РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№2056/17.11.2022г.
Гр. Пловдив, 17.11.2022г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І-во
отделение, ХХV състав, в открито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с
участието на прокурора ДИМИТЪР МОЛЕВ, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 1298 по описа за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл.
226 от АПК и чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е след като с решение № 4488/11.05.2022г. на
ВАС, Първо отделение, постановено
по адм. дело № 9675 от 2021г. по описа на съда, е отменено решение №
1036 от 20.05.2021г. на Административен съд – Пловдив, постановено по
адм. дело № 2692 от 2020г. по описа на съда, В ЧАСТТА на допълнително определени данъчни задължения по ЗКПО и ЗДДС, при определена данъчна за облагане с пряк и косвен данък
по чл. 122 от ДОПК и делото е върнато
за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд.
В решението на касационната
инстанция са дадени задължителни указания за излагане
на подробни аргументи по спорния въпрос, касаещ допълнително определяне на корпоративен данък изпълнило
ли е дружеството - жалбоподател задължението си да осъществява текущо
начисляване на разходи за лихви по всеки от договорите за заем, съответно дали
е следвало да приложи регулация във връзка с режима на слабата капитализация по
чл. 43 от ЗКПО. При положение, че главницата по
заемите е отписана, следвало ли е да бъдат отчетени приходи от отписани
задължения за лихви. В тази връзка, следва да бъде анализиран СС 18 Приходи, в
чието приложение Г, т. 2 са дадени случаите на отписани задължения, в които
хипотези задълженията подлежат на отписване от пасива на предприятието, като се
отчете приход от тази стопанска операция, която рефлектира върху счетоводния
финансов резултат за отчетния период. В случай, че задължението не е отписано
по този ред – срещу отчитане на приход – нормата на чл. 46 ЗКПО създава
основание за увеличение на счетоводния финансов резултат при преобразуване за
данъчни цели със сумата на задължението, за което е настъпило някое от
обстоятелствата по чл. 46, ал. 1 ЗКПО. Ако предприятието не осчетоводи приходи
при отписване на задължението, е приложима специалната регулация по чл. 46 ЗКПО.
По
отношение спорния въпрос, касаещ допълнително
начисления ДДС са дадени задължителни указания за съпоставка на писмените
доказателства, събрани в хода на съдебното производство при първоначалното
разглеждане на делото от първоинстанционния съд, с
тези събрани в хода на ревизионното производство и представени от самото РЛ в
отговор на надлежно връчени ИПДПОЗЛ. В тази връзка, следва да бъде обсъдена
констатацията в РД, че по част от фактурите броят на продуктите натурален рабат не е инкорпориран в съдържанието им и да бъде
обсъдено заключението по ССЕ, в частта му, отнасяща се
до счетоводното изписване на придобитите чрез ВОП стоки.
Предмет на
настоящото съдебно производство е оспорен от „АДВАНТИС КО“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.“Недялка Шилева“
№ 31, представлявано от управителя Р. И., Ревизионен акт № Р-16001619007535-091-001/29.06.2020г.,
издаден от П.С.– началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, възложил ревизията,
и П.С.– главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Кърджали,
ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 452/15.09.2020г. на Директор на
Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” („ОДОП“) гр. Пловдив, В
ЧАСТТА относно допълнително определен корпоративен данък за 2018г. в размер на 264
968,65лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 33 565,38лв. и допълнително
начислен ДДС в общ размер на 4 597,01лв., ведно с прилежащи лихви 856,89лв. за
периода 01.01.2018г. - 31.12.2018г.
Решение № 1036 от 20.05.2021г. на Административен
съд – Пловдив, постановено
по адм. дело № 2692 от 2020г., В ЧАСТТА, в която е отхвърлена жалбата против РА № Р-16001619007535-091-001/29.06.2020г.,
издаден от П.С.– началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, възложил ревизията,
и П.С.– главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Кърджали,
ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 452/15.09.2020г. на Директор на Дирекция “Обжалване
и данъчно - осигурителна практика” („ОДОП“) - гр. Пловдив относно непризнат данъчен кредит в
размер на 25,20лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 4,15лв. не е предмет на
касационно обжалване и е влязло в сила
на 11.06.2021г.
Жалбоподателят оспорва РА като незаконосъобразен и
необоснован, противоречащ на материалноправните
разпоредби на ЗКПО и ЗДДС, издаден в нарушение на процесуалните правила. Оспорва
да са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК. Оспорва твърдението,
че безвъзмездното предоставяне на стоки се характеризира като укрит доход, с
доводи че всички предоставени стоки са надлежно включени и отразени във
фактурите издадени от дружеството до неговите клиенти и представляват или
мостри или натурален рабат, чието предоставяне е
стандартна търговска практика. Допълнително е изложено, че не се прави разлика
между предоставени мостри и предоставен натурал – рабат, както и че е можело да се направят насрещни проверки
дали безвъзмездно предоставените стоки като рабат са
били отразени в счетоводствата на получаващите дружества. Според жалбоподателя,
решаващия орган не е обсъдил и напълно е игнорирал представените
инвентаризационни описи и заповеди за извършване на инвентаризация. Сочи, че
лихвите по получени заеми дружеството не са осчетоводени през 2018г., тъй като
те са били дължими към датите на съответните падежи по договорите и това не е
основание за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Според
жалбоподателя, незаконосъобразно е увеличен данъчния резултат по ЗКПО, като в
тази насока сочи, че видно от представените ГФО за съответните години
дружеството е отразявало през годините условно задължение за лихви по заемите
единствено като използва разчетни счетоводни сметки, т.е. като условно
задължение, което няма влияние върху счетоводния или данъчния финансов резултат.
При отписване на лихвите поради отписване и на главниците на заемите несъмнено
е спазен СС 18. Подчертава, че набраната стойност на лихвите е отразена като
разчет, както в пасива, така и в актива на баланса и не влияе на приходната,
съответно разходната част на ОПР и оттам на печалбата на дружеството. Твърди да
няма Споразумение за заем от 07.10.2010г., както е посочено в РД, както и че
сборът на главниците по споразуменията от 02.12.2010г. и 19.07.2011г.,
включително и от 07.04.2010г. е по-малък от отписаните през 2018г. задължения
по главници. Изтъкнато е, че периодите за които се дължи договорната лихва са
изтекли през 2011г. и органът не може да прави корекции на резултата за 2011г.
в рамките на настоящото ревизионно производство. Изразено е несъгласие с изводите на органа по
прихода, че не е отчетен приход в размер на 22 985,15лв. от предоставения рабат и мостри. Според жалбоподателя незаконосъобразно е
начислен ДДС на отписани стоки, предоставени като мостри и натурален рабат. Иска се отмяна на обжалвания РА. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция “Обжалване
и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив, чрез процесуалния си
представител юр. С., изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение за разглеждане на делото пред първоинстанционния
съд. В случай на отмяна на РА на база на представените доказателства при
първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния
съд прави искане за присъждане на разноските съгласно разпоредбата на чл. 161,
ал. 3 от ДОПК. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в
писмена защита, депозирана при първоначалното и повторното разглеждане на
делото от първоинстанционния съд.
Окръжна прокуратура – Пловдив, чрез участвалия в
производството прокурор Молев, изразява становище за
основателност на жалбата.
Съдът, като разгледа становищата на страните и след
преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
За допустимостта:
Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок
пред контролния в приходната администрация орган, който с решението си го е
потвърдил. Така постановеният от Директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. Пловдив
резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната
ДОПУСТИМОСТ.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Началото на
ревизионното производство е сложено със Заповед №
Р-16001619007535-020-001/25.11.2019 г. (л. 1078 от адм.
дело № 2692 от 2020г.), издадена от началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, на
основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, с предмет корпоративен данък за периода от
01.01.2018г. до 31.12.2018г. Определен е краен срок
на ревизионното производство до три месеца, считано от датата на връчване на
ЗВР. С последващи ЗИЗВР № Р-16001619007535-020-002/28.02.2020г. (л. 467
от адм. дело № 2692 от 2020г.), № Р-16001619007535-020-003/23.03.2020г.
(л. 462 от адм. дело № 2692 от 2020г.) и № Р-160016119007535-020-004/01.04.2020г.
(л. 547 от адм. дело № 2692 от 2020г.), срокът на
ревизията е продължен последователно до 30.04.2020г. По предложение на л. 466 от
първоинстанционното дело е променен и обхватът на
извършваната ревизия, като е включен и данък върху добавената стойност за
периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. (именно със
ЗВР №Р-16001619007535-020-003/23.03.2020г.). Представени са и удостоверения за
валидни електронни подписи на органите по приходите, възложили ревизията и
издали ревизионния доклад и ревизионния акт.
Съставен е Ревизионен доклад №
Р-16001619007535-092-001/14.05.2020г. (лист 252 и сл.), в срока по чл. 117 от ДОПК. След направено искане, с уведомление
№Р-16001619007535-РУС-001/27.05.2020г. е продължен срока за подаване на
възражение и представяне на доказателства по РД до 28.06.2020г., в който срок е
подадено възражение (л. 130 и сл.). Направените възражения са намерени за
частично основателни, по подробно изложени аргументи. В срока по чл. 119, ал. 2
от ДОПК е издаден и процесният РА №
Р-16001619007535-091-001/29.06.2020г.
По делото е представена Заповед №РД-09-1801 от
28.09.2018г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, с която заповед П.С.–
главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Кърджали, е
определена за служител, изпълняващ функциите “ръководител на екип”. Приложена е
и Заповед № РД-09-1 от 03.01.2017г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, с
която са делегирани правомощия на органите по приходите, заемащи длъжността
„началник сектор“ за възлагане на ревизии.
Поради изложеното съдът приема, че оспореният
административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това
материално компетентен административен орган. Властническото волеизявление е
облечено в изискваната от закона форма и е постановено в рамките на преклузивния срок по чл. 109 от ДОПК.
От
фактическа страна съдът намира за установено следното:
През ревизираните данъчни периоди извършваната дейност
от дружеството - жалбоподател е внос, ВОД и износ на лекарствени продукти, медицински
изделия, хранителни добавки и козметика, търговия на едро и дистрибуция на
лекарствени продукти, медицински изделия, хранителни добавки и козметика,
медицинско и търговско представителство за България на италиански фармацевтични
компании Теофарма и Фадем Интернетънъл; ексклузивен дистрибутор за България, Румъния,
Словакия и др. на Selsun Blue -
шампоан против пърхот, чиято марка е собственост на Санофи
Интернешънъл. Няма спор и че дружеството извършва и търговия на едро и
дистрибуция на напитки (нискоалкохолно пенливо вино)
с марка Fun Wine.
По отношение на счетоводството в хода на ревизията е
установено, че: РЛ прилага
двустранна форма на счетоводно записване на стопанските операции; годишният
финансов отчет за периода на ревизията не е изготвен в съответствие с изискванията
на чл. 24 от ЗСч и изискванията на принципите, залегнали в чл. 26 от с.з.; част
от постъпилите в дружеството стоки се завеждат задбалансово
като количество и стойност и не участват в Баланса на дружеството; други се
завеждат задбалансово като количество /тези, които ще
бъдат продадени в държави - членки на ЕО/, а стойността им се включва в сметка
304 Стоки; трета група стоки се завеждат съгласно изискванията на ЗСч.; не се
вземани текущи счетоводни операции по клаузи в договори за заеми /споразумения
за заем/, като заемни средства с падеж повече от една година не се
осчетоводяват по сметка за дългосрочни кредити, а се осчетоводяват по сметка за
Други кредитори; дължимите лихви по такива заеми не се осчетоводяват своевременно
съгласно в клаузите по договорите - нито като задължение, нито като разход, пък
бил той и за бъдещи периоди; годишните
финансови отчети за периода на ревизията не са изготвени в съответствие
с изискванията на принципите, залегнали в чл.26 от ЗСч. Според ревизиращите органи
по приходите представените доклади за
независим финансов одит не дават никаква информация за активите и пасивите на
РЛ, освен че дружеството е в състояние на изключителна задлъжнялост. По
Закона за разплащанията в брой не са констатирани нарушения.
В хода на ревизията на РЛ са връчени следните искания
за представяне на документи и писмени обяснения, съответно са постъпили
отговори по тях:
- на ЗЛ: по ИПДПО №
Р-16001619007535-040- 001/04.12.2019г., връчено на 06.12.2019г., са представени
частично документи, справки и писмени обяснения вх. № Рев. 6201 от 23.12.2019г.;
по ИПДПО № Р-16001619007535-040-002/17.02.2020г., връчено на 18.02.2020г., са
представени документи, справки и писмени обяснения вх. № Рев. 843/26.02.2020г.;
по ИПДПО № Р-16001619007535-040-003/31.03.2020г., връчено на 01.04.2020г., са
представени документи, справки и писмени обяснения вх. № Рев.1293/26.02.2020г.;
по ИПДПО № Р-16001619007535-040-004/08.04.2020г., връчено на 10.04.2020г. са
представени документи, справки и писмени обяснения вх. № Рев.1436/21.04.2020г.,
ведно с Декларация по чл.124, ал. 3 от ДОПК вх. № Рев. 1436#1/21.04.2020г. и становище;
по ИПДПО № Р-16001619007535-040-005/10.04.2020г., връчено на 13.04.2020г., са представени
документи, справки и писмени обяснения вх. № Рев.1435/21.04.2020г. Събраните
доказателства са обобщени в приложения от 1 до 5 към РД.
Във връзка
с преминаване към облагане по особения ред на чл. 122 от ДОПК на РЛ са връчени:
уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК № Р-16001619007535-113-001/08.04.2020г.,
с което лицето е уведомено, че основата за облагане с данъци по ЗДДС и ЗКПО ще
бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК и и уведомление по чл. 17, ал. 1 от ДОПК № Р-16001619007535-139-001/08.04.2020г., с което РЛ е уведомено за правата
и задълженията му в производството по ДОПК.
-на
трети лица-доставчици и посредници са връчени: ИПДСПОТЛ № Р-16001619007535-041-001/18.02.2020г.
до СПИДИ ЕАД; Получен е отговор вх. № Рев.919/04.03.2020г., като не е
установено дружеството да е извършвало електронна търговия чрез този куриер; ИПДСПОТЛ
№ Р-16001619007535-041-002/18.02.2020г. до ЕКОНТ ЕКСПРЕС ООД, с получен отговор
с вх. № Рев.1125/24.03.2020г. (приложение 7 към РД).
С протокол №
Р-16001619007535-П73-001/21.04.2020г. към доказателствения
материал по ревизията е присъединен протокол № П-1600161900040806-073-001/25.10.2019г.,
ведно със събраните при проверката и относими към ревизията
доказателства. С протокол № Р-16001619007535-П73-002/29.04.2020г. към
настоящото производство са присъединени извършени справки от ИС на НАП – VIES,
СУП, БИДИС, НСИ.
При ревизията е формирана данъчна основа за облагане с
корпоративен данък за 2018г. по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като е установено
обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Този извод е обоснован с констатацията по отношение водената
от РЛ счетоводна отчетност и представянето на част от изисканите му документи
по бр. ИПДПОЗЛ, включително след срока, определен от орган по приходите.
Констатирано е и обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. При определяне
на данъчната основа по реда на чл. 122 от ДОПК са направени следните
констатации от ревизиращия екип:
-съгласно споразумение за заем от 07.10.2010г. (в
действителност датата на споразумението за заем е 07.04.2010г.) „ЕЛДЕР БИОМЕДА" ЕАД предоставя на „БИОМЕДА
2000" ЕООД (сега „АДВАНТИС КО" ЕООД) заем в размер на 9 500евро с
дължима годишна лихва от 8%, която е платима заедно с главницата в края на
споразумението;
-съгласно споразумение за заем от 02.12.2010г. между
същите лица се предоставя заем в размер на 300 000евро с годишна лихва от 8%,
която е платима заедно с главницата в края на споразумението;
-съгласно споразумение за заем от 19.07.2011г. между
същите лица се предоставя заем в размер на 1 050 000евро с годишна лихва от 8%,
която е платима заедно с главницата в края на споразумението.
Задълженията на РЛ по тези три заема са отписани през
2018г., като при отписване на главниците по тях на 25.09.2018г. е взета
счетоводна операция Дт сметка 499/Кт сметка 791 със
сумата в размер на 1 503 049,24лв. с основание „Пряк запис друг". При
отписване на главниците по заемите на 03.12.2018г. е взета втора счетоводна
операция Дт сметка 499/Кт сметка 791 със сумата в
размер на 658 950,89лв., отново с основание „Пряк запис протокол".
Констатирано е, че с тези суми е извършено преобразуване в увеличение счетоводният
финансов резултат (СФР), като това увеличение е неутрализирано с пренасяне на
загуби от предходни години. Предвид разпоредбата на чл. 43 от ЗКПО дружеството
не е начислило разходи за лихви, тъй като същите следва да бъдат редуцирани при
определяне на ФР.
Констатирано е, също така, че при отписване на
задълженията по начислените лихви като разчет, на 03.12.2018г. е взета
счетоводна операция Дт сметка 499/Кт сметка 496 със
сумата в размер на 2 756 359,36лв., с основание „Пряк запис протокол", като
с тази сума не е извършено преобразуване на СФР за данъчни цели. При позоваване
на НСС Общи разпоредби (в сила от 12.01.2016г.) ревизиращите органи по
приходите са направили извод, че дължимите лихви по посочените по-горе договори
за заем са осчетоводени като разчет в разрез със счетоводните стандарти на
фирмите, прилагащи двустранно счетоводство. Първоначално осчетоводяването им е
като намаляващо задължение за лихви с Дт 496 Разчети
за лихви, срещу увеличение на задълженията Кт 499 Други кредитори, след което
са отписани чрез намаляване на задълженията към кредитора срещу увеличение на
задълженията за Разчети по лихви, което е недопустимо от счетоводна гледна
точка. При двустранната форма на
счетоводство разчетите за лихви се увеличават с отразяването им като увеличение
за разходи за лихви и като не е извършено осчетоводяване по сметка 621 се
прикрива реалното финансово състояние на дружеството, което е декапитализирано от години.
В РД
подробно са описани и други споразумения за заеми, по които „АДВАНТИС КО"
ЕООД не е погасявало главници и лихви по посочените заеми и не е начислявало
разчети по тях. Предоставените заемни средства не са заведени по сметка за
дългосрочни кредити, а по кредита на сметка 499 Други кредитори при получаване
на сумата, като взетата счетоводна операция е дебит гр. 50 Парични средства на
кредит 499 - със съответния размер на предоставения заем. Не са установени
други счетоводни записвания във връзка с получените суми по споразуменията и по
договора от 30.12.2015г. до настоящия момент, като не са начислявани разчети и
разходи за лихви, както и не са погасявани суми - главница и/или лихви.
Направен е извод, че ревизираното дружество не е спазило принципа за текущо
начисляване по отношение на получените в заем средства и по този начин е
нарушило разпоредбите на ЗСч и СС и е допуснало счетоводните му отчети, в
частност счетоводните баланси, да не представят по достоверен начин неговите
задължения.
При
определяне на данъчната основа по чл. 122 от ДОПК е посочено, че дружеството е
отписало задължения по получени кредити (главници) на обща стойност
4 162 000,13лв., с които е увеличило СФР за 2018г. При отписване на
главниците на задълженията са отписани и прилежащите непогасени лихви в размер
на 2 756 359,36лв., които не са отразявани текущо като разходи, а са
начислени като разчет. С отписването на съществуващите задължения за лихви
задълженията към кредиторите намаляват, без реално да е извършен разход, т.е. е
налице намаление на пасив.
Съгласно
разпоредбите на НСС е налице основание за отразяването на отписаните задължения
за лихви като приход и сумата в размер на 2 756 359,36лв. е включена
като компонент от данъчната основа като приход от отписани задължения (лихви по
отписани заеми от свързани лица) – таблица на л. 120 гръб от адм. дело № 2692 от 2020г.
В РД е
направена констатация за получени стоки (лекарства) по ЧМР за 2017г. общо
17 084 опаковки на обща стойност 37 289,35лв. и по ЧМР за 2018г. общо
27 453 опаковки на обща стойност 59 943,66лв. Посочените стоки не са
отразени в счетоводството на РЛ, в ОВ, СБ и като налични в инвентаризационен
опис към 31.12.2017г. и към 31.12.2018г. Това, според ревизиращите органи по
приходите, е допълнителен аргумент в подкрепа на направения извод, счетоводната
отчетност не представя реалното финансово състояние на дружеството
(обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК). Тази констатация не е довела
до определяне на допълнителни задължения за пряк и косвен данък за 2018г.,
съответно не представлява компонент от определяне на данъчната основа по реда
на чл. 122 от ДОПК.
В РА са
изложени допълнителни аргументи относно възражението на дружеството за
нередовно водена счетоводна отчетност, която не дава възможност за установяване
на данъчната основа за облагане с корпоративен данък. Намерено е за
неоснователно твърдението, че след като получените стоки по ЧМР (лекарства) не
са намерили счетоводно отражение в ОВ, СБ и инвентаризационните описи, същите
са водени задбалансово, вместо да бъдат заведени като
активи, тъй като са получени по договор за консигнация. Потвърден е изводът на
органите по приходите, издали РД, че счетоводната отчетност е водена нередовно
не само поради ненамерилите счетоводно отражение стоки по ЧМР, но и поради
невземани текущи счетоводни операции по клаузи в договори и споразумения за
заеми, сключени със свързани лица. Налице е неправилно отписване на
задълженията за лихви без същите да са заплатени и без реално да е извършен
разход, като по този начин се намаляват пасивите на дружеството. Съгласно НСС
фактът на намаляване на пасива е основание за отразяване на приход, като в
случая без значение е поради какви причини не е извършено осчетоводяване на
разходи за лихви (по твърдения би се стигнало до по-лош ФР на РЛ за съответната
година).
На
следващо място, в хода на ревизията е направена констатация за безвъзмездно
предоставени стоки (лекарства и вино) по фактури, издадени от РЛ, за които е
обяснено, че се касае за мостри и натурален рабат и
са представени договори, заявки, фактури. Съгласно съдържанието на писмените
обяснения относно безвъзмездното предоставяне на нискоалкохолни
напитки (вино) дружеството
има договор с производителя за реализация на виното в България и други 11
страни, които не са посочени конкретно и при ревизията не е установено продажба
на вино. През 2017г. чрез ВОП безвъзмездно са придобити мостри за тестване (сангрия Червена 3 840бр. кен
от 250мл и шардоне Кокос 7 680бр. кен от 250мл), които са предоставяни на бъдещи клиенти при
участия във фестивали, изложения и др. При ревизията и с възражението против
констатациите в РД са представени заявки за участие и фактури за наем на щанд
за събития и фестивали, проведени през 2018г., описани на стр. 10 – 11 от РД и
на стр. 1 от РА.
След анализ
на данните в представените от РЛ документи и писмени обяснения, ревизиращите
органи по приходите са приели, че не е представена отчетност за предоставянето
на мостри от продукти на клиенти. 
Не са предоставени
документи, от данните в които да е видно конкретно какви количества вино,
придобити като мостри, са предоставени на търговските вериги Лидл, Кауфланд, Метро, Фантастико и др. магазини, заведения за хранене, нощни
заведения, хотели, търговци на едро. Не са представени и идентифициращи данни
за магазините, заведенията за хранене, нощните заведения, хотелите и търговците
на едро, които са получили мостри от виното. При прегледа на издадените фактури
за продажби е установено, че на фирми, които закупуват значително по-голямо
количество стоки, всички бройки се фактурират на редовна цена, а на други
клиенти, които закупуват по-малки количества, се издават фактури, в които
значителна част от различните видове вино е с нулева стойност. Установено е,
също така, че са издавани фактури на служители на дружеството, в които
значителна част от стоките са с нулева стойност.
Съгласно
съдържанието на писмените обяснения относно безвъзмездно получени лекарствени
продукти, обект на натурален рабат, се излагат
твърдения, че лекарственият продукт Изилакс е предмет
на промоция за месеците март и април 2018г. В подкрепа на тези твърдения с
възражението против РД се представят документи за водена кореспонденция с
контрагент и справки за реализирани количества до краен клиент, съдържащи данни
за склад, клиент, дилър, количество за промоция и количество рабат.
Според направения
от органите по приходите анализ на стр. 3 в РА, от дружеството не са
представени документи, които да удостоверят, че с клиентите, на които са
предоставени безвъзмездно различни количества стоки, са договорени условия за
предоставяне на мостри, рекламни бройки и натурален рабат
и не е представена аналитична отчетност в тази връзка. От анализа на
записванията в счетоводна сметка 304 Стоки е констатирано, че за количествата
стоки, които са фактурирани на клиентите с продажна цена 0 лева, е изчислена и
изписана като разход отчетна стойност. Това означава, че са налице данни за
укрити приходи от данъчния субект от предоставени стоки (вино и лекарства) на
клиенти. По отношение на натуралния рабат е
установено, че са отразени количества от най-много 5бр. от съответната
разновидност на лекарствения продукт, а в издадените фактури са посочени
количества, които многократно надвишават тези бройки. Така например, за месец
февруари са фактурирани предоставени безвъзмездно 450бр., през месец април –
общо 514бр., през месец май – 673бр. и т.н. През месец март и месец април
2018г. са предоставени като компенсации сумите в размер на 878,71лв. и в размер
на 754,43лв., като не може да се установи в кои фактури и за кои периоди са
отразени.
В табличен
вид от стр. 18 до стр. 31 от РД са описани продажби на стоки изписани като брой
и отчетна стойност (т.е. отразени са като разход), като изчисленият за тях неотразен
приход от продажба възлиза на 22 985,15лв. Посочената сума е включена като
компонент от данъчната основа по чл. 122 от ДОПК за облагане с корпоративен
данък таблица на л. 120 гръб от адм. дело № 2692 от
2020г.
При
определяне на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК е
извършен анализ на декларираните от дружеството текущи разходи по пера.
Съгласно констативната част на РА (стр. 6 – 7) при определяне на данъчната
основа за облагане с корпоративен данък
не са признати за данъчни цели осчетоводени разходи за глоби и неустойки в
размер на 49 060,48лв., начислени амортизации за обект „складова база
Враца“, която е преустановила дейност на 30.06.2015г., в размер на 755,40лв. и
осчетоводени по сметка 609 Други разходи в текущи разходи в размер на
1 044,65лв. Посочените констатации не са предмет на обжалване от РЛ и въз
основа на тях е формиран нов размер на разходите от 1 073 273,08лв.
(по-малък от размера на декларираните разходи в ОПР и ГДД по чл. 92 от ЗКПО).
При така
направените констатации е определен нов размер на приходите от
8 015 344,45лв., като в приходната част декларираните в ОПР и ГДД по
чл. 92 от ЗКПО приходи са завишени приходите по перо продажби на стоки със
сумата от 22 985,15лв. и е посочен неотчетен приход от отписани задължения
за лихви по отписани задължения от заеми със свързани лица в размер на
2 756 359,36лв. Изчислен е размер на облагаема печалба от
6 942 071,37лв. = 8 015 344,45лв. приходи –
1 073 273,08лв. разходи, от която, на основание чл. 70, ал. 1 от ЗКПО
са приспаднати данъчни загуби от предходни години (от 2013г. до 2017г., с
изключение на 2015г.) в общ размер на 4 292 384,85лв. (стр. 7 от РД).
Върху данъчната основа в размер на 2 649 686,52лв. =
6 942 071,37лв. – 4 292 384,85лв. е дължим корпоративен
данък в размер на 264 968,65лв., ведно с прилежащите лихви.
При ревизията е начислен допълнително ДДС в общ размер
на 4 597,01лв. за всички данъчни периоди на 2018г. върху данъчната основа на
установените неотчетени приходи от безвъзмездно предоставяне на стоки като
мостри и натурален рабат в размер на
22 985,15лв. Данните от издадените фактури за продажби са подробно
отразени в табличен вид на стр. 35 - стр. 47 от РД. В хода на ревизията е
констатирано, че дружеството е фактурирало продажби на стоки на стойност 56
974,35лв., за които е начислило ДДС в размер на 11 394,35лв., а същевременно с
описаните фактури е изписало (т.е. отразило като разход) стоки с отчетна стойност
22 985,15лв., за които не е отразен приход и съответно не е начислен
дължим ДДС.
В решението на горестоящия
административен орган, с което е потвърден РА, в обжалваната му част, е
посочено, че в
хода на ревизията са установени редица нередности при водене на счетоводната
отчетност на дружеството, в частност относно отчетността на материалните запаси
(стоки) и на разчетите. Неправомерно и нерегламентирано са взети счетоводни
записи за задбалансово водене на стоки, което
възпрепятства проверката за правилното им отразяване при придобиването им,
съответно изписване при продажбата им и правилно осчетоводяване на всички
приходи от тяхната реализация или др., свързани с тях. Според решаващия орган,
в подкрепа на това са и направените констатации относно безвъзмездно предоставени
стоки, за които освен че не са отчетени приходи, липсват и документи и стриктно
заведена аналитична отчетност за твърдените от РЛ предоставени отстъпки, рабат, мостри и пр.
По отношение на начислените и отписани разчети за
лихви по заеми, решаващият орган е посочил, че също са налице съществени несъответствия,
като първоначално взетите записвания по дебита на сметка 496 Разчети за лихви
не описват възникване на задължения за такива, а напротив, което се явява
абсолютно немотивирано и в противоречие с възникналата счетоводна операция, а
именно начисляване на задължения за лихви по получени заеми. За неоснователно е
прието възражението по отношение на текущото начисляване на лихвите като
разчет, като в тази връзка е направено позоваване на Счетоводен стандарт (СС) № 18
„Приходи" и разпоредбата на чл. 46 от ЗКПО.
В хода на съдебното производство при първоначалното
разглеждане на делото са приети представени от пълномощника на жалбоподателя
писмени доказателства по опис на л. 1175 – 1179, в т.ч. кореспонденция за
предоставяне на мостри и лекарствени продукти като натурален рабат, заповеди за командировка, отчети от командировка и
приложения към фактури, представляващи протоколи за изписване като мостри на
използвани количества стоки (л. 1182 – 1426). От страна на процесуалния
представител на ответника е направено изявление, че доказателствата са
представени от жалбоподателя в хода на ревизията и с възражението против РД и
се намират по делото. Същите са предмет на подробен анализ, направен от
ревизиращите органи по приходите, издали РА.
В хода на съдебното производство е допусната и приета
съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Мария Ш., която по
първи въпрос е посочила, че сборът от договорната лихва по споразумения за заем
от 07.04.2010г., 02.12.2010г. и 19.07.2011г. е в общ размер на
57 966,47евро или 113 372,55лв. По отношение на въпроса дали са
налице основания за осчетоводяване като разход на начислените към 30.12.2011г.
договорни лихви по Споразумение за заем от 07.04.2010г., от 02.12.2010г. и от
19.07.2011г. в последващи периоди, включително и за
ревизираната 2018г. експертът е посочил, че въпросът е изцяло правен и и е оставил на преценката на съда. В
допълнение е посочено, че договорните лихви по трите споразумения за заем в общ
размер от 113 372,55лв. не са отразени като разход, нито за 2018г., нито
през предходните години. Според експертизата, в случай че съдът приеме, че
договорни лихви в общ размер на 113 372,55лв. следва да бъдат признати за
данъчни цели през 2018г. едновременно на приход и на разход, то установените от
ревизията приходи, разходи и данъчен резултат за 2018г., ще се променят както
следва: Обща сума на приходите 5 372 357,64лв. и обща сума на
разходите 1 186 645,63лв.; печалба в размер на
4 185 712,01лв. (приходи 5 372 357,64лв. – разходи
1 186 645,63лв.). От натрупаните през предходни периоди данъчни
загуби следва да се приспадне сумата от 4 185 712,01лв. – до размера
на получена за 2018г. печалба от 4 185 712,01лв. и се получава данъчен
финансов резултат – 0,00 лева и съответно няма дължим допълнително корпоративен
данък.
Според вещото лице, в случай че съдът приеме, че
договорни лихви в общ размер на 113 372,55лв. е следвало да бъдат
осчетоводени на разход през 2010г. и през 2011г., а през ревизираната 2018г.
следва да бъдат признати на приход в същия размер от 113 372,55лв., то
установените от ревизията приходи, разходи и данъчен резултат на дружеството за
2018г. ще се променят, както следва: Обща сума на приходите
5 372 357,64лв. и обща сума на разходите 1 073 273,08лв.;
печалба в размер на 4 299 084,56лв. (приходи
5 372 357,64лв. – разходи 1 073 273,08лв.); приспада се
цялата сума от натрупаните в предходни периоди данъчни загуби в размер на
4 292 384,85лв. и се получава данъчна основа за облагане с корпоративен
данък в размер на 6 699,71лв. При такъв вариант, според експерта, се
получава дължим корпоративен данък за внасяне в размер на 669,97лв. и прилежащи
лихви в размер на 84,87лв.
По трети въпрос вещото лице е посочило, че спорът е
правен и следва да се прецени разпоредбата на чл. 37 от ЗКПО. ССЕ е преизчислила установените от ревизията приходи, разходи и
данъчен резултат за ревизираната 2018г. с признаване и като разход за данъчни
цели на отписаните лихви по разчет в размер на 2 756 359,36лв., като
при такъв резултат се получава: обща сума на приходите
8 015 344,45лв. и обща сума на разходите 3 829 632,44лева;
печалба в размер на 4 185 712,01лв.; От сумата на натрупаните през
предходни периоди данъчни загуби се приспадат такива на стойност 4 185 712,01лв.
– до размера на получена за 2018г. данъчна печалба в размер на
4 185 712,01 лв. и се получава данъчен финансов резултат – 0,00 лв. и
съответно няма дължим корпоративен данък.
По четвърти въпрос, вещото лице отговаря, че взетите счетоводни
операции Дт с-ка 496 на Кт с-ка 499 за 2 756 359,36лв. и Дт
с/ка 499 на Кт с/ка 496 за
2 756 359,36лв. са записвания само по разчетни сметки. Посочено е, че
разчетните сметки са балансови и не участват при
формиране на счетоводния и данъчен финансов резултат, т.е. нямат данъчен ефект.
По искане на процесуалния представител на жалбоподателя
по делото е допуснато и прието допълнително заключение на ССЕ, в което е
описано какво представлява натурал рабата. Посочено е, че в таблицата на стр.18 до 31 вкл. от РД са описани само
фактурите по номер и дата на издаване и не са посочени клиентите получатели на
тези стоки, а при преглед на самите фактури се вижда че в по-голямата си част
получатели на стоките са фирми - клиенти, които са с пълна идентификация -
посочено е наименованието дружеството - получател, данъчният номер и адресът на
фирмата, видът/наименованието на обекта, както и адресът, на който се намира
обекта, за който е предназначена стоката. Според вещото лице, по някои от
фактурите с предмет на доставка Easylax, за обект е записано наименованието на аптеката,
номерът на разрешителното и телефонният номер на аптеката и в по-голямата част
от тези фактури има положен подпис за получател и при някои и саморъчно
написано име. Във всяка фактура има посочена дата на данъчно събитие, която
съответства на датата на фактурата. В приложение към заключението вещото лице е
описало и получателите на стоките по тези фактури. Според заключението, към
всяка една от тези фактури има приложена разпечатка или за водена
кореспонденция с контрагент/и за провеждане на акции/промоции на лекарствен
продукт Изилакс или имейл от Р. И. до служители на „Адвантис“ да уведомяват аптеките, клиентите за стартиране
на промоция за Изилакс или за вино Fun Wine за съответния месец, като при закупуване на конкретно посочен
количество в имейлите е посочено по 1оп./бр. натурален рабат.
Изложено е, че по някои от тези фактурите за начин на
разплащане е посочено в брой, по други с платежно нареждане. „Адвантис“ е осчетоводило получените суми в брой по сметка
501 Каса в лева, видно приложената по делото счетоводна разпечатка по дебита на
сметката (л. 996 – 1006 от адм. дело № 2692 от 2020г.).
При извършената проверка на наличното по делото счетоводно извлечение по дебита
на сметка 503/2- Разплащателна сметка „Експрес банк“
(л. 1007 – 1009 от адм. дело № 2692 от 2020г.) вещото
лице е установило, че всички фактури са разплатени от клиентите в пълния размер
по банков път през 2018г., само по три фактури от м.11.2018г. плащането от
клиентите е постъпило по банковата сметка на „Адвантис“
в началото на следващата година.
Според допълнителното заключение, на стр. 12 от РД
органите по приходите са записали следното: „Издавани са и фактури, които
документират само безвъзмездно предоставени бройки - ф. 1121391/12.03.2018г. и
ф. 1121709/06.11.2018г. Това означава, че заявеното от дружеството предоставяне
на натурален рабат се случва след датата на възникване
на данъчното събитие“. Вещото лице сочи, че от самите фактури се установява, че
същите не съдържат само безвъзмездни бройки, т.е. само с цена 0лв., а от същия
вид стока има фактурирани и количества с цена.
В табличен вид в приложение № 1 от допълнителната ССЕ
са описани фактури от таблицата от РА, по които получатели/клиенти са фирми,
като в първата колона са посочени фирмите и обектите, начина на плащане и
датите на плащане по банков път за тези с начин на плащане с платежно
нареждане. По всяка фактура са посочени вида на стоката, количествата с цена и
стойност и тези с цена 0лв. Срещу всяка фактура е посочена общата данъчна
основа на фактурата. Посочени листите, на които се намират представените от
жалбоподателя документи по опис, а в последната колона са описани приложените
документи към фактурите.
Относно мострите, вещото лице е посочило, че в ЗКПО и
ЗДДС и правилника за неговото прилагане няма легално определение на понятието
„мостра", но според авторите „мострата" е отделна бройка или малко
количество от дадена стока, което се представя като образец, с цел да се
рекламира нов продукт или вече известен, с цел да се увеличат продажбите от
същия. Изрично е посочено, че към фактури от таблицата от РА, по които са
приложени протокол за изписване на мостри/приложение към фактурата за сваляне
от наличност на раздадени мостри, от страната на получател са вписани само
малки имена и или друго и няма никакви други данни, но към фактурите има
приложени заповеди за командировка, протоколи, програми от събития и други.
Посочено е, че обобщените данни от протоколите за сваляне от наличност/изписване
на мостри, напълно съвпадат с посочените в фактурите количества с цена 0лв. по
съответна стока. Според вещото лице, при сумиране количествата на изписаните
мостри от протоколите, които съответстват на количествата с цена 0лв. по
фактурите се получават следните изписани количества за мостри и изписана за тях
отчетна стойност: Общо изписани бройки за всички видове вино Fun Wine – 2 319бр., от които:
-в кен 250мл. изписани
количества 2 294бр.; отчетна стойност за 1бр. 1,15лв.; изписана за тях отчетна
стойност общо 2 638,10лв.;
-в бутилка 750мл изписани количества 25бр.; отчетна
стойност за 1бр. 3,52лв. и изписана за тях отчетна стойност общо 88лв.;
Общата стойност на изписаните мостри, под формата на
отчетна стойност на стоките, се изчислява общо на 2 726,10лв.
В Приложение № 2 в табличен вид в ССЕ са изброени
изчерпателно всички фактури, към които са приложени протоколи, заповеди за
командировка, програми от събития и др. В тях са описани видовете на стоки,
количествата с цена и стойност и тези с цена 0лв. и срещу всяка фактура е
посочена общата данъчна основа на фактурата. Изрично вещото лице е направило
констатация, че от представените фактури и съпътстващи документи към тях може
да се установи кои стоки са рекламни бройки/мостри и кои представляват
натурален рабат, предоставен под формата търговска
отстъпка като допълнителни бройки от дадения продукт.
На следващо място вещото лице сочи, че във всички
фактури, по които получатели са фирми/клиенти, в самата фактура има записана
дата на данъчно събитие и същата съответства на датата на фактурата, като
данъчната основа на фактурите, издадени към фирми/клиенти е по-висока от
балансовата стойност (стойност на придобиване) на
отписаните стоки. Данните за изписаната отчетната стойност на различни видове
вино Fun Wine, вещото лице е взело от
извлечението на счетоводна сметка 304Стоки (л. 937 – 955 от адм.
дело № 2692 от 2020г.). Според допълнителното заключение общата данъчна основа от
всички тези фактури е в размер на 51 760,92лв., отписаната отчетна
стойност възлиза общо на 21 139,18лв. и се получава печалба като разлика
между двете стойности в общ размер на 30 621,74лв. Според вещото лице, в
изследваните фактури е посочена бройката на продадените артикули, които
формират данъчната основа на фактурата, както и бройката артикули, които са
предоставени със същата доставка като търговска отстъпка (натурален рабат), като датата на данъчното събитие съвпада с датата
на издаване на фактурата.
По въпрос 3 в заключението се посочва,
че към фактурите, към които са приложени протоколи за
изписване на мостри, са налични и заповеди за командировка, протоколи, програми
от събития и и др. Същите съдържат данни, че са включени различни видове вина Fun Wine основно от 250мл. кен и малки количества Fun Wine ягода, кокос и сангрия
750мл. бутилка, които да бъдат раздадени на клиенти като мостри. Според вещото
лице, от фактурите за продажби се установя, че най-високата продажна цена на
единица бройка е под 30лв.
На последните два въпроса експертът отговаря, че
„АДВАНТИС КО" ЕООД прилага двустранна форма на счетоводно отчитане на
стопанските операции, чрез компютърна /автоматизирана/ обработка на
информацията, като за организиране и водене на счетоводната отчетност използва
специално разработен за дружеството Програмен продукт и прилага Национални
стандарти за финансови отчети на малки средни предприятия. Според заключението
съгласно разпоредбите на ЗСч са заведени основните регистри за хронологично,
синтетично и аналитично отчитане на стопанските операции, като формата на
счетоводството осигурява текущ и последващ контрол
върху първичната счетоводна информация. Пак според вещото лице, съгласно
изискванията на ЗДДС са заведени счетоводни регистри по сметки 453, 4531, 4532,
4538, 4539, отчитащи разчетите за начисления ДДС и ползвания данъчен кредит.
Данъчната основа по всяка една от спорните фактури е призната на приход по
кредита на сметка 702 Приходи от продажба на стоки. Според заключението от
приложеното по делото (л. 937 - 955 гръб от адм. дело
№ 2692 от 2020г.) счетоводно извлечение по кредита на сметка 304 от м.01 до
м.12.2018г., се установява какви количества и видове стоки са изписани от
сметка стоки по всяка една фактура; изписаните на разход количества и видове
стоки по всяка една фактура са изписвани ред по ред, така както са описани в
съответната издадена фактура. Изрично е посочено, че от това счетоводно
извлечение на сметка 304 Стоки, напълно може да се установи какви количества и
каква отчетна стойност е изписана на разход за всеки вид стока по всяка една от
фактурите, описани в таблицата от РД - за тези със стойност и за тези с цена
0лв. По делото са приложени годишни
оборотни ведомости и главни книги, а финансовият отчет и приложенията към него
за ревизираната 2018г. напълно съответстват като данни на отразените в
оборотната ведомост, главната книга и счетоводните сметки за годината. Според
вещото лице, заведените от дружеството счетоводни регистри /книги/ са водени
редовно през ревизираната 2018г. и дават възможност да бъдат проследени
направените записи в тях.
В съдебното заседание на 15.04.2021г. на въпроси на
процесуалния представител на ответника, вещото лице е отговорило, че натуралният рабат е предоставен на фирми, конкретно идентифицирани с БУЛСТАТ,
данъчен номер и адрес и обект, за който е предназначена стоката. Освен това,
натуралният рабат,
във всички фактури за съответния месец, е в едно и също съотношение,
примерно 4:1 – 4 бр. фактурирани стоки към една нулева и в следващия месец,
примерно, има 10бр. и за всички фактури на фирми съотношението е едно и също.
Посочва, че за мострите фактурите не са издавани на фирми, не са издадени на
конкретно име, а на малки имена на физически лица. Според експерта, към всички
фактури има протоколи, представени от жалбоподателя в подреден вид, и там вече
няма съотношение, като има, примерно, 10бр. с цена и 40бр. с нулева цена.
На въпрос на процесуалния представител
на жалбоподателя вещото лице уточнява, че не може да каже колко са мострите и
колко са раздадени, а че към фактурите с получател физическо лице, идентифицирано
с малко име, има приложени протоколи, договори за участие в определени
мероприятия на фирмата, има фактури за наемане на щанд или помещение, според
съответната ситуация, а в някои има и снимков материал.
По отношение на това дали може да се
установи каква бройка стоки са предоставени за рекламни цели с натурален рабат и съответно как са изписани на техните клиенти,
вещото лице посочва, че от това извлечение може да се установи за всеки вид
стока, какво количество и каква отчетна стойност са изписани на разход за всяка
една от фактурите, описани в таблиците от РД, конкретно за тези със стойност 0.
Посочва още, че аналитична отчетност е водена в сметка 304, а дружеството не е
придобивало рекламни бройки от доставчиците си, съответно доставчикът не е
фактурирал рабат с нулева цена. Аналитичност се води
само по сметка 304 за съответния артикул, а аналитична отчетност за доставчици
не се води, води се изключително само по сметки за
материални запаси. Допълва, че се изписват като отчетна стойност от кредита на
сметка 304, като стоките са изписвани много подробно, ред по ред, така както
са описани в самата фактура.
По отношение на отразяването в тази
сметка с оглед изписването им, експертът сочи, че 8бр. се изписват с отчетната
цена и за двете със стойност 0 отделно се изписва, като както за фактурираните
бройки с цена, така и за тези без цена, в счетоводството може да се види
подробно, напълно съответства на това във фактурата; така както са ред по ред,
така и във фактурата е ред по ред, но за доставчици и клиенти не се води
аналитична отчетност.
При повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд е прието заключение по ССЕ, изготвено
от вещото лице А.С., без направени възражения от страните по делото. При анализ
на събраните при първоначалното разглеждане на делото доказателства и съобразно
дадените задължителни указания на касационната инстанция, вещото лице е дало
следните отговори на поставените задачи:
-задача 1: сроковете на погасяване на задълженията,
съгласно споразуменията от 07.04.2010г., 02.12.2010г. и 19.07.2011г. е
съответно 5 месеца и 24 дни, 9 месеца и 30 дни и 5 месеца и 13 дни;
-задача 2: в счетоводното законодателство и НСС не е създаден
отделен стандарт, който да въвежда по-голяма яснота при отчитане на заемите. В
най-общ вид се съдържа уредба в СС 1 Представяне на финансови отчети, който
стандарт въвежда разграничението между видовете заеми като краткосрочни (със
срок до 1 година) и дългосрочни (със срок над 1 година). В този смисъл,
необходимостта от разграничение на заемите на краткосрочни и дългосрочни при
изготвяне на финансовите отчети, налага въвеждането на подходяща счетоводна
отчетност, която дава информация за вида на заемите според техния срок на
погасяване.
Според вещото лице, споразуменията за заем между
жалбоподателя и свързани с него лица следва да бъдат осчетоводени като
краткосрочни заеми, тъй като срокът на връщане и по трите споразумения е под 1
година. Независимо дали са върнати в срока или не заемите следва да бъдат отразени
като краткосрочни, освен ако с анекс или допълнително споразумение не е
договорен нов срок на издължаване, който да промени заемът в дългосрочен;
-задача 3: размерът на договорната лихва по трите
споразумения възлиза съответно на 716,74лв., 38 837,96лв. и
73 817,85лв. (таблици на стр. 4 от заключението на вещото лице);
-задача 4: при анализ на разпоредбата на чл. 43 от ЗКПО, регламентираща регулиране на слабата капитализация (в редакциите й към
2019г. и 2020г., макар че отписването на задълженията за лихви е извършено през
2018г.) вещото лице е посочило, че през всички проверявани години от 2010г. до
2018г. привлеченият капитал на дружеството е по-голямо число от собствения
капитал (колони 6 и 7 от таблицата на стр. 5 от заключението). Това означава, че
РЛ е следвало да приложи реда на чл. 43, ал. 1 от ЗКПО (без посочване на
приложимата редакция на правната норма) и да направи регулация на лихвите;
-задача 5: съгласно данните в представените по делото
доказателства и при допълнителна проверка на документи в счетоводството на
жалбоподателя, вещото лице е посочило в табличен вид за годините от 2010г. до
2018г. на начислените разходи за лихви (стр. 6 и 7 от заключението). Направена
е експертна констатация, че не са начислявани разходи за лихви по споразуменията
между РЛ и свързани с него лица, както в размера на изчислената в задача 3
договорна лихва, така и в размера, посочен от ревизиращия екип в РД и РА;
-задача 6: извършени са преизчисления на ФР на РЛ за
годините, в които разходите за договорни лихви е следвало да бъдат начислени за
данъчни цели и ФР в годината на тяхното отписване, с уточнението, че съгласно
разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД лихвите са погасяват с 3-годишна давност
(таблици на стр. 8 – 16 от заключението). При направените изчисления е
установено, че в случай на прилагане на режима за регулиране на слаба
капитализация и погасяване на лихвите с 3-годишна давност, за периода от 2015г.
до 2018г. няма лихви, подлежащи на регулация по реда на слабата капитализация.
При своевременно осчетоводяване на договорните лихви по процесните
споразумения и регулирането им за нуждите на слабата капитализация, ФР на
жалбоподателя няма да се различава от декларирания с ГДД по чл. 92 от ЗКПО за
2018г.;
-задача 7: независимо от размера на лихвите, ще се приложи
режимът на регулиране на слабата капитализация за годините на начисляване на
лихвите, тъй като привлеченият капитал на дружеството е в по-голям размер от
собствения му капитал, съгласно формулата по чл. 43, ал. 6 от ЗКПО;
-задача 8: при направените изчисления в задача 6 от
заключението е установено, че за 2018г. няма лихви, подлежащи на регулация по
реда на слабата капитализация. Това означава, че няма да се промени
декларираният в ГДД по чл. 92 от ЗКПО ФР.
При така установеното от фактическа страна, настоящият
съдебен състав намира следното от правна страна:
Основните възражения в жалбата се основават на липсата
на предпоставки по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за провеждане на ревизията по
особения ред. Според жалбоподателя, неподкрепено с доказателства е твърдението,
че материална сметка 304 Стоки не дава възможност за проследяване на движението
на закупените стоки. Действително, част постъпилите стоки са от ВОД, но се
касае за консигнационни отношения и правилно стоките
са завеждани задбалансово, тъй като не са собствени
на РЛ. В хода на съдебното обжалване при първоначалното разглеждане на делото е
ангажирано изготвянето на заключение по ССЕ, съгласно експертна констатация в
което заведените от дружеството счетоводни регистри са водени редовно през 2018г.
и дават възможност да бъдат проследени направените в тях записи. При
кредитиране на заключението не следва да бъде определяна данъчна основа по реда
на чл. 122 от ДОПК за облагане с преки и косвени данъци.
В тази връзка, съобразно дадените задължителни
указания от касационната инстанция, настоящият съдебен състав намира следното:
изводът за редовност на воденото от жалбоподателя счетоводство в твърдения от
жалбоподателя аспект, се основава на експертна констатация в заключението на
вещото лице Ш., прието при първоначалното разглеждане на делото, съгласно която
„от счетоводно
извлечение по кредита на сметка 304 от м.01 до м.12.2018г. се установява какви
количества и видове стоки са изписани от сметка стоки по всяка една фактура;
изписаните на разход количества и видове стоки по всяка една фактура са
изписвани ред по ред, така както са описани в съответната издадена фактура. От
това счетоводно извлечение на сметка 304 Стоки, напълно може да се установи
какви количества и каква отчетна стойност е изписана на разход за всеки вид
стока по всяка една от фактурите, описани в таблицата от РД - за тези със
стойност и за тези с цена 0лв. По делото
са приложени годишни оборотни ведомости и главни книги, а финансовият отчет и
приложенията към него за ревизираната 2018г. напълно съответстват като данни на
отразените в оборотната ведомост, главната книга и счетоводните сметки за
годината.“ В двете
заключения на вещото лице Ш. изобщо не е обсъждан въпроса относно
некоректността на счетоводните операции по завеждане на част от постъпилите в дружеството
стоки задбалансово като количество и стойност и по
неосчетоводяване на дължимите лихви по споразуменията за заеми със свързани
лица своевременно съгласно в клаузите по договорите - нито като задължение, нито
като разход, пък бил той и за бъдещи периоди. В заключенията на вещото лице Ш.
се съдържат единствено констатации, че разходите за лихви в по-малък размер от
отписаните задължения, следва едновременно да бъдат признати за разход и
приход, но не се дава конкретен отговор на спорния въпрос дали същите са
осчетоводени като разход по сметка 621. Фактът на неосчетоводяването им като
разход по посочената счетоводна сметка е установен първоначално при извършена
проверка на дружеството, в последствие – при ревизионното производство и е
потвърден в заключението на вещото лице С., прието при повторното разглеждане
на делото от първоинстанционния съд. Съдът кредитира
заключението на вещото лице С. като обективно и даващо подробен отговор на
поставените задачи и съобразено със събраните по делото доказателства. В тази
връзка, следва да се приеме за законосъобразен и обоснован изводът на
ревизиращия екип относно нередовност на водената от дружеството жалбоподател
отчетност, не дават обективна информация
за активите и пасивите на РЛ.
По отношение на
твърденията за надлежно извършени инвентаризации към 31.12.2017г. и
31.12.2018г., за което са представени протоколи за инвентаризации, съдът
намира, че тази констатация на ревизиращия екип е послужила единствено като
допълнително основание за наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, но не и като такава, от която да са установени допълнителни задължения за
корпоративен данък.
На следващо
място, съдът намира за обоснована и констатацията в РД за наличие на
обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ЗКПО. Тази констатация се основава на
некоректно взетите от
дружеството счетоводни операции по отписаните задължения (отписани лихви по
разчети) и отписани стоки, предоставени като мостри и натурален рабат. В този смисъл, при ревизията са коригирани
стойностите на декларираните в ГДД приходи, по перо приходи от продажби на
стоки и са приети за недекларирани приходи от отписани задължения (лихви по
отписани заеми от свързани лица).
По отношение на компонента от данъчната основа за
облагане с корпоративен данък, определена по реда на чл. 122 от ДОПК за
приемане на отписани лихви по разчет като приходи, в заключенията на вещите лица
Ш. и С. е преповторена констатацията, направена при ревизията, че са взети
счетоводни операции по разчетни сметки, които не се отразяват върху СФР и ДФР
за текущия данъчен период. Според заключението на вещото лице Ш., ако
отписаните като разчет лихви бъдат признати за приход, то същите следва да се
признаят и за разход в същия размер, а според заключението на вещото лице С.,
дружеството – жалбоподател е следвало да извърши регулация на разходите за
лихви по реда на слабата капитализация от момента на дължимостта
им през 2010г.
Съдът намира за необходимо да посочи, че не следва да
бъдат кредитирани заключенията на вещите лица Ш. и С., в частите им, даващи
отговор на поставения въпрос относно размера на договорната лихва по договорите
за заем. Независимо от направените от вещите лица изчисления, по разчетни
сметки 496 и 499 дружеството е осчетоводило през 2018г. сума в размер на
2 756 359,36лв. и именно тя е предмет на анализ при ревизията. В този
смисъл, непоследователна е поддържаната защитна теза, че няма основание за
извършване на ревизия по особения ред на чл. 122 от ДОПК и същевременно е
налице задължение за ревизиращия екип да преизчисли
размера на договорната лихва, съобразно договорите за заем. В случай, че РЛ
твърди много по-малък размер на договорните лихви от този, отразен по разчетните сметки, може да се направи извод за допусната
счетоводна грешка, която подлежи на корекция по различен ред. Доколкото, обаче,
се касае за конкретен размер на осчетоводени суми по разчетните
сметки, правилно са подложени на анализ именно тези осчетоводени суми.
По отношение спорния въпрос относно регулирането на
разходи за лихви в режим на слаба капитализация, следва да бъде посочено, че не
е опровергана констатацията в РД, че такива разходи не са начислявани, с цел
именно неприлагане на режима по чл. 43 от ЗКПО. В заключението на вещото лице С.
са направени изчисления относно размера на данъчните задължения, в случай, че
бъде приложена разпоредбата на чл. 43 от ЗКПО за периода от 2010г. до 2018г.,
каквито действия не са извършени. В тази връзка, съдът намира за принципно
правилни експертните констатации, че „в случай на прилагане на режима за
регулиране на слаба капитализация и погасяване на лихвите с 3-годишна давност,
за периода от 2015г. до 2018г. няма лихви, подлежащи на регулация по реда на
слабата капитализация. При своевременно осчетоводяване на договорните лихви по процесните споразумения и регулирането им за нуждите на
слабата капитализация, ФР на жалбоподателя няма да се различава от декларирания
с ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2018г.“. Вещото лице е посочило единствено какво
следва да е било поведението на РЛ при осчетоводяването на лихвите по
споразуменията за заем със свързани лица, което обаче не е предприело и в
следствие на което се е стигнало до вземане на счетоводна операция по отписване
на задължения за лихви от разчетни сметки, без това отписване да намери
отражение в СФР като приход.
Посредством заключението на вещото лице С. не се
опровергава констатацията в РД, че дължимите лихви по споразуменията за заем са
осчетоводени като разчет – първоначално по дебита на сметка 496 Разчети за
лихви като намаляващо задължение за лихви срещу увеличаване на задълженията по
кредита на сметка 499 Други кредитори, след което са отписани. При водене на
двустранна форма на счетоводството, който въпрос не е спорен между страните,
разчетите за лихви се увеличават с отразяването им като увеличение на разходи
за лихви. При анализ на събраните по делото доказателства, може да се направи
еднозначен извод, че никога не е осчетоводен разход за лихва по съответната счетоводна
сметка от гр. 60, който да налага обратно проявление. Съобразно заключението на
вещото лице С., в случай на текущо отчитане на разходи за лихви, със същите е
следвало да се извърши увеличение на СФР по реда на чл. 43 от ЗКПО. В тази
връзка, некоректно е твърдението на жалбоподателя, че в случай на прилагане на
режима на регулиране на слабата капитализация, за периода след 2010г., при
отписване на задълженията за лихви с изтичане на 3-годишна давност, съгласно
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, към 2018г. няма да е налице промяна във ФР. Тук следва
да се акцентира на обстоятелството, че посредством заключението на вещото лице С.
дружеството прави опит да „коригира“ собственото си неправомерно поведение по
осчетоводяване на задължения за лихви като разчет, вместо като разход.
Некоректно е поставена задачата на вещото лице за извършване на изчисления при
приемане, че задълженията за лихви се погасяват с изтичане на 3-годишна
давност, доколкото е регламентирана давност за вземания, т.е. за реализиране на
права от заемодателя, не и такива за задължения, на каквито е носител
дружеството – жалбоподател.
При установено неправомерно поведение на РЛ, следва
извод, че правилно е приложена разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от ЗКПО за
увеличение на СФР при преобразуване за данъчни цели със сумата на задължението,
за което е настъпило някое от посочените в правната норма обстоятелства.
Правилно е позоваването и на СС 18, приложение „Г“, т. 2, съгласно който
приходът от отписани задължения се признава при изтичане на давностния
срок или при наличие на други основания за отписване на задълженията. При
възникване на посочените условия, задълженията следва да се отпишат от пасива
на предприятието, като се отчете приход от тази стопанска операция, която
рефлектира върху СФР за отчетния период. РЛ е процедирало по този начин, като е
отписало през 2018г. главниците по споразуменията за заем, но действията му не
са се разпрострели по отношение на задълженията за лихви, които неправомерно не
са осчетоводени като разход. Дори да се приеме, че задълженията за лихви не са
заплатени, макар да са договорени към датата на падежа на главницата, съгласно
разпоредбите на счетоводното законодателство е налице основание за начисляване
на разход. В тази връзка, некоректно е твърдението, че след като лихвите са
начислявани текущо като разчет по сметки 496 и 499, този начин на
осчетоводяване не влияе на текущия ФР, в която връзка е направена и констатация
в заключението на вещото лице Ш., че съобразно принципа на текущо начисляване
заедно с прихода от лихви за данъчни цели следва да бъде признат и разход в
същия размер. Несъмнено с отписването на задълженията за лихви се намалява
стойността на пасивите на дружеството, което несъмнено представлява приход по
смисъла на СС 18. В тази връзка, е некоректно твърдението на дружеството и на
вещото лице Ш., че при начина по който са осчетоводявани лихвите като разчет,
не би възникнал данъчен ефект нито при начисляването, нито при отписването им
като задължение. При отписано задължение по невърнат заем, както и на
задължението за дължими лихви по него, несъмнено възниква икономическа изгода
за заемополучателя, под формата на намаление на
пасивите.
По отношение приетите за приход стойности на отписани
стоки, предоставени като мостри и натурален рабат,
както и по отношение допълнително начисления ДДС върху тези приходи, съдът
намира следното: основният аргумент за приемане на укрити приходи е неяснота
относно начина на предоставяне на мострите и натуралния рабат
на клиенти, съответно наличието на безвъзмездна доставка, изпълнена от
жалбоподателя, както и несъобразяване разпоредбите на чл. 26, ал. 5, т. 1 от ЗДДС и чл. 18 от ППЗДДС.
В тази връзка, в хода на съдебното обжалване при
първоначалното разглеждане на делото са представени писмени доказателства –
съпътстващи документи по предоставени мостри и лекарствени продукти на
служители на дружеството и доказателства за участието в събития, на които са
осъществявани контакти с клиенти. Допълнително представените доказателства са
обобщени в допълнителното заключение на вещото лице Ш., като вещото лице
посочва следният механизъм на действие: управителят на „Адвантис
Ко“ ООД Р. И. изпраща и-мейли на електронните пощи на
служители на дружеството, в които се съдържа информация за обявена промоция на
продукти от серията Fun wine и лекарствения продукт Easylax. Според
съдържанието на и-мейлите, за продуктите от серията Fun wine промоцията се състои в една опаковка натурален рабат
срещу четири закупени опаковки; за лекарствения продукт Easylax промоцията
се състои в една опаковка натурален рабат срещу три
закупени опаковки. Според вещото лице, при сумиране на заплатените от клиентите
количества стоки и предоставения натурален рабат може
да се изчисли отношение на 4:1, независимо от количествата, от което може да се
направи извод, че информация за предлаганата промоция е достигнала до клиентите
(получатели по фактури), които са се възползвали от нея. Според експерта,
клиентите, възползвали се от предлаганата промоция, са индивидуализирани като
наименование на фирма и търговски обект.
По отношение на мострите, при анализ на представените
допълнително доказателства, вещото лице е направило извод, че може да се
направи обвръзка между съответно събитие и посетен
обект от търговски представител на „Адвантис Ко“ ООД,
който предварително е получил определени количества продукти, предоставени му с
протокол за изписване на мостри. Участието на дружеството в събитията е
потвърдено със съответните доказателства (снимки, покана и заявка за участие,
фактури за заплатен наем на щанд, заповеди за командировка на служители).
Според обобщената информация, са налице достатъчно данни за раздадени рекламни
бройки/мостри от служители на дружеството на събития, на които е осъществен
контакт с потенциални клиенти. Несъмнено се касае за стоки на незначителна
стойност, по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗДДС, тъй като пазарната цена на
единична бройка на надвишава 30лв. Според вещото лице, отчетната стойност на
вино Fun wine в кен от 250мл за 1бр. е
1,15лв., а на бутилка от 750мл 1бр. – 3,52лв.
При анализ на данните в представените при
първоначалното разглеждане на делото писмени доказателства и констатациите в
допълнителното заключение на вещото лице Ш., настоящият съдебен състав намира,
че се потвърждават констатациите на органите по приходите в РД и РА относно
обявени от РЛ промоции на стоки и лекарствен продукт като мостри, съответно
като натурален рабат. Съгласно данните в
кореспонденцията относно натуралния рабат на
лекарствения продукт, се установява, че промоцията е със срок от 01.03.2018г.
до 30.04.2018г., т.е. за срок от два месеца. Според обобщените данни в
таблицата на стр. 10 – 13 от допълнителното заключение на вещото лице Ш. (л.
1445 – 1447) за определени аптеки и дрогерии промоцията е продължила и след
30.04.2018г., като са издавани фактури за периода от 03.05.2018г. до
29.11.2018г.
Според констатациите в РА (стр. 3) в представените с
възражението доказателства срещу РД се съдържат данни за предоставени
количества рабат, които са 1,2 или най-много 5бр. от лекарсвения продукт, но са предоставени значително
по-големи количества, за които на клиентите са заплатени компенсации съответно
в размер на 878,71лв. за месец март и 754,43лв. за месец април (документи, наименовани „приложение 1В“ на л. 150 – 160 от адм. дело № 2692 от 2020г. и „приложение 1С“ на л. 161 –
169 от адм. дело № 2692 от 2020г.). Сумите на
предоставените компенсации не могат да бъдат обвързани с издадените фактури в
таблицата в РД и в таблицата в заключението на вещото лице, тъй като са
предоставяни значителни количества на клиента „Фьоникс
фарма“ ЕООД – гр. София, компенсациите за които
многократно надвишават заплатените компенсации. В заключението на вещото лице
липсва експертна констатация за това несъответствие, като само е преповторена
констатацията на ревизиращия екип относно издадените фактури и е изчислено
съотношение на предоставяните стоки като натурален рабат
3:1.
При така изложените аргументи, настоящият съдебен
състав намира за необорена констатацията в РД и РА, че в счетоводна сметка 304 Стоки
за количествата стоки, които са фактурирани на клиентите с продажна цена 0
лева, е изчислена и изписана като разход отчетна стойност. Това е индиция, че са налице данни за укрити приходи от данъчния
субект от предоставени стоки (лекарства) на клиенти.
По отношение предоставените мостри на служители, за
предоставянето им като рекламни материали на събития, настоящият съдебен състав
констатира, че голяма част от доказателствата са представени с възражението
против РД, когато РЛ е било запознато с констатациите в него. В таблицата на
стр. 19 – 31 от РД (л. 261 – 267 от адм. дело № 2692
от 2020г.) е обобщена информация за извършени продажби на стоки, които са
изписани като брой и отчетна стойност (т.е. отразени са като текущ разход), но
няма отразен приход и начислен ДДС. Стоките са предоставяни на лица с малки
имена „Д.“, „частно лице Бургас“, „В.“, „С.“, „Х.“, „Л., Л.“
и на други лица и събития – „Т.“ ООД и „Офроуд фест“, без други идентифициращи данни. Защитната теза на жалбоподателя
се състои в обстоятелството, че се касае за мостри, които са предоставяни на
търговски представители и са предназначени за търговски обекти и събития, като
са „раздавани“ на клиенти. В подкрепа на тази защитна теза, с възражението
против РД са представени доказателства за участие в събития, командировъчни
заповеди на служители и са посочени търговски обекти, които са посетени. Според
констатациите в допълнителното заключение на вещото лице Ш., промоцията на
продуктите марка Fun wine се извършва през периода от 01.04.2018г. до
30.04.2018г. и се състои в това, че за четири закупени опаковки ще се
предоставя една като натурален рабат (т.е.
съотношение 4:1). През периода на промоцията са предоставени под формата на
натурален рабат стоки на фирмите „Интер макс комерс“ ООД (обект „магазин
булевард“), „Пиестрейд“ ЕООД (обект „магазин“), „Лъки
83“ ЕООД (обект „магазин за алкохол“), „Лотос Ю“ ЕООД (обект „магазин за
алкохол“) и „Дивес 2015“ ЕООД (обект „магазин“). През
останалия период от годината са раздавани мостри при участие на събития „Винария 2018“, „Grand chocolate festival“, „Sport fest Бургас“, фестивал „Балканско веселие
Сандански“ и изложение „Ride n Roll“ и при посещение на обект „Клуб
33“. За посещението на събития, организирани извън гр. Пловдив, са представени
като доказателство заповеди за командироване на служителите С. И., Л. Й. и В. П.,
а за събитията, провеждани в гр. Пловдив – снимки, без идентификация на
заснетите лица.
При анализ на представените документи, ревизиращите
органи по приходите са направили извод, че не всички издадени фактури за
предоставяне на продукти под формата на натурален рабат
и мостри са придружени от заповеди за командироване и обратно – издадени са
командировъчни заповеди, но липсват издадени фактури през същия период;
получателите на стоките, посочени във фактурите, са различни от лицата, които
са командировани; местата и обектите, на които са командировани служителите, не
съответстват на обектите, посочени в приложението към фактурите, в които се
твърди, че са раздадени мострите.
В допълнителното заключение на вещото лице Ш. е
направена изрична експертна констатация, че обобщените данни от протоколите за
сваляне от наличност/изписване на мостри, съвпадат с посочените във фактурите
количества на съответна стока с цена 0лв. Според приложение № 2 към
заключението (л. 1453 – 1454) стоките, предоставени на лице с малко име „Д.“ са
предназначени за „Винария 2018“, Grand chocolate fest и „Балканско
веселие – Сандански“; на лице с малко име „В.“ – за 59бр. обекти по Южното
Черноморие и за „Клуб 33“ – гр. София и т.н. Данните са обобщени въз основа на
документите за провеждане на съответното мероприятие и съответстват на датите
на протоколи за изписване на мостри на количества и видове стоки и датите на
командировъчни заповеди.
Настоящият съдебен състав констатира, че само част от
проведените събития съвпадат с други документи за участие на определени лица в
тях. Така, например, няма данни за присъствие на лица с малки имена „Д.“ и „Х.“
на събитията, на които се твърди да са раздадени като мостри значителни
количества мостри Fun wine. Не могат да се обвържат и данните за предоставяне на
мостри на „Бургас“ с провежданото събитие, тъй като за участие там са командировани
три лица – С. И., Л. Й. и В. П.. Ревизиращите органи по приходите са оспорили
не само изписаните като текущ разход количества стоки от сметка 304 Стоки с
тяхната отчетна стойност, а фактът, че срещу тази отчетна стойност е посочен
приход от 0лв. с обяснението, че се касае за предоставяне на мостри на
потенциални клиенти. В този смисъл, по начина на организиране на счетоводната
отчетност на дружеството – жалбоподател не може да се направи несъмнен извод именно по
отношение на посочените от него количества стоки като мостри от продукти на
клиенти.
Не са предоставени
документи, от данните в които да е видно конкретно какви количества вино,
придобити като мостри, са предоставени на търговските вериги и др. магазини,
заведения за хранене, нощни заведения, хотели, търговци на едро. Не е спорно обстоятелството, че
през 2017г. чрез ВОП са придобити значителни количества стоки, включително и
мостри, но при предоставянето им на служители не може да се установи, че са
предоставени именно на получателите на фактури. В тази връзка, липсва каквото и
да е указание относно предоставяне на определено количество мостри на конкретен
клиент, само при провежданата промоция на стоки през месец април 2018г. се
съдържат данни за съотношение 4:1. Не е опровергана констатацията на ревизиращия екип
относно факта, че на фирми, които закупуват значително по-голямо количество
стоки, всички бройки се фактурират на редовна цена, а на други клиенти, които
закупуват по-малки количества, се издават фактури, в които значителна част от
различните видове вино е с нулева стойност.
По отношение облагането с ДДС, не е опровергана
констатацията в РД и РА, че не са уточнени условията, при които се прилага
натурален рабат на стоки и лекарствени продукти.
Посочените съотношения 3:1 и 4:1 се отнасят единствено до предоставяни
промоции, но по начина на организиране на счетоводната отчетност не може да се
направи несъмнен извод какви са предшестващите действия преди издаването на
фактурите към клиентите. Не е опровергана констатацията за липсваща аналитична
отчетност по доставчици, клиенти, вид, количество и стойност на придобиването
на рекламни бройки/мостри и стоки като натурален рабат
от доставчици. В случай, че рабатът се предоставя
след датата на данъчното събитие, данъчната основа по доставките следва да бъде
намалена чрез издаване на кредитни известия, каквито не са представени.
По отношение на мострите, правилно е прието, че
съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 3, т. 2 и чл. 6, ал. 4, т. 2 от ЗДДС не се
касае за доставка на стоки, част от серия доставки, по които получател е едно и
също лице, както и че са предоставяни стоки на незначителна стойност с рекламна
цел. Като мостри са предоставяни значителни количества стоки, на неконкретно
посочени клиенти, включително на дати, следващи датите на съответното събитие,
на което се твърди да е участвал служител на дружеството.
По така изложените аргументи, настоящият съдебен
състав намира обжалваният РА за правилен и законосъобразен, съответно жалбата
против него – за неоснователна.
При този изход на делото и своевременно направеното
искане, на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски
за внесена държавна такса за касационно обжалване и за юрисконсултско
възнаграждение за разглеждане на делото пред първоинстанционния
съд. Не следва да бъде присъждано възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита пред касационната инстанция, тъй като
жалбата е подадена от директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив и ответникът
не е представляван от юрисконсулт пред касационната инстанция. Съобразно
разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция)
следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 11 139,75лв. (2 х 5 569,88лв.) и
разноски в размер на 1 700лв. Жалбоподателят следва да заплати на
ответника сумата в общ размер на 12 839,75лв. (дванадесет хиляди
осемстотин тридесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки).
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „АДВАНТИС КО“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.“Недялка Шилева“ № 31, представлявано от управителя Р. И. против Ревизионен
акт № Р-16001619007535-091-001/29.06.2020г., издаден от П.С.– началник сектор в
ТД на НАП – гр. Пловдив, възложил ревизията, и П.С.– главен инспектор по
приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Кърджали, ръководител на ревизията, потвърден
с Решение № 452/15.09.2020г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно -
осигурителна практика” гр. Пловдив, В ЧАСТТА относно допълнително определен корпоративен данък за 2018г. в
размер на 264 968,65лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 33 565,38лв. и
допълнително начислен ДДС в общ размер на 4 597,01лв., ведно с прилежащи лихви
856,89лв. за периода 01.01.2018г. - 31.12.2018г.
ОСЪЖДА „АДВАНТИС КО“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.“Недялка Шилева“
№ 31, представлявано от управителя Р. И. да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ – гр. София сумата от 12 839,75лв. (дванадесет хиляди осемстотин
тридесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки) разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: