Р Е Ш Е Н И Е
№ 36 05.03.2021 г. град Бургас
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, наказателен състав
На деветнадесети февруари
две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕПЕЛЯШЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛ МАРКОВ
2. ГЕОРГИ ИВАНОВ
Секретар: Жанета Кръстева
Прокурор: Елка Добрикова
като разгледа докладваното от съдия Г. Пепеляшев
ВНОХ дело № 61 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С Присъда № 260023 от 30.09.2020
г., постановена по НОХД № 2367/2018 г. Районен съд, гр. Бургас е признал
подсъдимия М.Е.С. с ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН за това, че за времето от
октомври 2010 г. до 24.05.2011 г. в гр. Бургас и в гр. София, след като се
сговорил предварително с П.В.П., в условията на продължавано престъпление – с
три деяния, осъществяващи по отделно един състав на едно и също престъпление,
извършени в непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си и
за П.В.П. имотна облага, възбудил заблуждение у лицата В.К. Б., родена на *** г. в гр. К. П., У., Н.Н.З., роден на *** г. в гр. М. , Р. Ф. и В.Г.К., роден на *** г. в Р. Ф., всички с *** гражданство, като им формирал неверни представи,
че П.В.П. в качеството му на представляващ „М.П.“ ЕООД ще закупи от тяхно име и за тяхна сметка
три недвижими имота на българското Черноморие при конкретно договорени цени и с
това им причинил имотна вреда в общ размер на 46 400 (четиридесет и шест
хиляди и четиристотин) евро, с левова равностойност 90 750, 51 (деветдесет
хиляди седемстотин и петдесет лева и 51 ст.) лева, като измамата е в особено
големи размери (равнява се на 378,12 минимални работни заплати за страната, към
инкриминираното време в размер на 240,00 лв.) и представлява особено тежък
случай, както следва:
-за времето от месец
октомври 2010 г. до 23.05.2011 г., по телефона, в офис, находящ се в гр.
Бургас, ул. „Т. К.“ № ** и в ПИБ клон гр. София, след като се сговорил предварително с П.В.П., с
цел да набави за себе си и за П.В.П. имотна облага, възбудил заблуждение у В.К.
Б., като й формирал невярна представа и
проявил активност утвърждавайки тази представа, че П.В.П. в качеството му
представляващ „М. П.“ ЕООД, ЕИК ****, и като довереник по сключен помежду им
предварителен договор рег. № 174 от 16.10.2010 г., ще я представлява при покупка
на недвижим имот и от нейно име и за нейна сметка ще закупи такъв в пределите
на Република България, общ. Несебър, к.к. „Слънчев бряг“, к-с „Б. С.“, секция **, ет. **, ап. № **,
представляващ апартамент със застроена площ от 75.00 кв. м., състоящ се от две
спални, дневна, кухня, две бани, две тоалетни, две тераси, както и ведно с
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот, в който е построена, при цена от 27 600 евро и разходи по
сделката в размер на 1380 евро, като за целта по интернет й предложил за
покупка недвижими имоти, водил я да разглежда недвижими имоти в гр. Несебър и
к.к. „Слънчев бряг“, уговарял параметрите на сделката по телефона с лице, за
което заявил, че е П., изготвил предварителния договор, представил й постъпил
по електронна поща подписан от П. и подпечатан с печата на дружеството
горепосочения договор и приел плащане на договорения резервационен депозит в
размер на 1000 (хиляда) евро, както и й обяснил, че съгласно сключения договор
следва да преведе остатъка от договорената крайна покупна цена на недвижимия
имот на уговорените три вноски по банкова сметка *** ***, което последната и сторила, превеждайки на
24.10.2010 г. чрез ЗАО „Райфайзен Банка“ Москва на сумата от 10 600 евро, на
24.02.2011 г. чрез ВТБ 24 ЗАО Москва за сумата от 8000 евро и на 23.05.2011 г.
чрез ВТБ 24 ЗАО Москва за сумата от 8000 евро, с които суми била захранена
сметката на дружеството при ПИБ АД в гр. София на 26.11.2010 г., на 24.02.2011
г. и на 24.05.2011 г., и с това причинила на Б. имотна вреда в размер на
27 600 (двадесет и седем хиляди и шестстотин) евро с левова равностойност
53 980 (петдесет и три хиляди деветстотин и осемдесет лева и 91 ст.)
лева.;
-за времето от месец
ноември 2010 г. до 06.12.2010 г. по интернет, по телефона,
в офис, находящ се в гр. Бургас, ул. „Т.К.“ № ** и в
ПИБ клон гр. София, след като се сговорил предварително с П.В.П., с цел да
набави за себе си и за П.В.П. имотна облага, възбудил заблуждение у Н.Н.З.,
като му формирал невярна представа и проявил активност, утвърждавайки тази
представа, че П.В.П. в качеството му представляващ „М. П.“ ЕООД, ЕИК ******, и като довереник по сключен помежду им предварителен договор, рег. №
175 от 06.12.2010 г., ще го представлява при покупка на недвижим имот и от
негово име и за негова сметка ще закупи такъв в пределите на Република
България, находящ се в жилищна сграда за сезонно ползване „М. К.“ с. Ахелой, общ. Поморие, обл.
Бургас, представляващ обект с предназначение – жилище, апартамент, с
идентификационен номер 00833.5.409.20.9, на партер, апартамент 32-9, състоящ се
от антре, дневна с кухненски бокс, баня с тоалетна, със застроена площ на
апартамента 24,78 кв.м., заедно с 3,72 кв.м., представляващи 15% идеални части
от общите части на сградата, при цена от 19 000 евро, като за целта по
интернет му предложил за покупка недвижими имоти, водил го да разглежда недвижими
имоти по българското Черноморие, уговарял параметрите на сделката по
телефона с лице, за което заявил, че е П.,
представил му постъпил по електронна поща подписан от П. и подпечатан с печата
на дружеството горепосочения договор и приел плащане на договорения
резервационен депозит в размер на 2000 (две хиляди) евро, както и му обяснил,
че съгласно сключения договор следва да преведе остатъка от договорената крайна
покупна цена на недвижимия имот от 17 000 евро до 13.03.2011 г. по банкова
сметка *** ***, което последният не сторил, и с това причинил
на З. имотна вреда в размер на 2000 (две хиляди) евро с левова равностойност 3911,66 ( три хиляди
деветстотин и единадесет лева и 66 ст.) лева;
-за времето от началото на
месец януари 2011 г. до 09.02.2011 г. по интернет, по телефона в офис, находящ
се в гр. Бургас, ул. „Т. К.“ № ** и в ПИБ клон гр. София, след като се сговорил
предварително с П.В.П., с цел да набави за себе си и за П.В.П. имотна облага,
възбудил заблуждение у В.Г.К., като формирал невярна представа и проявил
активност, утвърждавайки тази представа, че П.В.П. в качеството му
представляващ „М. П.“ ЕООД, ЕИК *******, и като довереник по сключен помежду им
предварителен договор рег. № 179 от 03.02.2011 г., ще закупи от негово име и за
негова сметка недвижим имот в пределите на Република България, общ. Несебър, с.
Равда, в жилищна сграда УПИ XIX-121 в кв. 20 по плана на с.
Равда, представляващ студио 13 с площ от 21,72 кв.м. ведно с 2,98 кв.м. идеални
части от общи части на сградата, възлиза на 24,70 кв. м. при цена от
16 000 евро и разходи по сделката в размер на 800 евро, като за целта по
интернет му предложил за покупка на недвижими имоти, водил го да разглежда
недвижими имоти в гр. Несебър, гр. Царево, с. Равда, уговарял параметрите на
сделката по телефона с лице, за което заявил, че е П., превеждал му от
български на руски език при нотариус за изготвяне на пълномощно за изповядване
на сделката, представял му постъпил по електронна поща, подписан от П. и
подпечатан с печата на дружеството горепосочения договор и приел плащане на
договорения резервационен депозит в размер на 2000 евро и му обяснил, че
съгласно сключения договор следва да преведе остатъка от договорената крайна
покупна цена на недвижимия имот по банкова сметка *** ***, което последният и сторил, превеждайки на
08.02.2011 г. чрез ОАО „СБЕРБАНК РОСИИ“ сумата от 14 800 евро, с която
била захранена на 09.02.2011 г. сметката на дружеството при ПИБ АД гр. София и
с това причинил на К. имотна вреда в размер на 16 800 евро, левова
равностойност 32 857,94 лева и го е ОПРАВДАЛ за извършено престъпление по чл.
211, вр. чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.
1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК
и подсъдимия П.В.П., ЕГН **********
за НЕВИНОВЕН за това, че за времето от октомври 2010 г. до 24.05.2011 г. в гр.
София, след като се сговорил предварително с М.Е.С., в условията на
продължавано престъпление – с три деяния, осъществяващи по отделно един състав
на едно и също престъпление, извършени в непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с цел да
набави за себе си и за М.Е.С. имотна облага, възбудил заблуждение у лицата В.К.
Б., родена на *** г. в гр. К. П., У., Н.Н.З., роден на *** г. в гр. М. , Р. Ф. и В.Г.К., роден на *** г. в Р. Ф., всички с **** гражданство, като им формирал неверни представи,
че в качеството си на представляващ „М. П.“ ЕООД ще закупи от тяхно име и за тяхна сметка
три недвижими имота на българското Черноморие при конкретно договорени цени и с
това им причинил имотна вреда в общ размер на 46 400 (четиридесет и шест
хиляди и четиристотин) евро, с левова равностойност 90 750, 51 (деветдесет
хиляди седемстотин и петдесет лева и 51 ст.) лева, като измамата е в особено
големи размери (равнява се на 378,12 минимални работни заплати за страната, към
инкриминираното време в размер на 240,00 лв.) и представлява особено тежък
случай, както следва:
-за времето от месец
октомври 2010 г. до 23.05.2011 г., по
интернет и в ПИБ клон гр. София, след като се сговорил предварително с М.Е.С.,
с цел да набави за себе си и за М.Е.С. имотна облага, възбудил заблуждение у В.К.
Б., като й формирал невярна представа и
проявил активност утвърждавайки тази представа, че в качеството си на
представляващ „М.П.“ ЕООД, ЕИК ******, и като довереник по сключен
помежду им предварителен договор рег. № 174 от 16.10.2010 г., ще я представлява
при покупка на недвижим имот и от нейно име и за нейна сметка ще закупи такъв в
пределите на Република България, общ. Несебър, к.к. „Слънчев бряг“, к-с „Б. С.“, секция ***, ет. ***, ап. № ***,
представляващ апартамент със застроена площ от 75.00 кв. м., състоящ се от две
спални, дневна, кухня, две бани, две тоалетни, две тераси, както и ведно с
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот, в който е построена, при цена от 27 600 евро и разходи по
сделката в размер на 1380 евро, като за целта по интернет й предложил за
покупка недвижими имоти, подписал и подпечатал предварителния договор и го изпратил
до офис на дружеството в гр. Бургас по електронна поща, като съгласно сключения
договор Б. следвало да преведе остатъка от договорената крайна покупна цена на
недвижимия имот на уговорените три вноски по банкова сметка *** ***, което последната и сторила, превеждайки на
24.10.2010 г. чрез ЗАО „Райфайзен Банка“ Москва на сумата от 10600 евро, на
24.02.2011 г. чрез ВТБ 24 ЗАО Москва за сумата от 8000 евро и на 23.05.2011 г.
чрез ВТБ 24 ЗАО Москва за сумата от 8000 евро, с които суми била захранена
сметката на дружеството при ПИБ АД в гр. София на 26.11.2010 г., на 24.02.2011
г. и на 24.05.2011 г., и с това причинил на Б. имотна вреда в размер на
27 600 (двадесет и седем хиляди и шестстотин) евро с левова равностойност
53 980 (петдесет и три хиляди деветстотин и осемдесет лева и 91 ст.)
лева.;
-за времето от месец
ноември 2010 г. до 06.12.2010 г. по интернет и в ПИБ клон
гр. София, след като се сговорил предварително с М.Е.С., с цел да набави за
себе си и за М.Е.С. имотна облага, възбудил заблуждение у Н.Н. З., като му
формирал невярна представа и проявил активност, утвърждавайки тази представа,
че в качеството си на представляващ „М.П.“ ЕООД, ЕИК *****, и като довереник по сключен помежду им предварителен договор, рег. №
175 от 06.12.2010 г., ще го представлява при покупка на недвижим имот и от
негово име и за негова сметка ще закупи такъв в пределите на Република
България, находящ се в жилищна сграда за сезонно ползване „Марина Кейп“ с.
Ахелой, общ. Поморие, обл. Бургас, представляващ обект с предназначение –
жилище, апартамент, с идентификационен номер 00833.5.409.20.9, на партер,
апартамент 32-9, състоящ се от антре, дневна с кухненски бокс, баня с тоалетна,
със застроена площ на апартамента 24,78 кв.м., заедно с 3,72 кв.м.,
представляващи 15% идеални части от общите части на сградата, при цена от
19 000 евро, като за целта по интернет му предложил за покупка недвижими
имоти, подписал и подпечатал предварителния договор и го изпратил до офис на
дружеството в гр. Бургас по електронна поща, като съгласно сключения договор З.
следвало да преведе остатъка от договорената крайна покупна цена на недвижимия
имот от 17 000 евро до 13.03.2011 г. по банкова сметка *** ***, което последният не сторил, и с това причинил
на З. имотна вреда в размер на 2000 (две хиляди) евро с левова равностойност 3911,66 ( три хиляди
деветстотин и единадесет лева и 66 ст.) лева;
-за времето от началото на
месец януари 2011 г. до 09.02.2011 г. по интернет и в ПИБ клон гр. София, след
като се сговорил предварително с М.Е.С., с цел да набави за себе си и за М.Е.С.
имотна облага, възбудил заблуждение у В.Г.К., като формирал невярна представа и
проявил активност, утвърждавайки тази представа, че в качеството си на
представляващ „М.П.“ ЕООД, ЕИК *****, и като довереник по сключен
помежду им предварителен договор рег. № 179 от 03.02.2011 г., ще закупи от
негово име и за негова сметка недвижим имот в пределите на Република България,
общ. Несебър, с. Равда, в жилищна сграда УПИ XIX-121 в кв. 20 по плана на с. Равда, представляващ студио 13 с площ от
21,72 кв.м. ведно с 2,98 кв.м. идеални части от общи части на сградата, като
площта на студиото ведно с общите части на сградата възлиза на 24,70 кв. м. при
цена от 16 000 евро и разходи по сделката в размер на 800 евро, като за
целта по интернет му предложил за покупка на недвижими имоти, подписал и
подпечатал предварителния договор и го изпратил до офис на дружеството в гр.
Бургас по електронна поща, като съгласно сключения договор К. следвало да
преведе остатъка от договорената крайна покупна цена на недвижимия имот по
банкова сметка *** ***, което последният и сторил, превеждайки на
08.02.2011 г. чрез ОАО „СБЕРБАНК РОСИИ“ сумата от 14 800 евро, с която
била захранена на 09.02.2011 г. сметката на дружеството при ПИБ АД гр. София и
с това причинил на К. имотна вреда в размер на 16 800 евро, с левова
равностойност 32 857,94 лева и го е ОПРАВДАЛ за извършено престъпление по чл.
211, вр. чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.
1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С присъдата съдът е
отхвърлил предявените граждански искове против подсъдимите М.С. и П.П. от В.К. Б.
за сумата от 53 980 лева, от Н.Н.З.
за сумата от 3911,66 лева и от В.Г.К. за сумата от 32 857 лева.
По делото е постъпил
въззивен протест от прокурор при Софийска районна прокуратура, с който се
излагат съображения за неправилност на постановения съдебен акт. Моли се
присъдата да бъде отменена, като бъде постановена нова, с която подсъдимите П.
и С. бъдат признати за виновни и осъдени по повдигнатите им обвинения.
По делото е постъпила
въззивна жалба и от повереника на гражданските ищци В.К. Б., Н.Н.З. и В.Г.К. –
адв. Евгени Николов, с която се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на постановената присъда в частта й с която са отхвърлени
гражданските искове. Моли да бъде постановена нова присъда, с която да бъдат
уважени предявените граждански искове като доказани и основателни, както и да
бъде присъдено заплащане на направените от гражданските ищци разноски по водене
на делото.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас поддържа подадения протест. Намира, че по делото са налице
безспорни доказателства, че нито един от подсъдимите е нямал право, а и не е
притежавал волята на собствениците на имотите да посредничи при тяхната
реализация на пазара. Също така сочи, че няма доказателства, които да сочат, че
след сключването на предварителните договори някои от подсъдимите се е задължил
да изплаща пари на когото и да е от собствениците. Моли първоинстанционната
присъда да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимите да бъдат
осъдени за престъпленията, за които им е повдигнато обвинение и им се наложи
наказание лишаване от свобода за срок от четири години, което да бъде изтърпяно
при първоначален „общ“ режим. Относно предявените и приетите за съвместно
разглеждане граждански искове, моли същите да бъдат уважени така, както са
подадени.
В съдебно заседание пред
въззивната инстанция гражданските ищци В. Б., Н.З. и В. К. не се явяват,
редовно призовани. Повереникът им – адв. Евгений Николов от АК – Бургас поддържа
подадената въззивна жалба, като моли въззивния съд да се произнесе по
гражданския иск или да върне делото за ново разглеждане.
Подсъдимият П.П., нередовно
призован, не се явява пред въззивната инстанция. Защитникът му – адв. Златко
Златев от АК – Бургас намира постановената първоинстанционна присъда за
правилна, законосъобразна и обоснована, поради което моли същата да бъде
потвърдена.
Подсъдимият М.С. се явява
лично в съдебно заседание пред въззивната инстанция, като чрез защитника си – адв.
Наталия Кръстева от АК – София моли първоинстанционната присъда като правилна,
законосъобразна и постановена при един прецизен анализ на целия събран
доказателствен материал да бъде потвърдена. Излага подробни съображения, че от
събрания по делото доказателствен материал не може да се направи обоснован и
правно издържан извод, че конкретното участие и действията на подзащитния й С.
като брокер е съставомерно, че е извършил престъплението при условията на
продължавана престъпна дейност така, както е повдигнато обвинението.
В дадената му последна дума
подсъдимият С. моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Бургаският окръжен съд,
след цялостна служебна проверка на правилността на присъдата, в предмета и
пределите по чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира за установеното следното:
Въззивният протест е
подаден в предвидения от закона срок и отговаря на изискванията на НПК, поради
което същият е процесуално допустим.
Въззивната жалба на
гражданските ищци също е процесуално допустима, подадена от надлежна страна и в
предвидения от закона срок.
Разгледани по същество
протестът и жалбата са основателни, но не по изложените в тях съображения.
В Постановление №
2/30.11.1967 г. на Пленума на ВС, което не е изгубило своята актуалност и към
настоящия момент, е постановено принципното изискване към съдилищата да посочат
точно и ясно каква фактическа обстановка приемат за установена и въз основа на
какви доказателствени материали, като съществените противоречия в последните се
обсъдят наред с направените от страните доводи и възражения, за да се постигне
правилно решаване на делото. Видно от мотивите на атакуваната присъда точно
това не е сторил първоинстанционния съд, с което е допуснал отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, което е пречка за проследяване
на начина, по който е формирано вътрешното му убеждение.
Настоящият въззивен състав
счита, че от изложените от първоинстанционния съд съображения, не може да се
установи по какъв начин е формирано вътрешното му убеждение, въз основа на
които доказателства е достигнал до изводите си и по-точно кои доказателства
ползва и на кои не се доверява, и защо. В мотивите към присъдата съдът е
възприел фактическа обстановка, която изцяло преповтаря възприетото от
държавното обвинение в обвинителния акт, като посочва, че тя частично се
установява от събраните писмени и гласни доказателства по делото. Посочил е, че
показанията на свидетелите са последователни, логични и взаимно свързани,
поради което съдът безрезервно ги приема за отговарящи на обективната истина и
ги кредитира, но липсва пояснение кои от тях кредитира, кои – не и защо.
Съответно не става ясно дали районният съд има предвид свидетелите, подкрепящи
тезата на обвинението, или обратно – тези на защитата. По-нататък в мотивите си
е посочил, че показанията на свидетелите С., М., С. и М., потвърждават защитната теза на подсъдимия С.. Този подход на
първоинстанционния съд на изброяване, без анализ на доказателствата и без да е
ясно приетите правни изводи въз основа на кои доказателства са изведени, тъй
като според настоящата инстанция е налице противоречие между приетата за
установена от съда фактическа обстановка и направения правен анализ на
доказателствата, не се възприема като правилен от настоящия съдебен състав,
доколкото не съставлява оценка и анализ на събрания по делото доказателствен
материал. Събраните непосредствено от Районен съд – Бургас гласни доказателства
са противоречиви, доколкото са налице две групи показания, които излагат по
различен начин фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по
делото. Същите обаче не са обсъдени прецизно нито помежду си, нито в съвкупност
с останалите доказателства.
Що се отнася до подсъдимия П.,
първоинстанционният съд е приел, че по делото безспорно е установено, че същият
се е разпореждал с паричните средства на „М.П.“ ЕООД, както и че положените подписи
под предварителните договори и договор за наем на собствената му фирма са
положени от самия подсъдим, но това не е достатъчно да се приеме, че с
действията си той е осъществил изпълнителното деяние на престъплението „измама“.
Позовава се и на житейска логика, че е възможно и самият подсъдим да е бил
въведен в заблуждение. Следва да се посочи, че „житейската логика“, доколкото
не става въпрос за трайно установено правило, не може да бъде обективен и
еднозначен коректив при оценката за достоверност на доказателствените
материали, като липсва анализ и преценка на свидетелските показания, съответни
на конкретната фактическа опора в материалите по делото.
Отделно от това по делото е
бил приет за съвместно разглеждане граждански иск за сумата 46 400 евро, с
левова равностойност 90 750,51 лева – обезщетение за причинени имуществени
вреди на В.К. Б., Н.Н. З. и В.Г.К.. В мотивите си БРС е
приел, че по делото безспорно е установено, че за пострадалите лица е настъпила
имотна вреда, но произнасяне по иска липсва, като е отхвърлил същия, без да
посочи на какво основание.
С оглед на заявеното в
мотивите, че в случая се касае за неуредени граждански отношения, следва да се
посочи, че сключването на писмен договор не изключва осъществяването на измама,
щом са налице признаците на това престъпление. Във всички случаи обаче, за да
се установи дали се касае за наказателноправна измама се изследва какво е било
намерението на дееца, има ли частично изпълнение на задълженията по договора,
на какво се дължи неизпълнението, имал ли е поначало деецът възможност да
изпълни поетите задължения. В тази връзка в Р. 402-76-II на ВС е прието, че
обстоятелството, че договорът между страните не е изпълнен изцяло, не е
достатъчно, за да се приеме, че е налице измама. Този извод може да се направи
само след като се установят причините за неизпълнението, респективно дали то е
резултат на измамливи действия. Отговор на този въпрос не е даден със съдебния
акт, като при липса или наличие на противоречиви доказателства, съдът разполага
с възможността да допусне на съдебно следствие допълнителни доказателства,
включително и чрез очна ставка да преодолее противоречивите гласни
доказателства.
Гореизложеното налага извода,
че в конкретния случай е налице основанието на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК, тъй като в съдебния акт липсват съображения по оценката и анализа на доказателствения
материал, а всякога, когато мотивите са неясни, непълни или противоречиви е
налице процесуално нарушение от категорията на съществените – Решение №
89/17.03.2014 г. по н.д. № 121/2014 г., НК, III н.о. Това нарушение няма как да бъде отстранено от настоящата инстанция
и този факт налага атакуваната присъда да бъде отменена, а делото върнато за
ново разглеждане от друг състав на Бургаския районен съд от стадия на
разпоредително заседание, без да се обсъждат изложените в жалбата и протеста
доводи.
По изложените съображения и на основание чл.335, ал.2, вр. чл.
344, т.1, вр. чл.348, ал. 3, т. 2, пр. 1
от НПК, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ присъда № 260023 / 30.09.2020 г., постановена по НОХД № 2367/2020 г. на Бургаския районен
съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд, гр.
Бургас от стадия на открито разпоредително заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на
страните, че въззивното решение е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.