РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. *****, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – *****, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
******:Анелия М. Й.
Членове:А. Д. Х.
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от А. Д. Х. Въззивно гражданско дело №
20243300500110 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С Решение № 1 от 09.01.2024 г. по гражданско дело №
20233320100177 по описа за 2023 година на Районен съд - *****, съдът е
постановил следното:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Д. Д.-1“ - ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. *****, ул. Мадара" № 36,
представлявано от управителя Д. З. Д., със съдебен адрес в гр. *****, ул.
**********, чрез адв. М. Н. - АК - *****, срещу КООПЕРАЦИЯ "БИТУС",
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. *****, ул. „8-МИ
МАРТ" № 15, представлявана от К. Х. П., в качеството на ******, искове за
осъждането й да заплати на дружеството сумата 5000 (пет хиляди) лева,
представляваща част от общо дължима сума от 25 560 (двадесет и пет
хиляди петстотин и шестдесет) лева - обезщетение за неоснователното й
обогатяване за периода от 01.12.2017 г. до 08.03.2023 г. от ползването без
основание за същия период на застроена в Урегулиран поземлен имот с площ
от 5 346.00 кв.м., находящ се в гр. *****, ул. *******, съставляващ по плана
на града, одобрен със Заповед № 551/***0 г. и ЧП по плана, одобрена със
Заповед № 895/16.11.2007 г., парцел № *****, в квартал ***, отреден за
производствени и складови дейности, при граници: улица *****, ***
производствени и складови дейности, УПИ ****-*** производствени и
1
складови дейности, ***** производствени и складови дейности и ***** - за
озеленяване, идентичен по кадастралната карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-51/27.07.2009 г., с Поземления имот с
идентификатор *******, с площ 5 516 кв. м., при съседи: ******, *******,
********, *******, ********, ******* и *********, трайно преназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид
производствен, складов обект, Промишлена сграда с идентификатор
*********, негова собственост, без правно основание, на основание чл. 59 от
ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.12.2022 г. -
датата на получаване на нотариалната покана за заплащане на
обезщетение, до окончателното изплащане, на основание чл. 86 ЗЗД, както и
за присъждане на направените по делото разноски, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА „Д. Д.-1“ - ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр. *****, ул. Мадара" № 36, представлявано от управителя Д.
З. Д., да заплати на КООПЕРАЦИЯ "БИТУС", ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление - гр. *****, ул. „8-МИ МАРТ" № 15, представлявана от
К. Х. П., в качеството на ******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, за разноски
по делото сумата 1 410.00 (хиляда четиристотин и десет) лева.
Оставя искането на „Електроразпределение Север“ – АД, ЕИК
*********, като 3-тото лице помагач на ответника, за присъждане на
разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 10 ГПК, без уважение.
Решението е постановено при участието на 3-ти лица – помагачи на
ответника: „Електроразпределение Север“ – АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Варна, р-н „Владислав Варненчик“,
Варна – Тауърс – Е, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано
заедно от всеки двама от членовете на УС: Н.Н., Ил. Г. и Р. Л., и ОБЩИНА –
*****, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. *****, ул.
„Княз Борис I“ № 1, представлявана от ***** А. Н..
Недоволен от това решение е останал ищецът "Д. Д.-1" ЕООД, който го
обжалва, чрез пълномощника си адвокат М. Н. от АК - *****. Намира
решението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Моли същото
да бъде отменено изцяло, като вместо него бъде постановено решение, с което
предявения иск бъде уважен. Акцентира, че ищецът е собственик на
процесната сграда, като в същата се намира съоръжение /трансформаторна
машина/ собственост на ответника, като последния неоснователно ползва
сградата. Тъй като в нотариалния акт, с който е закупил земята процесната
сграда не е била изключена, то ищецът като купувач е придобил и процесната
сграда на осн. чл. 92 ЗС. Твърди, че тази сграда не е „енергиен обект“ по
смисъла на §1, т. 23 ДР ЗЕ, както е прието в заключението на вещото лице по
СТЕ. Излага подробни съображения. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна –
ответникът Кооперация "КООПЕРАЦИЯ "БИТУС"", чрез пълномощника си
2
адвокат Ц. Б. П. от ***, депозира отговор на жалбата. Оспорва жалбата и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Излага подробни съображения.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна –
"ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД – трето лице помагач на
ответника Кооперация "КООПЕРАЦИЯ "БИТУС"", чрез пълномощника си
адвокат Н. М. от АК - *****, депозира отговор на жалбата. Оспорва жалбата и
моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Излага подробни
съображения. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна –Община
***** – трето лице помагач на ответника Кооперация "КООПЕРАЦИЯ
"БИТУС"", не депозира отговор на жалбата.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за
въззивника се явява пълномощникът му адвокат М. Н. от АК – *****.
Поддържа жалбата и излага подробни съображения. Прави възражения за
прекомерност, по см. на чл. 78, ал.5 ГПК, относно претендираното адвокатско
възнаграждение от въззиваемата страна Кооперация "КООПЕРАЦИЯ
"БИТУС"". Относно претендираните разноски от третото лице помагач
"ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, сочи че такива не му се дължат,
на осн. чл. 78, ал. 10 ГПК.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за
въззиваемата страна Кооперация "КООПЕРАЦИЯ "БИТУС"" се явява
пълномощникът му адвокат Ц. Б. П. от ***. Поддържа отговора на
въззивната жалба и излага подробни съображения.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за
въззиваемата страна "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД – трето лице
помагач на ответника Кооперация "КООПЕРАЦИЯ "БИТУС"", се явява
пълномощникът му адвокат Н. М. от АК - *****. Поддържа отговора на
въззивната жалба и излага подробни съображения.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за
въззиваемата страна Община ***** – трето лице помагач на ответника
Кооперация "КООПЕРАЦИЯ "БИТУС"", не се явява представител.
*****ски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, същата е подадена в
срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
3
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и
нарушение на императивни материални норми. Решението на
първоинстанционният съд е правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от първата инстанция.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Между страните не се спори и се установява от съдържанието на
приложения към исковата молба Нотариален акт за продажба № ***, том
****, peг. № ******, дело № ******* г. на нотариус С. С., вписан в СВ при
РС - ***** с вх. peг. № **** от ******* г., акт № **, том ***, дело № ****,
стр. ***** – л.6-7 от делото на РС, че ищцовото дружество, като купувач, на
******* г. в гр. ***** е придобило прехвърлено му от продавача "ЕЛПРОМ-
ЕЛИН" АД, ЕИК *********, право на собственост по отношение на
Урегулиран поземлен имот с площ от 5 346.00 кв.м., находящ се в гр. *****,
ул. *******, съставляващ по плана на града, одобрен със Заповед № 551/***0
г. и ЧП по плана, одобрена със Заповед № 895/16.11.2007 г. парцел № *****, в
квартал ***, отреден за производствени и складови дейности, при граници:
улица *****, *** производствени и складови дейности, УПИ ****-***
производствени и складови дейности, ***** производствени и складови
дейности и ***** - за озеленяване, идентичен по кадастралната карта и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-51/27.07.2009 г., с
Поземления имот с идентификатор *******, с площ 5 516 кв. м., при съседи:
******, *******, ********, *******, ********, ******* и *********, трайно
преназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за
друг вид производствен, складов обект.
Видно от цитирания нотариален акт, обект на продажба е й застроена в
описания поземлен имот, собствена на продавача, сграда, посочена като
СГРАДА ЗА ЕЛ.ТАБЛА, представляваща едноетажна масивна конструкция
със застроена площ по нотариален акт 275.00 кв.м., а по данъчна оценка със
застроена площ от 451 кв.м. (Съгласно Протокол на СД на дружеството от
21.01.2008 г., площта на сградата е 480 кв.м.), идентична по кадастралната
карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-51/27.07.2009
г., със Сграда с идентификатор *********, с площ от 404 кв.м, брой етажи 1, с
предназначение - промишлена сграда.
Между страните не се спори, че продавачът по договора - "ЕЛПРОМ-
ЕЛИН" АД, ЕИК *********, е отстъпил собствеността и предал на купувача -
"Д. Д.-1" ЕООД, ЕИК *********, владението върху описаните по – горе
обекти на собственост – терен и сграда за ел. табла, които той упражнява и
към настоящия момент.
4
Видно от приложените към исковата молба Скица на поземлен имот №
******** г. и Скица на сграда № ********* г. – л. 8 и л. 9 от делото на РС, в
процесния поземлен имот попада застроена в него Сграда с идентификатор
*********, с площ от 63 кв.м., брой етажи - 1, с предназначение -
промишлена сграда, правото на собственост и ползването на която е предмет
на настоящото дело.
Макар й да претендира, че е придобил право на собственост по
отношение на процесната сграда, ищецът твърди и установява със събраните
по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля В. В., сочен от
него, еднопосочно с показанията на сочените от ответната кооперация
свидетели Д. С. и М. И., че откакто е придобило имота, дружеството няма
достъп до едната от промишлените сгради, а именно тази с идентификатор
*********. – сграда, независимо дали е заключена или не, тъй като в нея са
поставени съоръжения, използвани за преобразуване на електроенергия от 20
000 V на 380 V, част от която ответната кооперация ползва, като клиент на
"ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, ЕИК *********, както и че чрез
същия обект са присъединени като клиенти и промишлени обекти на
търговските дружества "ЕЛПРОМ-ЕЛИН" АД и "ДИНАМИКА" АД,
ЕИК *********.
С нотариална покана peг. № ***, том ***, акт 20 от ***** г. на
нотариус С. С., peг. № *** на Нотариалната камара, отправена от ищцовото
дружество и връчена на адресата – ответната кооперация на 07.12.2022 г., е
поканен ответника в едномесечен срок от получаването й да плати на ищеца
обезщетение за неоснователното му обогатяване от ползването на негова
собственост промишлена сграда без основание за периода от 01.12.2017 г. до
01.12.2022 г., вкл. с дадена възможност за сключване на споразумение за
разсрочено плащане на обезщетението, претендирано в размер на 21 300.00
лева /л. 10 РС/.
От съдържанието на Нотариален акт за продажба № ***, том ****, peг.
№ ******, дело № ******* г. на нотариус С. С., вписан в СВ при РС - ***** с
вх. peг. № **** от ******* г., акт № ***, том ***, дело № ****, стр. ***** –
л.6-7 от делото на РС, не се установява обект на продажба да е промишлената
сграда, а именно тази с идентификатор *********., както и не се установява
от приложения към писмения отговор на ответника НА за собственост върху
недвижим имот № ***, том ***, нот. дело № ******* г. на нотариус от
състава на РС – ***** – л. 24 от делото на РС, издаден, за да бъде
удостоверено правото на собственост на дружеството продавач – "ЕЛПРОМ-
ЕЛИН" АД, на основание Постановление № 176 на МС от 5.09.1991 г. за
образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество, Обн.,
ДВ, бр. 75 от 13.09.1991 г., чл. 17а ЗППДОбщП и чл. 81, ал. 3 и ал. 4 НДИ,
дружеството праводател да е собственик на сграда, съответна с процесната с
идентификатор **********, каквато няма сред изброените в т.2 от цитирания.
5
Процесната сграда е посочена в Акт № ******** г. за държавна
собственост – л. 149 от делото на РС, в колона 19, „Вид и описание на имота“,
ред последен – трафопост, с площ 42 кв.м., едноетажна, масивна, година на
построяване – 1967 г., съставляваща част от имот, предоставен за оперативно
управление на държавна организация – „Елпром – Елин“ – ЕООД – гр. *****.
От заключението на неоспорена от страните съдебна техническа
експертиза, което съдът приема като пълно, ясно, обосновано и правилно, се
установява, че: 1/ сграда с идентификатор *********. представлява
трафопост, служещ за преобразуване и разпреД.е на електрическата
енергия от ниво „средно напрежение“ (10 или 20 kV) на ниво „ниско
напрежение“ (220/380 V), с цел захранване на битови и/или промишлени
потребители; след извършен оглед на процесната, вещото лице твърди, че
процесната постройка с идентификатор № *********, находяща се в гр.
*****, област *****, ул. ***** № ***, представлява монолитна сграда,
която се състои от две помещения, които отговарят на нормативните
изисквания за трафопост, като размери и налични входове и изходи. В
едното помещение трайно са монтирани тоководещи части, изолатори,
комутационна апаратура и два броя силови трансформатори. Обособени са
5 броя килии, както следва: една резервна, две с подземни кабелни въводи 20
kV от ТП(трафопост) „Дунав" и ТП „Елпром, две със силови
трансформатори 20/0,4 kV. Помещението с монтираните в него,
електросъоръжения отговаря на изискванията за 5 разпределителна уредба
„средно напрежение". Във второто помещение са монтирани табла НН, от
които с подземни кабели могат да бъдат захранени около 10 броя
потребители. Таблата с електрически кабели са присъединени към силовите
трансформатори от разпределителна уредба „средно напрежение". Всеки
извод „ниско напрежение" е осигурен с необходимата защитна и
комутационна апаратура. На база на установеното констатира, че
разглежданият обект, като архитектурно-строителна част,
конструктивна и електрическа част, отговаря напълно на техническите и
функционалните изисквания за трафопост.; 2/ Процесната постройка с
идентификатор № *********, е елемент от съответната за района
електроразпределителна електрическа мрежа и представлява енергиен
обект по смисъла на параграф 1, т.23 от ДР на Закона за енергетиката.
3/ Процесната постройка с идентификатор № ********* се намира в гр.
*****, общ. *****, област *****, ул. ***** № ***, и като част от
електроразпределителната мрежа в района се стопанисва и управлява от
„Електроразпределение Север" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: обл. Варна, общ. Варна, гр. Варна, п.к. 9009, р-н „Владислав
Варненчик", Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик" № 258.; 4/ На
базата на наличните документи – писмен отговор на искова молба от
„Електроразпределение Север“ АД, в който е посочено: „ТП „Предачна“ е
част от кабелната разпределителна мрежа на 20 kV в района“;
констативен протокол № 7802900 от 19.07.2023 г., издаден от същото
6
дружество, е посочено: „След оглед на табло НН в ТП „Предачна“ се
установи, че в следствие на късо съединение в изходящите кабели са
повредени СТИ и АП“; в същия КП е заявено, че диспечерското наименование
на трафопоста, който захранва към този момент кооперация „Битус“ е
„Предачна“; в констативен протокол № 6809372 от 28.07.2023 г., във връзка
с промяна на схемата на електрозахранване на кооперация „Битус“, е
посочено: „Присъединяване от ТП „Предачна“ към ТП „Дунав“, вещото
лице счита, че процесната постройка с идентификатор № **********,
находяща се в гр. *****, област *****, ул. ***** № ***, е трафопост
„Предачна“.; 5/ Съоръженията, находящи се в процесната постройка с
идентификатор №*********, са част от електропреносната мрежа, тъй
като установените в нея при оглед електропроводи и електрически уредби:
килия № 1 - оставена в резерв, килия № 2 и 3 - подземно кабелно захранени от
трафопост „Дунав“ и трафопост „Елпром“, чрез които се осигурява
електрическа връзка на дадения електропровод „средно напрежение“, които
при огледа са били „под напрежение“, килия № 4 и 5 - монтирани
трансформаторни машини, всяка една с мощност 400 kVA, които при огледа
не са били „под напрежение“, а Трансформаторната машина, която е
собственост на кооперация „Битус“, е била „под напрежение“ до авария
през м.07.2023 г., помещение (разпределителна уредба) „Ниско напрежение“
с монтирани таблата НН, които при огледа не били „под напрежение“,
поради изключената трансформаторна машина и неотстранената авария
на електрическия извод, който захранва кооперация „Битус“, т.е. към и чрез
процесния трафопост са присъединени 3 клиента: Кооперация „Битус“,
„Динамика“ – АД, „Елпром – Елин“ - АД, както и ищеца; отговаря на
хипотезата на параграф 1, т. 20 от Закона за енергетиката,
електропреносната мрежа е съвкупност от електропроводи и електрически
уредби, които служат за пренос, трансформиране на електроенергията от
високо на средно напрежение и преразпределение на електроенергийни
потоци. Елементите, които я изграждат в България са електропроводи 400,
220 и 110 kV, както и трансформаторните подстанции на тези нива на
напрежение. Нивото на напрежение и функциите, които изпълнява
трафопост „Предачна“, го класифицират като елемент на
електроразпределителната мрежа. Съгласно параграф 1, т. 22 от Закона за
енергетиката, електроразпределителна мрежа е съвкупност от
електропроводи и електрически уредби с високо, средно и 6 ниско
напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия.
Посочените по - горе ел. съоръжения в помещенията на ТП „Предачна“,
служат за пренос, трансформиране на електроенергията от средно на
ниско напрежение и разпределението и по изводи НН. Това означава, че
съоръженията, находящи се в процесната постройка с идентификатор №
*********, са част от електроразпределителната мрежа.
От заключението на неоспорена от страните съдебна счетоводна и
оценителна експертиза, което съдът приема като пълно, ясно, обосновано и
7
правилно, се установява, че: Размера на пазарния наем за ползване на
процесния имот – сграда с идентификатор *********. по КККР, с площ от
63 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение – промишлена, находяща се в гр.
*****, ул. „*****“ № ***, представляващ трафопост – сграда и
ел.съоръжение, което се намира в нея, за периода 01.12.2017 – 08.03.2023 г., е
в размер на общо 13 096.37 лева, съответно в таблица по писмено
заключение: м.12.2017 г. – 156.49 лева; 2018 г. – 2 082.02 лв.; 2019 г. – 2 286.14
лв.; 2020 г. – 2 490.26 лв.; 2021 г. – 2 653.56 лв.; 2022 г. – 2 837.27 лв.; до 08.03.
2023 г. – 590.63 лева.
При така описаната фактическа обстановка, *****ски окръжен съд,
намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Предпоставките за уважаване на иска по чл. 59 от ЗЗД са: обедняване
на ищеца, обогатяване на ответника, като обедняването и обогатяването
следва да произтичат от един или от няколко общи факта. Съгласно
установената практика /например Решение № 267 от 20.01.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 13/2013 г., **** г. о., ГК/ обогатяването, което винаги има
материално естество /оценимо е в пари/ е налице не само когато се увеличава
имуществото на едно лице. То е налице и когато се спестяват на обогатения
някои необходими разходи, които той иначе е трябвало да понесе от
собственото си имущество и то без да съществуват изгледи за тяхното
връщане. В разглеждания случай в тежест на ищеца е да докаже наличието на
предпоставките на фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.
59, ал. 1 от ЗЗД. Той обхваща елементите: 1. ищецът да е собственик на
имота /вещта/, 2. ответникът да го ползва фактически без наличие на правно
основание за това и 3. размера на обезщетението, изчислен на база сумата, с
която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от
принадлежащото му право на ползване на имота наемната цена за този
функционален тип имоти.
При проведено от ищеца доказване на посочените обстоятелства, в
тежест на ответника е да установи наличието на основанието, на което е
настъпило разместването на имуществени блага. По реда на чл. 59 ЗЗД
обезщетение за лишаване от ползване може да бъде присъдено само ако
ползващото съответната вещ лице се е обогатило за сметка на нейния
собственик без основание. (Решение № 169 от 18.06.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 7213/2013 г., I г. о., ГК).
Основният спорен въпрос, пренесен пред въззивна инстанция е дали
8
ищецът е станал собственик на процесния трафопост - сграда с
идентификатор *********, с площ от 63 кв.м., брой етажи - 1, с
предназначение - промишлена сграда, въз основа на договора за покупко-
продажба сключен с "ЕЛПРОМ-ЕЛИН" АД, ЕИК *********, обективиран
в Нотариален акт за продажба № ***, том ****, peг. № ******, дело №
******* г. на нотариус С. С., вписан в СВ при РС - ***** с вх. peг. № **** от
******* г., акт № **, том ***, дело № ****, стр. ***** – л.6-7 от делото на
РС.
По възражението на жалбоподателя, че е станал собственик на
процесната сграда, на осн. чл. 92 ЗС, тъй като запазването на
собствеността върху сградата отделно от земята не е изрично уговорено в
нотариалния акт, с който жалбоподателят е закупил земята върху която се
намира процесната сграда.
Действително при прехвърляне на земя, без в нотариалния акт да са
описани каквито и да било сгради и подобрения в земята - предмет на
прехвърлянето, волята на прехвърлителите следва да се тълкува в смисъл, че
предмет на прехвърлянето е земята, заедно с всички намиращи се в нея
сгради, подобрения и насаждения, на осн. чл. 92 ЗС. Настоящият случай е
различен: свързан е с продажба на земя и на част от намиращите се в нея
сгради, които са изрично описани в нотариалния акт, при което този
нотариален акт следва да бъде тълкуван от съда по реда на чл. 20 ЗЗД в
смисъл, че не е била предмет на продажбата неописаната в нотариалния
акт процесна сграда. Така и Определение № 43 от 4.02.2020 г. на ВКС по гр.
д. № 2962/2019 г., I г. о., ГК. По изложените съображения следва да се
приеме, че продажбата по нотариалния акт, на която се позовава ищецът, не
включва процесната сграда и той не може да се легитимира като неин
собственик. Така и Решение № 37 от 4.04.2017 г. на ВКС по гр. д. №
3180/2016 г., I г. о., ГК.
По възражението на жалбоподателя, че е неправилен извода на
първоинстанционния съд, че продавача „Елпром-Елин“ ЕООД не е бил
собственик на процесната сграда. На осн. чл. 2, ал. 2 от Закона за
електростопанството от 1975 г. (отм.), е било признато правото на
кооперативни и други обществени организации да притежават отделни
електроенергийни обекти по предходната алинея за задоволяване на
собствените си нужди.
Правилно е прието, че процесният трафопост не е станал собственост
9
на „Елпром-Елин“ ЕООД на основание чл. 2, ал. 2 от Закона за
електростопанството от 1975 г. (отм.), според която кооперативни и други
обществени организации могат по изключение да придобиват и притежават
отделни електроенергийни обекти: когато това е необходимо за задоволяване
на собствените им нужди от електрическа енергия и то само с разрешение на
Асоциация "Енергетика". По делото липсват доказателства за
придобиването на трафопоста да е било получено изискуемото от закона
разрешение от на Асоциация "Енергетика". В тежест на ищеца е било да
ангажира доказателства за това, поради което при липсата на такива
доказателства съдът приема, че разрешение от на Асоциация "Енергетика" за
придобиване на трафопоста не е било давано. Така и Решение № 50080 от
28.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3136/2022 г., I г. о., ГК.
Липсват и доказателства, че процесният трафопост представлява
вътрешнозаводска централа. Ето защо, същият не е бил собственост на
„Елпром-Елин“ ЕООД на основание чл. 8, ал. 2 от Закона за
електростопанството от 1975 г. (отм.). Съгласно тази разпоредба на закона,
електрическите уредби, мрежи и вътрешни инсталации на потребителите на
електрическа енергия и необходимите съоръжения за свързването им с
електроенергийната система, включително и заводските централи, са
собственост на потребителите, които са ги изградили. По делото липсват
доказателства, кой е изградил процесният трафопост, с какви средства. Ето
защо, не може да се приеме, че по същество трафопостът е представлявал
вътрешнозаводска централа на „Елпром-Елин“ ЕООД, тъй като липсват
доказателства, че е бил изграден и се е ползвал единствено и само, за да
задоволява нуждите от електрическа енергия на „Елпром-Елин“ ЕООД.
От показанията на свидетеля Д. С. С., се установява, че неговите
производствени помещения се захранват с трифазен ток именно от процесния
трафопост /л. 186 РС/. Видно от показанията на свидетеля М. Б. И. / ****** на
"ДИНАМИКА" АД, ЕИК *********, л. 187 РС/, е че електрическите кабели,
които захранват с ток обекта на "ДИНАМИКА" АД, идват именно от
процесния трафопост. Захранването с електроенергия се осъществявало от
"ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, чрез процесния трафопост.
Партидата на "ДИНАМИКА" АД е била отделна от партидата на ответника.
"ДИНАМИКА" АД разполагала с ключ от тяхната килия в трафопоста, която
е под № 2.
10
Не се спори и че към момента на предявяване на процесния иск,
ответникът също е бил захранван именно от процесния трафопост /л.167 РС/.
Т.е. безспорно се установява, че и към момента трафопостът
продължава да НЕ се ползва като вътрешнозаводска централа, тъй като
захранва НЕ само един обект, а обекти собственост на различни лица.
Вж. и Решение № 50080 от 28.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3136/2022 г., I г.
о., ГК.
По възражението на жалбоподателя, че неправилно в заключението
на СТЕ е прието, че процесната сграда е „енергиен обект“ по смисъла на §1,
т. 23 ДР ЗЕ. Според жалбоподателя сградата представлява "материален
ресурс" по смисъла на § първи, т. 32 от ДР на ЗЕ.
Жалбоподателят не е оспорил съдебно техническата експертиза в срока
по чл. 200, ал. 3 от ГПК-докато трае изслушването. Не е заявил, че
заключението е необосновано, не се е усъмнил в неговата правилност и не е
поискал повторно заключение, както изисква разпоредбата на чл. 201 от ГПК.
Ето защо правилно първоинстанционният съд е приел, че процесната сграда е
„енергиен обект“ по смисъла на §1, т. 23 ДР ЗЕ. В този случай, след като
жалбоподателят е изгубил правото да събира нови доказателства, а приетата
съдебно техническа експертиза има материална доказателствена сила за
обстоятелствата, за които е допусната /Решение № 238 от 22.10.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 1323/2012 г., **** г. о., ГК и определение № 1202 от
26.08.2009 г. по гр. д. № 811 от 2009 г. на IV ГО на ВКС/ единственият извод,
до който съдът може да достигне е, че процесната сграда е „енергиен обект“
по смисъла на §1, т. 23 ДР ЗЕ. Цитираното от жалбоподателя Решение № 291
от 27.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4016/2014 г., I г. о., ГК е неотносимо, тъй
като е постановено при различна фактическа обстановка. Само за пълнота на
изложението следва да се отбележи, че дори в същото е посочено, че: „Като
съвкупност от сграда /помещение/ и енергийно съоръжение обектът се
определя като трафопост- енергиен обект от вида на площадковите.“
Съдът намира, че от обсъдените от първата инстанция доказателства,
писмени, гласни и експертизи, не се установява ищецът да е бил собственик
процесния имот.
Всяко владение без основание води до обогатяване за владелеца
/държателя/ за сметка на собственика, поради което се дължи обезщетение по
силата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД. В случая от изложените по-горе мотиви се
11
налага извода, че в хода на исковото производство ищецът не е доказал
при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на
твърдяното от него основание покупко-продажба на процесния
трафопост което съдът приема, че не е налице първият елемент от
фактическия състав. Предявеният иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД е
неоснователен и недоказан и като такъв правилно е отхвърлен с
обжалваното решение.
При липса на категорични доказателства още на първата
предпоставка за уважавате на иска - не се установява ищецът да е
собственик на процесната сграда, е изцяло без правно значение да се
обсъжда лишен ли е бил от ползването й, реализирал ли е ответникът
обогатяване и какъв е размера на обезщетението за процесния период. В
тази смисъл вж. Решение № 1683 от 8.03.2019 г. на СГС по в. гр. д. №
3508/2018 г. и Решение № 1686 от 19.03.2018 г. на СГС по в. гр. д. №
7658/2017 г.
Предвид изложеното, въззивният съд намира, че основателно и в
съответствие със събраните доказателства първоинстанционния съд е приел
иска по чл. 59 ЗЗД за недоказан, а от там - за неоснователен и го е отхвърлил.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на изводите
на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното
решение, в т. ч. и в частта за разноските, като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК.
По разноските във въззивното производство:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, право на
разноски има въззиваемата страна – ответник, в полза на който на основание
чл. 81 и чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да се присъдят сторените
от него разноски пред въззивната инстанция за платено адвокатско
възнаграждение. Доколкото в хода на настоящото производството
своевременно е направено от въззивника-ищец, чрез процесуален
представител в проведеното съдебно заседание възражение по реда на чл. 78,
ал. 5 от ГПК относно претендирани разноски за адвокатско възнаграждение,
съдът дължи произнасяне. Нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК регламентира, че в
случаите, когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
12
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък
размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 ЗАдв. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК се свежда до преценка на
съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна
сложност на делото, като съдът следва да съобрази доказателствените факти и
доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на
повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки
отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между
размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. В
случая претендираното от въззиваемата страна ответник адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 2 695 лв. за въззивната инстанция.
Съдът отчитайки фактическа и правна сложност на спора, материалният
интерес и при съобразяване с вида на извършените процесуални действия от
страна на процесуалния представител на въззиваемата страна - ответник,
изразяващи се в подаден писмен отговор, както и процесуално
представителство на ответник в едно открито съдебно заседание, намира, че
размерът на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от
въззиваемата страна - ответник, са прекомерни и следва да се редуцират. В
този смисъл в полза на въззиваемата страна - ответник следва да се присъди
сумата от 1 350 лв., представляваща реално сторени разноски за платено
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
На третото лице - помагач "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД,
не се дължат разноски съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК. Така и
Определение № 937 от 1.03.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 2788/2023 г.,
Определение № 1007 от 6.03.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № ***2/2023 г.,
Определение № 1399 от 22.12.2023 г. на ВКС по к. т. д. № 2537/2022 г.,
Определение № 1474 от 6.06.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 3999/2022 г.,
Определение № 2184 от 14.07.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 4285/2022 г.,
Определение № 856 от 26.04.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 3543/2022 г.,
Определение № 60156 от 23.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1671/2020 г., I т. о.,
ТК, Определение № 107 от 13.06.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2028/2017 г., I
г. о., ГК, Определение № 16 от 15.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3943/2015 г.,
**** г. о., ГК, Определение № 429 от 2.06.2014 г. на ВКС по ч. т. д. №
1218/2014 г., I т. о., ТК, Определение № 38 от 14.03.2014 г. на ВКС по гр. д. №
1225/2014 г., II г. о., ГК, Определение № 724 от 4.11.2013 г. на ВКС по ч. т. д.
13
№ 3979/2013 г., II т. о., ТК, Определение № 124 от 14.05.2013 г. на ВКС по т.
д. № 63/2012 г., II т. о., ТК.
Воден от горното, съдът, на осн. чл. 271, ал.1 ГПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1 от 09.01.2024 г. по гражданско дело №
20233320100177 по описа за 2023 година на Районен съд - *****.
ОСЪЖДА "Д. Д.-1" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр. *****, ул. Мадара" № 36, представлявано от управителя Д. З.
Д., да заплати на Кооперация "КООПЕРАЦИЯ "БИТУС"", ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление - гр. *****, ул. „8-ми Март" № 15,
представлявана от К. Х. П., в качеството на ******, на основание чл. 78, ал. 3
във вр. чл. 81 във вр. чл. 273 ГПК, сумата 1 350 (хиляда триста и петдесет)
лева представляваща сторени по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи на
ответника Кооперация "КООПЕРАЦИЯ "БИТУС"", ЕИК ********* :
"ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, п.к. 9009, р-н Владислав
Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС-Е, бул. Владислав Варненчик № 258,
представлявано от: А. А. К., Х. П. Х., П. В., начин на представляване:
заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет,
Община *****, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. *****, ул. „Княз Борис I“ № 1, представлявана от ***** А. Н..
Решението е окончателно съгласно чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.
******:_______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14