Р Е Ш Е Н И Е № 214
гр. Сливен 24.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на тринадесети ноември, две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при участието на прокурора Христо Куков и при
секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Светлана
Драгоманска адм. дело № 232/2017 г. по описа на Административен съд Сливен, за
да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на Глава единадесета от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на М.Н.И. с ЕГН: **********, със съдебен адрес ***, чрез а. Н.К. ***, подадена против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието - гр. София, за заплащане на обезщетение в размер на 20 000 лева за причинени на ищеца неимуществени вреди в периода от 22.05.2012 г. до 20.05.2016 г., настъпили в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора - гр. Бургас, ведно със законната лихва, считано от 20.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. Заявена е и претенция за присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че в периода от 22.05.2012 г. до 20.05.2016 г. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Бургас, през което време не са му били осигурени: минимални битови и хигиенно-санитарни условия; минимална свободна жилищна площ; пряк достъп на дневна светлина и чист въздух; постоянен достъп до течаща вода, санитарен възел и условия за поддържане на личната хигиена; навременна и в пълен обем медицинска помощ. По време на изтърпяване на наказанието е бил настанен в пренаселени килии, разположението на леглата и прозорците е правело невъзможно проветряването, осветлението е било оскъдно, не е имало тоалетна и течаща вода в килията; вечер след заключване на помещението за удовлетворяване на физиологичните нужди използвали кофа. Твърди, че в резултат е претърпял неимуществени вреди - физически и психически болки и страдания, накърняване на човешкото му достойнство, негативни преживявания, стрес и дискомфорт, увреждане на здравето му, поради неоказване на медицинска помощ. Позовава се на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/. Посочва, че описаните от него мизерни и унизителни условия са констатирани и отразени: в доклади на Европейския Комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото и унизително отнасяне или наказание в периода от 04.05.2012 г. до 10.05.2012 г. и от 24.03.2014 г. до 03.05.2014 г., публикувани на страницата на Министерство на правосъдието при посещението на техни представители в Затвора Бургас през 2012 г. и 2014 г.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който поддържа исковите претенции и моли да бъдат уважени. Ангажира доказателства. В представени писмени бележки излага съображения в подкрепа на твърденията си.
Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който чрез писмен отговор по исковата молба и в съдебно заседание изразява становище за недопустимост на исковата молба, предвид § 47 от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС и за неоснователност на предявените искови претенции. Оспорва изцяло същите по основание и размер, моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Счита, че искът е частично погасен по давност. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Сливен, изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск.
Административният съд, след като обсъди и прецени становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от писмо изх. № 2335/22.08.2017 г. на Началника на Затвора Бургас, ищецът М.Н.И. *** на 22.05.2012 г. за изтърпяване на наказание в размер на 11 м. и 4 дни лишаване от свобода по ЧНД № 157/12 г. по описа на ОС – Сливен. Наказанието е изтърпяно на 26.04.2013 г. От 26.04.2013 г. е започнал да търпи общо наказание в размер на 3 г. и 6 м. лишаване от свобода по ЧНД № 466/12г. на ОС – Стара Загора. На 11.02.2016 г. е преместен от корпуса на затвора Бургас в затворническо общежитие от открит тип „Житарово“. Освободен от ЗО „Житарово“ на 21.05.2016 г.
Съгласно Справка рег. № 7973 от 21.08.2017 г., изготвена от инспектор „СДВР“ ищецът по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Бургас е пребивавал в спални помещения № 305 и № 407; спално помещение № 305 е с площ 16,40 кв. м. и 3 броя отваряеми прозорци с размери 1,30 м./0,75 м; за процесния период броят на настанените лица в спалното помещение е около 20 лишени от свобода, със средно полагаща се площ на човек от около 0,82 кв.м.; спално помещение № 407 е с площ 20,38 кв.м. и 2 броя прозорци с размери 1,30 м./0,75 м; за процесния период броят на настанените лица в спалното помещение е около 13 лишени от свобода, със средно полагаща се площ на човек от около 1,57 кв.м.; помещението се проветрява по естествен начин - чрез отваряне на врати и прозорци; в спалното помещение няма тоалетен възел и течаща вода; през деня лишените от свобода имат свободен достъп до течаща вода и санитарен възел в обособено отделно помещение, а след заключване на помещенията в 20.00 часа лишените от свобода ползват индивидуално вода в съдове, но нямат достъп до санитарните възли; не е имало проблеми с водоснабдяването, топла вода и баня е имало по график два дни в седмицата; хигиената в спалните и общите помещения се поддържа ежедневно от самите лишени от свобода; след 22.00 часа електрозахранването в спалните помещения се изключва, а през летния период след 24.00 часа; отоплението се осъществява чрез централно парно; престой на открито на лишените от свобода, настанени в VІІ група : 8,30 ч. - 9,30 ч. и 15,30 ч. до 16,30 ч., в VІ група от 10,30ч. – 11,30 ч и от 16.30 ч – 17,30 ч.
По делото са представени и приети като доказателства заверени копия от: Седмичен график за пране и изкърпване; График за разпределение на времето на л. от с., настанени в VІ и VІІ група; Медицинска справка за л. от с. М.И., видно от която при постъпването си в Затвора Бургас на 22.05.2012 г. е с диагноза : увреждане на междупрешлените дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия; многократно е бил извеждан на медицински прегледи при невролози, поради заболяването, датиращо от 2014 г.; на 10.03.2016 г. на л. от с. И. *** е извършена операция – хоспитализиран до 22.03.2016 г.; от 22.03 – 01.04.2016 г. е преместен в Отделение физикална и рехабилитационна медицина с диагноза увреждане на междупрешлените дискове в поясния отдел с радиколопатия; дискова херния; на 03.05.2016 г. л. от с. И. е прегледан от невролог при МЦ „Н. Чудотворец“ и му е издаден талон за хоспитализация в отделение по физикална терапия – МБАЛ – Бургас.
В хода на съдебното дирене са събрани и гласни доказателства - показанията на с. С. Л. З. пребивавал заедно с ищеца в затвора Бургас в една килия 2014 -2015 г. и от 2016 г. в затворническото общежитие. С. дава показания, че: в килията е имало плъхове, дървеници, хлебарки; в килията са били над 27-28 човека, а в другата от 8 до 12 човека; леглата били на три етажа; в килията не е имало течаща вода и тоалетна; от 20,00 ч. до 06,00 ч. са ползвали кофи в килията за биологичните си нужди; хигиенните условия в тоалетната били лоши, а обща баня ползвали само за един час два пъти в седмицата; прозорците не можели да се отварят нацяло; осветлението било много слабо; ползвали са престой на открито по 1 час на ден, но е имало случаи да ги прибират и по-рано; И. е имал оплаквания не можел да легне на леглото, болял го кръста, но не получавал необходимата медицинска помощ.
По делото е назначена съдебно – медицинска експертиза, безпристрастно и компетентно изготвена от в. л. Д. Д.Д.К. - Б.. От експертното заключение и изявленията на експерта в о.с.з. се установява, че ищецът И. е с доказана дискова херния. Вещото лице посочва, че дисковата херния е заболяване/ което настъпва в резултат на дегенеративни промени на струпванията на гръбначния стълб (прешлени, стави, сухожилия и връзки), съпроводени с промени в междупрешлените дискове; с процеса на стареене и като резултат на малки травми в началото на 30-те години настъпват значителни промени в междупрешлените дискове - те стават по-тънки и чупливи, намалява се тяхната еластичност; тези процеси водят до възможност за херниране на междупрешлените дискове, което се случва най-често между 30-та и 40-та година в около 20% от населението; пролабирането на междупрешления диск може да се причини и от най-тривиални движения като навеждаме или кихане. В тази връзка посочва, че заболяването дискова херния не може бъде причинено или влошено от лоши хигиенни условия, липсата на достатъчно светлина, чист въздух и осветление, от които се оплаква ищецът. От неговите и свидетелските показания е очевидно, че в затвора не е работил и не е спортувал. Няма данни за обстоятелства, които биха довели до възникване на дискова херния, което е възможно да стане при остра, тежка травма. Доказаната дискова херния, от която боледува ищеца, вероятно е била налична преди постъпването му затвора. От медицинските документи е видно, че оплакванията са започнали през 2014г., след което е лекуван и преглеждам многократно във връзка с наличния тогава болков синдром без отпадна неврологична симптоматика. При появата на такава, своевременно е насочен за консултация с неврохирург, последвало оперативно лечение, както и двукратно лечение в рехабилитационно отделение. Заради продължаващите оплаквания и бавен възстановителен процес отново проведено МРТ изследване, след което болният напуска затвора. По нататък наблюдението и лечението е продължило като се е наложила втора операция през 2017г. Гореописаната хронолигия на терапевтично поведение показва адекватно отношение към еволюцията на заболяването на ищеца. Вещото лице заключава, че няма причинно-следствена връзка между заболяването на ищеца и условията в затвора в гр.Бургас.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност - незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на Държавата, срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - юридическо лице към Министъра на правосъдието, осъществяващо пряко ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, с териториални служби, каквито са и затворите, съгласно чл. 12 от ЗИНЗС. Следователно исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимиран ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Твърдяната като незаконосъобразна дейност на служители от администрацията на Затвора Бургас представлява административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода не се ограничава с прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с изпълнението на наказанието, а обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от осъдените лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статут.
Съдът не споделя твърдението на ответника за недопустимост на исковата молба с позоваване на § 47 от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС /ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г./. Действително, с оглед цитираната разпоредба и при съобразяване с установеното по делото обстоятелство, че ищецът е освободен от Затвора повече от 6 месеца преди влизането в сила на този закон, процесният иск е предявен извън срока по § 47 от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС, което изключва предявяването на иск по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Следователно, в случая е неприложим специалният ред на обезщетение, предвиден в чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, поради което следва да намери приложение предвиденият по ЗОДОВ ред. В тази връзка съдът намира за неоснователно извършеното от ответника позоваване на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ. В ЗИНЗС е предвиден специален ред на обезщетение, но този специален ред е неприложим за процесния иск. Следователно за процесния иск липсва предвиден специален начин на обезщетение, който да изключи приложението на ЗОДОВ.
Ето защо съдът приема, че предявеният срещу ГДИН иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които вреди се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни действия и бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служители на Затвора Бургас, е допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК.
По направено възражение от процесуалния представител на ответника, че иска е частично погасен по давност, съдът намира възражението за неоснователно. Погасителната давност е институт на материалното и процесуалното право, представляваща изтичането на предвидения в закона период от време, през който субектът на правото (вземането) бездейства и не го упражнява. Съответно с изтичането на давността и при направено възражение от насрещната страна вземането се погасява, респективно предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен поради изтичането на давностния срок.
Нормата на чл. 203, ал.2 от АПК предвижда за неуредените въпроси за имуществената отговорност да се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ за вреди. В ЗОДОВ обаче не се урежда въпроса за погасителната давност и в частност началният момент, от който същата започва да тече, както и давностния срок за погасяване на правото да се търси обезщетение от държавата за причинени вреди от имуществен или неимуществен характер. Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси в закона се прилагат разпоредбите на гражданските и трудови закони. Следователно приложение следва да намерят разпоредбите на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), уреждащ института на погасителната давност. Съгласно чл. 120 от ЗЗД съдът не прилага давността служебно, но в случая от страна на процесуалния представител на ответника в производството е направено възражение за изтекла погасителна давност на част от претендираните с исковата молба вземания. С оглед направеното възражение, съдът следва да се произнесе по въпроса погасени ли са по давност процесните вземания.
Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т.гр.д. № 3/2004 г., ОСГК, при незаконни фактически действия или бездействия на администрацията вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на тяхното преустановяване. От този момент съгласно цитираното тълкувателно решение започва да тече погасителната давност за тези вземания. Доколкото действията на служителите на ответника ГД „ИН“ са прекратени на 20.05.2016 г., то оттогава тече погасителна давност и следователно искът, предявен от И. не е погасен по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на Държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на Държавата; 2. Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на Държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения ред в исково производство по чл. 203 и сл. от АПК.
В конкретния случай с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас. За квалифицирането на едно бездействие/действие като незаконосъобразно такова е необходимо да бъде установено неизпълнение/изпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, което задължение е регламентирано в нормативен акт. Съгласно обстоятелствената част и петитума на подадената от И. искова молба, релевираните като основания на исковата претенция незаконосъобразни бездействия/действия на администрацията на Затвора Бургас, се изразяват в неосигуряване на минимални битови и хигиенно-санитарни условия на л. от с. л. - на минимална свободна жилищна площ; на постоянен достъп до санитарен възел, на течаща вода и на условия за поддържане на личната хигиена; на пряк достъп на дневна светлина и чист въздух; и на навременна и в пълен обем медицинска помощ.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС /в сила от 07.02.2017 г./ е предвидено, че минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м. В разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ППЗИНЗС/ е регламентирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Съгласно § 9 от ПЗР на ППЗИНЗС, разпоредбата на чл. 20 влиза в сила три години след приемането на програмата по § 11 от ПЗР на ЗИНЗС. Въпреки че нормативно въведените изисквания за минимална жилищна площ са в сила от 07.02.2017 г. /след периода на исковата претенция/ и въпреки наличието на горепосочения отлагателен срок, не може да се приеме, че администрацията не е била длъжна да осигури на лицата такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на тяхното физическо и психическо здраве и унизяване на човешкото им достойнство. По силата на общите принципи, залегнали в чл. 3 от КЗПЧОС, администрацията на Затвора е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в тези места на лишените от свобода. КЗПЧОС е ратифицирана от Република България, поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, има пряко действие и съставлява част от националното право.
Въпросът в случая е дали конкретните условия, при които И. е бил поставен за времето на пребиваването му в Затвора Бургас при изпълнение на наложеното му наказание лишаване от свобода, сочат на накърняване на конституционно признатото му право по чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Република България и нарушаване на забраната по чл. 3 от КЗПЧОС.
Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Република България, никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. В чл. 3 от Конвенцията е прокламирано, че никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. По отношение на лицата, изтърпяващи наказание за извършени престъпления, във вътрешното законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, предвиждаща че осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. На това право на лицата съответства насрещното административно задължение, при изпълнение на наказанията да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените, при зачитане на правата и достойнството им /чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС/.
Съдебната практика на Европейския съд по правата на човека /вкл. и във връзка с дела, водени срещу България/, е установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в чл. 3 от КЗПЧОС основно право. В контекста на тази съдебна практика, по см. на чл. 3 от Конвенцията, "безчовечно или унижаващо отношение" предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Съгласно мотивите на Решение на ЕСПЧ от 02.02.2006 г. по делото Й. срещу България, "мерките за лишените от свобода могат често да съдържат такъв елемент, като Държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и методът на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането и че като се имат предвид практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно осигурени".
На официалния сайт на Министерството на правосъдието http://www.justice. government.bg е публикуван доклад до българското правителство при визитата в България, извършена от Европейския комитет за Превенция на Изтезанията и Нехуманното и Деградиращо отношения или Наказания (КПИ) от 4 до 10 май 2012 г., в който в параграфи от 22 до 25 е направено подробно описание на материалните условия в Затвора Бургас. Констатациите по доклада са, че затворът е пренаселен, жилищната площ на един затворник в много от спалните помещения е под 1 кв. м., не всеки затворник има легло и някои затворници трябва да делят едно легло или да спят върху дюшеци на пода. Направен е извод, че "само по себе си това възмутително равнище на пренаселване може да се разглежда като нечовешко и унизително от физическа гледна точка". Затворът е в напреднал стадий на рушене и нехигиеничност, килиите са заразени от всякакви видове хлебарки, паразити и други вредители. Повечето затворници имат достъп през деня до общи санитарни помещения в коридорите, които помещения са много разнебитени и мръсни и на някой места има течове от канализационни тръби към долния етаж. През нощта затворниците трябва да ползват кофи в килиите. Затворниците могат да се къпят на душ два пъти седмично, като помещението с душовете е разнебитено - на места със счупени прозорци, повечето душове са без накрайници, стените и повърхностите са в лошо състояние и мръсни. Единственото средство за лична хигиена е малък сапун на месец. Кухните, както и другите части на затвора, са разнебитени и нехигиенични, със стени и подове, покрити с плесен, а течащите и преливащи отходни тръби предизвикват рискове за здравето и излъчват дълго усещани миризми на канализация. В заключение е прието, че "материалните условия в Бургаския затвор са напълно неприемливи и следва да се считат за нечовешки и унизителни, което може да се смята за нехуманно и деградиращо". Дадени са препоръки към българските власти за подобряване на тези условия. На вече посочената електронна страница на Министерството на правосъдието е публикуван и общодостъпен доклад за извършено последващо посещение на КПИ в затвора в Бургас и в още няколко затвора през периода март-април 2014 г. Приет месец юли 2014 г. Докладът е адресиран до българското правителство и в него е посочено, че констатациите, направени през месец април 2014 г. в Затвора Бургас са много по-обезпокоителни от тези, през 2012 г. Изтъкнато е, че не е изпълнена нито една от препоръките, свързани с изключително лошите материални условия в Затвора Бургас по време на посещението през 2012 г. По отношение на материалните условия докладът препраща към констатациите, съдържащи се в параграфи от 22 до 25 от доклада от предходното посещение на КПИ в България. По мнение на Комитета, цялостното състояние на затворническите помещения в затвора в Бургас е толкова лошо, че представлява сериозен риск за здравето, както за затворниците, така и за персонала.
В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че за периода от 22.05.2012 г. до 11.02.2016г. ищецът е бил настанен в Затвора Бургас, след 11.02.2016 г. до 21.05.2016г. в затворническо общежитие от открит тип „Житарово“ във връзка с изпълнение на наложеното му наказание лишаване от свобода. И. е бил настанен първо в спално помещение с площ от 16,40 кв. м., като през периода броят на настанените лица в спалното помещение е бил около 20 лица, а впоследствие в спално помещение с площ 20.38 кв.м. с около 13 лишени от свобода /установено от свидетелските показания и от справка на инсп. „СДВР“/. Не се оспорва от ответника по иска и обстоятелството, че в помещението, в което е бил настанен И., не е имало санитарен възел и мивка с течаща вода. Налице е било едно общо санитарно помещение, до което лишените от свобода са имали достъп само през деня. Съгласно показанията на свидетеля, за времето от 20,00ч. до 06,00ч. лишените от свобода са ползвали за физиологичните си нужди кофи в спалното помещение, а съгласно и справка на инсп. „СДВР“ след 20.00 часа, лишените от свобода ползват индивидуално вода в съдове, но нямат достъп до санитарните възли. С оглед на гореизложеното, съдът приема за доказани фактите относно описаните в исковата молба битови и санитарно - хигиенни условия, при които е бил поставен ищецът И. при пребиваването му в Затвора Бургас, по отношение на липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и на достатъчна жилищна площ в помещението. Администрацията на Затвора Бургас не е осигурила предписаните от закона условия, при които следва да пребивават лишените от свобода лица, включително и ищецът. Хигиенните условия в спалното помещение не са отговаряли на санитарните изисквания за здравословен живот, поради използването на кофи за физиологични нужди, липсата на достъп до санитарен възел и течаща вода през тъмната част на деня. Жилищната площ на човек в помещението е била под изискуемия минимум. Като е допуснала престой на лишените от свобода лица при тези условия, администрацията на Затвора е нарушила разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС.
Останалите твърдения в исковата молба - че на ищеца не са били осигурени пряк достъп на дневна светлина и чист въздух и навременна и в пълен обем медицинска помощ, съдът приема за недоказани. Напротив, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че спалното помещение, в което е бил настанен И., се проветрява по естествен начин - чрез отваряне на врати и прозорци и на ищеца е оказвана медицинска помощ. Установява се безспорна и от заключението на вещото лице, че доказаната дискова херния, от която боледува ищеца, вероятно е била налична преди постъпването му затвора. От медицинските документи е видно, че оплакванията са започнали през 2014г., след което е лекуван и преглеждам многократно във връзка с наличния тогава болков синдром без отпадна неврологична симптоматика. При появата на такава, своевременно е насочен за консултация с неврохирург, последвало оперативно лечение, както и двукратно лечение в рехабилитационно отделение. Заради продължаващите оплаквания и бавен възстановителен процес отново проведено МРТ изследване, след което болният напуска затвора. По нататък наблюдението и лечението е продължило като се е наложила втора операция през 2017г. Гореописаната хронолигия на терапевтично поведение показва адекватно отношение към еволюцията на заболяването на ищеца. Няма причинно-следствена връзка между заболяването на ищеца и условията в затвора.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че битовите и санитарно-хигиенните условия, при които И. е изтърпявал наложеното му наказание лишаване от свобода в Затвора Бургас в периода от 22.05.2012 г. до 20.05.2016 г., накърняват правата му по чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Република България и от страна на администрацията на Затвора е допуснато нарушение на чл. 3 от КЗПЧОС и на чл. 3 от ЗИНЗС. Условията, при които е бил поставен, неминуемо водят до потискане, унижаване, неблагоприятно засягане на личността и до физически болки и страдания. По степен и интензитет създаденото на И. неудобство е такова, което може да бъде квалифицирано като "причиняващо страдание и унижаващо достойнството". Изпълнението на наложеното наказание и свързаните с това законови изисквания неминуемо водят до ограничения, но в случая прилагането на нормативно регламентираните в ЗИНЗС и ППЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите от тях ограничения са довели до необосновано нарушаване на основни субективни права и общочовешки ценности, защитени от КЗПЧОС, като са рефлектирали неблагоприятно върху личната сфера на ищеца. С оглед обичайните правила за условия на живот, съответстващи на изискванията за хуманно отношение, което да не накърнява човешкото достойнство, условията, в които е бил поставен И., следва да бъдат квалифицирани като унизителни и нехуманни. Ищецът е претърпял неприятни негативни изживявания, като унизително и обидно отношение. С оглед причинените на И. неудобства, произтичащи от липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, и на минимална свободна жилищна площ, които неудобства надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наложеното му наказание и които са довели до понесени от него страдания, трудности и негативни емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на лишаването от свобода, увреждането в степента и характера на преживените страдания от ищеца имат за последица унижаване на неговото човешко достойнство и с това е налице нарушение на чл. 3 от КЗПЧОС.
За ангажиране отговорността на Държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е ирелевантно обстоятелството, че съществуват обективни трудности за привеждане на затворническите помещения в съответствие с изискванията. Необходимо и достатъчно е да бъде установено настъпване на вреди /неблагоприятно засягане на защитени от правото нематериални блага, неимуществени субективни права и основни ценности/, което засягане следва закономерно от факта на наличие на незаконосъобразна административна дейност. В този смисъл за възникването на отговорността на Държавата е без значение посоченото в справка от инсп. „СДВР“, че в спалното помещение, в което е бил настанен И., съобразно конструктивните особености на сградата, не е предвидено и не съществуват тоалетни възли и течаща вода.
В случая негативните преживявания, физически и емоционален дискомфорт на И., надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на наказанието лишаване от свобода, представляват неимуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора в нарушение на изискването по чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС, които бездействия са рефлектирали върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3 от КЗПЧОС. Кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди /претендирано от ищеца като такова в размер на 20 000 лева/, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД /приложима по силата на §1 от ЗР на ЗОДОВ/, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност фактът на осъждането сам по себе си има характер на овъзмездяване, а размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване с характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства и периода на исковата претенция /времето, през което ищецът е бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство/, предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, съдът приема, че обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на 1 400 лева.
С оглед на гореизложеното, претенцията за обезщетение следва да бъде уважена до размера на определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди от 1 400 лева. В останалата си част - до размера на претендираното от ищеца обезщетение от 20 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Основателна е и претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва, считано от 20.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. В т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по гр.д. № 3 / 2004 г. на ОСГК е прието, че началният момент на забавата и съответно дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението при незаконни действия и бездействия на администрацията е моментът на преустановяването им. Следователно законна лихва следва да бъде присъдена от датата, на която незаконните действия и бездействия са били преустановени - 20.05.2016 г., до датата на окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски е частично основателна. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение-същото не надвишава минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 360 лева, от които: 10 лева - внесена държавна такса и 100 лева - представляващи част от платеното възнаграждение за адвокат, съразмерно с уважената част от иска и 250 лева депозит за вещо лице.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. От анализа на разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ се налага извод, че в полза на ответника не следва да се присъждат разноски. В посочената разпоредба е указано, че ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството, а също и че разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. Следователно разноски в полза на ответника се присъждат единствено при изцяло отхвърлен или оттеглен иск. В настоящия случай искът е частично уважен. Нормата на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ е специална и дерогира общото правило на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. С оглед на изложеното, независимо от частичното отхвърляне на исковата претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 203 и сл.
от АПК, Административен съд -
Сливен
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието
гр. София - 1309, бул. "Ген. Н. Столетов" № 21, на основание чл. 1, ал.1
от ЗОДОВ, да заплати на М.Н.И.
с ЕГН: **********, с адрес *** обезщетение в размер на 1 400 /хиляда и четиристотин/
лева за претърпени неимуществени вреди за периода от 22.05.2012 г. до
20.05.2016 г. включително, вследствие противоправно бездействие на длъжностни
лица на ГДИН, изразяващо се в неосигуряване на достатъчна жилищна площ и
санитарно битови условия - постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.05.2016 г. до
окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 20 000 /двадесет хиляди/ лева, ведно с
претендираната законна лихва върху тази сума като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието гр. София - 1309, бул. "Ген. Н. Столетов" № 21, да заплати на М.Н.И. с ЕГН: **********, с адрес ***, съдебно-деловодни разноски в размер на 360.00 /триста и шестдесет / лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд на РБългария.
На основание чл. 138, ал.1 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: