РЕШЕНИЕ
№ 222
гр. Бургас , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на осми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К.В.
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120201664 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на ПЛ. В. В. с ЕГН: **********, с
посочен адрес: гр. Бургас, ж.к. „*“, бл. *, вх. *, ет. *, срещу Наказателно постановление №
347/08.02.2021 г. , издадено от * – зам. кмет на Община Бургас, с което за нарушение по чл.
98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 12, вр. с чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като
неправилно, и незаконосъобразно. Посочва се, че участниците в
административнонаказателното производство нямат компетентност за съставяне на АУАН и
НП, както и че в акта и в постановлението нарушението не е описано изчерпателно и не са
посочени обстоятелствата по неговото извършване. Счита се, че в АУАН е дадена правна
квалификация по чл. 99, ал. 1, т. 1 ЗДвП, а не по чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП, което се
квалифицира като съществено нарушение на производствените правила. Заявява се, че ЕГН
на жалбоподателя е сгрешен, което според него е съществено нарушение на чл. 57, ал. 1, т 4
ЗАНН и му е попречило да организира защитата си.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.
Х.Х. – БАК, която поддържа жалбата по изложените в нея доводи и моли за отмяна на НП и
присъждане на разноски.
За административнонаказващия орган – Община Бургас, се явява юрисконсулт
1
Николова, която оспорва жалбата. Посочва, че наказателното постановление е правилно и
законосъобразно, а описаното нарушение – безспорно доказано. Акцентира върху това, че в
АУАН нарушението е описано правилно, а дадената квалификация отговаря на
установените факти. Счита, че грешката в една от цифрите на ЕГН е технически пропуск,
който обаче не влияе на възможността за идентификация на нарушителя. С оглед горното
пледира за потвърждаване на НП изцяло и присъждане на разноски в полза на АНО.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, доколкото видно от приложеното известие за доставяне (л. 17) НП е
връчено на жалбоподателя на 18.03.2021 г., а жалбата е подадена директно в съда на
19.03.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол, намира за установено следното:
На 01.02.2021 г., около 10.20 часа св. И.И. – служител на Община Бургас, извършвал обход
в гр. Бургас, ул. „*”. До блок № * той забелязал лек автомобил „*” с рег. № *, собственост на
„*“ който бил паркиран в зоната на действие на пътен знак В27. Свидетелят преценил, че по
начина, по който е паркиран автомобилът представлява и пречка за останалите участници в
движението. Св. И. изчакал на място да дойде водачът на автомобила и когато това се
случило той му поискал документ самоличност. Установил, че това е жалбоподателят
Веселинов и в негово присъствие му съставил АУАН с бл. № 0101482/01.02.2021 г.,
описвайки горните факти и квалифицирайки ги като нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1, предл.
второ от ЗДвП. В графата за ЕГН на нарушителя бил посочен „8712280680“, вместо
действителния „8712280660“. Актът бил връчен на жалбоподателя, който го подписал и
получил препис от него, без да направи възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН писмени
възражения не били депозирани.
Въз основа на АУАН на 08.02.2021 г. било издадено атакуваното НП. АНО също
възприел дадената от актосъставителя правна квалификация и приел, че именно
жалбоподателят е субект на административнонаказателната отговорност, поради което и на
основание чл. 189, ал. 12 и чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП му наложил административно наказание
„Глоба” в размер на 20 лева. В НП също бил посочен ЕГН на нарушителя „8712280680“,
вместо действителния „8712280660“.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство. Като цяло жалбоподателят не оспорва, че именно той е паркирал
автомобила на процесната дата и място, както и че мястото е попадало в зоната на действие
на знак В27, но въпреки това счита, че не следва да носи административнонаказателна
отговорност за извършеното, поради допуснати нарушения на производствените правила.
2
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от оправомощен орган по смисъла на чл.
189, ал. 12 ЗДвП, а АУАН е съставен от компетентно лице по смисъла на чл. 167, ал. 2, т. 1
ЗДвП, видно от приобщеното към материалите по делото копия на Заповед №
1453/15.06.2015 г. и Заповед № 416/26.02.2008 г. на Кмета на Община Бургас.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок, като е съобразено с нормата
на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.
42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава.
Нарушените материалноправни норми са посочени правилно.
Единствените конкретни възражения на жалбоподателя се коренят около това, че в
АУАН е дадена правна квалификация по чл. 99 ЗДвП, както и че в АУАН и НП е допусната
грешка в една от цифрите на ЕГН-то му. Съдът намира и двете възражения за
неоснователни.
Видно от внимателния прочит на АУАН, категорично се установява, че в
действителност актосъставителят е изписал съвсем коректно правната квалификация на
нарушението като: „чл. 98, ал. 1, т. 1, предложение Второ от ЗДвП“, а не по чл. 99, както
се твърди в жалбата. Действително „8“ в цифрата „98“ е изписана не особено четливо, но по
мнение на съда все пак може категорично да се заключи, че се касае именно до „8“, а не за
„9“. Отделно от това в съдебно заседание съдът предяви АУАН на актосъставителя, който
също категорично потвърди, че е изписал именно цифрата „8“. Поради това съдът счита, че
първото възражение на жалбоподателя е неоснователно.
Неоснователно се явява и второто възражение, касателно сгрешена една цифра от
ЕГН. Действително това е вярно и деветата цифра от ЕГН на жалбоподателя неправилно е
посочена като „8“, когато в действителност е „6“. Въпреки това съдът счита, че този порок
се дължи на техническа грешка и самостоятелно не е в състояние да опорочи цялото
производство до степен налагаща отмяна на НП. Това е така доколкото в двата процесуални
документа нарушителят е индивидуализиран посредством трите си имена и адрес, които са
напълно достатъчни. В този смисъл е и константата практика на касационната инстанция по
напълно идентични произнасяния, като например – Решение № 311/24.02.2017 г. по
к.н.а.х.д. № 27/2017 г. на АдмС-Бургас , където се приема, че: „Настоящата инстанция
намира, че възражението на касатора за сгрешеното ЕГН за неоснователно, тъй като е
сгрешена само последната цифра, а нарушителят е идентифициран с достатъчно други
данни“.
3
По същество следва да се има предвид следното.
Легалните определения за "престой" и "паркиране" се съдържат съответно в чл. 93,
ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Според чл. 93, ал. 1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой,
когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за
извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Разпоредбата на чл. 93,
ал.2 от ЗДвП постановява, че паркирано е пътно превозно средство, спряно извън
обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата,
свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението
или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. От
тълкуването на цитираните текстове на закона, става ясно, че за да е налице „престой” освен
всичко останало, водачът на автомобила следва да се намира на място при него („в
присъствието на водача“). В конкретния случай, няма спор, че жалбоподателят не се е
намирал при автомобила, когато той е бил установен от органите на Община Бургас, като е
ирелевантна причината или времетраенето на отсъствието, доколкото законът не предвижда
никакви изключения в тази посока. Поради това настоящият състав формира извод, че
наказващият орган законосъобразно е приел, че на посочените в НП място, дата и час МПС-
то е било „паркирано”, по смисъла на закона. Това не се оспорва и от жалбоподателя.
Съдът счита, че правилно АНО е приел, че се касае именно до нарушение по чл. 98,
ал. 1, т. 1 ЗДвП. Съгласно тази разпоредба - престоят и паркирането са забранени на място,
където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от
другите участници в движението пътен знак или сигнал. В случая от показанията на св. И. се
установява, че автомобилът е бил паркиран в зоната на действие на знак В27, което не се
оспорва по никакъв начин от жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 3
ППЗДвП пътният знак В27 означава – „ Забранени са престоят и паркирането“, а съгласно
разпоредбата на чл. 50 ППЗДвП – действието на знака е до следващото кръстовище или до
знак, който го отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2. Същевременно
съгласно чл. 80, ал.1 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни
знаци - пътен знак В27 се използва за въвеждане на забрана за престой и/или паркиране в
пътен участък, в който спрелите пътни превозни средства затрудняват или пречат на
пътното движение, като ограничават видимостта и широчината на платното за движение. С
цитираната правна норма е въведена необоримата презумпция, че на пътните участъци, на
които е поставен пътен знак В27, спрелите пътни превозни средства винаги затрудняват или
пречат на пътното движение, ограничавайки видимостта и широчината на платното за
движение (Решение № 494 от 9.03.2015 г. на АдмС - Варна по адм. д. № 3531/2014 г.).
Казано по друг начин – щом на мястото е имало поставен по надлежния ред пътен знак В27,
то по презумпция - всяко паркиране в неговата зона представлява пречка/затруднение за
нормалното движение на пътните превозни средства.
Поради това съдът приема, че в конкретния случай контролните органи правилно са
преценили, че се касае именно за паркиране, нарушаващо забраната по чл. 98, ал. 1, т. 1
4
ЗДвП, като съвсем коректно са посочили и обективното обстоятелство, доказващо тази
пречка – наличието на знак В27. Следва да се посочи и че практиката на касационната
инстанция, като например - Решение № 239 от 17.02.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д.
№ 2292/2016 г. е последователна в схващането си, че уточнението, че наред със създаването
на пречки автомобилът е и паркиран след пътен знак „В27” не води до объркване и неяснота
за какво точно нарушение е ангажирана отговорността на жалбоподателя. В този ред на
мисли съдът счита, че не са допуснати процесуални нарушения при описването на
противоправна проява, а самото деяние правилно е подведено под съответната материална
норма.
По отношение на авторството на деянието - няма спор, че лекият автомобил е
собственост на търговско дружество, но в конкретния случай именно жалбоподателят се е
легитимирал пред длъжностните лица, като водач на автомобила. Поради това и в
съответствие с принципа за лична отговорност, правилно именно спрямо него е бил съставен
АУАН и в последствие е било издадено НП.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на
чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП – „Глоба” в размер на 20 лева, който размер е точно определен в
закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването й.
В случая нарушението не може да се квалифицира като „маловажно” по смисъла на
чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на
очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая
конкретното нарушение не се отличава от типичния случай на този вид нарушения, като не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност. Самият жалбоподател не изтъква
никакви доводи за евентуално приложение на чл. 28 ЗАНН.
Всичко горепосочено води до извода, че в случая административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е била правилно ангажирана, като в хода на производството
не са допуснати съществени нарушения, а определената санкция е справедлива, поради
което и издаденото НП следва да се потвърди.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН (
ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният
съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който
пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските, ако съответната страна е направила искане за
присъждането им.
В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до приключване на
разглеждането на делото е депозирано искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
5
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от
своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно
който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и
извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение
се явява 80 лева.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 347/08.02.2021 г., издадено от * –
зам. кмет на Община Бургас, с което за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 12, вр. с чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, на ПЛ. В. В. с ЕГН: ********** е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН ПЛ. В. В. с ЕГН: ********** да заплати в
полза на Община - Бургас сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в
производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6