Определение по дело №2414/2016 на Районен съд - Казанлък

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е    №

 

 

Казанлъшки районен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на 16.01.2017г. в състав       

                    

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2414/ 2016г.  по описа на Районен съд - Казанлък, намира за установено следното:

 

 

Гражданско дело № 2414/ 2016г. по описа на Районен съд- Казанлък е образувано по предявен установителен иск от Д.Т.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, тел. **********, чрез пълномощника си адв. Н.Г.М., телефон: 0899 200 007, с адрес: гр. София 1000, ул.”Добруджа” № 1, ет. 5 против П.И.П., ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 35 от ЗА, с цена: 11200 лв. главница и лихви в размер на 930лв.

 

В исковата молба ищецът твърди, че  на 12.11.2009г. сключил с ответника договор за правна защита и съдействие, по който в качеството си на изпълнител поел задължението да изготви и депозира искова молба до Софийски Градски съд от името на П.И.П. против Христо Н. Атанасов, Павлина Н. Атанасова, Маргарита Миркова и Борислав Ганев, както и да осъществява процесуалните му права в качество на негов пълномощник по образуваното гр.д. № 248/2010г. по описа на СГС. Посочва, че в хода на производството, страните по процесния договор подписали на 30.11.2012г. анекс към същия, в който уточнили, предвид стойността на предмета на делото, размера на дължимия хонорар, условията, при които следвало да бъде изплатен, както и сроковете за плащане, а именно: 11200лв. в деня на произнасяне на решението от първоинстанционния съд, при условие- уважаване на предявените искове. Ищецът твърди, че изпълнил задълженията си, като с Решение от 24.07.2015г., СГС, Първо ГО, произнесъл решението си по гр.д. № 248/2010г., с което исковете били уважени изцяло. Ответникът обаче нито в уговорения срок, нито след връчването на писмена покана от ищеца на дата 24.10.2015г. не платил договорения адвокатски хонорар. Във връзка с неплащането ищецът депозирал пред РС- Казанлък заявление за издаване заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника, като длъжник. По образуваното ч.гр.д. № 1654/2016г. по описа на РС- Казанлък била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът-ответник подал възражение срещу заповедта.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът има срещу ответника валидно и изискуемо вземане  за сумите:  11 200,00 лв. главница, представляваща задължение по договор за правна защита и съдействие от 12.11.2009г. и анекс към него от 30.11.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от 01.06.2016г. до изплащане на вземането; 930,00 лв. мораторна лихва за периода от 27.07.2015г. до 30.05.2016г.;както и сумата от 1242 лв. разноски по производството, от които 242 лв. дължима държавна такса и 1000 лв. адвокатско възнаграждение.

Претендира присъждане на направените в исковото производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

 

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника. Счита предявените искове за неоснователни и недопустими, като оспорва изцяло изложената в исковата молба фактическа обстановка.

 

Съдът се запозна служебно с ч.гр.д. № 1654/2016г. по описа на РС- Казанлък с оглед преценка допустимостта на предявения установителен иск.

 

След като се запозна с материалите по делото и приложеното частно гражданско дело, съдът счита предявеният иск за недопустим, като аргументите за това му становище са следните:

 

С исковата молба  ищецът е предявил иск за установяване, че ответника му дължи сума в размер на 11200 лв. представляваща задължение по договор за правна помощ и съдействие и анекс към него, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 01.06.2016г. до изплащане на задължението, 930лв. мораторна лихва и сумата от 1242 лв. представляваща сторените по заповедното производство разноски. Основание за предявяване на иска е подаденото в срока по чл. 414 от ГПК възражение (на 12.10.2016г.) срещу Заповед № 970/23.08.2016г., постановена по ч.гр.д. № 1654/2016г. по описа на РС- Казанлък от длъжника в заповедното производство П.И.П.. Исковата молба, с която е предявен установителния иск е заведена в деловодството на съда с вх. №12610  на 25.11.2016г.

 

Съдът по заповедното производство, приемайки възражението на длъжника- ответник по настоящото гражданско дело, е указал на заявителя Д.Т.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, тел. **********, чрез пълномощника си адв. Н.Г.М., телефон: 0899 200 007, с адрес: гр. София 1000, ул.”Добруджа” № 1, ет. 5 в едномесечен срок да предяви иск за съществуване на вземането си и в този срок да представи доказателства за това по ч.гр.д. № 1654/2016г. по описа на РС- Казанлък. Съдът е предупредил заявителят за последиците по чл. 415 ал.2 от ГПК, а именно: че при непредставяне доказателства за предявяване на установителен иск, издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена.Съобщението с указанията на съда е получено от заявителя на 28.10.2016г. Същият е следвало в срок до 28.11.2016г. ./понеделник/ да представи доказателства за предявяване иск за установяване съществуване на вземането му по Заповед № 970/23.08.20164г.,  постановена по ч.гр.д. № 1654/2016г. по описа на РС- Казанлък.

 

Тъй като до 28.11.2016г. заявителят не е представил доказателства по ч.гр.д. №1654/2016г. по описа на РС- Казанлък, че е предявил установителен иск, съдът с Определение от 01.12.2016г. е обезсилил Заповед № 970/23.08.2016г.. и е прекратил производството по ч.гр.д. № 1654/2016г. по описа на РС- Казанлък.

 

Това определение не е обжалвано от заявителя въпреки, че съда е указал на страните, че същото може да се обжалва в едноседмичен срок от получаването му с частна жалба пред Окръжен съд- Стара Загора. Съобщението си за постановеното определение заявителят е получил на 07.12.2016г., като срока за обжалване е изтекъл на 14.12.2016г. Определението на съда от 01.12.2016г. по ч.гр.д. № 1654/2016г. по описа на РС- Казанлък и влязло в законна сила на 15.12.2016г.

 

В конкретния случай предявяването на установителния иск по чл. 415 вр. с чл. 422 от ГПК предпоставя наличие на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, която е оспорена от длъжника с възражение. Подаването на възражение поражда правния интерес на кредитора да предяви установителния иск в едномесечен срок с цел да се установи със сила на присъдено нещо съществуването на оспореното вземане и да се стабилизира изпълнителната сила на заповедта за изпълнение. Обезсилването на заповедта за изпълнение лишава кредитора от правен интерес да води установителен иск и обуславя недопустимост на иска(в този смисъл практиката на ВКС- Решение № 89/02.06.2011г. по т.д. № 649 от 2010г. на ІІ ТО на ВКС и Определение № 190 от 22.03.2012г. по ч.т.д. № 82/2012г. на І ТО на ВКС).

 

Поради изложените съображения съдът счита, че предявения иск се явява недопустим и на това основание производството по делото следва да бъде прекратено.

 

Водим от изложените мотиви и на осн. чл. 130 от ГПК съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ВРЪЩА исковата молба, подадена от Д.Т.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, тел. **********, чрез пълномощника си адв. Н.Г.М., телефон: 0899 200 007, с адрес: гр. София 1000, ул.”Добруджа” № 1, ет. 5 против П.И.П., ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 35 от ЗА, с цена: 11200 лв. главница и лихви в размер на 930лв.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№  2414/ 2016г. по описа на Районен съд- Казанлък, поради недопустимост на иска.

 

 

Определението подлежи на обжалване пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: