Р Е Ш Е Н И Е
гр.Елин Пелин, 02.08.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в публичното си заседание на двадесет и седми юни две
хиляди и девенадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ
при
секретаря Любка Костова, като разгледа докладваното от съдията а.н.д. №
251
по
описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
„И.
П.“ЕООД-С., с ЕИК …….., чрез управителя е депозирало жалба с искане да бъде
отменено Наказателно постановление № 23-001913/30.05.2018 г. на Д“ИТ“ София
област, респ. наложеното му със същото административно наказание “имуществена санкция в размер на 1 500.00
лева” на основание чл.414, ал.5, вр. с чл.414, ал.1 от КТ за нарушение на
чл.302, ал.2 от КТ.
С жалбата се твърди, че обжалваното НП е
незаконосъобразно. Допуснати били
нарушения на материалния закон, както и извършени процесуални нарушения.
АНО, редовно призован, в с.з. застъпва становище , че жалбата не е
основателна, като е депозирал и писмени бележки в тази насока.
РП Елин Пелин, редовно призована за с.з. не е изпратила
представител и не е депозирано становище по жалбата.
От показанията
на св.
Г. е видно, че в Инспекция по труда се
получил сигнал за работещи лица без трудови договори и във
връзка с цел извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство
посетили сладкарски цех в с. А., стопанисван от жалбоподателя. На място на
заварените лица раздали декларации, които да попълнят. За
приключване на проверката по документи на 30.03.18г. в Инспекцията се явила управителката на
дружеството и представила поисканите документи. При прегледа на документите се
установило, че „И. П.“ЕООД в качеството
на работодател е приел на работа лицето
В. А. Р. на длъжност „работник етикиране“,
без разрешително от Инспекцията по труда. Лицето било заварено на 20.03.18г. в
11.45ч. да полага труд, като лепи етикети
на опаковки за готова продукция.
Същата декларирала дата на раждане, от която станоло ясно , че лицето
нямало навършени 14 години. Затова, че
работодателят допуснал до работа без
разрешение на Инспекцията по труда непълнолетно лице бил съставен АУАН. По време
на проверката не било заверено друго непълнолетно лице освен Р..Нямало и
представител на училището тогава.
В
показанията си св.П. твърди, че след
постъпил сигнал за работа без трудови договори извършили проверка на 20.03.18г. в
с.А. в сладкарски цех. На заварените
лица раздали декларации. При
приключване на проверката се установило, че „И. П.“ в качеството на работодател е приело на работа В. Р., която родена на ***г. без разрешение от Инспекцията на труда. Лицето било заварено по време на проверката на място да лепи
етикети на готова продукция и за това
нарушение бил съставен акт. Свидетелката присъствала на
проверката на място и била свидетел
и при съставяне на АУАН. По време на
проверката на място присъствала управителката на „А. К.“ и работниците били там. В един
цех полагали труд работници и на двете фирми. Нямало други непълнолетни
лица на обекта. Не е имало
и преподавател от училището в с. А..
Св.М.
твърди, че е участвала в проверката в
обекта, както и при приключване на проверката по документи. В обекта били на
20.03.18г., а приключване на проверката по документи станало на
30.03.18г. . Установило се, че „И. П.“ в
качеството на работодател приело на работа лицето В. Р., последната с дата на раждане ***г., на длъжност „работник пакетиране“. Същото лице било заварено на 20.03.18г. в обекта да полага труд, като лепил етикети на готова продукция. АУАН
бил съставен от св. Г. за това, че нямало разрешение от Инспекцията по труда, тъй като лицето било непълнолетно.
Към момента на проверката Р. била единственото лице заварено на обекта. В
обекта нямало преподавател от училището.
Лицето твърдяло, че работи там.
От
показанията на св.К. е видно, че от 2017г. до септември месец 2018г. е била директор на ОУ „Св.Св. К. и М.“
с. А. . За да се разкрие паралелка със специалност „Хранително-вкусова промишленост“ трябвало да
има сключен договор с фирма за
провеждане на практика по специалността,
поради което през 2017г. се подписал
договор с „И. П.“ и всяка година се
подновявал. Изискване било, за да се открие такава паралелка, училището да
имаме кухня за провеждане на практиката, но
към момента кухнята била малка и
подлежала на разширяване. Докато
оборудвали кухнята учениците посещавали „И. П. „ да видят какво става там и какво ще правят като
завършат и по тази причина учениците
отивали на практика в цеха на „И. П.“в
с. А., за да могат децата като
завършат да имат къде да работят. Идеята била такава. Училището и цеха на „И. П.“ се намират в селото. Имало графици за тези
практики, седмично разписание за
часовете, когато отиват на практика учениците. Децата били на групи
по 8 – 9 човека. На децата им харесвало да ходят в „И. П.“. Случвало се когато е отсъствала
учителката те да отиват пак на практика,
тъй като часовете трябвало да бъдат проведени. Свидетелката познавала В. Р.,
която била ученичка от такава паралелка. Тя посещавала практиката в „И.П.“. Практиките се
провеждали в „И. П.“ задължително в присъствието на педагог. Няма спомен дали детето В. Р. е
била сама в цеха и дали е имала учебна
практика точно тогава. За провежданата практика на децата не било заплащано.
По делото са приети:Протокол за извършена проверка №Пр1809791/30.03.2018г.,
Договор от 09.01.2018г., списък на учениците от осми клас специалност „Хранително-
вкусова промишленост“, декларация от
20.03.2018г, Книга за инструктаж по безопасност и здраве
при работа, 3бр. сведение, възражение, Договор от 20.09.2017г., Договор
от 09.01.2018г., ,Заповед №3-0011/03.01.2018г., Заповед №3-0012/03.01.2018г.,
Заповед №3-0058/11.02.2014г., НП №23-001913/30.05.2018г.,3 бр.известие за
доставяне, АУАН №23-001913/30.03.2018г..
След като обсъди събраните по делото доказателства,
съдът намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по
чл.59, ал.2 ЗАНН и от надлежна страна.
Жалбата е основателна по следните съображения:
От събраните в хода на делото доказателства се установява фактическа обстановка различна
от възприетата с наказателното постановление, а именно:
На 20.03.2018г. в стопанисван от жалобподателя сладкарски цех в с. А., обл. С., е извършена проверка. По същото време в цеха е имало
работници, както на дружеството
-жалбоподател, така и на „А. К.“ЕООД- С..Този факт се установява, от съдържанието на попълнената от лицето В.А. Р. декларация от 20.03.2018г. и се
потвърждава и от показанията на свидетелката П., която е присъствала
на проверката извършена на 20.03.2018г. , както и е
била свидетел при съставянето на АУАН от 30.03.2018г.. В
декларацията от 20.03.2018г.
В. Р. недвусмислено е отразила , че работи от 7 месеца
в „А. К.“ ЕООД при съответно работно време, регламентирани почивни дни и
при седмично възнаграждение от по 100.00 лева. Видно е и от попълнената от същото лице декларация,
че към момента на проверката Р. е била с
навършени 14 години.
От изложеното се налага
несъмнен извод, че към датата на
извършената от служители на АНО
проверка В. Р. не е имала навършени 16 години, с оглед
разпоредбата на чл.302, ал.2 от КТ. Не
се събраха в процеса докзазателства, че
лицето е било прието на работа от дружеството – жалбоподател, за което
да има и надлежно разрешение от Инспекция по труда, при извискванията на
чл.302 , ал.2 КТ. Нещо повече, лицето е заварено да полага труд в цеха, където
, както се установи е имало работници
наети от дружеството-жалбоподател ,
а така и такива наети от „А.К.“ЕООД- С.. Именно последната е посочена
като работодател от лицето В.Р. в лично попълнената от последната декларация от 20.03.2018г. /л.15 от делото/. Следодвателно към 20.03.2018г. в процесния
цех лицето В. Р., ненавършила 16 години,
е полагала труд без надлежно разрешение от ИТ, като работник
изпълнуяващ функции по „поставяне на етикети“. Незаконосъобразно
е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушение на чл.302, ал.2 КТ, тъй
като дружеството ене е имало качестовто на работодател по
отношение на визираното в съставения
АУАН и с НM лице В. Р. и не е приело на
работа това лице на длъжност „работник-етикиране“,
в каквdто насока са изложените в АУАН и с НП обстоятелства. От друга страна не
са налице други доказателства по делото , които да разколебават така
възприетите изводи що касае обстоятелства
изпълващи съдържанието на чл.42, т.4, съответно на чл.57, ал.1,т.5 ЗАНН и
различни от възприетите с АУАН и НП.
По изложените съображения настоящият състав намира, че АУАН е съставен и НП издадено при неизяснена и неустановено
прецизно от АНО фактическа обстановка, преграждащо и възможността на последния
да насочи правилно административнонаказателното преследване към ЮЛ, което е приело на работа В.Р., но което при така установените факти не е
жалбоподателя в настоящото производство.
По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното НП
следва да се отмени, като незаконосъобразно, поради което и на основание
чл. 63, ал. 1, изр. 1 от ЗАНН,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 23-001913/30.05.2018 г. на Д“ИТ“ С. област, с което на „И. П.“ЕООД-С.,
с ЕИК …., е наложеното административно наказание “имуществена санкция в размер на 1 500.00 лева” на основание чл.414,
ал.5, вр. с чл.414, ал.1 от КТ за нарушение на чл.302, ал.2 от КТ.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –София област
в 14-дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
.