Определение по дело №2658/2022 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 80
Дата: 10 януари 2023 г.
Съдия: Иван Цветозаров Иванов
Дело: 20221420102658
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 80
гр. Враца, 10.01.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иван Цв. И.
като разгледа докладваното от Иван Цв. И. Гражданско дело №
20221420102658 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена от М. К. Г. с ЕГН ********** и
адрес****** и В. Н. Н. с ЕГН ********** и адрес ***** срещу Т. Л. И. с ЕГН ********** и
адрес гр. ****** искова молба с предявен иск за определяне на двете ищци на режим на
лични отношения с детето Н. Т И.
С влязло в сила определение от 04.10.2022 г. съдът прекрати на основание чл. 233 от
ГПК производството по делото в частта досежно ищцата В. Н. Н., поради отказ от исковата
молба
На ответника Т. Л. И. е изпратен препис от исковата молба и същият в едномесечния
срок по чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор, с който е направил възражение за местна
неподсъдност на делото пред Врачански районен съд, тъй като детето Н. Т. И. живее с баща
си в с. Б., общ. Ч., където има регистрирани настоящ и постоянен адрес.
Предявеният искове е с правно основание чл. 128, ал. 1 от СК и за него важи
специалната местна подсъдност по същата разпоредба, обусловена от настоящия адрес на
детето. В установената практика на съдилищата и Върховния касационен съд се приема, че
вложеният в тази норма смисъл на понятието „настоящ адрес“ следва да се тълкува като се
изхожда от характера на производството по споровете за местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, в което
съдебно производство основната цел е закрилата на интересите на детето. Определянето на
специална местна подсъдност по тези спорове, изключваща общата такава по чл. 105 от
ГПК, респ. чл. 112 от ГПК, е обусловено именно от тази цел, поради което и при изясняване
на понятието „настоящ адрес на детето“ следва да се държи сметка за неговото пребиваване,
което е свързано и с последващите процесуални действия по разглеждането на спора.
Изрично понятието за настоящ адрес се свързва с мястото на пребиваване като фактическо
състояние в разпоредбата на § 1, т. 15 от ДР на Закона за закрила на детето, която в
1
конкретния случай също намира своето приложение, тъй като става дума за съдебно
производство, в рамките на което се засягат права на дете по смисъла на чл. 15 от същия
закон. Това тълкуване не противоречи и на уредбата в Закона за гражданската регистрация
(ЗГР), а тъкмо напротив – според общото правило на чл. 94, ал. 1 от ЗГР: „Настоящ адрес е
адресът, на който лицето живее“. Действително този адрес подлежи на регистрация, но
заявяването му, предвидено в чл. 96, ал. 1 и срокът за това по чл. 99, ал. 1 от същия закон се
явяват последица от факта на местоживеенето на определен адрес, а не необходима
предпоставка за определянето му. Липсата на заявление за промяна настоящия адрес
(респективно по-късното му заявяване) не променя установения факт на местоживеене на
детето на определен адрес, определящ се като настоящ такъв. Именно в този смисъл е и
практиката на Върховния касационен съд, например задължителното за съдилищата
определение № 185 от 23.04.2013 г. по ч. гр. д. № 2198/2013 г., II г. о.
Видно от писмените доказателства, представени с отговора по чл. 131 от ГПК, детето
Н. трайно се е установило в с. Б., общ. Ч. с баща си от 2017 г. и до момента, от което може
да се направи извод, че именно регистрираните настоящ и постоянен адрес на детето са тези,
които то обитава в действителност. В тази насока са и твърденията на ответника в отговора
по чл. 131 от ГПК.
Неприложима е и алтернативната местна подсъдност по чл. 117, ал. 2 от ГПК, тъй като
спорът не е имуществен.
Ето защо, с оглед своевременно направеното от ответника възражение за местна
неподсъдност, съдът намира, че компетентен да разгледа и да се произнесе по предявените
искове е Районен съд гр. М., в чийто съдебен район пребивава детето Н. Т. И.
При тези обстоятелства съдът намира, че са налице условията на чл. 119, ал. 3 от ГПК,
във вр. с чл. 128, ал. 1 от СК и производството по делото следва да бъде прекратено и
изпратено по подсъдност на Районен съд гр. М.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2658 от 2022 г. по описа на Врачански
районен съд.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд гр. Монтана.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Врачански окръжен
съд в едноседмичен срок от връчването му на ищцата М. Г. и ответника Т. И..
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
2