О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
Казанлъшки районен съд,
гражданска колегия, в закрито заседание на 16.01.2017г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕЙКО НЕЙКОВ
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 2414/ 2016г. по описа на Районен съд - Казанлък, намира за
установено следното:
Гражданско
дело № 2414/ 2016г. по описа на Районен съд- Казанлък е образувано по предявен
установителен иск от Д.Т.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, тел.
**********, чрез пълномощника си адв. Н.Г.М., телефон: 0899 200 007, с адрес:
гр. София 1000, ул.”Добруджа” № 1, ет. 5 против П.И.П., ЕГН **********, с адрес: *** с
правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 35 от ЗА, с цена: 11200 лв.
главница и лихви в размер на 930лв.
В
исковата молба ищецът твърди, че на
12.11.2009г. сключил с ответника договор за правна защита и съдействие, по
който в качеството си на изпълнител поел задължението да изготви и депозира
искова молба до Софийски Градски съд от името на П.И.П. против Христо Н.
Атанасов, Павлина Н. Атанасова, Маргарита Миркова и Борислав Ганев, както и да
осъществява процесуалните му права в качество на негов пълномощник по
образуваното гр.д. № 248/2010г. по описа на СГС. Посочва, че в хода на
производството, страните по процесния договор подписали на 30.11.2012г. анекс към
същия, в който уточнили, предвид стойността на предмета на делото, размера на
дължимия хонорар, условията, при които следвало да бъде изплатен, както и
сроковете за плащане, а именно: 11200лв. в деня на произнасяне на решението от
първоинстанционния съд, при условие- уважаване на предявените искове. Ищецът
твърди, че изпълнил задълженията си, като с Решение от 24.07.2015г., СГС, Първо
ГО, произнесъл решението си по гр.д. № 248/2010г., с което исковете били
уважени изцяло. Ответникът обаче нито в уговорения срок, нито след връчването
на писмена покана от ищеца на дата 24.10.2015г. не платил договорения
адвокатски хонорар. Във връзка с неплащането ищецът депозирал пред РС- Казанлък
заявление за издаване заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника,
като длъжник. По образуваното ч.гр.д. № 1654/2016г. по описа на РС- Казанлък
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът-ответник подал възражение срещу заповедта.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ищецът има срещу ответника валидно и изискуемо вземане за сумите: 11 200,00 лв. главница, представляваща задължение по договор за правна защита и
съдействие от 12.11.2009г. и анекс към него от 30.11.2012г., ведно
със законната лихва върху главницата от 01.06.2016г. до
изплащане на вземането; 930,00
лв. мораторна лихва
за периода от 27.07.2015г. до 30.05.2016г.;както
и сумата от 1242 лв. разноски по производството, от които 242 лв. дължима държавна такса и 1000 лв. адвокатско
възнаграждение.
Претендира присъждане на
направените в исковото производство разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор от ответника. Счита предявените искове за неоснователни и
недопустими, като оспорва изцяло изложената в исковата молба фактическа
обстановка.
Съдът се запозна служебно с
ч.гр.д. № 1654/2016г. по описа на РС- Казанлък с оглед преценка допустимостта
на предявения установителен иск.
След като се запозна с материалите
по делото и приложеното частно гражданско дело, съдът счита предявеният иск за
недопустим, като аргументите за това му становище са следните:
С исковата молба ищецът е предявил иск за установяване, че
ответника му дължи сума в размер на 11200 лв. представляваща задължение
по договор за правна помощ и съдействие и анекс към него, обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата, считано от 01.06.2016г. до
изплащане на задължението, 930лв.
мораторна лихва и сумата от 1242 лв. представляваща сторените по заповедното
производство разноски. Основание за предявяване на иска е подаденото в
срока по чл. 414 от ГПК възражение (на 12.10.2016г.) срещу Заповед № 970/23.08.2016г.,
постановена по ч.гр.д. № 1654/2016г. по описа на РС- Казанлък от длъжника в заповедното производство П.И.П..
Исковата молба, с която е предявен установителния иск е заведена в
деловодството на съда с вх. №12610 на 25.11.2016г.
Съдът
по заповедното производство, приемайки възражението на длъжника- ответник по
настоящото гражданско дело, е указал на заявителя Д.Т.Б., ЕГН **********, с
адрес: ***, тел. **********, чрез пълномощника си адв. Н.Г.М., телефон: 0899
200 007, с адрес: гр. София 1000, ул.”Добруджа” № 1, ет. 5 в едномесечен срок да предяви иск за съществуване на вземането си и в
този срок да представи доказателства за това по ч.гр.д. № 1654/2016г. по описа
на РС- Казанлък. Съдът е предупредил заявителят за последиците по чл. 415 ал.2
от ГПК, а именно: че при непредставяне доказателства за предявяване на
установителен иск, издадената заповед за изпълнение ще бъде
обезсилена.Съобщението с указанията на съда е получено от заявителя на 28.10.2016г.
Същият е следвало в срок до 28.11.2016г. ./понеделник/ да представи
доказателства за предявяване иск за установяване съществуване на вземането му
по Заповед № 970/23.08.20164г., постановена по ч.гр.д. № 1654/2016г.
по описа на РС- Казанлък.
Тъй като до 28.11.2016г.
заявителят не е представил доказателства по ч.гр.д. №1654/2016г. по описа на
РС- Казанлък, че е предявил установителен иск, съдът с Определение от 01.12.2016г.
е обезсилил Заповед № 970/23.08.2016г..
и е прекратил производството по ч.гр.д. № 1654/2016г. по описа на
РС- Казанлък.
Това
определение не е обжалвано от заявителя въпреки, че съда е указал на страните,
че същото може да се обжалва в едноседмичен срок от получаването му с частна
жалба пред Окръжен съд- Стара Загора. Съобщението си за постановеното
определение заявителят е получил на 07.12.2016г., като срока за обжалване е
изтекъл на 14.12.2016г. Определението на съда от 01.12.2016г. по
ч.гр.д. № 1654/2016г. по описа на РС- Казанлък и влязло в законна
сила на 15.12.2016г.
В
конкретния случай предявяването на установителния иск по чл. 415 вр. с чл. 422
от ГПК предпоставя наличие на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
която е оспорена от длъжника с възражение. Подаването на възражение поражда
правния интерес на кредитора да предяви установителния иск в едномесечен срок с
цел да се установи със сила на присъдено нещо съществуването на оспореното
вземане и да се стабилизира изпълнителната сила на заповедта за изпълнение.
Обезсилването на заповедта за изпълнение лишава кредитора от правен интерес да
води установителен иск и обуславя недопустимост на иска(в този смисъл
практиката на ВКС- Решение № 89/02.06.2011г. по т.д. № 649 от 2010г. на ІІ ТО
на ВКС и Определение № 190 от 22.03.2012г. по ч.т.д. № 82/2012г. на І ТО на
ВКС).
Поради
изложените съображения съдът счита, че предявения иск се явява недопустим и на
това основание производството по делото следва да бъде прекратено.
Водим от изложените мотиви и на
осн. чл. 130 от ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ВРЪЩА исковата молба, подадена от Д.Т.Б., ЕГН **********, с
адрес: ***, тел. **********, чрез пълномощника си адв. Н.Г.М., телефон: 0899
200 007, с адрес: гр. София 1000, ул.”Добруджа” № 1, ет. 5
против П.И.П.,
ЕГН **********,
с адрес: *** с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 35
от ЗА, с цена: 11200 лв. главница и лихви в размер на 930лв.
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д.№ 2414/ 2016г. по описа на Районен съд- Казанлък,
поради недопустимост на иска.
Определението подлежи на
обжалване пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: