Р Е Ш Е Н И Е
№ 260063
гр. Бяла, 29.12.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
|
РАЙОНЕН
СЪД гр.Бяла, в публично съдебно заседание проведено на шестнадесети декември,
две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивелина Бонева Секретар: ВАЛЕНТИНА
ВЕЛИКОВА, като
разгледа докладваното от съдия Бонева
гражданско дело №58 по описа на
съда за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното: Производството е образувано въз основа на постъпила
искова молба от Й.Г.П., чрез адв.Й.Г.Д., срещу С.К.Д., родител на Т.Ж.Н. и В.М.М.,
родител на И.В. М., с която моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответниците да заплатят на ищеца
солидарно сумата от 7117.53 лв., представляваща имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на имуществото му в резултат от подпалване на
стопанска постройка и щети нанесени и по лекият му автомобил ВАЗ 2101 с peг.
№ Р 0382 РА. Претендират се и направените
по делото разноски. С допълнителна молба-уточнение, връчена надлежно на
ответниците, ищецът е конкретизирал претендираните имуществени вреди по пера
и размер,а именно: 1. Дървена
конструкция / греди/ - 1000,00 лева. 2.
Керемиди - 2000,00 лева 3.
Тухли - 3 00,00 лева 4.
Напукана бетонна плоча - 500,00 лева 5. Бали
люцерна - 650,00 лева 6. Бали
сено - 120,00 лева 7. Бали
слама - 60,00 лева 8. 2
бр. фуражомелки - 800,00 лева 9.
Строителен перфоратор - 300,00 лева 10.
Дървена дограма - 300,00 лева 11.
Овощни дървета - 150,0 лева 12. Лек
автомобил ВАЗ - 500,00 лева. Ищеца твърди,че на 28.09.2019г. около 15:00 часа бил
в собствения си имот , при жИ.тните си да ги нахраня и напои, като около
16:00 часа забелязал от улицата две
деца с велосипеди, като едно от тях бил И.В. М., на 9 години,дете на съседа
му В.М.М.. Поддържа,че малолетните деца са се опитали да извършат
посегателство върху собствеността му, като са се опитали да отворят катинара,
с който била заключена пътната врата, но след като го видели избягали. След около 15-20 минути
ищецът видял облак от дим от към
стопанската му постройка. Бързо отишъл на място и видял, че постройката била
запалена и огънят се разраствал. Племенницата му се обадила на РСПБЗН - Бяла,
а той се втурнал да потушава пожара. Пожарната пристигнала бързо, а пожарът бил
загасен. ЖИ.тните не пострадали, тъй като били в помещение с бетонна плоча. Твърди,че големи
щети били нанесени на стопанската
постройка и на вещите намиращи се в нея, в това число и на две фуражомелки.
Освен по стопанската постройка, щети били нанесени и по лекият му автомобил ВАЗ 2101 с
per. № Р 0382 РА,поради близкото му разположение до стопанската постройка. Поддържа се още,че пожарът е възникнал в резултат от
действията на децата И.В. М. и Т.Ж.Н.,като деянието и авторството били установени по безспорен начин по прокурорска
преписка № 810/2019 г. на РРП, както и материалите от досъдебно производство
№ 247 - ДП /2017 г. на ОД на МВР- Русе, Районно управление - Бяла.Събраните
доказателства по тази преписка установявали, че на 28.09.2019 г. малолетните И.В.
М., роден на ***г./син на В.М. / и Т.Ж.Н., роден на ***г./син на С.К.Д./,
следобед на 28.09.2019г. си играели на улицата пред дома на ищеца. И. и Т.
отишли до магазин „Левчето“ и купили кутия с пиратки. Няколко от тях запалили
и хвърлили в дома на И. М.. След това двамата излезли на улицата и се
отправили към дома ищеца. Запалили няколко пиратки и ги хвърлили към дома му.
Повечето пиратки паднали на земята в двора, но една от тях паднала върху
покрива на стопанската постройка. Според твърденията изложени в ИМ, И. М.
видял, че там има бали със слама. След като хвърлили пиратките двете деца
избягали. Скрили се в гаража, в дома на И. М. и наблюдавали случващото се.
Чули сирените и видели пожарникарите да гасят пожара. В показанията си и
двамата малолетни признавали за извършеното деяние и изразявали съжаление.
Поради наличието на предпоставките на чл. 32 от НК наказателното производство
било прекратено, като наблюдаващия прокурор постановил делото да се изпрати
по компетентност на МКБППМН- град Бяла. Поддържа още ,че назначената по досъдебното
производство пожаро - техническа експертиза приключила със заключение, че
пожарът бил предизвикан умишлено от детска игра с огън или запалими предмети,а
назначените по същото експертизи давали отговор на въпроса за размера на причинените на ищеца имуществени вреди в размера на 7117.53 лева. В едномесечния срок по чл.131 ГПК ответницата С.К.Д.
не депозира отговор на исковата молба.Редовно призована се явява лично в
съдебно заседание и оспорва иска по размер. Ответникът В.М.М., чрез пълномощника си адв.В.С.
депозира писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска по
основание и размер. Не оспорва факта, че на 28.09.2019г., синът му И. В.М.,
заедно с приятеля си Т. Ж. М. са закупили в ранния следобед от магазин „Едно левче”, находящ се
в град Бяла, пл.’’Екзарх Йосиф” 1, стопанисван от „РАДО КОМЕРС”ЕООД с ЕИК
********* артикул с наименование „ПИРАТКА BAGER”, категория F2. Не оспорва
факта, че синът му, заедно с приятеля си са отишли до дома на Й.Г.П.,***2,но
твърди,че това е следвало от факта, че преди това, същия ден, те са минали
покрай дома на ищеца, но същият ги е прогонил. Поддържа,че през годините, между него и ищеца са се пораждали редици конфликти, които
рефлектирали върху отношението му към малолетния му син.Ищеца проявявал явна нетъпримост към сина му,
както и към други деца. Гонел ги и ги наричал с епитети. Ответника твърди,че към 16 часа на 28.09.2019г., предвид факта, че
имотът който стопанисвал, се намирал в непосредствена близост с дома на
ищеца, видял, че от него излиза дим. Веднага отишъл там и видял , че има
пожар в стопанската постройка. Собственоръчно отворил входната врата и
започнал с подръчни средства на потушавам пожара. Обадил се и на 112 и
пожарът бил потушен. В последствие разбрал от сина си, че същият ден е
бил обиждан за пореден път от ищеца, както той, така и другото дете Т.
Николов. За да го „сплашат”, те решили да хвърлят пиратки в дома му, които
били закупили от посочения по - горе магазин. Оспорва факта, че възникналият пожар е последица от
хвърлените пиратки,респективно да
съществува причинно следствена връзка между деянието и възникналия вредоносен
резултат върху имуществото на ищеца. Оспорва да е увредено МПС ВАЗ 2101 с per. № Р 0382
РА. Оспорва факта, ищецът да е собственик на така посочения автомобил. Оспорва факта, ищецът да е претърпял вреда посочения
от него конкретен размер,както и
наличието на движими вещи ,находящи се в имота на ищеца.С оглед изложеното
претендира отхвърляне на иска и присъждане на разноски. |
Районният съд след
като се запозна с изложените в исковата молба и отговора на същата фактически
твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на
чл.235 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
От представеното по
делото и прието като писмено доказателство Постановление на Районна прокуратура
Бяла , съдържащо се във вложеното по делото ДП №810/2019г. по описа на РП-Бяла
се установява, че е било прекратено досъдебното производство на основание чл.243,
ал.1,т.1 .от НПК вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК и чл.32 НК. В мотивите на прокурорския
акт е прието, че са били налице основания за прекратяване на наказателното
производство , т.к. извършителите на деянието към момента на извършването му са
били малолетни.
В цитираното постановление
е приета следната фактическа обстановка: Й.П. *** в двор с жилищна
сграда и стопанска постройка. В стопанската постройка отглеждал домашни жИ.тни.
В нея имало и две фуражомелки. На 28.09.2019 г., около 15,00 часа бил при жИ.тните
си, за да ги нахрани и напои. Около 16,00 часа забелязал на улицата две деца с
велосипеди. Едното от тях познавал с име „И.“, син на св.В.М.. Според пострадалия
двете деца се опитали да отворят катинар, с който била заключена пътна врата.
Едното от децата го видяло и те избягали. След около 15-20 минути П. видял
облак от дим от към стопанската му постройка. Бързо отишъл на място и видял, че
постройката е запалена и огънят се разраства. Племенницата му се обадила в
РСПБЗН гр.Бяла, а П. започнал да гаси пожара. Пожарникарите пристигнали бързо и
пожарът бил загасен. ЖИ.тните не пострадали, тъй като били в помещение с
бетонна плоча. Но били нанесени щети на стопанската постройка, на вещите
намиращи се в нея, в т.ч. на двете фуражомелки. Освен това бил повреден и
лекият автомобил „ВАЗ 2101“ с per. № Р 03 82 РА, собственост на пострадалия,
който бил паркиран в двора на имота, близо до стопанската постройка.
Установени били
извършителите на деянието - малолетните И.В. М., роден на *** г. и Т.Ж.Н.,
реден на 28.05.2010 г. Двамата били съученици в трети клас на ОУ“Кирил и
Методий“ в гр.Бяла. След обяд на 28.09.2019 г. си играели на улицата пред дома
на пострадалия. Според И. М., той и пострадалият, на когото викали „Пощальона“
били скарани, тъй като последният го гонил и псувал. И. и Т. отишли до магазин
„Левчето“ в централната част на града и купили кутия с пиратки. Няколко от тях
запалили и хвърлили в двора на дома на И. М.. След това двамата излезли на
улицата и се отправили към дома на П.. Запалили по няколко пиратки и ги
хвърлили към имота на последния. Повечето пиратки паднали на земята в двора на
имота на П., но една от тях паднала върху покрива на стопанската постройка. Ивс
М. видял, че там има бали със слама. След като хвърлили пиратките, двете деца
избягали. Скрили се в гаража, в дома на И. М., а след това наблюдавали
случващото се от двора на дома му. Чули сирени на пожарни автомобили и видели
пожарникари да гасят възникналия пожар в имота на П.. В показанията си и
двамата малолетни признали за извършеното деяние. Николов изразил съжаление и
посочил, че не са целели запалването на постройката. Намерението им било да
изплашат Й.П..
Назначената в хода на
досъдебното производство пожаро-техническа експертиза приключила със
заключение, в което било посочено, че пожарът е предизвикан умишлено от детска
игра с огън или запалими предмети,а назначените строителна и автоикономическа
експертизи определяли размера на нанесените щети в резултат на пожара, а именно
на обща стойност 7117,53 лева.
За изясняване на
спора от фактическа страна ищецът се е позовал единствено и само на вложеното и
приобщено по делото досъдебно производство,както и е представил писмени
доказателства относно собствеността на вещите, предмет на иска за обезвреда.
От своя страна
ответника е ангажирал гласни доказателства, посредством разпит на св.Г.С. относно
факта,че ответника М. е упражнил контрол в качеството си на родител относно
извършеното деяния.От показанието на този свидетел се установява,че в деня на пожара
тя,ответника и двете деца
обядвали,когато видели пушек от съседния имот,този на ищеца.М. се обадил на
пожарната и отишъл в имота на съседа си да помага.В последствие свидетелката и
ответника разбрали,че пожара е причинен от двете малолетни деца,които си купили
пиратки преди това от магазин
„Левче“,находящ се в центъра на гр.Бяла.
Съдът кредитира
показанията на този свидетел,т.к. същите кореспондират с установената от
прокурора фактическа обстановка касателно авторството на деянието.
При така установената
по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
В исковата молба ищеца излага фактически твърдения за извършено непозволено увреждане от малолетните лица И.В. М. и Т. Ж. Н. Отговорността на ответниците се обосновава с обстоятелството, че същите са родители на малолетните причинители на вредата и е следвало да упражняват надзор над тях. Въз основа на така изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, свързани с причиняване на вреда от малолетни лица, предявеният иск следва да бъде квалифициран като такъв с правно основание чл.47 ЗЗД. Посочената разпоредба предвижда, че за вредите, причинени от неспособен, отговаря лицето, което е било задължено да упражнява надзор над него, освен ако то не е било в състояние да предотврати настъпването им. Съобразно разясненията, дадени в т.3 и т.4 от ППВС № 7/1959 год., малолетните лица са неделиктоспособни по смисъла на чл.47 ЗЗД и не отговарят за непозволено увреждане, а се носи лична отговорност от родителите, настойниците или други лица, които са задължени да упражняват надзор над малолетните лица, които не могат да разбират или ръководят постъпките си. Отговорността по чл.47 ЗЗД може да бъде съвместена с отговорността по чл.48 ЗЗД /каквато е поддържаната от ищеца правна квалификация/, но при наличието на твърдения и доказателства за това, че ответникът не е изпълнил родителския си дълг по възпитанието и контрола на малолетното дете. Доколкото в исковата молба не са изложени твърдения за занемарен родителски дълг, настоящият съдебен състав намира, че правното основание на предявения иск следва да се сведе само до претендирана отговорност за неупражнен надзор по чл.47, ал.2 ЗЗД.
В рамките на настоящето производство ищецът носи тежестта да докаже, че е извършено деяние от малолетните лица, протИ.правността на деянието; причинната връзка с увреждането; настъпването на вреда в правната сфера на ищеца и нейния размер; твърдените факти, въз основа на които се счита, че ответникът е имал задължение да упражнява надзор над изпълнителя.
С оглед събраните по
делото доказателства, съдът счита, че е доказано по безспорен начин авторството
на деянието,за което деяние ищеца претендира репариране на причинените му
вреди.Това се установява както и от изявленията на преките причинители,така и
от обясненията дадени от техните родители пред органите на досъдебното
производство. В Решение № 170 от
12.10.2016г.,постановено по г.д.N.1952 по описа за 2016г. на ВКС , Трето
гражданско отделение е прието , че
приобщените по гражданските дела прокурорски преписки, респективно водено
досъдебно производство, следва да се ценят в гражданското производство ведно с
всички доказателства по делото с оглед вида и естеството на съдържащите се в
тях документи. В решението се приема още,че по този начин съдът събира и
извънсъдебните признания на факти, които някоя от страните е правила пред други
органи,като съставените протоколи от други органи са надлежно доказателство за
извършването на съответните признания /в този смисъл и реш.№.265/10.09.12 по
г.д.№.703/11, ІV ГО на ВКС/. В случая
авторството на деянието не се и оспорва от подалия отговор ответник.Оспорва се
обаче причинно следствена връзка между деянието и възникналия вредоносен резултат
върху имуществото на ищеца,както и размера на претърпените вреди.
При изрично възложена
доказателствена тежест и указания дадени с доклада по делото,че ищецът не сочи
доказателства за подлежащите на установяване и оспорени факти, такова доказване
по делото не беше проведено.
Ищеца основава твърдението
си за причинно следствената връзка между деянието и настъпилите вреди,както и
за размера им на експертизи, изготвени
пред друг орган, без участието на ответниците по делото, и извън рамките на
настоящото производство. Тези заключения обаче нямат характер на годно
доказателствено средство спрямо настоящото дело, което да е било събрано по
предвидения в ГПК ред, и в съответствие с принципа на непосредствеността,
заложен в основата на ГПК, в който смисъл са редица решения на Върховния съд –
№ 3684/1969г., № 636/24.03.1977г.В този смисъл изготвените в рамките на
дознанието пожаро –техническа и две оценъчни експертизи са ирелавантни и неотносими към предмета на доказване и не
следва да бъдат коментирани.
По
правния въпрос дали е осъществен сложният фактически състав на непозволеното
увреждане по смисъла на материално правната норма на чл.45 от ЗЗД в четирите
й елемента/ протИ.правно поведение,
вреда, причинна връзка между поведението и вредата и вина/ следва да се
отбележи, че по аргумент на чл.300 от ГПК обсъденото по-горе прокурорско
постановление, с което е прекратено досъдебното производство по описа на РП
Бяла, няма задължителна сила за гражданския съд и не го обвързва, както го
обвързва влязлата в сила присъда или заместващите я актове.
Предвид
изложеното съдът счита ,че ищеца не установи по един безспорен начин спорните факти от значение за решаване на
делото и връзките между тях в съответствие с изискванията на чл. 153 и чл. 154,
ал.1 от ГПК, респективно не доказа причинно- следствената връзка между протИ.правното поведение на малолетните лица и нанесените вреди,както
и размера на нанесените вреди, което от своя
страна предполага отхвърляне на предявеният иск.
Предвид изхода на спора, право на
присъждане на разноски се поражда само
за ответника,който доказва извършени такива в общ размер на 960 лв. с ДДС –
заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед неоснователността на предявеният
иск, следва да бъде обсъдено възражението за прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение.
Съгласно Тълкувателно решение №6/2012г. на
ОСГТК, т.3, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер, като разбира се следва да се вземе предвид фактическата и правна
сложност на делото,както и броя на
проведените съдебни заседания. Минималното възнаграждение по чл.7 ал.2
т.3 от Наредба №1/2004г. е в размер на 685.87 лв. В случая заплатеното от ответника на
пълномощника му адвокатско възнаграждение е в размер на 960 лв. с вкл.ДДС
и следователно при
присъждането му съдът следва да прецени дали то покрива минималния размер на
адвокатското възнаграждение/685.87 лв./
плюс начисления и внесен в приход на бюджета ДДС/137.17 лв./ В този смисъл Определение №782
от 12.12.2014г. на ВКС,ТК,второ отделение по ч.т.д.№3545/2014г.,в което е посочено, че когато се касае за
възнаграждение на адвокат, регистриран по ДДС върху възнаграждението по Наредба
№1/2004г. се начислява ДДС, което се счита неразделна част от дължимото
адвокатско възнаграждение и, ако е установено по делото ,че адвокатът ,за чието
възнаграждение страната е направила разноски е регистриран по ДДС и, че
страната е платила на адвоката и сумата за дължимия ДДС, тази сума се счита за
неразделна част от дължимото адвокатско възнаграждение и следва да се съобрази
при присъждането на разноските по делото. Отчитайки правната и фактическа
сложност на делото и проведените две
съдебни заседания съдът намира ,че адвокатското възнаграждение не следва да бъде намалявано до размера на 823.04
лв., а присъдено в пълния претендиран размер.
Водим от горното,съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ,като
недоказан предявеният иск от Й.Г.П. ,ЕГН
********** , чрез адвокат Й.Д. от РАК
против С.К.Д.,ЕГН **********,като родител на Т.Ж.Н. и В.М.М.,ЕГН **********,като
родител на И.В. М. за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата
от 7117.53 лв., представляваща имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
имуществото му в резултат от подпалване на стопанска постройка и щети нанесени
и по лекият му автомобил ВАЗ 2101 с peг. № Р 0382 РА,причинено от малолетните Т.Ж.Н.
и И.В. М. .
ОСЪЖДА Й.Г.П., ЕГН ********** да
заплати на В.М.М., ЕГН **********, сумата в размер на 960.00 (Деветстотин и
шестдесет) лева, представляваща разноски по делото за адвокатски хонорар.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Русе в двуседмичен срок, считано от
датата на връчването на страните на препис от същото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/