РЕШЕНИЕ
№ 275
гр. Варна, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря М. Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20243100500184 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община Варна, подадена чрез
процесуален представител, срещу Решение № 3730/16.11.2023 год.,
постановено по гр. дело № 20233110107619 по описа на РС-Варна за 2023
год., с което са уважени предявени от М. Д. Х. и М. Т. Х., двете от гр. Варна,
срещу Община Варна, в условията на активно субективно съединяване
отрицателни установителни искове за собственост, като е прието за
установено в отношенията между страните, че Община Варна, с адрес: бул.
”О.п.п.” № 43, не е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен
имот с идентификатор *************** по КК на гр. Варна, находящ се в гр.
Варна, р-н А., с. о. „Б.-С.“, целият с площ от 1 569 кв.м., при граници: имоти с
идентификатори *************, ***********, ************** и
**************.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Изложени са съображения относно правната същност на
акта за общинска собственост.
Оспорен е изводът на съда, че общината не е собственик на процесния
имот. Твърди се, че имотът е общинска собственост на основание чл. 25, ал. 1
от ЗСПЗЗ – подлежал е на възстановяване по реда и условията на ЗСПЗЗ и
1
Правилника за прилагането му, не е бил заявен за възстановяване, не е
придобит и от бивш ползвател, упражнил правото си на изкупуване, съгласно
нормите на ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му. При това положение
ищците не са могли да го придобият по давност, с оглед въведения с § 1, ал. 1
от Закона за допълнение на ЗС мораториум. Съгласно цитираната норма
давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска
собственост - спира да тече за периода от 31.05.2006 год. до 08.03.2022г.
(когато е влязло в сила Решение № 3/24.02.2022г., постановено по конст. дело
№ ******* год. на Конституционния съд на Република България, с което
разпоредбата е обявена за противоконституционна), а с обявяването на
нормата на § 1, ал. 1 от ЗД на ЗС за противоконституционна не се засяга
нейният досегашен ефект, като последиците от преустановяване на
мораториума настъпват от момента на влизане на решението на
Конституционния съд на РБ в сила, съгласно чл. 151, ал. 2, изречение трето от
КРБ. Поради изложеното въззивникът счита, че към настоящия момент не е
изтекъл изискуемият съгласно чл. 79 от ЗС десетгодишен давностен срок и
ищците не са могли да придобият имота въз основа на давностно владение.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което исковете на двете ищци да бъдат отхвърлени.
В писмени отговори, с идентично съдържание, подадени в срока по чл.
263, ал. 1 ГПК чрез процесуален представител, ищците оспорват въззивната
жалба, считат обжалваното решение за правилно и настояват да бъде
потвърдено.
В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител.
В съдебно заседание въззиваемите – ищци М. Д. Х. и М. Т. Х., чрез
процесуален представител, оспорват жалбата, считат обжалваното решение за
правилно и настояват да бъде потвърдено. Претендират присъждане на
разноски.
Съдът съобрази следното:
Производството пред РС-Варна е образувано по предявени от М. Т. Х. и
М. Д. Х., двете от гр. Варна, срещу Община Варна, с адрес: гр. Варна, бул.
„О.п.п.“ № 43, представлявана от кмета на общината, в условията на активно
субективно съединяване отрицателни установителни искове за собственост,
за приемане за установено в отношенията между страните, че Община Варна,
с адрес: бул. ”О.п.п.” № 43, не е собственик на недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор *************** по КК на
гр. Варна, находящ се в гр. Варна, р-н А., с. о. „Б.-С.“, целият с площ от 1 569
кв. м., при граници: имоти с идентификатори *************; ***********;
************** и **************.
В исковата си молба ищците са навели следните твърдения:
На основание постановление от 30.03.2023г., издадено въз основа на
обстоятелствена проверка, извършена по нотариално дело № 135/2023г., по
описа на нотариус В.П. с рег. № 205 са признати за собственици на недвижим
имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *************** по
КК на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, р-н А., с. о. „Б.-С.“, целият с площ от
2
1 569 кв. м., при граници: имоти с идентификатори *************;
***********; ************** и **************, за което е издаден и
констативен нотариален акт № ******** г. Описаният имот е в съседство с
поземлен имот с идентификатор ***************** по КК на гр. Варна,
чийто собственик е ищцата М. Х., въз основа на договор за дарение от
родителите й М. Х. и Т. Х.в, скл. с нот. акт № 190/2017 год. Ищците твърдят,
че в началото на 2011 год. оградили процесния имот с трайна ограда,
почистили го, засадили плодни дръвчета, изградили малка постройка в имота
за съхранение на стопански инвентар, изкопали и кладенец. От 2011г. до
настоящия момент ищците обработват, поддържат и стопанисват имота. В
началото на 2023г., при опит да се снабдят със скица на имота от СГКК –
Варна и да регистрират собствеността си, установили, че от Община Варна е
постъпило възражение срещу вписването им като собственици, тъй като за
процесния имот има съставен Акт за частна общинска собственост № 10669
от 19.07.2021 год. Ищците оспорват Община Варна да е придобила
собствеността върху имота на посоченото в акта за частна общинска
собственост основание, както и въз основа на друг, установен в закона,
придобивен способ. Считат, че със съставянето на акта за частна общинска
собственост № 10669/19.07.2021 год. Община Варна оспорва правото им на
собственост върху горния имот, придобито от тях по давност с начало на
владението от 2011 год., което обуславя и правния им интерес от предявяване
на отрицателните установителни искове за собственост против Община Варна
относно гореописания имот.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК чрез процесуален
представител, ответникът Община Варна оспорва исковете. Твърди, че е
собственик на имота по силата на закона – чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, според която
земеделските имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите или
ЮЛ са общинска собственост. Твърди, че процесният имот е подлежал на
възстановяване по реда и при условията на ЗСПЗЗ; не е заявяван за
реституция; не е изкупен от ползвател по реда и в сроковете по ЗСПЗЗ и
Правилника за прилагането му, поради което и е общинска собственост,
съгласно чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Отделно от това излага, че по отношение на
имота до 31.05.1996г. е била в сила забраната на чл. 86 ЗС за придобиването
му по давност, а след тази дата и до влизане на Решение № 3 от 24.02.2022г.,
постановено по конст. дело № *******г. на Конституционния съд на РБ
давност не е текла, съгласно въведения § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на
ЗС мораториум. Навежда още, че ищците не са придобили собствеността
върху имота по давност, тъй като към настоящия момент десетгодишният
давностен срок все още не е изтекъл, а придобивна давност би могла да тече
от 2012г., когато имотът е бил индивидуализиран чрез ПНИ.
Поради изложеното ответникът счита, че исковете са неоснователни и
настоява за отхвърлянето им. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуален представител,
поддържат исковете си и настояват да бъдат уважени.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
3
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
С к. н. а. № ******** год. на нотариус № 205 с район на действие
района на РС-Варна, ищците М. Д. Х. и М. Т. Х. са признати за собственици
по давностно владение на ПИ с идентификатор *************** по КК на гр.
Варна, находящ се в гр. Варна, р-н А., с. о. „Б.-С.“, целият с площ от 1 569 кв.
м., при граници: имоти с идентификатори *************, ***********,
************** и **************.
С договор за дарение, скл. с нот. акт № 190/2017г. на нотариус № 205
ищцата М. Т. Х. е придобила собствеността върху ПИ с идентификатор
***********************, находящ се в гр. Варна, р-н А., СО Б.-С..
Дарители по договора са ищцата М. Х. и Т. Х.в – родители на надарената М.
Т. Х..
С акт за частна общинска собственост № *************** год., издаден
на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС, вписан в СлВп-Варна като акт №
*********** год., том LVII, дело 12745/2021 г., процесният имот с
идентификатор *************** по КККР на гр. Варна е актуван като
общински.
