РЕШЕНИЕ
№ 282
гр. Русе, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Палма Тараланска
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Билген Байдинова
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20254500500393 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Г. С. Г., от с.******* ****, обл.Русе, е обжалвал Решение № 398 от
11.III.2025 г., постановено по гр. д. № 6706/2023 г. по описа на Русенския
районен съд, с което е уважен предявения против него иск по чл.45 от ЗЗД и е
осъден да заплати на ищцата по делото сумата 2500лв., представляваща
обезщетение за нанесените й неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 27.XI.2025г. до окончателното й изплащане и е осъден да
заплати разноски по делото. Излага доводи за неправилност на решението,
поради необоснованост и нарушение на материалния закон.Моли решението
да бъде отменено и да се постанови друго, с което искът да бъде отхвърлен.В
съдебно заседание поддържа жалбата и моли, ако въззивният съд приеме, че
искът е основателен, да намали размера на обезщетението.
Въззиваемата Т. Т. П., от гр. Русе, чрез пълномощника си адв. В. С.,
1
изразява становище, че решението е правилно и законосъобразно и моли да
бъде потвърдено. Претендира разноски.
След преценка на събраните доказателства и оплакванията в жалбата,
въззивният съд приема за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба на Т. Т. П. против Г. С. Г., с която е предявен иск за заплащане на сумата
от 2500лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени от ответника на 27.XI.2023 г. в гр. Русе, изразяващи се в засягане
на личното достойнство, чест и професионална репутация, както и
отрицателно емоционално изживяване, причинени в резултат от заснемането
на видеоклип с нейно участие и публикуването му в социалната мрежа
„Фейсбук“.
По делото не е било спорно, че ищцата е ****** на „******-*** *****“-
*** като от 2005г. работи в Център за обслужване на клиенти на дружеството в
гр.Русе.Според св. Д.М., който е охрана в Центъра, Т. П. е с репутацията на
добър и коректен ****** – „…почти всеки втори, трети клиент идва и ако тя
не е свободна, изчаква да се освободи, за да може да бъде обслужен от нея…“.
От събраните доказателства е установено, че на 27.XI.2023г. към 15.00ч
в Центъра за обслужване на клиенти дошъл ответникът Г. Г., който поискал от
Т. П. информация докога няма да има електрозахранване в с.******* ****,
където той живее.Електрозахранването било прекъснато поради влошената
метеорологична обстановка в страната.Ищцата отговорила, че никой не може
да отговори на този въпрос, тъй като електроразпределителното дружество
работи по отстраняване на множество аварии в района, поради което и не
може да се ангажира с отговор. Свидетелката Д.Д., която е колега на П.,
споделя непосредствените си впечатления от проведения разговор и от
поведението на Г..Свидетелката установява, че П. обяснила, че в момента се
работи по проблема. Ответникът постоянно повтарял, че иска ******ката да
му каже точно кога ще бъде пуснато захранването. С показанията си
свидетелката установява, че ответника „ видимо от самото влизане“ в
Центъра бил „настроен да прави скандали и да се кара“. Задавал въпроси,
говорел на висок тон. Искал колкото се може по бързо да му се пусне
електрозахранването. Започнал да обяснява как било в Германия, откъде
2
минавали жиците и как било в нашата страна и не се отстранява проблема по-
бързо. Според св.Д. арогантното поведение на Г. било провокирано от това, че
той е без захранване. Свидетелката уточнява, че в Центъра за обслужване на
клиенти имали информация, че се работи колкото се може по-бързо да се
отстранят авариите, но никой не можел да посочи точно кога ще бъде
отстранена дадена повреда.Ответникът бил крайно недоволен от тези
обяснения. При тръгването си отправил закани към техниците-ще им счупи
ръцете.И св.Д., и св.М. установяват, че ищцата била много разстроена и
видимо притеснена от грубото отношение на Г., от повишения тон /“тонът му
беше нетърпим“-св.М./. Притеснена и от отправените закани, и от очевидно
провокативните въпроси.И двамата свидетели не са забелязали ответникът да
е снимал с телефона си. На следващия ден разбрали от техен колега, който им
показал видеозапис от социалните мрежи.От видеоклипа се виждало, че Г. е
снимал от самото влизане в Центъра, отиването до гишето и разправията.
Свидетелят М., който работи като охранител в Центъра, заявява, че в
помещението има указателни знаци за това, че не са позволени телефони,
видеозаснемане, закуски, кафета.Когато той показал на ищцата видеоклипа, тя
се разплакала. Няколко дни П. била много разстроена и притеснена от
случилото се.При прегледа на видеото на **.**.**г. установили, че на видеото,
публикувано от ответника, ясно се виждала Т. П.. Към **.**.****г.. видеото, в
което е заснета и записана ищцата вече било видяно от над 900 души.Имало
много коментари. С исковата молба са приложени в копие някои коментари,
един от които е като заплаха – „три дни без ток, май трябва сап у Вратлето“.
По делото е установено, че коментарите станали достояние на множество
хора, в това число и на познати на ищцата.
В първоинстанционното производство като свидетел е разпитана и С.С.,
която живее на семейни начала с Г.. На **.**.****г. тя изчакала ответника
извън помещението на Центъра за обслужване на клиенти, непосредствено на
стълбите. Твърди, че не го е чула да вика и да крещи. Твърди още, че той не е
казвал че ще записва и на нея не е показвал запис. Не знаела как „този запис се
е озовал в социалните мрежи“.
С исковата молба е представен препис от жалба на Т. П. до Комисията за
защита на личните данни, в П. е изложила подробни съображения относно
нарушаването на правата й по ЗЗЛД и Регламент /ЕС/ 2016/679, като е
поискала комисията да извърши проверка по случая и преустановяване на
3
действията от страна на Г. Г. спрямо нея, а в случай на необходимост
прилагане на мерките по чл.58, пар.2, букви „а” - „з” и „й” от Регламент /ЕС/
2016/679 или по чл.80, ал.1, т.3, 4 и 5 и в допълнение към тези мерки или
вместо тях налагането на административно наказание в съответствие с чл.83
от Регламент /ЕС/ 2016/679, както и по глава девета. Депозираната жалба е с
вх. рег№ ***-**-****/**.**.****г.До приключване на настоящото
производство – **.**.****г. няма данни за произнасяне.
По делото е установено, че с поведението си при посещението в
Центъра за обслужване на клиенти и с публикуването на видеоклипа
ответникът причинил на ищцата изключително тежки негативни емоции,
изразяващи се в нанесени обиди и необосновани обвинения, с арогантен
„нетърпим“ тон. С действията си й е причинил унижения и психически стрес.
Правилно в обжалваното решение е посочено, че поведението на Г. Г. е
било явна демонстрация на незачитане на личното достойнство на ищцата и в
нарушение на установените норми и правила. В разпоредбата на чл.32, ал.2 от
Конституцията на Р България е прогласено, че никой не може да бъде следен,
фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия
без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в
предвидените от закона случаи.Заснемането на ищцата Т. П. във
видеоматериал, без нейното знание и съгласие за това е нарушение на
забраната на чл.32, ал.2 от Конституцията на Република България и е
противоправно. С описаното деяние неправомерно е нарушено правото на
ищцата на неприкосновеност на личния живот.
Налице е пряка причинно-следствена връзка между поведението на
ответника и негативните психически преживявания на ищцата.Съгласно
разпоредбата на чл.45,ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното. При съобразяване на всички относими обстоятелства и на
критериите за справедливост, правилно първоинстанционният съд е
определил обезщетение в размер на 2500лв. При определяне на
обезщетението са съобразени тежестта и характера на конкретното
неблагоприятно въздействие върху личността на увреденото лице (изпитани
чувства на притеснение, обида и унижение/.
По изложените съображения решението следва да бъде потвърдено.С
оглед изхода на спора жалбоподателят дължи на въззиваемата сумата 400лв
4
разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 398 от 11.III.2025 г. на Русенския
районен съд, постановено по гр. д. № 6706/2023 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Г. С. Г., ЕГН **********, от с.******* ****, обл.Русе,
ул.“******* *****“ №* да заплати на Т. Т. П., ЕГН**********, от гр.Русе,
ул.“******“ №*, вх.* сумата от 400 лева разноски по делото за въззивната
инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5