Решение по дело №1941/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото се провежда по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл.220 от Закона за митниците и чл.44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент № 952/2013).

Жалбоподател е Лидикар ООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя Л. К. К.. Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощник - адвокат Р. В. от АК Бургас.

Ответник по жалбата е директор на ТД на Митница Бургас. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник – главен юрисконсулт М. Т.-К. и старши юрисконсулт Л. Д..

Заинтересована страна е Г. Т. К. с адрес [населено място] 9000, [улица]. Тази страна не взема участие в производството, редовно уведомена.

Предмет на оспорване е решение № 32-594460/17.10.2023г. на ответника, с което въз основа на проведен последващ контрол на декларирането са определени нова митническа стойност и съответните публични задължения по митническа декларация (М.) MRN 20BG001007024450R3/17.10.2020 г.

В жалбата се правят подробни оплаквания за допуснати съществени нарушения на производствените правила и неправилно приложение на материалния закон. По същество се иска от съда да отмени оспореното решение. Сочат се доказателства.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Излага подробни съображения относно събраните доказателства. Оспорва валидността и истинността на електронните данни получени по линия на международното сътрудничество от страна на канадските митнически власти. Прави искане за отмяна на оспорения акт. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответникът оспорва жалбата. Излага становище за материална законосъобразност на оспорения акт. Ангажира доказателства. Прави искане за отхвърляне на оспорването. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срок, от лице, което е адресат на оспорения акт и има интерес от оспорването, поради което е допустима. Тук следва да се уточни, че обстоятелството, че солидарният длъжник по установеното вземане – Г. К., е заплатил задължението по оспорения акт не води до извод за липса на правен интерес у жалбоподателя да оспори този акт. Най-напред следва да се има предвид, че солидарността на задължението предполага възможност длъжиците по него да отправят насрещни искания за заплащане на платена от тях част. От друга страна, в случая плащането на задължението не може да се приравни на признаване на същото, най-малкото доколкото при установена незаконосъобразност на оспореното в настоящото производство решение за заплатилия длъжник би възникнала възможност да иска възстановяване на вече платената сума. При тези съображения, съдът намира възражението на ответника за недопустимост на производството за неоснователно.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено от фактическа страна следното.

На 17.10.2020 г. е подадена в МП Пристанище Бургас Център митническа декларация с MRN 20BG001007024450R3, с която е деклариран внос на стока под митнически режим допускане за свободно обращение. В кл. 6/8 от декларацията стоката е описана като катастрофирал пътнически автомобил, [Марка], модел Форестър, тип Бензин, брой места – 5, първа регистрация – 01.01.2014 г., цвят – GRN, работен обем – 2500, двигател – не се чете, мощност 212 HPSAE, шаси № JF2SJHDC2EH433077. В същата са посочени и следните данни относно вноса: код на държавата на изпращане/износ – Канада (кл.5/14); условие на доставка – CFR – Стойност и навло (кл.4/1); метод за определяне на стойността – Договорна стойност на внасяните стоки (кл.4/16); цена на стоката и валута – 2 418.00 CAD (кл. 4/14 и кл. 4/10), идентификационен номер на контейнер – MSCU4987331 (кл.7/10), декларирани разходи за транспорт след пристигане на мястото на въвеждане – 156.00 лева (кл.4/9). В 3/19 от MRN като косвен представител по осъществения внос е посочено дружеството Лидикар ООД, а в кл. 3/15 като вносител е посочено лицето Г. Т. К.. При подаване на декларацията пред митническите органи са представени и следните документи: фактура № RA-E20082501/25.08.2020г., издадена от „9396-9053 QUEBEC Inc.“, 7405С rue Verite, Pierrefonds, QC H9J3R9, Канада, опаковъчен лист № RA-E20082501, издаден от „9396-9053 QUEBEC Inc.“, Permit-vehicle portion № L3434743 (разрешение за превозно средство), морска товарителница № MEDUMC526966. За извършения внос са начислени мито в размер на 303.27 лева и ДДС в размер на 698.39 лева, при митническа стойност в размер на 3 032.70 лева (2 418.00 CAD) и данъчна основа за ДДС – 3 492.40 лева (включваща митническата стойност, начисленото мито и декларираните разходи). В хода на делото за приложените документи са представени заверени преводи на български език.

В А. М. по електронната поща е постъпило писмо с рег. № 32-441111/16.12.2022 г., изготвено от канадските митнически власти – Canada Border Services Agency, ведно с приложен електронен файл BG_ExportDeclaration09396-9053Quebec [интернет адрес] и др. Писмото е получено по повод отправено запитване до канадските митнически власти по реда на споразумение между Европейската общност и Канада за митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област с рег. № 32-343912/11.10.2022 г., с което е поискано извършване на проверка на търговска сделка за продажба автомобил BMW X1, е точността на данните в представените документи за свободно обращение в РБългария. Съгласно данните от постъпилия отговор, канадските митнически власти сочат, че износителят „9396-9053 QUEBEC Inc.“ упражнява дейност - „търговци на употребявани автомобили“. Писмо с рег. № 32-441111/16.12.2022 г. е препратено на териториалните дирекции на АМ за предприемане на действия по компетентност и съответно е постъпило в ТД Митница Бургас под рег. № 32-17346/13.01.2023 г.

В резултат на постъпилата информация от канадските митнически власти е извършен последващ контрол по чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ на стоката, декларирана с MRN 20BG001007024450R3.

С писмо с изх. № 32-38977/30.01.2023 г., получено от Лидикар ООД на 02.02.2023 г., и писмо с изх. № 32-37581/30.01.2023 г., получено от Г. К. на 31.01.2023 г., във връзка с осъществявания последващ контрол и на основание чл. 140, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2447/2015 г., митническите органи са изискали от вносителя и декларатора да представят всякакви документи, за удостоверяване на декларираната в MRN 20BG001007024450R3 митническа стойност: търговско досие, договор с продавача, документи за извършено плащане, снимкови материали на стоката, сведения, документи и др., удостоверяващи цената по сделката, в това число доказателства за завеждане на стоката и извършеното плащане в счетоводството, документи удостоверяващи разходите, декларация за съответствие на вноса с условията на чл. 70, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, доказателства относно разходите, включени в основата за ДДС. Отговори са получени от Лидикар ООД на 09.02.2023 г. и от Г. К. на 10.02.2023 г. Вносителят е посочил в своя отговор, че всички документи, които притежава за извършения внос са приложени към митническата декларация, цената е платена в брой на територията страната, на представител на продавача, но няма възможност за представяне на допълнителни доказателства освен приложената фактура за покупка на стоката, не са извършвани разходи за вноса на стоката, а само такива, относими към данъчната основа по ДДС, а именно разходи по ф. № 3011/09.10.2020 г., издадена от Логи спед ООД, която стойност е декларирана. Към отговора си Киров е приложил и декларация относно условията на чл. 70, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. От своя страна, Лидикар ООД дава отговор на отправеното искане, като отново посочва, че всички документи за вноса са приложени към митническата декларация, също така сочи, че доколкото не е страна по сделката, не разполага с документи свързани със същата. Наред с това дружеството представя пълномощно за пряко представителство от Г. К., като на основание чл. 173, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 прави искане за поправка на разглежданата митническа декларация, а именно да бъде изменен статута на представителя, като бъде отразен код за пряко представителство и съответно деклараторът да бъде заменен и вместо Лидикар ООД да бъде вписан Г. К..

С писмо с рег. № 32-470240/10.07.2023 г. от А. М. до директора на ТД Митница Бургас е изпратен оригиналният файл - BG_ExportDeclaration09396-9053Quebec Inc.xlsx. Последният представлява данни в екселска таблица относно декларирани данни за износ на автомобили с местоназначение ЕС, вписани в канадската система за деклариране на износ CERS, в която износителите подават документи електронно. На 22.08.2023 г. е изготвена извадка от посочения електронен файл, видно от която автомобил с идентификационни данни, съответстващи на декларираните с разглежданата ЕАД, е деклариран за износ, като е посочена износна цена – 6 075.00 CAD, което е и единствената разлика между данните декларирани при износа и данните декларирани при вноса на автомобила (вносна цена – 2 418.00 CAD).

При анализ на приложените към декларацията документи, постъпилите отговори от вносителя и декларатора, и информацията предоставена от канадските митнически власти е констатирано несъответствие на декларираната при износа и вноса цена относно стока – пътнически автомобил, [Марка], шаси № JF2SJHDC2EH433077, декларирана при вноса цена 2 418.00 CAD, а при износ – 6 075.00CAD. Митническите органи са установили още, че към декларацията за внос не са приложени доказателства за извършени плащания, предвид посочения вид на сделката и метод за определяне на стойността, както и че липсват доказателства за размера на платена сума в аванс, доколкото в условията за плащане по приложената фактура е вписано „Prepayment“ (предплащане), липсват доказателства в подкрепа точността на декларираната цена на внос (фактури, поръчки, оферти и др.), липсват данни за извършени плащания и сделки или договори за посредничество. Установили са още, че от наличните данни не може да се установи степента на щетата на автомобила, деклариран като „употребяван-катастрофирал. Въз основа на установените несъответствия за митническите органи възникнали съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност.

На основание чл.22, §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, както и резултатите от извършената проверка, до Лидикар ООД и Г. Т. К. е изпратено съобщение с рег. № 32-540084/31.08.2023 г., с което са уведомени, че предстои издаване на решение на директора на ТД Митница Бургас за определяне на нов размер на митническа стойност за стоката по MRN 20BG001007024450R3/17.10.2020г. В съобщението подробно са изложени констатациите на митническите органи от анализа на събраните в производството доказателства и основанията за изменение на митническата стойност и определяне на допълнителни задължения за мито и ДДС, както и са разяснени възможността и срокът за представяне на становище.

В същото е изложено, че въз основа на постъпилата информация от канадските митнически власти и поради липса на доказателства за достоверността на декларираната цена по вноса по разглежданата митническа декларация, декларирана на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и определена на база фактура № RA- Е20082501/25.08.2020г., издадена от „9396-9053 QUEBEC Inc.“, следва да бъде отхвърлена декларираната митническа стойност, посочена в MRN 20BG001007024450R3/17.10.2020г. В тази връзка е посочено, че на основание чл. 74,§1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митническата стойност на внесената стока ще бъде определена по вторичните методи. Митническите органи последователно са разгледали методите, визирани в чл. 74, §2 б. а) до г) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., като стигнали до извод, че същите се явяват неприложими. Като мотив да изключат приложението на метода визиран в б. а) и б. б) са посочили, че при извършена справка в информационната система МИС3А за период от 45 дни преди и 45 дни след извършения внос не се съдържат данни за внос на идентични или сходни стоки, договорните стойности за които да са приети. Изложено е още, че поради наличните данни за ПТП е невъзможно установяване на идентични или сходни стоки, доколкото всяко ПТП или друга интервенция отличава съответното МПС от всички останали автомобили от същата марка. Съответно разнородният характер на щетите не позволява извършването на съпоставка за идентичност или сходство. Отбелязано е още, че липсва база данни за единична цена, на която внесените стоки и внесени идентични или сходни стоки се продават на митническата територия на Съюза, с което е отхвърлено приложението на метода по б. в). Посочено е още, че липсва база данни, съдържаща информацията нужна за приложението на метода по б. г). При тези съображения, митническите органи са уведомили вносителя и декларатора, че митническата стойност ще бъде определена по резервния метод по чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., като за целите на определяне на действителната митническа стойност ще се ползва стойността декларирана при износа на същата стока. В съобщението са изчислени и новите задължения, съобразно новоопределената митническа стойност, за които предстои да бъде издадено решение.

Писмото е връчено на Лидикар ООД на 04.09.2023 г., видно от приложеното известие за доставяне, и на Г. К. – на 15.09.2023 г., видно от приложеното известие за доставяне. В ТД Митница Бургас е постъпило становище от Лидикар ООД с рег. № 32-551724/11.09.2023 г., в което е изразено несъгласие с мотивите на митническия орган за изменение на декларираната митническа стойност с 20BG001007024450R3/17.10.2020г. Становище не е постъпило от Г. К..

С докладна записка с рег. № 32-593936/17.10.2023 г., изготвена от началник на МП Пристанище Бургас-Център, до директора на ТД Митница Бургас, е направено предложение за издаване на решение за определяне на нова митническа стойност на стоката от М. с MRN 20BG001007024450R3/17.10.2020г.

В резултат на проведеното производство е издадено оспореното решение рег. № 32-594460/17.10.2023г. на директора на ТД Митница Бургас, с което е отхвърлена декларираната с М. с MRN 20BG001007024450R3/17.10.2020г. митническа стойност и на основание чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за декларираната стока е определена нова митническа стойност в размер на 7 619.39 лева, за която стойност е прието, че на основание чл. 77, §1, б. а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. възниква вносно митническо задължение на датата на приемане на митническата декларация – 17.10.2020 г. (чл. 77, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.). В резултат на новата определена митническа стойност на основание чл. 85, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., при прилагане на ставка 10% за вносно мито, е определено ново митническо задължение в общ размер на 761.94 лева. На основание чл. 55, ал. 1, във вр. с чл. 16, ал. 1 от ЗДДС за извършения внос е определена нова данъчна основа в размер на 8 537.33 лева, по отношение на която е прието, че на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 77, §1, б. а) и чл. 77, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на датата на възникване на митническото задължение възниква задължение за ДДС, като на основание чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на чл. 67, ал. 1 от ЗДДС е определено задължение за ДДС в размер на 1 707.47 лева. Въз основа на новоопределените задължения за мито и ДДС и внесените по митническата декларация мито и ДДС са определени задължения за вземане под отчет и досъбиране в общ размер на 1 467.75 лева, от които 458.67 лева мито и 1 009.08 лева ДДС, ведно със задължение за лихви, считано от 17.10.2020 г. до уведомяването на длъжника и до заплащане на неплатените в срок задължения.

Решението е връчено на Лидикар на 20.10.2023 г. и на Г. К. на 20.10.2023 г., видно от приложените по делото известия за доставяне.

По делото са представени доказателства, че установеното с оспореното решение задължение е погасено от Г. К..

В хода на съдебното производство са представени преводи на документи на чужд език, съдържащи се в преписката, в това число приложените към митническата декларация документи – фактури и товарителници, както и писмото от канадските митнически власти, с което е представена информация за декларираните при износа на процесното МПС данни и въз основа на която е определена новата митническа стойност на внесената стока. Представен е и в електронен вид файлът, съдържащ данни за износа на процесния автомобил, представен от канадските митнически власти.

От жалбоподателя са представени преписи на решение № Р-247/32-214208 от 28.06.2022 г., решение № Р-464/32-510914 от 10.08.2023 г. и решение № Р-235/32-204823 от 21.06.2022 г., всички на директора на А. М., с които на адв. Р. В. е предоставен достъп до обществена информация. Приложено е също така и писмо с рег. № 32-23261/21.01.2022 г. на директора на Дирекция „Митническа дейност и методология“, изпратено до директорите на териториалните дирекции, в което са дадени указания относно употребата на предоставена информация при износ за целите на определяне на митническата стойност при внос на същата стока. Приложена е и заповед № З.766/32-164865/02.05.2023 г. на директора на А. М., с която са утвърдени „Указания за уеднаквяване на практиката по проверка, оспорване, приемане или отхвърляне на декларираната митническа стойност.Определяне на нова митническа стойност“, ведно с извадка от тези указания.

В хода на съдебното производство е приложена, в превод на български език, и кореспонденция водена между митническите власти на РБългария и на Канада. В представеното писмо с рег. № 32-227447/16.06.2023 г., в отговор на отправено запитване, митническите власти на Канада са дали разяснение, че приложените към писмо № 32-441111/16.12.2022 г., електронни файлове представляват част от Канадската система за докладване на износа (CERS). Уточнява се в писмото, че порталът на системата е уеб портал за самообслужване и същият се ползва от износителите да подават документи за износ по електронен път пред Канадската агенция за гранични служби. Посочено е, че порталът изисква регистрация, за която е необходим валиден бизнес номер с профил за износ. Посочено е още, че стойността на износа декларирана в CERS е официалната стойност, която е декларирана при износ от Канада за България.

Представено е разяснение, изготвено от началник МП Пристанище Бургас-Център, в което са дадени уточнения относно начина на приложение на методите по букви от а) до г) от чл. 74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013г.

По делото са приложени още данни относно инициирано от страна на Лидикар ООД производство за поправка на митническа декларация MRN 20BG001007024450R3/17.10.2020г. Поправка се изразява в промяна на декларираното представителство, като същото се извени от косвен в пряк предтавител. В тази връзка е приложено решение № 32-215810/08.06.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас, с което е отказано извършването на исканата от Лидикар ООД поправка. С решение № Р-447/32-497218/31.07.2023 г. на директора на А. М. е отхвърлена жалбата на Лидикар ООД срещу решение № 32-215810/08.06.2023 г. От страна на дружеството е предприето оспорване по съдебен ред на решение № 32-215810/08.06.2023 г., във връзка с което е образувано адм.д. № 1714/2023 г. по описа на Административен съд Бургас. Съдът намира за необходимо, тук да посочи, че производство за поправка на митническата декларация не е в хипотезата на преюдициалност по отношение на настоящото производство, независимо че двете производства касаят една и съща митническа декларация. Същото би имало отношение към настоящото производство единствено в случай, че е приключило с влязло в сила съдебно решение, съгласно което се приема, че Лидикар ООД не е косвен, а пряк представител по разглежданата декларация и съответно бъде разрешена исканата поправка, което би обосновало липса на интерес у дружеството за оспорване на настоящото решение. В случая, след извършена служебна проверка, съдът установи, че производството по инициираната поправка е все още висящо пред съда, поради което дружеството и към настоящия момент има правен интерес от оспорване на процесното решение.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Обжалваният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗМ решенията по прилагане на митническото законодателство се издават от директора на Агенция „Митници“ или от директорите на териториални дирекции. В нормата на ал. 7 от чл. 19 от ЗМ е предвидено, че за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се издават от директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22, § 4, 5, 6 и 7, чл. 23, § 3 и чл. 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи без съответното лице да е подало предварително заявление. В случая, фактите и обстоятелствата – декларирането на стока за внос, е осъществено на територията на МБ Свободна зона Бургас, като издаването на решението за определяне на допълнителни митнически задължения не е по заявление на лицето. При тези съображения териториалната и материална компетентност за издаване на оспорения акт е именно на директора на ТД Митница Бургас. Не е налице основание за оспорване на акта по чл.146, т.1 от АПК.

Обжалваното решение е издадено в изискуемата писмена форма, като в него са посочени фактическите и правни основания, въз основа на които митническият орган е достигнал до извод за определяне на нова митническа стойност на декларираните стоки за свободно обращение и съответно определяне на нови митнически задължения – мито и ДДС.

От данните по делото се установява, че при провеждане на процедурата за издаване на оспореното решение е спазено нормативното изискване на чл. 22, §6, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 като адресатите на акта – вносителя и косвения представител (като солидарни длъжници) са предварително уведомени за резултата от извършената проверка и мотивите, въз основа на които предстои да се издаде решение за определяне на допълнителни митнически задължения по разглежданата декларация – съобщение с рег. № 32-540084/31.08.2023 г. Съобщението надлежно е връчено на жалбоподателя – Лидикар ООД, като декларатор, и на вносителя - Г. К.. С него на установените длъжници е дадена и възможност да представят становище пред решаващия орган в срок, съответстващ на нормативните изисквания. О. Л. ООД е постъпило становище, което е разгледано от ршаващия орган и съответно в мотивите на оспореното решение са посочени съображенията относно приемането на същото за неоснователно.

Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение при прилагане на разпоредбата на чл. 140, §1 от Регламент за изпълнение 2015/2447, изразяващо се в това, че от същия не е поискана информация относно достоверността на декларираните данни преди да се пристъпи към определяне на нова митническа стойност по разглежданата декларация, която информация същият да има възможнот да представи. Нормата на 140, §1 от Регламент за изпълнение сочи, че когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация за установяване на действителната договорна стойност. В настоящия случай, видно от писмо с изх. № 32-38977/30.01.2023 г., получено от Лидикар ООД на 02.02.2023 г., и писмо с изх. № 32-37581/30.01.2023 г., получено от Г. К. на 31.01.2023 г., и от вносителя и от декларатора е изискано да представят пред митническите органи документи и обяснения относно сделката по закупуване на автомобила, предмет на разглежданата митническа декларация. Изисканите доказателства са обусловени именно от необходимостта от доказване достоверността на декларираната договорна стойност и същите са относими спрямо нея. Доколкото от вносителя и декларатора е изискана информация съобразно разпоредбата на чл. 140, §1 от Регламента за изпълнение, то съдът приема, че не е допуснато соченото от жалбоподателя нарушение. Обстоятелството, че Лидикар ООД не е вносител и не е страна по сключената сделка не води категорично до извод, че дружеството не може да разполага най-малко с документите, въз основа на които е извършило декларирането на стоката и съответно разходите за осъществения внос, които са данни, вписвани в декларацията за внос.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за допускане на съществено нарушение на производствените правила, изразяващо се в липса на заповед за възлагане на последващ контрол. В настоящия случай, по отношение на митническата декларация е извършен последващ контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, т.е. проверка на точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи. За този вид проверка не е предвидено издаване на нарочна заповед за възлагане. Такава заповед според разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗМ се издава, съответно връчва на декларатора при извършване на последващ контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 2 от ЗМ, какъвто настоящия случай не е.

Неправилно е приложен материалния закон, т.е. налице е основание за отмяна на решението и по чл. 146, т. 4 от АПК.

Процесната MRN 20BG001007024450R3/17.10.2020г. е била предмет на последващ контрол по реда на чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ. За целите на последващия митнически контрол, митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация и придружаващите я документи. В случая, в резултат на извършената проверката, за митническите органи възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, които не са отпаднали, поради което по проверяваната М. е определена нова митническа стойност на основание чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., съответно са определени и нови задължения за мито и ДДС.

В разпоредбата на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е установен общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т.е. действително заплатената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. Съгласно чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация и ако съмненията им не отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. При формиран извод, че стойността на внесената стока не може да се определи въз основа на общия принцип за определяне на митническа стойност по чл. 70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., то тази стойност се определя въз основа на предвидените в чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. вторични методи. В този случай се прилагат последователно букви от а) до г) от § 2 на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В разпоредбата на чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., във вр. с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, е предвидено, в случай че не е възможно стойността да се определи по основния метод или по вторичните методи, посочени в чл. 74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., същата се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) глава 3 от дял ІІ на Регламент (ЕС) № 952/2013. По същество методът посочен в чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се прилага след изчерпване на всички възможности, посочени в чл. 70 или чл. 74, §2 от Регламента. Така предвидените вторични методи, в това число и резервния метод, се прилагат субсидиарно, както по отношение на общия принцип за определяне на митническа стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., така и помежду си, т.е. всеки един метод може да бъде приложен само след изчерпване на възможността да бъде приложен предходния.

Посочените разпоредби сочат, че най-напред за да се премине към прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност на декларираната стока за внос, е необходимо да се обори приложението на метода посочен в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., т.е. да се обори декларираната договорна стойност за закупуване на внесената стока. Последното се осъществява, чрез доказване на наличието на основателни съмнения в тази стойност. На следващо място, за определяне на действителната митническа стойност е необходимо да се обоснове извод, подкрепен със съответните доказателства, относно приложимия вторичен метод за определяна на тази стойност, като съответно се обосноват мотиви и доказателства относно причините за изключване приложението на предхождащите го методи, така както са подредени в нормата на чл. 74, §2 Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Доказателствената тежест относно законосъобразното отхвърляне на декларираната митническа стойност и прилагане на вторичните методи при нейното определяне е в тежест на митническите органи (чл. 170, ал. 1 от АПК).

В случая, за да обосноват основателни съмнения относно декларираната стойност по проверяваната митническа декларация, митническите органи най-напред са се позовали на информация получена с писмо с рег. № 32-441111/16.12.2022 г., изготвено от канадските митнически власти – Canada Border Services Agency, ведно с приложен електронен файл BG_ExportDeclaration09396-9053Quebec [интернет адрес] и др. В предоставената информация под формата на екселска таблица са вписани данни за деклариран внос на различни стоки, в това число и стоката по MRN 20BG001007024450R3/17.10.2020г., вписани в канадската система за деклариране на износ CERS, в която износителите подават документи електронно. Митническите органи са установили, че предоставената справка съдържа данни за износ на автомобил с идентични характеристики (модел, марка, шаси) с този, деклариран с проверяваната митническа декларация. Единствената разлика между данните за износ и данните за внос е установена по отношение на декларираната стойност – декларираната износна митническа стойност е 6 075.00 CAD, а декларираната при вноса митническа стойност на същия автомобил е 2 418.00 CAD. Така предоставената информация от канадските митнически власти има официален характер. Същата е предоставена във връзка с отправено искане на основание Споразумение между Европейската общност и Канада относно митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област. Съгласно чл. 7, §1 от цитираното Споразумение митническите органи на договарящите се страни си оказват взаимопомощ при искане или по своя инициатива, като предоставят подходящи сведения, допринасящи за осигуряване на правилното прилагане на митническото законодателство, както и за предотвратяване, разследване и борба с операциите, които го нарушават. След като информацията, на която са се позовали митническите органи, е получена по реда на споразумението за международно сътрудничество, то същата следва да се приеме като такава предоставена от официален орган, в рамките на неговите правомощия, съответно представлява годно доказателства за съдържанието на информацията, която износителят е декларирал пред канадските митнически власти. Тук следва да се посочи, че от страна на митническите органи е изготвена извадка от представената информация от канадските митнически власти, съдържаща единствено данни по отношение на процесната стока. Тази извадка е изготвена от митнически служител, който е удостоверил съответствието на същата с данните от предоставения оригинален файл. Данните от тази извадка и тяхната точност не са опровергани в хода на настоящото производство. Следователно съдът приема, че митническите органи са се позовали на официални доказателствени средства, които удостоверяват информацията, въз основа на която същият е направил извод за обоснованост на съмненията си в декларираната митническа стойност по MRN 20BG001007024450R3/17.10.2020г., и които доказателства не са оборени в хода на административното или съдебното производство.

На следващо място, митническите органи са установили, че от страна на вносителя е представена единствено фактура, като липсват каквито и да било други доказателства във връзка с декларираната договорна стойност на пътническия автомобил, предмет на вноса, в това число и доказателства за плащане на договорената цена.

С оглед на изложеното, и предвид констатираното разминаване на декларираната при износа и вноса митническа стойност, установено въз основа на предоставена информация по официален ред, съдът приема, че митническият орган законосъобразно е приел, че съмненията му относно декларираната митническа стойност не са отпаднали. Следователно обосновано е предприето определяне на митническата стойност по разглежданата декларация по вторичните методи по чл. 74, §2 и съответно §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.

В случая митническата стойност е определена чрез резервния метод по чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Този метод по същество се явява приложим едва след изчерпване на възможностите за прилагане на методите посочени в чл. 74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.

Съгласно посочените в чл. 74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. методи, митническата стойност се определя по следния начин: метод по б. а) договорната стойност на идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване; метод по б. б) договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване; метод по б. в) стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесени идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с продавачите; и метод по б. г) изчислената стойност, която се състои от сбора на: i) разходите или стойността за материалите и за производствените или другите операции, използвани при производството на внасяните стоки; ii) сума за печалба и за общи разходи, равна по размер на тази, която обичайно се начислява при продажбите на стоки от същия клас или вид като стоките, подлежащи на остойностяване, които са произведени от производители в страната на износа за износ в Съюза; iii) разходите или стойността на елементите, посочени в член 71, параграф 1, буква д). В случая, в оспореното решение са изложени мотиви, с които вторичните методи по §2 са отхвърлени като неприложими, но така изложените мотиви са общи и съдържат само твърдения, които не са доказани. Основните доводи за отхвърляне на всеки един от методите е липсата на информация относима към неговото приложение, което не е достатъчно да се докаже, че посочените методи са неприложими по отношение на разглежданата стока.

Единствено посочването, че от извършена справка в митническата информационна система МИС3А не се установява информация за внос на сходни или идентични стоки за конкретно посочен период, без да са представени съответните справки, не може да обоснове изключване на приложението на методите по чл. 74, §2, б. а) и б). Отделно от това, в оспореното решение е посочено, че няма информация за техническото състояние на автомобила и вида на повредите и практически е невъзможно да се установи идентична и сходна стока с идентични и сходни характеристики/повреди, тъй като е невъзможно да се съпоставят характеристиките на автомобилите, състоянието при оформянето им, съответните щети, повреди, изминати километри и др. данни за съпоставяне. От данните, вписани в митническата декларация и придружаващите я документи са налице конкретни данни, относими към дефинициите за идентични или сходни стоки по чл. 1 §2, т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, но тази информация не е взета предвид от директора на ТД Митница Бургас, поради което изводите за неприложимост на вторичните методи за остойностяване са незаконосъобразни. Идентични изводи следват и по отношение на другите два метода – по б. в) и г), доколкото митническият орган отново е посочил единствено, че няма възможност да събере необходимата информация за тяхното приложение, но не са представени доказателства, че е направено всичко възможно за изчерпване и на тези възможности. При явна недоказаност на твърденията за неприложимост на посочените вторични методи, следва извод, че необосновано митническият орган е преминал към прилагане на резервния метод по чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за определяне на митническата стойност на внесената стока.

На следващо място, съдът намира, че неправилно е приложен и резервният метод по чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. В случая, митническият орган е определил стойността на внесената стока въз основа на информация за декларираната стойност при износа на същата стока, за която износна стойност е получил информация от канадските митнически власти. Съдът не споделя извода на митническия орган, че данните предоставени от канадските митнически власти относно износната стойност на автомобила представляват „налични данни на митническата територия на Съюза“ по смисъла на чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл. 144, §2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. „Налични данни“ са данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по Т. и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки (в този смисъл решение от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20, „Baltic Master“ UAB). Именно такива данни могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност по резервния метод. Според цитираното решение на СЕС само такива данни обуславят определянето на митническата стойност като „разумно“ и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 952/2013, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. Получените данни за декларираната информация, в това число и стойност, при износа на стоката, не може да се приравни на „налични данни“ в търсения смисъл, доколкото тези данни не са налични в националната база данни, а са предоставени от износител в държавата на износа, т.е. същите не се съдържат в ползваната от българските митнически власти информационна система.

От друга страна, нормата на чл. 144, §2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2447/2015 г. въвежда забрана митническата стойност да се определя при използване на система при която се използва по-високата от две възможни стойности; както и произволно определени или фиктивни стойности. В случая, митническият орган е определил митническата стойност именно като е избрал по-високата от две известни стойности, т.е. стойността на износа на същата стока. При това, тези действия са предприети без да е оспорена автентичността на представената фактура при вноса, която по категоричен начин установява осъществената сделка и съответно цената на придобиване от вносителя.

По изложените съображения следва извод, че митническият орган макар и да е доказал наличието на основателни съмнения в проверяваната митническа декларация, не е обосновал по надлежния ред начина на приложение на вторичните методи, при определяне на новата митническа стойност, както и неправилно и незаконосъобразно при прилагане на избрания метод по чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е ползвал установената стойност за износ на стоките. Ето защо незаконосъобразно с оспореното решение е определена нова митническа стойност на внесената стока, въз основа на която незаконосъобразно са определени нови митнически задължения за мито и ДДС. При тези съображения, жалбата се явява основателна, а оспореният акт следва да бъде отменен.

При този изход от спора, на основание чл.143 ал.1 от АПК и своевременно направено искане, на жалбоподателя следва да се заплатят разноски по делото в размер на 900 лева, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Лидикар ООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя Л. К. К., решение № 32-594460/17.10.2023г. на директора на Териториална дирекция Митница-Бургас при А. М., с което по митническа декларация (М.) MRN 20BG001007024450R3/17.10.2020г. са определени допълнителни задължения за мито и данък добавена стойност за внесената и допусната до свободно обращение стока.

ОСЪЖДА А. М. да заплати на Лидикар ООД с [ЕИК] сумата от 900 лева, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.