Съгласно удостоверение рег. № ****************** от 27.09.2021 год.,
издадено от ответника Община Варна в хода на процедурата по
обстоятелствена проверка по повод молбата-декларация от М. Т. Х., имота е
съставен гореописания акт за частна общинска собственост. В
удостоверението е посочено, какви са записванията в регистрите към ПНИ –
в таблицата за разпределението на кадастралните единици от стария план
между ползвателите по новия план на с. о. „Б.-С.“, район А. – община Варна,
за имот с пл. № 54 по стария план (съставляващи ПИ с ***************) като
собственик е записано лицето И.С. Т., а за стар имот с пл. № ***
(съставляващ ПИ ***************) е записан като собственик Община
Варна. В регистъра към ПНИ на с. о. „Б.-С.“, район А. – община Варна, като
собственик на [новообразуван] поземлен имот е записан неидентифициран
собственик за 1 / 3 ид. част; И.С. Т. за 1 / 3 ид. част и Община Варна за 1 / 3
ид. част, без вписани документи за собственост. Посочено е в
удостоверението, че според писмо от 16.08.2021 год. от ОС „З.“ гр. Варна,
към дата 16.08.2021 год. няма данни за постановени решения относно горния
имот.
Съвкупно от показанията на свидетелите И.З.Г. и П.И.К., се установява,
че ищците са собственици на имот, намиращ се в съседство с процесния. От
повече от 12 години ищците стопанисват и процесния имот. Имотът е
ограден, почистен, има засадени плодни дръвчета, за които се грижат ищците;
има малка постройка, в която съхраняват инвентар и зимнина; изкопали
кладенец и с водата от него поливали насажденията.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалване на
4
първоинстанционното решение, като неизгодно за нея и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за
това са следните:
Установено е по делото, че имотът, на който двете ищци са признати за
собственици по давност с издадения к. н. а. № ******** год. на нотариус №
*** с район на действие района на РС-Варна, е идентичен с актувания с акта
за частна общинска собственост № *************** год., вписан в СлВп-
Варна като акт № *********** год., том ******, дело ************г.,
поради което наличието на претендирани права на собственост върху имота и
от двете насрещни страни обуславя правния интерес от предявените от
ищците в условията на субективно съединяване отрицателни установителни
искове за собственост – в този смисъл са и задължителните указания по
тълкуването и прилагането закона, дадени с ТР № 8/2012 год. на ОСГТК на
ВКС на РБ. Поради изложеното исковете са допустими, поради което и
първоинстанционното решение е процесуално допустимо.
По основателността на исковете съдът приема следното:
Доколкото твърдението, че имотът е общински е въведено като
възражение от ответната страна, съставляващо пречка за придобиването му
по давност, предвид въведения с § 1 ЗД на ЗС мораториум, то в тежест на
ответника Община Варна е да докаже тези свои права, респ. да докаже
твърденията си, че е собственик на имота, а оттам и наличието на пречки за
придобиването на собствеността върху имота от ищците по давност.
Като доказателство за оспореното нейно право на собственост, Община
Варна е представила акт за частна общинска собственост №
10669/19.07.2021г, според който ПИ *************** по КК на гр. Варна е
актуван като общински. Актът за частна общинска собственост няма
правопораждащо действие, при което и наличието или липсата на такъв не се
отразява върху режима на собствеността, тъй като с него само се констатира,
че по силата на основание, вписано в него, общината е станала собственик на
имота, т. е., актът има декларативно действие. Поради горното, при спор за
собственост оспореният акт за частна общинска собственост не е годно
доказателство за установяване правото на собственост и именно
легитимиращият се с него следва да установи основанието, на което е
издаден.
Цитираната в акта за частна общинска собственост № ***************
год. разпоредба (чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС) не съставлява конкретен придобивен
способ, а само сочи начините, в резултат на които общината може да
придобие права на собственост – сделка, давност или по друг начин,
определен със закон. В отговора по чл. 131 ГПК ответникът, настоящ
въззивник, се позовава на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ земеделските имоти, които не
принадлежат на държавата, гражданите или юридически лица са общинска
собственост. Нормата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ има декларативен характер и
също не съставлява конкретен придобивен способ със свой самостоятелен
фактически състав.
5
От наведените от ответника твърдения за факти в отговора му на
исковата молба, а именно: че имотът е бил земеделска земя, принадлежала на
бивш собственик; била е включена в блок на ТКЗС (т. е., била е
обобществена), поради което е подлежала на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ; не е заявена за реституция в сроковете по ЗСПЗЗ и Правилника за
прилагането му; не е изкупена по реда на § 4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ от бивш
ползвател, комуто е била предоставена за ползване въз основа на някой от
актовете по § 63 от ПЗР на ПМС № 465/11.12.1997 год. за ИД на ППЗСПЗЗ,
следва, че общината се позовава на осъществен в нейна полза фактически
състав на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, а от своя страна земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ са
в обхвата на нормата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ.
В приложното поле на нормата на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ се включват само
онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване (т. е., земи,
попадащи в обхвата на чл. 10 ЗСПЗЗ), но не са заявени за реституция в
предвидените в закона срокове, както и земи, които не са изкупени от
ползватели по реда и при условията на §4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Елементите
от фактическия състав на придобивния способ, предвиден в чл. 19, ал. 1
ЗСПЗЗ, следва да бъдат кумулативно проявени. Земеделските земи, които не
подлежат на възстановяване в хипотезите изрично посочени в закона, остават
държавна собственост – чл. 24 ЗСПЗЗ. В обхвата на реституционния закон не
са включени и земеделски земи, които не са били обобществявани/отнемани и
които са останали собственост на физически лица в реалните им граници, т.
е., земи, които са извън обхвата на чл. 10 ЗСПЗЗ.
Придобиването на правото на собственост върху земите по чл. 19, ал. 1
ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона, за разлика от хипотезите по чл.
25, ал. 2 ЗСПЗЗ, които предвиждат възстановяване на притежавани преди
1947 г. от общините земеделски земи (вр. Конституция на НРБ от 1947 г.) по
административен ред с акт на органа по поземлената собственост.
По делото не са ангажирани никакви доказателства от страна на
Община Варна, от които да се изведе извод, че в нейна полза е осъществен
фактическия състав на придобивния способ, предвиден в нормата на чл. 19,
ал. 1 ЗСПЗЗ – не е установено, че имотът е бил земеделска земя,
принадлежала на бивш собственик; не е установено да е бил обобществен
(отнет), поради което и да е подлежал на възстановяване по реда и при
условията на ЗСПЗЗ.
Ответникът по исковете – Община Варна, въпреки вменената й
доказателствена тежест, както и изрично дадените й, в съответствие с чл. 146,
ал. 2 ГПК, указания с доклада на делото, че не сочи доказателства за
подлежащите на доказване от нея факти относно твърдяния от нея
придобивен способ, не е проявила никаква процесуална активност да
установи фактите, въз основа на които основава своето право на собственост
върху имота.
В случая извод, че имотът е попадал в обхвата на ЗСПЗЗ не може да се
изведе от представеното с отговора на исковата молба удостоверение,
доколкото същото изхожда от ответната страна и съдържа изгодни за нея
6
правни твърдения, като по делото не са представени цитираните в
удостоверението регистри към плановете (комбинирания план, включващ
помощния кадастрален план с имотите на бившите ползватели и плана на
старите имотни граници, който отразява имотите на бившите собственици
преди обобщестяването/ отнемането им); липсват и доказателства за одобрен
и влязъл в сила план на новообразуваните имоти; не е представено и
цитираното в удостоверението писмо /респ. удостоверение/ от ОС „З.“ гр.
Варна.
Отделно от това дори и да се приемат за осъществени,
засвидетелстваните в удостоверението от 27.09.2021 год. факти, видно от
същото за имот с пл. № 54 по стария план /за който в удостоверението е
посочено, че съставлява процесния ПИ с идентификатор *************** по
КК) като собственик е записано лицето И.С. И., но по делото няма никакви
данни дали това лице е бивш собственик, чийто имот е бил отнет и съответно
е подлежал на реституция по реда и условията на ЗСПЗЗ. Горното е
необходимо тъй като, както се посочи по-горе в обхвата на нормата на чл. 19,
ал. 1 ЗСПЗЗ попадат само земеделски земи, които са подлежали на
възстановяване (т. е., земи, попадащи в обхвата на чл. 10 ЗСПЗЗ), но не са
заявени за реституция в предвидените в закона срокове. Следва да се изтъкне,
че в плана на новообразуваните имоти, които планове се изработват за терени
по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, се нанасят имоти на три категории лица – на бивши
собственици, чието право на собственост е възстановено по реда и условията
на ЗСПЗЗ; на бивши ползватели, упражнили правото си на изкупуване по реда
и условията на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на лица, чиито имоти никога не са
били отнемани. Това е така, именно защото в терените по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ има и имоти, които не са били обобществявани. При липсата на
ангажирани доказателства, от които да се установи, че процесният имот е бил
отнет и е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ, следва да се приеме, че
не е налице един от кумулативните елементи на фактическия състав на
придобивният способ по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, на който се позовава ответникът
– Община Варна, при което и същата не се легитимира като собственик на
процесния имот на заявеното от нея основание, от което пък следва, че по
отношение на този имот, установеният в § 1 ЗД на ЗС мораториум, действал в
периода 31.05.2006 год. до 08.03.2022г. (когато е влязло в сила Решение №
3/24.02.2022г., постановено по конст. дело № ******* год. на
Конституционния съд на Република България, с което цитираната разпоредба
е обявена за противоконституционна), е неприложим, при което и к. н. а. №
******** год. на ВнН легитимира двете ищци като собственици на процесния
имот по давност, в каквато насока са и показанията на разпитаните по делото
свидетели, от които е установено, че в периода 2011 год. – 2021 год. ищците
са упражнявали владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС по отношение на
процесния имот, като няма никакви доказателства (няма и твърдения), че
теклата в горния период в полза на двете ищци придобивна давност е била
спирана или прекъсвана.
По тези съображения предявените субективно съединени отрицателни
установителни искове за собственост са основателни и подлежат на
7
уважаване.
В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените
доказателства в полза на ответниците по жалбата следва да бъдат присъдени
разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение.
Възражението на въззивника за прекомерност на заплатеното от
въззиваемите адвокатско възнаграждение за един адвокат е основателно.
Делото не се отличава с фактическа сложност (съобразно приетото по–
горе относно липсата на доказателства, установяващи елементите от
фактическия състав на твърдяния от ответника придобивен способ), нито с
правна сложност; по спорните въпроси е налице трайно установена съдебна
практика; във въззивната инстанция е проведено едно открито съдебно
заседание, в което не са извършвани процесуални действия по събиране на
доказателства, изискващи особена процесуална активност, а процесуалният
представител на въззиваемите е изложил единствено становище по
съществото на спора, поради което и настоящият съдебен състав счита, че
заплатеното от двете въззиваеми – ищци адвокатско възнаграждение от 3000
лева за въззивното производство (от всяка по 1500 лева) е прекомерно от
гледище на изискванията на чл. 78, ал. 5 ГПК и следва да бъде намалено
наполовина.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3730/16.11.2023 год., постановено по гр.
дело № 20233110107619 по описа на РС-Варна за 2023 год.;
ОСЪЖДА Община Варна, с адрес: гр. Варна, бул. „О.п.п.“ № 43,
представлявана от кмета на общината, да заплати на М. Д. Х. ЕГН **********
и М. Т. Х. ЕГН **********, двете от гр. Варна, ул. Т. В. № 27а, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1500 лева /хиляда и петстотин лева/ – по 750 лева
/седемстотин и петдесет лева/ на всяка една – разноски за настоящата
инстанция, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат, намалено от съда при приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9