Решение по дело №690/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 880
Дата: 5 юли 2019 г.
Съдия: Пламен Петров Чакалов
Дело: 20195300500690
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2019 г.

Съдържание на акта

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 880

 

гр. Пловдив 05.07.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански състав в публичното заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                Председател: Румяна Андреева

                                                                                       Членове: Пламен Чакалов

                                                                                                       Бранимир Василев

                   

 

при секретаря Бояна Гълъбова като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. № 690/19г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Обжалвано е решение №542/08.02.19г. на Пловдивския районен съд, ХІ-ти гр. с. постановено по гр. д. №15278/18г. в частта, с която се ОСЪЖДА „Ти Ай Секюрити Варна” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж. к. Чайка № 19, вх. А, ет. 3, ап. 37, представлявано от управителя А.А. да заплати на М.Г. К., ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Т.М.Д. следните суми: сумата от 9000 лева (девет хиляди лева), представляваща обезщетение на осн. чл. 200 от КТ за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на трудова злополука, претърпяна на 14.07.2016г. в гр. Пловдив, призната за трудова с Разпореждане № 5104-03-187/25.08.2017г. на ТП на НОИ – Варна, потвърдено с Решение № 2153-03-57 на Директора на ТП на НОИ – Варна от 11.10.2017г., при която злополука на М.Г. К. е причинено счупване на ляво коляно – счупване на латерален кондил на лява тибия, което е довело до временната му нетрудоспособност за период от 6 месеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на злополуката – 14.07.2016г. до окончателното плащане на дължимите суми.

Жалбоподателят Ти Ай Секюрити Варна” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж. к. Чайка № 19, вх. А, ет. 3, ап. 37 моли съда да намали размера на присъденото обезщетение, без да уточнява в какъв размер следва да се определи обезщетението.

Въззиваемата страна М.Г. К., ЕГН: **********,*** счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди решението на районния съд. Претендира разноски.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Не е имало спор, че към момента на възникване на злополуката М.Г.К., ЕГН: ********** е бил в трудови правоотношения с работодателя си Ти Ай Секюрити Варна” ЕООД, с ЕИК: *********, гр. Варна и е заемал длъжността „***“ с място на работа в гр. Пловдив.

Във въззивната жалба се прави оплакване срещу размера на определеното обезщетение, като се добавя и възражение, че с поведението и небрежното си отношение съм трудовите си задължения М.Г. К. е допринесъл значително за настъпването на трудовата злополука, защото в периода преди инцидента е следвало да опознае в детайли маршрута, който обхожда, за което е бил инструктиран. Това възражение за съпричиняване е направено след изтичане срока за отговора на исковата молба и съгласно нормата на чл. 133 от ГПК пропускането на този срок води до загубване на възможността подобно възражение да се направи по – късно, освен при особени непредвидени обстоятелства, каквито въззивникът не твърди и не установява да са налице. Затова извън предмета на спора пред въззивния съд остава възражението за така съпричиняване с посоченото по – горе съдаржение.

При определяне на размер на процесното обезщетение следва да се съобразят следните обстоятелства: В съдебно медицинската експертиза с вещо лице д-р Б. е посочено, че от счупването на голямопищялната кост М. Г. К. е изпитвал болки, които са били между умерени до значителни по интензитет; оздравителния процес е продължил между пет и шест месеца, което е малко по – дълго от обичайното, защото пострадалият страда от диабет, а това забавя оздравителния процес.

От показанията на свидетелката И.К., която е съпруга на въззиваемия и затова има непосредствени впечатления за ежедневието на пострадалия по време на възстановителния процес и в същото време изложеното от нея не е в противоречие с друго доказателство по делото, поради което съдът кредитира тези показания, се установява, че за болките, изпитвани от М. К. при постъпването му в болница, са били толкова силни, че за да се извършат необходимите изследвания се е наложило да приема болкоуспокояващи препарати. Поставен му е гипсов ботуш за два месеца, през който период придвижването му на втория етаж е било затруднено и това е налагало чужда помощ, понякога и от двама души, поради високото телесно тегло на М. К., което се установява и от показанията на свидетеля Б., а в тази насока има данни и в съдебно медицинската експертиза. Наложило се е присбособяване на стол, заради затрудненията на К. да ходи до тоалетна. След свалянето на гипса е продължил да има затруднения при посещенията на физиотерапевтичните процедури, които са продължили около два месеца.

Тук следва да се посочи, че от съдебно медицинската експертиза категорично се установява, че за настъпването на трудовата злополука не е допринесло нито едно от заболяванията на пострадалия – неинсулинозависимия диабет, диабетната полиневропатия и артериалната хипортония.

Всички тези обстоятелства, преценени в съвкупност, заедно с обстоятелството, че към настоящия момент М. К. е възстановен и не изпитва болки от процесната трудова злополука  налага извода, че справедливият размер на обезщетението за неимуществените вреди следва да се определи на 9 000лв., която сума следва да се присъди със законната лихва от датата на причиняването – 17.07.16г. до окончателното изплащане на сумата.

Като е определил обезщетение в размер на 9 000лв. районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

С оглед изхода на въззивното производство възивникът следва да заплати на въззиваемия 1 300лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

-стр.3 от решение по в. гр. д. № 690/19. на ПдОС-

Воден от горното съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №542/08.02.19г. на Пловдивския районен съд, ХІ-ти гр. с. постановено по гр. д. №15278/18г. в частта, с която се ОСЪЖДА „Ти Ай Секюрити Варна” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж. к. Чайка № 19, вх. А, ет. 3, ап. 37, представлявано от управителя А.А. да заплати на М.Г. К., ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:***, оф. 303, чрез адв. Т.М.Д. следните суми: сумата от 9000 лева (девет хиляди лева), представляваща обезщетение на осн. чл. 200 от КТ за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на трудова злополука, претърпяна на 14.07.2016г. в гр. Пловдив, призната за трудова с Разпореждане № 5104-03-187/25.08.2017г. на ТП на НОИ – Варна, потвърдено с Решение № 2153-03-57 на Директора на ТП на НОИ – Варна от 11.10.2017г., при която злополука на М.Г. К. е причинено счупване на ляво коляно – счупване на латерален кондил на лява тибия, което е довело до временната му нетрудоспособност за период от 6 месеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на злополуката – 14.07.2016г. до окончателното плащане на дължимите суми

ОСЪЖДА „Ти Ай Секюрити Варна” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж. к. Чайка № 19, вх. А, ет. 3, ап. 37, представлявано от управителя А.А. да заплати на М.Г.К., ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:***, оф. 303, чрез адв. Т.М.Д. сумата 1 300 (хиляда и триста) лева разноски, направени във въззивното производство.

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

 

Председател:                                      Членове:1.                          

 

 

 

 

                                                                           2.