Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 25.06.2020
год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на втори юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 19584 по описа на ВРС за 2019 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба Й.Р. Й.,
ЕГН**********, с адрес: *** срещу „К.И.И.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Б, с която е
предявен иск по по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.439 от ГПК за признаване за
установено между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми:
сумата от 668,80 лева, представляваща главница по договор за потребителски
паричен кредит № PLUS-01188377/04.04.2008г., сумата
от 40,87 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 30.01.2009г.
до 30.04.2009г., сумата от 149,16 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 27.02.2009г. до 07.02.2011г., ведно със законната лихва върху главницата
от 23.02.2011г. до окончателното плащане, както и сумата от 125 лева – разноски
по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 30.03.2011г. въз основа
на влязла в сила Заповед за изпълнение № 1990/24.02.2011г., издадена по гр.д. №
2818/2011г. по описа на ВРС, поради погасяване на вземането по давност.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че със Заповед
за изпълнение № 1990/24.02.2011г., издадена по гр.д. № 2818/2011г. по описа на
ВРС ищецът е осъден да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД следните
суми: сумата от 668,80 лева, представляваща главница по договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-01188377/04.04.2008г.,
сумата от 40,87 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
30.01.2009г. до 30.04.2009г., сумата от 149,16 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 27.02.2009г. до 07.02.2011г., ведно със законната лихва
върху главницата от 23.02.2011г. до окончателното плащане, както и сумата от
125 лева – разноски по делото. По делото е издаден изпълнителен лист от
30.03.2011г. По молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД било образувано изп.
дело № 879/2011г. по описа на ЧСИ З.Д., рег. № 808 в
регистъра на КЧСИ. Изпратена била покана за доброволно изпълнение, приета
за редовно връчена, считано от 09.08.2011г. Първото изпълнително действие от
04.11.2013г. било насрочен опис на движими вещи. На 25.08.2015г. бил
конституиран нов взискател – ответното дружество въз основа на договор за цесия
от 15.05.2015г. Взискателят не извършил изпълнителни действия до 28.03.2018г.,
когато бил наложен запор на банкова сметка. ***, че изпълнителното дело е
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради перемпция. На
10.10.2018г. след подадена молба за прекратяване ЧСИ З.Д.е прекратил
изпълнителното дело. С молба от 02.09.2019г. ответното дружество образувало
ново изпълнително дело № 346/2019г. по описа на ЧСИ З.Д.. Наложен бил запор на
банковата сметка на длъжника и бил насрочен опис на движими вещи за
06.11.2019г. Ищецът твърди, че вземането за сумите по изпълнителния лист е
погасено по давност. Твърди, че перемпцията по първото изп. дело е настъпила на
06.07.2013г., като последващите действия са незаконосъобразни и не водят до
прекъсване на давността. Следващото валидно изпълнително действие било от
20.09.2019г. Между посочените две изпълнителни действия били изтекли повече от
5 години.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Счита, че не е изтекла петгодишната давност.
Твърди, че погасителна давност не е текла докато е траял изпълнителния процес.
Ответникът се позовава на Постановление № 3 от 18.11.1980г. на Пленума на ВС,
което е било в сила към датата на образуване на първото изп. дело, и на
практика на ВКС в този смисъл. Счита, че в настоящия случай погасителната
давност е започнала да тече от 26.06.2015г. – датата на постановяване на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. В условията на евентуалност се излагат
следните доводи: и по двете изп. дела по желание на взискателя са предприети
множество изпълнителни действия, всяко от които прекъсва погасителната давност,
които са подробно изброени в отговора. Предвид същата ответникът счита, че не е
изтекла погасителната давност.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание процесуалният
представител на ответника поддържа отговора и настоява за отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Представен по делото е изпълнителен лист от 30.03.2011г.,
издаден по ч.гр.д. № 2818/2011г. по описа на ВРС, по силата на който Й.Р. Й. е осъден
да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД следните суми: сумата от 668,80
лева, представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-01188377/04.04.2008г., сумата от 40,87 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 30.01.2009г. до
30.04.2009г., сумата от 149,16 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 27.02.2009г. до 07.02.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от
23.02.2011г. до окончателното плащане, както и сумата от 125 лева – разноски по
делото.
Видно от приложеното изп.д. № 20118080400879/2011г. на
ЧСИ З.Д.с рег. № 808 в КЧСИ същото е образувано по молба на взискателя „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД от 05.07.2011г. въз основа на горепосочения
изпълнителен лист от 30.03.2011г., издаден по ч.гр.д. № 2818/2011г. по описа на
ВРС. Още с
образуването ЧСИ е разпоредил
изготвяне на различни
справки и изпращане на покана
за доброволно изпълнение на
длъжника Й.Р.Й.. На 04.11.2013г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника на 21.11.2013г.
По молба на „К.И.И.Б.“ ЕАД от 30.06.2015г. същото дружество с разпореждане на ЧСИ от
25.08.2015г. е конституирано като визскател по изпълнителното дело поради
прехвърляне на вземането.
По молба на новия взискател на 28.03.2018г. ЧСИ е
наложил запор на банкови сметки на длъжника.
На 10.10.2018г. длъжникът Й.Р.Й. е депозирал молба до
ЧСИ З.Д.за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8
от ГПК.
С разпореждане на ЧСИ от 06.12.2018г. изп.д. № 20118080400879/2011г.
е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
По молба на „К.И.И.Б.“ ЕАД, депозирана на 02.09.2019г. до ЧСИ З.Д.е образувано изп.д. № 20198080400346/2019г.
отново въз основа на изпълнителен лист от 30.03.2011г., издаден по ч.гр.д. № 2818/2011г. по описа на
ВРС. С разпореждане от 05.09.2019г. ЧСИ е разпоредил извършване на справки
и е насрочил опис на движими вещи, собственост на длъжника Й.Р.Й..
Същият е получил покана за доброволно изпълнение на 20.11.2019г.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.439 от ГПК и е
процесуално допустим.
Разгледан
по същество, той е неоснователен.
Съгласно чл.439 от ГПК длъжникът може да оспори чрез
иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Настъпилата изтекла погасителна давност по отношение
на вземането представлява именно такъв новонастъпил факт.
В настоящият случай безспорно е, че е налице вземане
на ответника срещу ищеца, което е присъдено с влязла в сила заповед за
изпълнение и е издаден изпълнителен лист за същото от 30.03.2011г. Съдебният
акт, по което е издаден изпълнителният лист не е представен от страните от
делото, но в самия изпълнителен лист е вписано, че същият се издава, след като
съдът се е уверил, че Заповед за изпълнение № 1990/24.02.2011г. по ч.гр.д. № 2818/2011г. по описа на ВРС е влязла в законна сила.
Спорният въпрос е погасено ли е вземането по
изпълнителния лист по давност.
Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното
производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. Самото прекратяване в този случай настъпва по силата
на закона с изтичане на посочения в разпоредбата срок, като постановлението на
съдебни изпълнител не е част от фактическия състав на прекратяването, а само
констатира, че същото вече е настъпило. Разпоредбата има предвид не всички
действия на съдебния изпълнител, които се извършват в изпълнителното
производство, а само тези, които се извършват във връзка с реалното събиране на
вземането, което обстоятелство изрично е посочено в мотивите на т. 10 от
ТР № 2/26.06.2016 г., постановено по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
В случая от данните по изпълнително дело изп.д. № 20118080400879/2011г.
на ЧСИ З.Д., се установява, че след подаването на молбата на
ищцовото дружество за конституиране като взискател от 25.08.2015г., същото не
е проявило активност по делото до 28.03.2018г., когато е поискало от ЧСИ
извършването на изпълнителни действия, а именно запор на банкови сметки на
длъжника.
С оглед на гореизложеното, обосновано може да се
приеме, че след образуване на производството в период по-голям от две
години взискателят не е предприел активни действия по събиране на
вземанията си, за което е снабден с изпълнителен титул, поради което
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Съгласно
указанията в постановеното ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС прекратяването на изпълнителното производство става по
силата на закона, като не се изисква нарочен акт на съдебния изпълнител, с
които да се констатират предпоставките за прекратяването. Ето защо, следва да
се приеме, че прекратяването на изпълнителното производство е настъпило на 25.08.2017г.
по силата на закона, независимо от липсата на изрично постановление на съдебния
изпълнител.
На осн. чл. 433, ал.2 от ГПК всички случаи на
прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига
наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни
действия се обезсилват по право, освен ако не касае права, придобити от трети
лица (чл.433, ал.3 ГПК). Ето защо извършените след прекратяване на производството
изпълнителни действия /тоест след 25.08.2017г./, не произвеждат целения
от взискателя резултат. Тези действия фактически са извършени по
прекратен изпълнителен процес, поради което не могат да бъдат зачетени.
По отношение датата, от която тече погасителна
давност, както и предпоставките за нейното спиране е постановено ТР №
2/26.06.2016 г., с което е прието, че самото образуване на изпълнителния
процес не прекъсва давността, а това се осъществява с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ в рамките на изпълнителния процес и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. С
постановената след цитираното тълкувателно решение практика на
касационната инстанция с
решение № 170/17.09.2018 г., постановено по гр.д. № 2382/2017 г. по описа на
ВКС, ГК, IV г.о., е прието, че отмяна на ППВС № 3/18.11.1980
г. с посочената в т. 10 от ТР № 2/26.06.2016г. на ОСГТК на ВКС, поражда
действие от датата на обявяването на тълкувателното решение, като даденото в т.
