№ 14462
гр. София, 27.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110154809 по описа за 2024 година
на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, съдът съобщава на страните проекта за доклад по
делото, както следва:
Предявен е от К. Я. Я. срещу Столична община осъдителен иск по чл. 49, вр. чл. 45, ал.
1 ГПК за заплащане на сумата от 1000 лева – частична претенция от сума в общ размер
от 30 000 лева, представляваща обезщетение за повреди по собствен на ищеца л.а.
„Шевролет Камаро“ с рег. № /номер/А, вследствие от ПТП от 04.06.2024 г., настъпило в
резултат от попадането му в необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 04.06.2024 г. до окончателното
й изплащане.
Ищецът твърди, че на 04.06.2024 г. около 21:50 часа в град София, при движение по ул.
„Камен Андреев“ третото за процеса лице Г. А. управлявало собственото на К. Я. МПС –
марка „Шевролет“, модел „Камаро“ с рег. № /номер/, когато в района на № 2 на улицата
автомобилът попаднал в необезопасена дупка с остри ръбове, намираща се на пътното
платно. Посочва се, че вследствие от това събитие по МПС настъпили щети, засягащи
следните детайли - предна дясна гума, цялата предна дясна част на автомобила, задна дясна
гума и скоростната кутия. Поддържа се, че за настъпилото пътно-транспортно произшествие
е съставен констативен протокол от 04.06.2024 г. от органи на СДВР. Твърди се, че поради
настъпилите повреди МПС нямало техническата възможност да продължи движението си на
собствен ход, което наложило репатрирането му. За услугата ищецът заплатил сумата от 120
лева с вкл. ДДС, съгласно издадена фактура № **********/05.06.2024 г. Излага се, че за
установяване на конкретно настъпилите повреди по л.а. „Шевролет Камаро“ с рег. №
/номер/А вследствие от попадането му в необезопасената дупка на пътното платно, бил
извършен преглед в сервиз „Ем Пауър Ауто“ ЕООД, за което ищецът заплатил сумата от 280
лева, съгласно фактура № 138/02.07.2024 г. Твърди се, че при този преглед били
констатирани увреждания по следните детайли на МПС: преден десен прав носач, преден
десен крив носач, преден десен външен накрайник, кормилна рейка, шенкел преден десен,
джанта предна дясна гума, гума предна дясна, предна броня, преден десен подкалник, преден
десен амортисьор, задна дясна гума и автоматична трансмисия на автомобила, които следва
да бъдат подменени за възстановяване състоянието на МПС. В исковата молба се излага, че
съгласно издадени проформа фактури от различни дружества, стойността на небходимите за
подмяна части на МПС възлиза на около 26 684,62 лева, като допълнително следва да бъде
заплатен и трудът в сервиза. Ето защо, ищецът намира, че дължимото му обезщетение за
настъпилите повреди по собственото му МПС вследствие от процесното ПТП възлиза на
1
сумата от 30 000 лева, включваща и вече сторените разходи за репатриране на автомобила и
заплатения преглед за установяване на състоянието му, от която в настоящото производство
претендира част, равняваща се на сумата от 1000 лева. Намира, че в случая ответната
Столична община носи отговорност за заплащане на обезщетението поради допуснато
противоправно бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задълженията й по чл. 31 от
Закона за пътищата. Излага се, че тази отговорност е гаранционно-обезпечителна и не
произтича от вината на възложителя. Твърди се, че пътят, на който е настъпило процесното
ПТП е общински и се намира в границите на Столична община, която, чрез кмета на
общината го стопанисва и управлява. Предвид това и доколкото процесното ПТП е
настъпило поради попадането му в необезопасена и несигнализирани с пътни знаци дупка
на пътното платно, а съгласно чл. 167, ал. 1 ЗДвП лицето, стопанисващо пътя, следва да го
поддържа в изправно състояние, то е налице основание за ангажиране отговорността на
ответната страна. С тези съображения се отправя искане за уважаване на исковата претенция
и за присъждане на главницата заедно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 04.06.2024 г. до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната Столична община, чрез
пълномощника си гл. юрк. Тодоров, оспорва исковата претенция по основание и размер,
оспорвайки наличието на елементите от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД. Оспорва
настъпването на процесното ПТП, както и причина за същото да е наличието на
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. Излага съображения, поради
които намира, че представения от ищеца протокол за ПТП не се ползва с материална
доказателствена сила в частта относно механизма на ПТП. Намира последният за
неустановен по несъмнен начин. Оспорва действително настъпилите щети по процесното
МПС. Поддържа, че не са налице данни за състоянието на автомобила преди настъпване на
твърдяното събитие, като посочените щети могат да бъдат получени и при други събития.
Липсва информация дали МПС е преминало годишен технически преглед към датата на
ПТП, дали за същия има сключена имуществена застраховка „Каско“ и дали е изплатено
застрахователно обезщетение във връзка с процесното събитие. Въвежда се възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от водача на МПС с довод за управлението му с
превишена скорост и със скорост, съобразена с пътните условия, при която същият да
възприеме неравност на пътното платно и да предприеме маневра за заобикалянето й, при
наличие на такава. Ето защо се излага, че е налице основание за намаляване на размера на
претендираното обезщетение. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на иска,
евентуално за намаляване на размера на претендираното обезщетение поради
съпричиняване от страна на водача на МПС. Претендират се разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване обстоятелства по предявения
осъдителен иск по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, както следва:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване:
настъпване на процесното ПТП при описаните време, място и начин на реализирането му,
вследствие от противоправно поведение (бездействие) на работник или служител във връзка
с работата, която ответникът му е възложил, без да е необходимо персоналният причинител
да бъде установен; 2. настъпили вреди, определени от стойността на повреди по собствено
на ищеца МПС, в т.ч. разходи за репатриране и оглед на МПС; 3. причинна връзка между
противоправното поведение и вредите; 4. размера на вредите, в т. ч. и необходимостта на
всички сторените разходи, в частност на разходите за репатриране на процесния автомобил
от мястото на ПТП и на разходите за извършване на първоначален оглед.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства относно правата си върху процесното
МПС.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено
2
увреждане вината се предполага - до доказване на противното от ответната страна.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
твърдените от него основания за изключване или намаляване на отговорността му, в
частност чрез установяване на сочените от него обстоятелства, обуславящи наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от водача на на процесното МПС чрез шофиране с
несъобразена на пътните условия скорост, респ. с превишена такава.
По доказателствените искания:
Представените от ищеца писмени материали съдът намира за относими към правния
спор, предмет на делото и необходими за правилното му разрешаване, поради което следва
да бъдат приети като доказателства по делото, като въпрос по същество е как същите ще
бъдат ценени от съда при постановяване на крайния съдебен акт, с оглед конкретното им
доказателствено значение и стойност като документи.
Искането на ищеца за разпит на един свидетел, при режим на довеждане, относно
обстоятелствата, посочени в исковата молба, съдът намира за относимо и допустимо, поради
което същото следва да бъде уважено с оглед твърденията, че същият е управлявал
увреденото МПС по време на процесното ПТП. В тази връзка и с оглед изричното оспорване
с отговора на исковата молба, съдът намира за неоснователно възражението на ответника
срещу допускането на това доказателство, обосновано с доводи, че лицето е дало сведения
пред органи на Пътна полиция, както и с твърдения, че показанията му няма да бъдат
обективни и безпристрастни, доколкото този въпрос е от значение за преценка на
показанията по същество и е неотносим към преценката за допустимостта им като
доказателствено средство в процеса.
С оглед конкретните оспорвания, направени от ответника и с оглед доказателствената
тежест в процеса, следва да бъде допуснато и изслушването на съдебно-автотехническа
експертиза, която да отговори на задачите, поставени от ищеца в исковата молба и от
ответника в отговора на исковата молба. Вещото лице следва да отговори и на въпроса каква
от техническа гледна точка е причината за настъпване на процесното ПТП, както и
стойността за отремонтиране на увредения автомобил по средни пазарни цени към момента
на настъпване на процесното ПТП – 04.06.2024 г. Съдът намира, че вещото лице следва да
работи въз основа на материалите по делото, считайки за ненеобходимо изготвянето на
САТЕ да е и след анализ от експерта на показанията на допуснатия свидетел (каквото е
искането на ищеца), които доказателства – експертиза и показания следва да бъдат обсъдени
от съда поотделно/съвкупност с целия събрани доказателствен материал при решаване на
спора по същество.
Искането на ответника за задължаване на ищеца по реда на чл. 190 ГПК за представяне
на посочени документи и информация, следва да бъде уважено в частта относно договор за
имуществена застраховка „Каско“ и приложимите към договора Общи условия, при сключен
такъв към датата на събитието и оставено без уважение в останалата част, доколкото не се
касае за конкретизиран документ, за какъвто се твърди да е изготвен и да се намира в
държане на ищеца, а за информация, каквото е извън предметния обхват на чл. 190 ГПК.
Произнасянето по искането на ответника за издаване на съдено удостоверение следва да
бъде отложено до представяне на изискания документ от ищеца, респ. до изтичане на срока
за това.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.05.2025 г. от
10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца – с препис
от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото приложените към
исковата молба писмени материали.
ДОПУСКА по искане на ищеца събиране на гласни доказателства чрез разпит като
свидетел – при режим на призоваване на лицето Г. П. А. с адрес: /адрес/, което да бъде
призовано от адреса за о.с.з.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетеля в размер на сумата от 30 лева,
вносим от ищеца по депозитната сметка на Софийски районен съд в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение.
ДОПУСКА по искане на страните изслушване на съдебноавтотехническа експертиза
по въпросите, поставени от ищеца в исковата молба и от ответника с отговора на исковата
молба, като вещото лице, въз основа на материалите по делото, посочи и каква от
техническа гледна точка е причината за настъпване на процесното ПТП и каква е
стойността за отремонтиране на увредения автомобил по средни пазарни цени към
момента на настъпване на процесното ПТП – 04.06.2024 г.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й.Д.Й., специалност: транспортна техника и технологии,
оценител на МПС, включен в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица за
съдебния район на СГС за 2024 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на САТЕ в размер на сумата от 420 лева, от които
280 лева, вносими от ищеца и 140 лева от ответника, в едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебно
заседание – след представяне на доказателство за внасяне на депозита.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ищеца в двуседмичен срок от
получаване на съобщението с препис от настоящото определение да представи заверен
препис от договор за имуществена застраховка „Каско“ с обект процесното МПС и
приложимите към договора Общи условия, при сключен такъв, към датата на събитието,
като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника в останалата част.
ОТЛАГА произнасянето си по искането на ответника по чл. 186 ГПК за издаване на
съдебно удостоверение с посочено съдържание до представяне на документите от ищеца,
респ. до изтичане на срока за това.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ, като
ги ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на
медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
4
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5