РЕШЕНИЕ
№ 1430
гр. Бургас, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20232120107542 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на Р. Я. Х., с ЕГН
**********, адрес: гр. Б., ***, пълномощник - адв. К. Д. К. против И. Н. К., с ЕГН
**********, адрес: гр. Б., ***, с която се претендира приемане за установено по отношение
на ответника, съществуването на вземане на Р. Я. Х. по ч.гр.д. № 6043 от 2023г. по описа на
БРС, за което е издадена заповед № 3063 от 18.10.2023г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, а именно за сумата от 5 000 лева (пет хиляди лева),
представляваща предоставена сума по договор за паричен заем, сключен на 15.10.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.10.2023г. до изплащане на
вземането. Претендират се разноски.
Излагат се твърдения в исковата молба, че на 15.10.2018г. е сключен договор за
паричен заем, по силата на който Р. Х. е предоставила на И. К. сумата от 5 000 лв. в брой -
срещу разписка. Ответникът не е изпълнил задължението си да я върне, поради което същата
се претендира в настоящото производство, ведно със законната лихва и деловодните
разноски.
Ответникът е подал отговор в срока по чл.131 от ГПК, в който оспорва иска като
недопустим и неоснователен. Сочи, че по делото е представен приемо-предавателен
протокол, в който е описано, че на 15.10.2018г. е била предадена сумата от 5000 лева от Р. Х.
на И. К., като собственик на фирма „И. 80“ ЕООД, т.е. сумата е предадена на юридическото
лице, което е вписано в разписката - дружеството „И. 80“ ЕООД, без да е посочено някакво
конкретно основание, на което сумата да е била предадена. Счита, че правата и
1
задълженията по повод процесната сума са възникнали не между ищеца и ответника, а
между ищеца и търговско дружество „И. 80“ ЕООД и не на основание заемно
правоотношение. Исковата претенция е насочена срещу лице, чуждо на правния спор, срещу
ненадлежна страна, която не е пасивно процесуално легитимирана да отговаря по него.
Оспорва наличието на договор за заем между страните, по който ищецът да е предал на
ответника пари, а ответникът да се е задължил да ги върне. Сочи, че няма яснота относно
условията, при които заемът е даден и срокът, до който е следвало да бъде върнат. Моли
предявените искове да се отхвърлят. Претендира разноски.
БРС е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл.240,
ал.1 ЗЗД, който е допустим като предявен в едномесечния преклузивен срок по чл. 415, ал.1
от ГПК.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като съобрази становищата
на страните и приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и правна страна:
По делото е изискано и приложено ч.гр.д. № 6043 по описа на БРС за 2023г., по което е
издадена заповед № 3063 от 18.10.2023г. по чл.410 от ГПК за сумата от 5000 лева главница –
заета сума по сключен между страните договор за паричен заем от 15.10.2018г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
09.10.2023г. до окончателното плащане. По повод депозирано възражение от длъжника
срещу заповедта за изпълнение и в указания от съда едномесечен преклузивен срок
заявителят е предявил иск за установяване на вземането си в заповедното производство, по
който е образувано настоящото исково производство.
Спорно между страните е обвързани ли са от облигационно правоотношение по
договор за заем, както и предоставянето на претендираната главница от ищеца в заем на
ответника.
За установяване на горните обстоятелства ищецът ангажира доказателства. Представен
е приемо-предавателен протокол от 15.10.2018г., видно от който Р. Я. Х. е предала сумата от
5000 лева на И. Н. К., собственик на фирма „И. 80“ ЕООД. Протоколът е подписан от
ищцата и ответника, като автентичността на подписите не е оспорена. Същият има характер
на разписка за дадената и получена сума в размер на 5000 лева.
Ангажирани са гласни доказателства за установяване на обстоятелствата, при които
договорът е сключен и каква е била действителната обща воля на страните. От показанията
на свид. О. се установява, че ответникът К., с когото го свързвали професионални отношения
му се обадил в средата на месец октомври 2018г. и му поискал 5000 лева. По това време
свидетелят О. пребивавал в София и поел ангажимент да помоли ищцата тя да му заеме тази
сума. И. собственоръчно написал документ и ищцата му предала сумата. Непосредствено
след получаване на сумата, И. му се обадил, споделил, че е получил сумата от 5000 лева и
благодарил за съдействието. Обещал, че ще върне заетата сума през месец декември. И. имал
финансови проблеми и парите му трябвали като физическо лице. Дни преди Коледа
ответникът и свид. О. се срещнали и И. помолил да отложи парите за юли месец поради
2
финансови затруднения. Ответникът така и не върнал парите и до момента. Съдът кредитира
показанията на свид. О., макар понастоящем същият да живее на съпружески начала с
ищцата, като логични, последователни и непротиворечиви. Показанията не се опровергават
от останалия събран доказателствен материал и всички възражения на ответника остават
недоказани.
За пълнота следва да се посочи, че ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК,
изключващо свидетелски показания за установяване на договори на стойност по-голяма от
5000 лева, не е приложимо когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно
отношение, а за смисъла на постигнатите договорености; ако страните спорят за значението
на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски
показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и
каква е била действителната обща воля на страните; при изясняване на действителната обща
воля на страните съдът може да изследва обстоятелствата, при които е сключен договорът,
характерът на преговорите, разменената кореспонденция и как са изпълнявани задълженията
по него след сключването му. Заемът за потребление е реален договор, който се счита
сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна
даде, а другата получи в заем парична сума. Когато такова реално предаване на сумата
липсва, фактическият състав на сделката не е осъществен. В производството по иск с правно
основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че
е дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си: че
средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е
погасено и други факти съобразно наведените възражения. В случай, че предаването на
парична сума е установено, но липсват други данни на какво основание е сторено то, не
може да се презумира, че задължението е възникнало от заемен договор, тъй като
задължението може да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от
задължението да установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства.
При липсата на писмен документ за предоставяне на сумата по заема, то забраната за разпит
на свидетелите е налице, ако се цели установяването на заемното правоотношение, което е
над определената в закона стойност. Поради реалния характер на договора за заем,
предоставената сума представлява съществен елемент на договора и установяването на
предаването й със задължението за връщане от заемателя, е доказване на договора. При
наличието на документ за предаване на сумата, за останалите елементи на договора няма
забрана за установяването им със свидетелски показания /Решение № 253 от 17.10.2014г. на
ВКС по гр. дело № 2902/2014 г., III г. о., ГК/.
Уважаването на иска по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, предпоставя наличие на валидно заемно
правоотношение, изпълнение задължението на заемодателя да предаде вещта и невръщане
на последната в уговорения срок от заемателя.
Заемът за потребление е реален договор, за валидността на който, законът не изисква
писмена форма. Същият се счита сключен от момента на предаване на заместимите вещи
или паричната сума. Следователно за валидността му е достатъчно доказване предаването на
3
вещите на заемателя. Тежестта за доказване на това обстоятелство е за ищеца. От събраните
по делото доказателства – приемо – предавателен протокол, установяващ получаването на
заетата сумата от ответника и гласни такива, установяващи обстоятелствата, при които
договорът е сключен и общата воля на страните, съдът приема, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение по сключен договор за заем за сумата от
5000 лева. Ответникът не доказа твърденията в отговора, че сумата е получена на друго
основание и в качеството му на представител на ЮЛ. Не се установи по делото протоколът
от 15.10.2018г. да е подписан от И. К. именно в качеството му на управител на „И. 80“
ЕООД, независимо, че ответникът е описал себе си като собственик на фирма.
Възраженията, че ако е имало получаване на пари е свързано с извършване на съвместна
дейност на фирмата „И. 80“ също останаха недоказани. Не са ангажирани каквито и да е
доказателства, респ. не са представени счетоводни документи. Заетата сума е била
предадена от ищеца – заемодател на ответника – заемател, като заемателят е следвало да
върне заетите пари през месец декември 2018г. Доказването на изпълнението на
задължението за връщане на заетата сума е в тежест на ответника. По делото от него не са
ангажирани доказателства, че е изпълнил задължението си по чл. 240 от ЗЗД да върне
заетата сума.
При горните мотиви съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, предвид отправеното искане, на ищеца следва да
бъдат присъдени направените съдебно - деловодни разноски, които в настоящото
производство са в размер на 900 лева, а в заповедното производство са в размер на 900 лева,
изчислени от платената държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Н. К., с ЕГН **********, адрес:
гр. Б., ***, че в полза на Р. Я. Х., с ЕГН **********, адрес: гр. Б., ***, съществува вземане
по ч.гр.д № 6043 от 2023г. на БсРС, по което е издадена заповед № 3063 от 18.10.2023г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 5000 лева (пет хиляди
лева) - главница, представляваща дадена в заем на 15.10.2018г. и невърната сума, ведно със
законната лихва считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
09.10.2023г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА И. Н. К., с ЕГН **********, адрес: гр. Б., ***, да заплати на Р. Я. Х., с
ЕГН **********, адрес: гр. Б., ***, сумата от 900 лева /деветстотин лева/, представляваща
разноски по гражданско дело № 7542 по описа на БсРС за 2023 година и сумата от 900 лева
/деветстотин лева/, представляваща разноски по ч.гр.д. № 6043/2023г. по описа на БсРС.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5