10 от цитираното ТР разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение
на висящите към този момент изпълнителни производство, но не и за тези, които са приключили преди това.
В конкретния случай с оглед датата, на която е изтекъл
срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, и както се посочи по-горе изпълнителното
производство е прекратено по силата на закона на 25.08.2017г., т.е. след
постановяването на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Па смисъла ППВС
№ 3/18.11.1980г. погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес
относно принудителното осъществяване на вземането, а нова погасителна давност
започва да тече от момента, в който изпълнителното производство бъде
прекратено. В настоящия случай това би означавало нова давност да тече от
25.09.2017г. Предвид че ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е обявено
преди прекратяването на изпълнителното производство, съдът намира, че същото
намира приложение от датата на обявяването му – 26.06.2015г., от който момент
именно следва да тече новата погасителна давност за вземането.
Установи се, че по второто образувано по молба на
ищеца изп.д. № 20198080400346/2019г. на 05.09.2019г. ЧСИ З.Д.е насрочил опис на
движими вещи, който съставлява изпълнително действие, годно да прекъсне
давността. В този смисъл следва да се извърши преценка дали в периода от 26.06.2015г. до 05.09.2019г. е изтекла
погасителната давност за процесните вземания.
Погасителната давност по същество представлява
изтичането на определен от закона период от време, в следствие на което се
погасява правото на кредитора да реализира вземането си по принудителен ред.
Давността за вземанията започва да тече, считано от възникване на притезанието,
като в случай, че не настъпят факти, прекъсващи давността, то се погасява в
установените в чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД срокове. С прекъсването на давността
изтеклия вече срок се приема за правно ирелевантен, като започва да тече нов
срок.
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е
установено със съдебно решение срокът на новата давност е всякога пет години.
Действително е налице противоречива практика по въпроса дали влязлата в сила
при липса на възражение от длъжника заповед за изпълнение формира сила на
пресъдено нещо. Настоящият състав приема, че влязлата в сила заповед е
приравнена на установено със съдебно решение вземане и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на
срока за подаване на възражение – в този смисъл и Определение № 214 от
15.05.2018г. по гр.д № 1528/2018г.
Стабилизираната поради липса на възражение заповед за изпълнение е
пречка за повторното съдебно предявяване на притезанието по аргумент от чл. 424
от ГПК. Последващ иск с предмет правото, за което вече е издадено изпълнително
основание по реда на чл. 410 и сл. от ГПК ще се счете от съда за недопустим. Кредиторът
не ми могъл при липса на оспорване по свой почин да инициира исково
производство, снабдявайки се решение, което без съмнение ще се ползва със сила
на пресъдено нещо.
По изложените съображения, съдът приема, че влязлата в
сила заповед за изпълнение следва да се приравни на решение. Следователно след
влизането в сила на заповедта за изпълнение е започнала да тече нова петгодишна
давност. В този смисъл без значение е дали вземането само по себе си се
погасява с тригодишна давност.
Горното налага извода, че погасителната давност за
процесните вземания не е изтекла доколкото периода от 26.06.2015г. до 05.09.2019г. е по-малък от 5 години. Същият извод е
относим и в случай, че се приеме, че релевантния момент на преценката е
подаването на исковата молба по настоящото производство, която е депозирана на
29.11.2019г.
По гореизложените съображения съдът намира, че
предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 100
лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25,
ал.1 от НЗПП .
Мотивиран от
горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Й.Р. Й., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „К.И.И.Б.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** Б, иск за признаване за
установено между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми:
сумата от 668,80 лева, представляваща главница по договор за потребителски
паричен кредит № PLUS-01188377/04.04.2008г.,
сумата от 40,87 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
30.01.2009г. до 30.04.2009г., сумата от 149,16 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 27.02.2009г. до 07.02.2011г., ведно със законната лихва
върху главницата от 23.02.2011г. до окончателното плащане, както и сумата от
125 лева – разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от
30.03.2011г. въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение №
1990/24.02.2011г., издадена по гр.д. № 2818/2011г. по описа на ВРС, поради
погасяване на вземането по давност, на
основание чл.439 от ГПК.
ОСЪЖДА Й.Р. Й.,
ЕГН**********, с адрес: *** да заплати на „К.И.И.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** Б сумата от 100 лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: