О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Русе,11.05.2020
г.
Административен
съд Русе , 6 ти състав, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия : ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното
от съдията адм.дело № 239 по описа на
Административен съд – Русе за 2020 г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 вр.чл.159 т.1 АПК
Образувано е по жалба от Н.С.С.
лично и в качеството на управител на ЕТ” НиСи-Н.С.”*** против писмо рег. индекс 94Н-861-2
#2/30.04.2020г. на кмет на Община Русе.
С оспореното писмо
жалбоподателят е информиран по повод на постъпило негово заявление с вх. № 94Н-861-2 #1/29.04.2020г. С това
заявление оспорващият е уведомил кмета на Община Русе, че с оглед на отварянето
за посещения на парковете на територията на общината започва да осъществява
търговска дейност и не следва да се третира като посетител.
В оспореното писмо на кмета
на община Русе е посочено, че съгласно Заповед № РД-01-239/26.04.2020г. за
изменение на Заповед № РД-01-143 / 20.03.2020г. на МЗ и Заповед № РД-01-970
/27.04.2020г за изм.на Заповед № РД-01-757/21.03.2020 на Кмет на Община
Русе се разрешават посещенията в парка
на Младежта-Русе с цел разходка на родители с деца при спазване на предвидените
противоепидимични мерки за защита, включително „ избягване на докосване на
повърхности-паметници, дървета, кошчета, пейки, навлизане и/ или сядане в
тревните площи, сядане на пейки или други елементи на градското обзавеждане”,
поради което е недопустимо ползването
на „Атракционното влакче В Парка на Младежта” по издаденото на жалбоподателя
разрешение № 191/28.02.2018г. за извършване на търговска дейност на общински
терен за периода на извънредното положение. Налице е и уведомление /предупреждение/,
че неспазването на противоепидимични мерки представлява престъпление по чл.355
ал.2 НК и, че заплатената такса за периода на извънредното положение ще бъде
възстановена.
Нормата на чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България предвижда, че никой не може да бъде
подлаган принудително на лечение и на санитарни мерки освен в предвидените от
закона случаи. Такъв случай именно е регламентиран в чл. 63, ал. 1 и ал. 7
(нова – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) от ЗЗ, според които
текстове при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на
здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или
на отделен регион като тези мерки може да включват и временно ограничаване
придвижването на територията на страната, както и временно спиране или
ограничаване на експлоатацията или режима на работа на обекти с обществено
предназначение и/или други обекти или услуги, предоставяни на гражданите, в
случаи на обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на
Република България. Съгласно чл.2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., министърът на
здравеопазването освен по Закона
за здравето може да въвежда и други временни мерки и ограничения,
определени в закон, като актът на министъра на здравеопазването подлежи на
предварително изпълнение.
Цитираната в писмото Заповед
№ РД-01-239 от 26.04.2020 г. за изменение на Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020
г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-153 от 25.03.2020 г., Заповед №
РД-01-167 от 30.03.2020 г., Заповед № РД-01-188 от 9.04.2020 г. и Заповед №
РД-01-196 от 10.04.2020 г. на МЗ/ намиращи се на сайта на МЗ/ е издадена на основание чл.
63, ал. 1 и 7 от
Закона за здравето, чл. 73 от
Административнопроцесуалния кодекс, чл. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и във връзка с
усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на
COVID-19 на територията на страната, Решение от 3 април 2020
г. на Народното събрание за удължаване на срока на обявеното извънредно
положение. Съгласно т.1 посещенията на градски паркове и градини се допуска при
стриктното спазване на следните противоепидемични мерки:
а) носенето на предпазни маски;
б) спазването на дистанция от 2,5 метра
спрямо други семейства;
в) влизане в и излизане от парка
единствено през отворените и обозначени за целта пунктове;
г) използване на обозначените маршрути за
разходка;
д) забрана употребата на алкохол;
е) избягване докосването на повърхности, в
т. ч сядане на пейки и тревни площи;
g) съблюдаване на всички останали
противоепидемични мерки и указания на лицата, изпълняващи служебните си
правомощия.
Създадената нова т. 1а в сила от
26.04.2020г. разрешава посещенията на градските паркове и градини само на деца
до 12 години, задължително с техни родители или членове на техните семейства,
но не повече от двама възрастни, във времето от 9,30 до 18,30 всеки ден; и
собственици на кучета, но не повече от един, във времето до 9,30 и след 18.30
всеки ден." Със цитираната заповед се оправомощават кметовете на общини,
съгласно техните правомощия, да създадат необходимата организация за прилагане
на горните мерки, съобразно спецификата съответните градски паркове и градини на
територията на общината, при спазване на съответните противоепидемични мерки.
Посочените в писмото
Заповеди на МЗ и на кмета на община Русе са общи административни актове по
смисъла на чл.65 АПК.
Съгласно чл.21 ал.5 АПК не
са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и
бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи
административни актове
Оспореното писмо не
е ИАА по смисъла на чл.21 АПК. С писмото не се
създават права или задължения или непосредствено не се засягат права,
свободи или законни интереси на отделни граждани или организации. Същото не
съдържа разпоредителна част, а е волеизявление по смисъла на чл. 21, ал. 5, изр. първо от АПК и
няма самостоятелно значение, доколкото е част от изпълнение на Заповеди на МЗ и
кмета на Община Русе по повод на изпълнение на въведените с общ адм.акт и НА
мерки за ограничаване на разпространението на заболяването COVID -19. Този
извод следва и от разпоредбата на чл.
145, ал. 1 АПК относно недопустимостта на обжалването на волеизявленията, когато
са част от производствата по изпълнение на индивидуални или общи
административни актове
Предвид гореизложеното съдът
намира, че жалбата следва да се остави без разглеждане и настоящото съдебно
производство следва да се прекрати поради недопустимостта на съдебен контрол за
законосъобразност на писмо рег. индекс 94Н-861-2 #2/30.04.2020г. на кмет на
Община Русе, който не е индивидуален
административен акт и не подлежи на оспорване по съдебен ред пред
административния съд.
Воден от горните мотиви и на
основание чл.
159, т. 1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на Н.С.С., лично и в качеството на управител на ЕТ” НиСи-Н.С.”*** против писмо рег. индекс 94Н-861-2 #2/30.04.2020г.
на кмет на Община Русе.
ПРЕКРАТЯВА производството по
адм. дело № 239/2020 г. по описа на Административен съд – Русе.
Определението може да се
обжалва от страните с частна жалба пред Върховния административен съд, в
7-дневен срок от съобщаването на страните.
Препис от определението да
се изпрати на страните по делото по ел.поща .
СЪДИЯ: