Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 475 10.12.2019г. град Стара Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд,
V състав, в публично съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и
с участието на прокурор
като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 633
по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.172, ал.5 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба
на С.Г.С. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 19-1228-000664 от 20.08.2019г., издадена от Началник група в сектор
„Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която заповед, на
основание чл.171, т.1, б. „д“ от ЗДвП, на С.С. е наложена принудителна
административна мярка – „временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство”, до заплащане на дължимата глоба.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорения административен акт, по съображения за издаването му в нарушение и
при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят
поддържа, че не е установено по безспорен и несъмнен начин наличието на
материалноправната предпоставка, с която законът свързва налагането на принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б. „д” от ЗДвП. Твърди, че регламентираното
в закона правомощие за прилагане на принудителна административна мярка
„временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство“ на водач, който управлява МПС
с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане,
противоречи на Конституцията на РБългария, доколкото на практика с
упражняването на това правомощие се осъществява принудително събиране на
глобите от органите на КАТ, което е недопустимо. Счита, че тъй като отнетото
свидетелство за управление на МПС № ********* е с изтекъл срок на валидност и
от 14.07.2015г. не съществува в правния мир, на практика наложената
принудителна административна мярка не може да има валидни правни последици.
Направено е искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – Началник група
„Отчет на пътно-транспортни произшествия и водачи, административно-наказателна
дейност и информационно аналитична дейност“ в сектор „Пътна полиция” към
Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по
делото, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че обосновано е прието
наличието на материалноправната предпоставка по чл.171, т.1, б. „д” от ЗДвП за
издаването на заповед за прилагане на принудителна административна мярка - „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на
водач, който управлява моторно превозно
средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срок, доколкото от
доказателствата по делото безспорно се установява, че наложената глоба с влязло
в сила Наказателно постановление № 18-0284-003107/ 09.10.2018г., издадено от
Началника на РУ – Казанлък, не е заплатена. По съображения, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, в
съответствие и при правилно приложение на материалния и на процесуалния закон,
е направено искане за отхвърляне на жалбата, като недоказана и неоснователна.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
На жалбоподателя в настоящото производство – С.Г.С.,
е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA №
11622 от 20.08.2019г. Административнонаказателното обвинение от фактическа
страна се основава на това, че на 20.08.2019г. в 09.05 часа в гр. Стара Загора
по ул. „Цар Иван Шишман“ до № 60 в посока юг-север, С.С. управлява собствения
си автомобил с рег. № ******, като водачът не използва обезопасителен колан, с
който е оборудван автомобила; МПС е със служебно прекратена регистрация и
водачът не е изпълнил задължението си да заплати наложените му глоби в
определения срок.
С
оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-1228-000664 от 20.08.2019г., издадена от Началник група в сектор „Пътна
полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, на жалбоподателя С.С. е
наложена принудителна административна мярка – – „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство”, до заплащане
на дължимата глоба. Обжалваният
административен акт е постановен на основание чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.1, б. „д”
от ЗДвП, като от фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в
съставения срещу С.С. АУАН серия GA № 11622 от 20.08.2019г., за това, че на
20.08.2019г. в 09.05 часа в гр. Стара Загора по ул. „Цар Иван Шишман“ до № 60 в
посока юг-север, С.С. управлява собствения си автомобил с рег. № ********, като
водачът не е изпълнил задължението си да заплати наложените му глоби с влязло в
сила на 01.02.2019г. НП № 18-0284-003107/ 09.10.2018г., в определения срок.
Като доказателства по делото са приети
документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване
на обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ № 19-1228-000664 от 20.08.2019г., в
т. ч АУАН серия GA № 11622 от 20.08.2019г., Наказателно постановление №
18-0284-003107 от 09.10.2018г., издадено от Началника на РУ – Казанлък към ОД
на МВР – Стара Загора, както и Удостоверение за наличието или липсата на
задължения изх. № 240201900212191/ 27.08.2019г., издадено от ТД на НАП –
Пловдив, офис Стара Загора, Обяснения от С.С., картон на НП № 18-0284-003107 от
09.10.2018г. и др.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с
обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.
172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2,
2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност
или от оправомощени от тях длъжностни лица.
По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 349з-723
от 06.03.2018г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с
която на основание чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 и
чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016г. на Министъра на
вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора,
които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по
ЗДвП сред които са и началниците на групи в сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР – Стара Загора. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „д” от ЗДвП № 19-1228-000664/
20.08.2019г. е издадена от материално и териториално компетентен
административен орган – Началник група „Отчет на пътно-транспортни произшествия
и водачи, административно-наказателна дейност и информационно аналитична
дейност“ в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на
предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е
постановена в писмена форма и съдържа
изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното
основание за упражненото от Началник група в сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара
Загора правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на
възприетото от административния орган наличие на материалноправната
предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.1,
б. „д” от ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на
чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран
административен акт.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице
ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени
като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно
основание за неговото издаване правна норма, съответно - следват ли се разпоредените
с акта правни последици.
По дефиницията на чл.22 от ЗАНН
принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се
прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в
съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая, като правно основание за издаване
на оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-1228-000664/ 20.08.2019г., е посочена разпоредбата на чл. 171, т.1, б. „д”
от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага
принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство“ на водач, който управлява моторно превозно средство с
наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до
заплащане на дължимата глоба. Приложената на С.С. с обжалвания
административен акт ПАМ по чл.171, т.1, б. „д“ от ЗДвП, от фактическа страна се
основава на това, че на
20.08.2019г. в 09.05 часа в гр. Стара Загора по ул. „Цар Иван Шишман“ до № 60 в
посока юг-север, С.С. управлява собствения си автомобил с рег. № ********, като
водачът не е изпълнил задължението си да заплати в определения срок наложените
му глоби с влязло в сила на 01.02.2019г. НП № 18-0284-003107/ 09.10.2018г.
С оглед на
така направената фактическа и правна обосновка на наложената на С.С. принудителна
административна мярка, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон се свързва с установяването и
доказването, че е налице констатирано по надлежния ред управление на МПС от водача
С.С., на когото са наложени административни
наказания „глоба“, незаплатени в законово установения срок за доброволно
плащане.
От фактическа страна по делото не е спорно, а
се установява от доказателствата, вкл. от Акт за установяване на административно
нарушение серия GA № 11622 от 20.08.2019г., че на посочените в Заповед №
19-1228-000664/ 20.08.2019г. за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б. „д“ от ЗДвП
дата, място и час, С.С. е управлявал лек автомобил с рег. № ******.
Спорният
въпрос е дали към момента на управление на МПС, водачът С.С. не е изпълнил
задължението си да заплати в срока за доброволно плащане наложените глоби с посоченото в
обжалвания административен акт Наказателно
постановление № 18-0284-003107/ 09.10.2018г.
От изисканото, представено и прието
като доказателство по делото Наказателно постановление № 18-0284-003107 от
09.10.2018г., издадено от Началника на РУ – Казанлък към ОД на МВР – Стара
Загора, се установява, че на С.С., за извършени административни нарушения по
ЗДвП, са наложени административни наказания – глоба, в общ размер на 120 лева.
Наказателното постановление е връчено на С.С. на 23.01.2019г., като няма данни
да е било обжалвано по съдебен ред и следователно е влязло в сила на 31.01.2019г.
В едномесечния срок по чл.190, ал.3 от ЗДвП от влизане в сила на наказателното
постановление глобите не са били заплатени, поради което съгласно
удостовереното в картона на НП, на 03.04.2019г. същото е изпратено към НАП за
събиране на вземанията за глоби. Съгласно представената по делото Справка за
нарушител/водач на МПС, издадена за водача С.Г.С., Наказателно постановление №
18-0284-003107 от 09.10.2018г. на РУ – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, е
регистрирано в системата като „неплатено“. Видно от приетото като доказателство
Удостоверение за наличието или липсата на задължения изх. № 240201900212191/
27.08.2019г., издадено от ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, към
образуваното срещу С.С. изп. дело № 24150002385/ 2015г. е присъединено вземане
на ОД на МВР – Стара Загора за глоба в размер на 120 лева по изпълнително
основание - Наказателно постановление № 18-0284-003107, което задължение към
датата на издаване на удостоверението /27.08.2019г./, не е било заплатено.
Следователно от доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че
към момента на издаване на Заповед № 19-1228-000664/ 20.08.2019г и съответно на
приложената със заповедта принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.
„д” ЗДвП, водачът С.С. е имал незаплатени в срока за доброволно плащане глоби,
наложени му с влязло в сила Наказателно постановление № 18-0284-003107 от
09.10.2018г., издадено от Началника на РУ – Казанлък към ОД на МВР – Стара
Загора.
Независимо
обаче, че установените по делото факти сочат наличието на елементите на
правопораждащия фактически състав, с който правната норма на чл.171, т.1, б. „д” от ЗДвП свързва
издаването на заповед за прилагане на ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство” и че по принцип управлението на МПС от водач, на който с влязло в сила наказателно
постановление са наложени наказания „глоба“, които не са заплатени в срока за
доброволно плащане, съставлява законово регламентирано материалноправно
основание за налагане на ограничителната мярка, съдът счита, че в случая липсва
предмет на издадената заповед за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б. „д” от ЗДвП, по
следните съображения: Законово регламентираното съдържание и правните последици
на принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б. „д“ ЗДвП се свързват
с временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство” на
водач, който управлява МПС с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за
доброволно заплащане. За налагането на ПАМ от вида на процесната е необходимо
управляващия МПС водач с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за
доброволно плащане, да притежава валидно СУМПС. В случая от доказателствата по
делото по несъмнен начин се установява, че соченото като отнето при прилагането
на обжалваната ПАМ по
чл.171, т.1, б. „д“ ЗДвП Свидетелство за управление на моторно превозно
средство № *********, издадено на 23.07.2010г., е било валидно до 14.07.2015г.
Съгласно отразеното в Справка за нарушител/водач на МПС, издадена за водача С.Г.С.,
на 10.09.2015г. С.С. е подал документи за подновяване на СУМПС, но няма данни
такова да му е било издадено. Следователно след 24.07.2015г. С.С. не притежава
валидно СУМПС. Трайна е съдебната практика, че СУМПС с изтекъл срок на
валидност т.е свидетелство за управление, което удостоверява изтекъл срок на
право на управление, е равнозначно на липса на свидетелство за правоуправление.
В случая с изтичането срока на валидност на 14.07.2015г. на издаденото на С.С.
СУМПС *********, лицето не притежава свидетелство за управление на МПС, което
да бъде годен обект на ПАМ по чл.171, т.1, б. „д“ от ЗДвП. На практика липсва
предмет на обжалваната заповед, което я дисквалифицира като правопораждащ
юридически факт за разпоредените с административния акт правни последици и е
основание за прогласяване на нейната нищожност.
Останалите изложени в
жалбата съображения относно незаконосъобразни административни действия и
бездействия на органи /длъжностни/ лица на ОД на МВР – Стара Загора във връзка
с изземването на табелите с регистрационния номер на МПС, задържането на
издадено през 2015г. СУМПС № ********* и др. и свързаните с това искания
за обезщетения, не следва да бъдат
разглеждани и обсъждани в настоящото съдебно производство, тъй като са извън
предмета на осъществявания съдебен контрол за законосъобразност по отношение на
оспорения административен акт - Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-1228-000664 от 20.08.2019г. на Началник група в
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора. В съдебно заседание на
жалбоподателя бяха дадени съответните указания за процесуалния ред, по който
следва да бъде предявена претенцията за обезщетяване за претърпени имуществени
и/или неимуществени вреди от твърдените като незаконосъобразни посочени по-горе
действия/бездействия на органи/ длъжностни лица на МВР.
С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е
основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 19-1228-000664 от 20.08.2019г. на Началник група в сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, с която на С.С. е наложена ПАМ по
чл.171, т.1, б. „д” от ЗДвП, следва да бъде обявена за нищожна, поради липса на
предмет.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение първо от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА за нищожна по жалба на С.Г.С. ***, Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-1228-000664 от 20.08.2019г., издадена от Началник
група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с
която на основание чл.171, т.1, б. „д“ от ЗДвП, на С.С. е наложена принудителна
административна мярка – – „временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство”, до заплащане на дължимата глоба.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно
чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: