Р Е Ш Е Н И Е
гр. ***, 29.07.2021г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти състав в публичното заседание на двадесет и девети юни, през
две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:И*** М***
при секретар М*** К*** като разгледа докладваното от съдията гр. дело 2229 по описа за 2020 год,за да се произнесе съобрази:
обективно съединени осъдителни искове по чл.415,
ал.1, т.3 ГПК във вр. с чл. 79 във вр. с чл. 240 и
чл.86 от ЗЗД:
Постъпила
е искова молба от „***" АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, пл. „Света Неделя" 7, представлявано по пълномощие от адв. Д.Д.,***, срещу: С.Ц.П., с
ЕГН ********** и адрес: ***, по която се сочи, че с Разпореждане 260875 от
20.11.2020г., постановено по ч. гр. д. 1747/2020г. по описа на Районен съд - ***,
подаденото от „***" АД заявление за издаване на заповед за изпълнение
против С.Ц.П. е отхвърлено. Поради това и на основание чл. 422, ал.1 от ГПК във
връзка с чл. 415, ал.1 т. 3 от ГПК на доверителя му е дадено указание за
предявяване на иск за вземанията си, за които заявлението за издаването на
заповед за изпълнение е отхвърлено. Видно от изложеното и на основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, за „***" АД
е налице правен интерес от предявяването на настоящия осъдителен иск. Твърди
се, че С.Ц. *** е ползвала банков кредит, съгласно сключен с „***"АД
Договор № CCIR-564-00256-2017 от дата 27.07.2017г., с разрешен размер от 500
лева и срок на ползване и погасяване до 31.07.2019г. Поради неизпълнение на
задълженията на кредитополучателя за връщане на усвоените чрез картата суми и
следващите се върху тях лихви на падежа, което се явява нарушение на действащия
между страните Договор за кредитна карта, представляващо основание за
предсрочна изискуемост, предоставеният кредит е обявен за предсрочно изискуем
на основани чл. 11.1.2, във връзка с чл. 10.3.5 от Договора, считано от
21.02.2020г. До кредитополучателя е изпратена покана за доброволно изпълнение,
с която последният е уведомен за неизпълнението и обявяването на задълженията
по кредита за предсрочно изискуеми, като му е предоставен и 14 дневен срок за
доброволно изпълнение. Поканата за доброволно изпълнение е получена на
17.07.2020г. от брата на длъжника - ***. Към датата на подаване на заявлението,
както и към момента на предаване на настоящата искова молба, длъжникът не е
изплатил дължимите суми за лихви и главница по договора на „***" АД, което
обуславя правния интерес на банката от предявяване на настоящата претенция.
Освен задълженията, произтичащи от посочения договор, длъжникът дължи и
законната лихва за забава от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумите, както и направените съдебни разноски,
включително и адвокатски хонорар с начислен върху него дължим ДДС, поради това,
че пълномощникът е регистрирано по ДДС лице. Поради това моли съда да постанови
решение, с което да се осъдите С.Ц.П. да
заплати на „***" АД следното валидно и изискуемо вземане в размер на: 393,68
лева /триста деветдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/ - главница по
договора; 9,45 лева /девет лева и четиридесет и пет стотинки/ - лихви върху
просрочена главница, дължими в периода 21.02.2020г. - 27.10.2020г.; 72,00 лева
/седемдесет и два лева/ - дължими по договора разходи за уведомяване; Законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (28.10.2020г.) до окончателното им изплащане.
Във връзка с произнасянето по въпрос 12 от TP № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, да се
произнесе съда и с осъдителен диспозитив относно
сумите за държавна такса в размер на 25,00 лева /двадесет и пет лева/ и
адвокатски хонорар в размер на 60,00 лева /шестдесет лева/ с вкл. ДДС -
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. 1747/2020г. по описа на PC -
гр. ***.
Съдът е
изпълнил процедурата по чл.131 от ГПК, и в законоустановения срок не е постъпил
писмен отговор от ответника по делото,редовно призован.
С определение в закрито заседание по реда на
чл. 140 от ГПК, съдът е приел като
относими допустими представените писмени
доказателства изготвил е проекто – доклад и е насрочил съдебно заседание.
В срока
за становище по разпореждането се допозира от ищеца
молба – становище 262221, съдържащо списък на разноските общо 220,00 лева и
искане за произнасяне по чл.238 ГПК, а при оспорване от ответника – се поддържа
искането по чл.195 ГПК.
В
открито съдебно заседание , банката не се представлява.
Ответникът,
редовно призован, се явява лично и заявява, че иска да заплати дължимото ,
представя доказателства за плащане и моли това да се съобрази.
С оглед
това е постъпила М 262612 за размера на дълга към 15.06.2021г. – 645,15 лева и
признание, че след подаване на ИМ , са постъпили в банката от П. : 50,00 лева
на 22.12.20 г. и 22 лева на 29.12.20 г. С Молба 262512 се поддържа иска , за
произнасяне с оглед на поведението на ответника с решение по чл.237 ГПК или
допускане на искането по чл.195 ГПК.
Постъпила
е молба от ответника 262773 за прекратяване на делото поради изплащане на
всички суми като прилага разписки три броя
за превода на сумите.
Съдът
като съобрази приетите по делото по съответния
ред писмени доказателства: ч. гр. д. 1747/2020г. на РС – ***; Договор №
CCIR-564-00256-2017 от дата 27.07.2017г.; Договор № CCIR-564-00256-2017 за
предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови кредитни карти като
електронни платежни инструменти; Покана за доброволно изпълнение и уведомление
по чл. 60 ал. 2 от ЗКИ; Обратна разписка; Извлечение от счетоводните книги на
Банката; Пълномощни; Разписка № 0200013296958060/16.06.2021г. – 393,68 лв.;
разписка № 0200013296975635/16.06.2021г. – 34,47 лв. и разписка № 0200013297018682/16.06.2021
г. – 217,00 лв, списък с разноски, проекто – доклада по делото, становищата на страните прие за установено
следното:
Ищовата страна твърди,че С.Ц.
*** е ползвала банков кредит, съгласно сключен с „***"АД Договор №
CCIR-564-00256-2017 от дата 27.07.2017г., с разрешен размер от 500 лева и срок
на ползване и погасяване до 31.07.2019г.; Поради неизпълнение на задълженията
на кредитополучателя за връщане на усвоените чрез картата суми и следващите се
върху тях лихви на падежа, което се явява нарушение на действащия между
страните Договор за кредитна карта, представляващо основание за предсрочна
изискуемост, предоставеният кредит е обявен за предсрочно изискуем на основани
чл. 11.1.2, във връзка с чл. 10.3.5 от Договора, считано от 21.02.2020г. До
кредитополучателя е изпратена покана за доброволно изпълнение, с която
последният е уведомен за неизпълнението и обявяването на задълженията по
кредита за предсрочно изискуеми, като му е предоставен и 14 дневен срок за доброволно
изпълнение. Поканата за доброволно изпълнение е получена на 17.07.2020г. от
брата на длъжника - ***. С р-не
№260875/20.11.2020г. по ЧГД №1747/2020 г. е отхвърлено заявлението за ИЗНИ въз
основа на документ по чл.417 ГПК с аргументи:какво е дължимо след обявяване на
ПИ ; за нередовности на извлечението и др., влязло в зак. сила на 15.12.2020г.
Ответникът
не оспорва договорната връзка възникнала от процесния
договор, сключен на 27.07.2017г., съдържанието й – главница , лихва падежи на
вноски и др. елементи , срока й на действие до 31.07.2019г. ,твърдяното
изпадане в забава , считано от 16.04.2019г. , получаването на уведомлението.
Съдът е
указал доказателствена тежест, изискваща , ищеца да докаже възникването и
съществуването на спорното право, а ответника следва да докаже фактите, които
изключват, унищожават или погасяват това право. Първият следваше да докаже, при
условията на пълно и главно доказване, че е предоставил заетата сума, което
съдът, съобразявайки практиката на ОС – ***, му е указал изрично в
разпореждането по чл.140 ГПК - да представи доказателства за превод на сумата ,
но не се представя такъв, но и ответника не оспорва, получаването на сумата.Лежащата
върху ответната страна доказателствена тежест касае единствено факти, изключващи,
унищожаващи или погасяващи това право – например плащане каквото П. твърди, че
е извършила и от представените доказателства за това съдът приема, че погасила
напълно задължението си, което не се оспорва от кредитора, включая
и разноските по делото. Но с оглед на липсана процесуални действия по предмета
на делото от страна на последния, съдът е задължен да постанови решение при
спазване на чл.237, ал.3 ГПК. Затова и, въпреки признанието й на иска, не е
приложил чл.237, ал.1 ГПК и при тези съображения предявените евентуално
съединени искове следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и
недоказани, поради плащане от страна на длъжника след завеждане на исковата
молба.
По разноските:
Същите също
са платени в хода на производството и не следва да се присъждат.
Воден
от горните съображения ,съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ,
предявените
от „***" АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.
„Света Неделя" 7, представлявано по пълномощие от адв.
Д.Д.,***, срещу: С.Ц.П., с ЕГН ********** и адрес: ***,
във връзка с Разпореждане 260875 от
20.11.2020г., постановено по ч. гр. д. 1747/2020г. по описа на Районен съд – ***,
обективно съединени искове, на осн. чл.415, ал.1, т.3 ГПК във вр. с чл. 79
във вр. с чл. 240 и чл.86 от ЗЗД: да се осъди С.Ц.П.,
с горните данни, да заплати на „***" АД - гр. СОФИЯ, с горепосочените
данни следното валидно и изискуемо
вземане в размер на: 393,68 лева /триста деветдесет и три лева и шестдесет и
осем стотинки/ - главница по договора; 9,45 лева /девет лева и четиридесет и
пет стотинки/ - лихви върху просрочена главница, дължими в периода 21.02.2020г.
- 27.10.2020г.; 72,00 лева /седемдесет и два лева/ - дължими по договора
разходи за уведомяване; законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (28.10.2020г.) до
окончателното им изплащане и за присъждане на разноските във връзка с
произнасянето с осъдителен диспозитив по въпрос 12 от
TP № 4/2013 на ОСГТК на ВКС относно
сумите за държавна такса в размер на 25,00 лева /двадесет и пет лева/ и
адвокатски хонорар в размер на 60,00 лева /шестдесет лева/ с вкл. ДДС -
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. 1747/2020г. по описа на PC -
гр. *** и по настоящото :75,00 лева – д.т. и адвокатски хонорар в размер на
60,00 лева /шестдесет лева/ с вкл. ДДС или в общ размер на 220,00 лева,като неоснователни и недоказани поради
заплащането на претендираните суми след подаване на
исковата молба.
Решението
подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: