период по договора за потребителски кредит, възнаграждението
на поръчителя ще възлиза на общо 1148,28 лв. при главница по договора за
кредит в размер на 1298,49 лв.
В изпълнение на този договор заявителят е сключил договор за
поръчителство с „К.“ АД, като се е задължил солидарно за сумите по
договора за потребителски кредит. Възнаграждението в полза на поръчителя е
разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото
касае обезпечение на вземанията по договора.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че
„К.“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „А.Т.“ ЕООД, като двете
дружества са с един адрес на управление.
В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на
поръчителство, „К.“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство.
От клаузите в договора - чл. 4, ал. 1-3 е видно, че ако поръчителят е заявил
обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя „К.“ юридическо
лице-поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се
разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за
одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При
непосочване обаче на посоченото обезпечение, заявлението на лицето,
кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от подаването му.
Предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на т. нар. „бързи
кредити“, при които потребителят разчита да получи заявената сума в кратък
2
срок, то разликата от почти две седмици в срока на одобрение за кредит на
практика превръща сключването на договора за предоставяне на
поръчителство в задължително условие за получаването на кредита.
Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед
срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че
ще обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице – поръчител,
което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя.
Формулировката на клаузите относно обезпечението сочи, че потребителят,
за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на парична сума, от
която се нуждае, следва да сключи „договор за предоставяне на
поръчителство“ с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител.
Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за
поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна
фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с
предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да
оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за
ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
Въпреки че всеки един от двата договора – този за кредит и този за
предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни
договори, те следва да се разглеждат като едно цяло. Това се налага предвид
уговорката за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на
кредит при сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с
одобрено от кредитодателя юридическо лице-поръчител, сключването на
договора за поръчителство в същия ден, в който е сключен договорът за
кредит, както и изричната уговорка за приоритетно изплащане на
възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по
кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5 от Договор за предоставяне на
поръчителство.
При това положение разходът за възнаграждение на поръчителя за
обезпечаване вземанията на „К.“ ЕАД по процесния договор за потребителски
кредит следва да бъде включено в общия разход по кредита.
Видно от Приложение № 1 към договора за кредит, в същото е
инкорпориран погасителен план, в който са включени главница по договора
за кредит и лихва, като възнаграждението за поръчителя не е включено в ГПР.
3
По тази причина това възнаграждение не може да бъде претендирано от
кредитора, а включването му в ГПР би имало за последица несъответствие
между посочения в договора и действителния ГПР.
Липсата на дължимост на възнаграждение по договор за поръчителство
обуславя извод за липса на основание за дължимост и на акцесорното вземане
за лихва за забава върху това вземане.
Настоящият състав намира клаузата от договора, с която е договорена
възнаградителна лихва в размер на 41,24 % за нищожна поради противоречие
с добрите нрави, като споделя доводите, застъпени в практиката на
въззивната инстанция - Определение № 13537/09.11.2023 г. СГС, ЧЖ-III-Б, по
Въззивно частно гражданско дело № 12451/2023 година, Определение №
14333/27.11.2023 г. СГС, ЧЖ-II-Д, по Въззивно частно гражданско дело №
12374/2023 година, Определение № 14454/29.11.2023 г. СГС, ЧЖ-IV-A, по
Въззивно частно гражданско дело № 12950/2023 година, Определение №
9248/31.07.2023 г. СГС, ЧЖ-V I-В, по Въззивно частно гражданско дело №
8045/2023 година, Определение № 6981/07.06.2023 г. СГС, ЧЖ-I-И, по
Въззивно частно гражданско дело № 6208/2023 година, Определение №
10716/13.09.2023 г. СГС, ЧЖ-II-Г, по Въззивно частно гражданско дело №
9907/2023 година.
Съдът дължи служебно проверка за невалидност на уговорката за размера
на годишната възнаградителна лихва.
Аргумент за това следва от мотивите на ТР №1/2009 г., на ОСТК на ВКС, в
които е възприета, в контекста на въпроса за нищожност на неустойката
поради нейната прекомерност, принципната позиция, че съдът следи
служебно за свръхпрекомерност на уговорения размер на насрещната
престация, която опорочава волеизявлението поради противоречие с добрите
нрави и води до нищожност на договора или отделни негови клаузи.
При тази проверка съдът не дава указания на страните да правят такива
твърдения, нито да сочат доказателства за това, но съдебната инстанция
дължи при констатирана свръхпрекомерност на уговорената престация в
договора да зачете правните последици на този правоизключващ факт (така и
решение № 125, от 10.10.2018 г., по гр. д. № 4497/2017 г., I l l г.о. на ВКС).
В горепосоченото тълкувателно решение се приема, че автономията на
волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е
ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД по отношение на съдържанието на
договора което не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в
равна степен и на добрите нрави.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, те не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК регламентира максималния размер на
годишния процент на разходите по потребителски кредити и
4
възнаградителната лихва като компонент от него, наред с другите разходи,
посочени в чл. 19, ал. 1 ЗПК, би била нищожна, когато надхвърля петкратния
размер на законната лихва - арг. от чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Нормативното лимитиране на ГПР обаче не е аргумент да се приеме, че
договорна клауза, предвиждаща размер на възнаградителната лихва до
петкратната стойност на законната лихва, е всякога валидна и при липса на
изрична законодателна уредба не лишава съда от правомощието му служебно
да провери съответствието й с добрите нрави.
Този извод следва от обстоятелството, че ограничението по чл. 19, ал. 4
ЗПК законодателят е поставил не конкретно към възнаградителната лихва, а
за всички разходи, като по този начин се цели да се предотврати
прекомерното оскъпяване на кредита чрез въвеждането на твърде високи
преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид.
При нормативното отсъствие на конкретно предвиден размер, до който е
допустимо да се уговаря възнаградителната лихва, преценката относно
съответствието й с добрите нрави следва да се извърши, изхождайки от
нейната същност и функции.
Лихвата е граждански плод, възнаграждение, което се дължи за
използването на предоставения на кредитополучателя финансов ресурс. Тя
овъзмездява кредитора за времето, през което е лишен от възможността да
ползва паричните средства и да извлича облага от тях, като се явява насрещна
престация по договора.
В този смисъл нейният размер е в съответствие с морала, когато не води до
несправедливо обогатяване на кредитора.
В съдебната практика (решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр. д. №
1106/2003 г., II г. о. на ВКС, определение № 901 от 10.07.2015 г. по гр. д. №
6295/2014 г., г. к., IV г. о. на ВКС) се приема, че възнаградителната лихва
може да надхвърля размерът на законната лихва, с която се съизмеряват
вредите за времето, в което остава неудовлетворено кредиторовото парично
притезание.
За противоречащи на добрите нрави се считат сделки (уговорки), с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота,
използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг, като е изведено в съдебната практика, че уговорка
относно размера на възнаградителната лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва противоречи на добрите нрави, а ако вземането е
обезпечено с ипотека за неморална следва да се приеме лихва, която
превишава двукратния размер на законната лихва.
В случая приетият в договора лихвен процент от 41,24 % е над
четирикратния размер на законната лихва.
С така уговореното възнаграждение се създава значително неравновесие
между престациите, които си дължат страните.
Действително, възможно е по-неблагонадеждния финансов профил на един
тип кредитополучатели да обуслови и по-висок риск вземането да не бъде
5
издължено съобразно уговореното, което обосновава дължимото
възнаграждение да бъде по-високо.
От друга страна, кредиторът като търговец, извършващ по занятие дейност
по отпускане на заеми, не следва необосновано да прехвърля риска от
неплатежоспособност на кредитополучателя преимуществено върху
последния, завишавайки цената на кредитиране с цел да компенсира
евентуалните загуби от пълно иличастично неиздължаване.
Неизпълнението от страна на потребителя е нормален стопански риск за
дейността на кредитора, който следва да бъде ограничен чрез предварително
извършената при отпускане на заемната сума оценка за финансовото
състояние на потребителя.
В този смисъл разпоредбите на чл. 16, ал. 1 и 2 ЗПК предвиждат
кредиторът да извърши преценка за имуществото състояние на потребителя
въз основа на достатъчно информация, в т.ч. информация, получена от
потребителя, и ако е необходимо, да извършва справка в Централния
кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България.
Ето защо, предвиденият фиксиран лихвен процент от 41,24 %, съдът
намира за противоречащ на добрите нрави и водещ до несправедливо високо
възнаграждение за кредитора, поради което клаузата от договора, в която е
посочен годишен лихвен процент от 41,24 %, се явява нищожна на основание
чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
С оглед изложеното заявлението следва да се отхвърли в частта относно
вземането за сумата 1148,28 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне
на поръчителство, сумата 593,93 лв. – лихва за забава по договора за
поръчителство, и сумата от 307,95 лв. - договорна възнаградителна лихва.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление на "А.П.С" ЕООД, ЕИК ..., в ЧАСТТА, с която се
иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника Н.
С. Жекова, ЕГН **********, за сумата от 1148,28 лв. – възнаграждение по
договор за поръчителство от 28.05.2018, ведно със законната лихва от датата
на заявлението по чл.410 ГПК /23.02.2024 г./ до окончателното изплащане, и
сумата от 593,93 лв. – мораторна лихва върху него за периода 28.05.2018 г. –
22.02.2024 г., както и за сумата от 307,95 лв. - договорна възнаградителна
лихва по договор за потребителски кредит №1085158/28.05.2018 г. за периода
6
28.05.2018 г. - 31.08.2019 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7