Решение по дело №1075/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директора на РД „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, чрез пълномощник мл. експерт В.С., против Решение № 437/20.03.2023 г., постановено по АНД № 5337/2022 г. на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 23-0000653/25.07.2022 г., с което на Т.Г.М., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв., на основание чл. 178б, ал. 6, т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл. 24а, ал. 3, т. 3 от Наредба № 37/02.08.2002 г. на МТС.

В жалбата се твърди, че решението на РС – Варна е незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закони. Конкретно се оспорват изводите на съда, че е налице нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН. Сочи се, че не е налице нарушение на посочената в НП разпоредба, а техническа грешка в акта за установяване на административно нарушение /АУАН/, която не влече незаконосъобразност на НП, след като е доказано по безспорен начин извършването на деянието, самоличността на нарушителя и неговата вина. Посочва се в допълнение неправилно приложение на материалния закон, състоящо се в погрешно отразяване в документите във връзка с обучението на 3 учебни часа при допустими най-много 2 учебни часа в едно денонощие. На изложените основания се моли за отмяна на въззивното решение. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на алтернативност се отправя възражение по чл. 63д, ал. 2 ЗАНН.

Ответната страна – Т.Г.М. в депозирано по делото писмено възражение и лично в съдено заседание, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна, а оспореното решение за правилно и законосъобразно. Излага съображения за нарушение на чл.52, ал.4 ЗАНН, както е приел въззивният съд. В допълнение посочва, че квалифицираното по чл. 24, ал. 3, т. 3 от Наредбата деяние не е извършено и неправилно му е наложено наказание на основание чл. 178б, ал. 6, т. 2 ЗДвП. В заключение моли за потвърждаване на въззивното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Пледира за оставяне в сила на въззивното решене.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страни:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което се явява процесуално допустима. По нейната основателност съдът съобрази следното:

Производството пред РС – Варна е образувано по жалба от Т.Г.М. против процесното НП, с което е ангажирана административнонаказателната му отговорност за нарушение по чл. 24а, ал. 3, т. 3 от Наредба № 37/02.08.2002 г. на МТС, като му е наложена глоба в размер на 500 лв. на основание чл. 178б, ал. 6, т. 2 ЗДвП. За да се произнесе по спора, въззивният съд е приел от фактическа страна, че при извършена комплексна проверка на „Волан“ ЕООД за периода 01.01.2022 г. до 30.04.2022 г. е установено, че наказаното лице е преподавател по практика в дружеството, съгласно Удостоверение за преподавател серия УП № 018689. При проверка на учебните картони е констатирано, че в този под № 4000946/10.01.2022 г., издаден на курсист С.П. за 28.01.2022 г., били вписани три часа за проведено от санкционираното лице обучение по управление на МПС, вместо допустимите по закон два часа.

За установеното нарушение бил съставен АУАН, надлежно предявен и подписан от М., като последният вписал, че няма възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Административнонаказващият орган /АНО/, като възприел описаната в АУАН фактическа обстановка и дадената правна квалификация, издал процесното НП.

Районният съд е приел, че фактическата обстановка, описана в АУАН и НП, се установява от събраните по делото доказателства. За да отмени НП, предходната инстанция е приела, че същото е постановено при допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, като неправилно е приложен и материалния закон. Посочил е наличието на неяснота при описание на нарушението от фактическа страна, което, от своя страна е обусловило извод за нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН. Изложил е мотиви, че АНО неправилно е квалифицирал извършеното, тъй като нито в АУАН, нито в НП е указано вписването в учебния картон да е направено несвоевременно, за каквото нарушение е наложена санкцията по чл. 178б, ал. 6, т. 2 от същия закон. Предвид гореизложеното, съдът е отменил процесното НП.

Обжалваното решение настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Същото е валидно, допустимо и съответства на материалния закон. Не са налице наведените касационни основания. Съдът не е нарушил процесуалните правила при постановяване на решението. Направил е цялостна преценка на оспореното НП, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314 от НПК, приложими по препращане от чл.84 от ЗАН. Обсъдил е доводите и възраженията на страните и противно на възражението на касатора, е изяснил в пълнота и коректно фактическата обстановка, съобразно събраните по делото доказателства.

Настоящата инстанция споделя и възприема като свои мотивите в решението на РС – Варна и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях.

Правилно е констатирано в обжалваното решение, че в хода на АНП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неяснота и противоречие във фактическата обстановка. Неправилно е посочена самоличността на кандидата за придобиване на СУМПС С.П.П., във връзка с който е прието, че е допуснато нарушението, доколкото в процесното НП същият е индивидуализиран с ЕГН на друго лице – К.Д. Р. – също курсист. Може в случая да се касае за техническа грешка, както твърди касатора, но същата това не променя факта, че същата е довела до неяснота при описание на нарушението, тъй като в АУАН и НП няма категоричност по въпроса по отношение на кой курсист са били проведени три вместо два часа, за да може да се провери и съставомерността на деянието.

Обосновани и законосъобразни са и изводите на РС – Варна за допуснато нарушение на материалния закон. Описаното нарушение не съответства нито на посочената правна квалификация, нито на санкционната норма. В същото е посочено, че М. е нарушил закона с това, че е провел три, вместо допустимите два часа на денонощие на курсист, видно от картона на последния. Прието е, ч с това е нарушил разпоредбата на чл.24а, ал. 3, т. 3 от Наредба № 37 от 02.08.20202 г. на МТС, която обаче предвижда, че преподавателят по теоретично и/или практическо обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС е длъжен своевременно да вписва данните в документите във връзка с обучението. Наложената санкция по чл.178б, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, също е за преподавател, който допуска нарушение при воденето на документите във връзка с обучението. Фактите по делото безспорно не водят до извод за пропуски или други нарушения при водене на документацията от наказаното лице.

Както правилно е възприел въззивният съд, нито в акта, нито в НП не е указано от компетентните органи, че М. не е вписал своевременно данни в документите във връзка с обучението, което от своя страна обуславя недоказаност на вмененото нарушение и отмяна на процесното НП.

Предвид горното, настоящият съдебен състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК, счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено, без да са допуснати нарушения на закона и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

На основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 437/20.03.2023 г., постановено по АНД № 5337/2022 г. на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 23-0000653/25.07.2022 г., с което на Т.Г.М., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв., на основание чл. 178б, ал. 6, т. 2 от Закона за движението по пътищата, за нарушение на чл. 24а, ал. 3, т. 3 от Наредба № 37/02.08.2002 г. на МТС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: