Решение по дело №215/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Марица Олио“ АД – гр. Пазарджик, представлявано от Г. М. и В. М., срещу Решение № 1800 от 21.12.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – ЦУ на НАП - София, в частта му, в която са потвърдени РА № 2900292207904-091-001/06.07.2023 г. и РАПРА № П-29002923130343-003-001/10.07.2023г., издадени от М. С. – орган, възложил ревизията и М. Д. – ръководител на ревизията, в оспорената част по определени резултати по реда на ЗДДС, за данъчен период м. 06.2017 г. и по ЗКПО-КД за данъчен период 2017 г.

В жалбата се посочва, че обжалваното Решение е необосновано и незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Допълнителни аргументи се навеждат в представено писмено становище. Прави се искане оспорения административен акт да бъде отменен, претендират се разноски, съгласно представен списък.

Ответникът – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП гр. София, чрез процесуалния си представител излага становище за неоснователност на жалбата, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – гр. Пазарджик, след като обсъди релевираните с жалбата основания, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

„Марица Олио“ АД – гр. Пазарджик е с основна дейност по НКИД: 1541 Производство на сурови масла. Предметът на дейност на дружеството посочен в Търговския регистър при Агенция по вписванията е проектиране, производство и строителство на сглобяеми бунгала, вили и къщи, проектиране и производство на трислойни стенни елементи и всички комплектоващи детайли за сглобяемите къщи, производство на пластмасова и алуминиева дограма, инженерингова дейност, производство и преработка на растителни масла; вътрешна и международна търговия и съхранение на зърнени продукти, международен и вътрешен транспорт, външна и вътрешна търговия с всякакви стоки, всяка друга дейност, която не е забранена от закона. Дружеството-жалбоподател притежава и упражнява дейност в две фабрики за преработка на слънчоглед и производство на сурово масло находящи се в гр. Пазарджик, ул. „Христо Касапвелев“ №3 и в с. Ясен, обл. Плевен.

Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №29002922007904-020-001/20.12.2022 г. издадена от М. С. – началник на отдел „Големи данъкоплатци и осигурители“ в ЦУ на НАП /връчена на 21.12.2022 г./, изменена със заповед № Р-29002922007901-020-002/10.03.2023г., връчена на 13.03.2023 г., по отношение на „Марица Олио“ АД, за определяне на задълженията на дружеството за корпоративен данък, данък върху представителните разходи, данък върху социалните разходи по ЗКПО, предоставяни в натура, данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на юридическите лица, данък върху доходите на чуждестранните юридически лица, данък върху разходите в натура, обвързан и с лично ползване по чл.204, ал.1, т.4 от ЗКПО и данък върху добавената стойност за данъчните периоди от 01.01.2017 г. до 31.12.2017.

След приключване на проверката бил издаден Ревизионен доклад (РД) № P-29002922007904-092-001/05.05.2023г., срещу който било подадено възражение, без представени доказателства.

Ревизията приключила с издаването на Ревизионен акт (РА) № P-29002922007904-091-001/06.07.2023 г. от М. Х. С. на длъжност Н. на отдел, възложил ревизията и М. К. Ц.-Д. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията. На 10.07.2023г. от горепосочените длъжностни лица бил съставен РАПРА № П-29002923130343-003-001, поради техническа грешка при издаване на РА, а именно непопълване на таблица № 3. РА и РАПРА били връчени по електронен път на 10.07.2023 г., и оспорени по административен ред пред Директора на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП.

Във връзка с жалба с вх. № 074-8753 от 25.07.2023 г. подадена от дружеството, било постановено Решение № 1800 от 21.12.2023 г. от Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. София при ЦУ на НАП. Със същото решение е потвърден РА и РАПРА, с които са установени допълнителни задължения по ЗКПО – КД за данъчен период 2017г. в размер на 70 082,20 лева и са определени лихви в размер на 41 467,30лева; и е начислен по реда на ЗДДС данък в размер на 162 398 лева и лихви в размер на 99 726,73 лева за данъчен период м. 06.2017г.

Решението е връчено на жалбоподателя по електронен път на 22.12.2023 г.

В хода на ревизионното производство от фактическа страна е установено, че в процеса на дейност на дружеството на 26.06.2017 г. е настъпило самозапалване на 1 391 460 кг. соя на стойност 849 251.50 лв. Във връзка с това събитие дружеството е регистрирало щета, изразяваща се в брак на 1 391 460 кг. соя, при отписването на която е отчетен счетоводен разход в размер на 849 251.50 лв.

За целите на ЗКПО с РД е прието, че дружеството следва да формира постоянна разлика по чл. 28 от ЗКПО /непризнати разходи от липси и брак/ със сумата от 849 251.50 лв., предвид разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗКПО във връзка с чл. 23, ал. 2 , т. 1 от ЗКПО и да се увеличи формирания от него счетоводен финансов резултат за 2017 г.

За целите на ЗДДС, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗДДС - унищожаване на стоки в резултат на пожара, с РД е извършена корекция за данъчен период м. 06.2017 г. на използваното от „Марица Олио“ АД право на данъчен кредит при придобиването на соята през 2016 г.

Органите по приходите са приели, че видно от представените документи и доказателства, пожарът е възникнал вследствие на самозапалване на 26.06.2017 г. на територията на обект на „Марица олио“ АД в землището на с. Ясен, общ. Плевен, в силоз 8, като е изгоряла около 1500 тона соя. При прорязване на силоза, в центъра му е била установена тлееща соя и отделяне на топлина и дим. С вода е локализирано огнището и овъглената соя е извозена извън силоза. Сигнала за възникналия пожар бил подаден на следващия ден – 27.06.2017 г. в ГД на МВР, ПБЗН, РД-гр. Плевен от „Марица Олио“ АД. Било издадено удостоверение за възникнало произшествие peг. № 947000-627/04.07.2017 г., с вписана причина за пожара - самозапалване, което да послужи пред ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЗАД, във връзка със сключена комбинирана застрахователна полица „Имущества“ № 2200161300000065, в сила от 06.10.2016 г. до 05.10.2017 г. Застрахователят е бил уведомен за настъпилото събитие от дружеството със заявление № 190/27.06.2017 г.

Застрахователното дружество извършило своя проверка, бил съставен констативен протокол от 27.06.2017 г. и назначена пожаро-техническа експертиза. В своето заключение инж. С., специалист противопожарна техника и безопасност посочил, че най-вероятната причина за възникването на пожара е самозапалване, получено в резултат от повишената влажност на съхранявания в силоза продукт (соево зърно) и при недостатъчна вентилация, която да отвежда отделящата се топлина. Пожарът, възникнал на територията на обект в силоз, съхраняващ соя, е открит на 26.06.2017 г. около 13,30 часа. Експертът прави извод, че само с процес самозапалване може да се обясни развитието на пожара и появилото се видимо задимяване в силоза като най-вероятната причина е самозапалване, получено в резултат на повишената влажност на съхранявания в силоза продукт (соево зърно) и при недостатъчна вентилация, която да отвежда отделящата се топлина.

В документите, представени на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, дружеството-жалбоподател посочило погинала соя в база с. Ясен в размер на 1 401 560 кг. на стойност 847 523.33 лв. без ДДС и разходи по услуги за товарене в база Ясен, транспорт до депо Плевен и такса за депониране в депо гр. Плевен, като общата стойност на понесената загуба е в размер 882 006,08 лв. без ДДС.

Проверка била извършена и от служител на „О Кю Кю Ес Ей България“ ЕООД, при която било констатирано, че по време на пожара в силоз № 8 се е съхранявала 3 605 893,76 кг. соя. Самозапалването е в зоната на повърхностния слой. Служителите на базата със собствени сили овладяват пожара и успяват да спасят 61,13% от зърното в него. Запалването на зърното е възникнало от горе на долу - областта, която по принцип е най-топла след вентилиране. Като причина за пожара се посочва заключението на пожаро-техническата експертиза, изготвена от инж. С.. Посочено е, че температурата в силоза се контролира от 8 сонди с по 7 датчика, разположени на различни места във вертикална посока. Температурата се отчитала ежедневно в 08 часа. Съгласно представените разпечатки от дневника за отчитане на температурата в силоз № 8 за последните седем дни преди събитието, температурите в силоза са били в границите на 11 и 31,5 градуса по Целзий, на 26.06.2017г. са били между 20 и 31 градуса по Целзий. По данни на „Марица Олио“ АД последното вентилиране на зърното в силоз № 8 е извършено на 18.06.2017г. за времето от 20 часа до 08 часа на 19.06.2017г. Видно от вписаното в дневника, в силоз № 8 постоянно е поддържана температура значително по-висока от изискуемата – 10-15 градуса по Целзий по мнение на експерта, на когото е възложено изготвянето на пожаро-техническата експертиза, за съхранение на този вид земеделска култура. Непосредствено след извършеното вентилиране на 18.06.2017г. температурата в силоза е достигала 32 градуса по Целзий при сонда 2, 31 градуса при сонди 4,5 и 6 и 31,5 градуса по Целзий при сонда 8.

В доклада си „О Кю Кю Ес Ей България“ ЕООД посочили, че ветилирането на зърното не е машинен процес в базата. Машинен оператор „Силози“, преминал обучение съгласно Работна инструкция „ Технологична инструкция за съхранение на маслодайни семена / слънчоглед, рапица и соя / чрез активно аериране с външен въздух“ взема решение кога да се вентилира, на база параметри на външния въздух / температура и относителна влажност /, както и температура на съхранение на маслодайни семена. Вентилаторите се пускали и спирали ръчно. Последното направено до 08 часа на 19.06.2017г. вентилиране било при относителна влажност и температура на атмосферния въздух близка до 100%. Средната температура преди започване на вентилирането е била 26 градуса по Целзий, а в периода на вентилиране средната температура на атмосферния въздух е била около 15 градуса по Целзий, т.е. температурната разлика въздух - соя е 11 градуса по Целзий.

ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ отказали да изплатят застрахователната претенция от страна на „Марица Олио” АД, с аргумента, че причината за пожара е възникване на процес по „самозапалване“, получено в резултат на повишената влажност на съхранявания в силоз № 8 продукт (соево зърно) и при недостатъчна вентилация, която да отвежда отделящата се топлина и съгласно Общите условия по застраховка „Имущество“ по условията на Клауза „Пожар и др. опасности“ в глава 111 „Специални изключения“, самозапалването не е застрахователно събитие.

В хода на ревизията въз основа на извършеният анализ на представените документи данъчните органи приели, че на основание чл. 28 от ЗКПО, за целите на определяне на данъчния финансов резултат за 2017 г., счетоводният финансов резултат на ревизираното дружество следва да се коригира в увеличение със сумата от 849 251.50 лв. - отчетен разход за брак на 1 391 460 кг. соя, при отписването на която е отчетен счетоводен разход в размер на 849 251.50 лв. без ДДС; На основание чл. 43, ал. 2 от ЗКПО, за целите на определяне на данъчния финансов резултат за 2017 г., счетоводният финансов резултат на ревизираното дружество следва да се коригира в намаление със сумата от 148 429.45 лв. - формираната през 2016 г. на основание чл. 43, ал. 1 от ЗКПО данъчна временна разлика в размер на 148 429.45 лв., следва през финансовата 2017 г. да се приложи разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗКПО за признаване намаление на формирания финансов резултат за периода с целия й размер, а именно 148 429.45 лв. След извършените при ревизията допълнителни преобразувания на счетоводния финансов резултат е установена данъчна печалба в размер на 700 822.05 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 70 082.20 лв., ведно с лихва в размер на 37 935.83 лева.

За целите на отчитане на стопанска операция за изгорялата при пожара соя, в счетоводството на ревизираното дружество е съставен протокол от 01.08.2017 г. за отписване на 1 391 460 кг. изгоряла соя на стойност 849 251.50 лв. без ДДС и отразяване на стопанската операция на база на съставения документ като счетоводен разход по сметка 6097 „Извънредни разходи“. Ревизиращият екип е приел, че в конкретния случай отчетеният от ревизираното дружество счетоводен разход представлява брак на краткотрайни активи, за които не може да се твърди, че са произтекли от непреодолима сила по смисъла на чл. 306, ал.2 от Търговския закон ТЗ/, тъй като предвид заключението на пожаро-техническата експертиза причината за пожара е самозапалване, произтекло от неправилно съхранение на материалния запас, не е случайно по своя характер, същото е можело да бъде предотвратено чрез полагане на грижата на добър стопанин.

За данъчен период 01.06.2017 г. до 30.06.2017 г. е подадена справка - декларация за ДДС с вх. № 29001024524/14.07.2017 г. в срока по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС с резултат за периода: ДДС за внасяне (кл. 50) в размер на 548 231.47 лв. В хода на ревизията е установено, че следва да се извърши корекция на ползваното от дружеството право на данъчен кредит при придобиване на соята по чл. 79, ал. 1 от ЗДДС - унищожаване на стоки през м. 06.2017 г., когато е настъпило събитието в резултат на пожара, а именно корекция при унищожаване, липси и брак на стока или при доставката на стока или услуга със сумата от 162 398 лв., ведно с лихва в размер на 99 726,73 лева. Данъчните органи са се обосновали със заключението на пожаро-техническата експертиза, от което е видно, че пожарът е възникнал вследствие на повишена влажност в силоза и недостатъчна вентилация, които са в резултат от неправилно съхранение на соята от страна на „Марица Олио“ АД. Според ревизиращия екип по отношение на възникналия пожар не е налице съществен елемент на непреодолимата сила, а именно събитието и неговите последици не биха настъпили при полагане на всички възможни усилия за ненастъпването им от дружеството, като същото е могло да бъде предотвратено и са достигнали до извода, че разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 2 от ЗДДС е неприложима. Посочено е, че събитието би могло да бъде предотвратено, ако бяха спазени изискванията за правилно съхранение и вентилация, а в конкретния случай дружеството не е положило грижата на добър стопанин, като е допуснало унищожаване на стоките поради небрежност и в нарушение на правилата за пожарна безопасност, като са се базирали на изготвената пожаро-техническа експертиза и посоченото в доклада на „О Кю Кю Ес Ей България“ ЕООД.

Данъчните органи са приели, че съгласно предоставените от „Марица Олио“ АД данни, изгорялата на 26.06.2017 г. соя е закупена в периода 21 април-30 ноември 2016г. Съгласно чл. 79, ал. 4 от ЗДДС в случай на липса и брак начисляването на данъка по ал. 1 - 3 се извършва в данъчния период, през който е възникнало съответното обстоятелство, съответно към м.06.2017 г. не са изминали 5 години, считано от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит, и са приели, че нормата на чл. 80, ал.1, т. 4, б.“б“ от ЗДДС е неприложима.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена в срок, от процесуално легитимирано лице, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Ревизионното производство е извършено от компетентни за целта органи и при спазване на процесуалните правила за извършването на ревизията. Ревизионният акт и РАПРА са издадени от компетентни органи по смисъла на чл. 118, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП и чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в кръга на определените им правомощия (в този смисъл е Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 год. на Върховния административен съд). Ревизионният акт и РАПРА са издадени в предвидената форма съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК и съдържат реквизитите по чл. 120, ал. 1 от ДОПК, както и указанието, че се приемат констатациите от ревизионния доклад, който на практика представлява неразделна част от издадения ревизионен акт. Оспореният РА и РАПРА съдържа разпоредителна част в табличен вид, в която е определен размерът на обжалваните задължения, като изрично препраща и към РД. Ревизионният акт и РАПРА е подписан с електронни подписи от органите по приходите – негови издатели. Оспореният ревизионен акт и РАПРА са издадени в предвидената в чл. 120, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК форма. В тях се съдържат всички задължителни реквизити, установени в разпоредбата на чл. 120, ал. 1, т. 1-8 от ДОПК, а именно посочено е името и длъжността на органа, който е издал акта, неговият номер и датата на издаването му, данните на ревизираното лице, обхвата на ревизията, посочени са подробно какви процесуални действия са били извършени в хода на ревизионното производство, посочени са подробно мотивите за издаване на акта. В ревизионният акт се съдържа и разпоредителна част, в която са определени задължения на ревизираното лице, като е посочено и пред кой орган и в какъв срок ревизионният акт може да се обжалва, съдържа се и подпис на издателя му. В съответствие с изискването на чл. 120, ал. 2 от ДОПК към ревизионния акт е прикрепен ревизионен доклад, който е неразделна част от него.

Настоящия съдебен състав намира, че оспорените ИАА са издадени при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон.

Видно от РА и РАПРА данъчните органи са обосновали изводите си, че следва да се увеличи формирания от търговското дружество счетоводен финансов резултат за 2017 г. по ЗКПО и се извърши корекция през данъчен период м. 06.2017 г. по чл.79 от ЗДДС въз основа заключението на пожаро-техническата експертиза и доклада от „О Кю Кю Ес Ей България“ ЕООД, от което е видно, че пожарът е възникнал вследствие на повишена влажност в силоза и недостатъчна вентилация, които са в резултат от неправилно съхранение на соята от страна на „Марица Олио“ АД, следователно не представляват непреодолима сила, като събитието и неговите последици не биха настъпили при полагане грижата на добър стопанин, ако са били спазени изискванията за правилно съхранение и вентилация, а в конкретния случай дружеството е допуснало унищожаване на стоките поради небрежност и в нарушение на правилата за пожарна безопасност.

Правилата, уреждащи ревизионната процедура са императивни, като съгласно разпоредбата на чл. 60, ал.1 от ДОПК експертиза се възлага по инициатива на органа по приходите или по искане на субекта, когато за изясняване на някои възникнали в производството въпроси са нужни специални знания, каквито органът по приходите няма. В случая не е възложена експертиза, съответно не е прието заключението й, по надлежния ред, с което е нарушена процедурата и правото на защита на ревизираното лице. Представената по делото пожаро-техническа експертиза не може да бъде ценена като надлежно събрано доказателствено средство. Същата следва да се приеме единствено като писмено доказателство, без ползване на специални знания, каквито в конкретния случай безспорно са необходими, предвид спецификата на възникналото събитие от експерт, назначен по съответния процесуален ред, който под угрозата от носене на наказателна отговорност по чл. 291 от НК да даде своето компетентно и професионално становище. Съдът не кредитира това писмено доказателство, тъй като то е изготвено в производство, развило се пред застрахователно дружество, в което методите за оценка и предмета на установяване и доказване е коренно различен от този на ревизионното производство. Съгласно императивно установените процесуални правила, уреждащи назначаването и приемането на експертизи в ревизионното производство, експертизата следва да се назначи за целите именно на това ревизионно производство, с което се гарантира непосредствеността при обсъждането и преценката й, както и възможността на ревизираното лице да се защитава с процесуалните средства на възражение, отвод, искания за нова или допълнителна експертиза и др. Независимо от горепосоченото, данъчната администрация е подходила избирателно, като се е позовала само на обслужващата я формулировка, посочена в заключението, като е игнорирала и въобще не е обсъдила посоченото в същото, че в обекта е създадена организация по спазване правилата и нормите за пожарна безопасност, съгласно изискванията на Наредба № Iз-8121з/01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. В същото писмено доказателства е посочено, че процесът на повишаване на температурата в някои органични съединения / пектинови, белтъчини и др. вещества / предизвиква разпадането им при температура от 70 градуса по Целзий. Същевременно, видно от доклада на „О Кю Кю Ес Ей България“ ЕООД средната температура преди започване на вентилирането е била 26 градуса по Целзий, а в периода на вентилиране средната температура на атмосферния въздух е била около 15 градуса по Целзий, т.е. температурната разлика въздух - соя е 11 градуса по Целзий. Липсва обосновка и съпоставяне на тези температурни амплитуди. Изрично следва да се подчертае, че инж. С. не дава категоричен отговор на основния за делото въпрос – причината за възникване на пожара, а борави с вероятност. Доклада, изготвен от „О Кю Кю Ес Ей България“ ЕООД също не може да се цени като годно в ревизионното производство доказателствено средство, тъй като е съставен за целите на установяване наличието на застрахователно събитие и е възложен от лице, което не е страна в настоящото административно производство. При този избирателен подход на данъчната администрация съдът достига до извод за едностранчивост на проведеното ревизионно производство, в разрез и дерогиране на принципите, заложени в императивните разпоредби на чл.3 от ДОПК. Поради това ревизионният акт и РАПРА не се ползват с придадените им отнапред материална доказателствена сила по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, доколкото констатациите на органите по приходите не се подкрепят от събраните доказателства.

Според чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.

В чл. 80 от ЗДДС са предвидени случаи, при които не се извършват корекции на ползван данъчен кредит. Корекции не се извършват, ако са изминали 5 години, считано от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит /чл. 80, ал. 1, т. 4, б. "а" от ЗДДС/. Съгласно чл. 80, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДДС корекции по чл. 79 от ЗДДС не се извършват в случаите на унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила, както и в случаите на унищожаване, липса или брак, причинени от аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина.

Липсва легална дефиниция на понятието "брак" на стоки, респективно на материални запаси, но общо употребимото значение на думата в икономически смисъл означава негодна за употреба стока. Бракуването на активи е процес, при който се изваждат от употреба и се отписват от баланса на предприятието активи, които се обявяват за негодни, тъй като не могат да се използват по предназначението, за което са създадени и да носят икономическа изгода. Видно от данните по делото, вкл. вписаното в оспорените ИАА изгорялата соя е бракувана и отписана с протокол от 01.08.2017г.

С оглед на горното бракуваните стоки попадат в изключенията по чл. 80, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, при които не се прави корекция на упражненото при придобиването на стоката право на приспадане на данъчен кредит. Следователно допълнително установените с РА и РАПРА задължения за ДДС на това основание са в противоречие със законовите разпоредби.

В горния смисъл е т. 3 от диспозитива на Решение на СЕС по дело № C-127/22 г., според което член 185 от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби на националното право, които предвиждат корекция на приспаднат ДДС по получени доставки във връзка с придобиването на стока, когато тя е била бракувана, тъй като данъчнозадълженото лице е счело, че вече е неизползваема в обичайната му икономическа дейност, и впоследствие или е била предмет на облагаема с ДДС продажба, или е била унищожена или изхвърлена по начин, който конкретно води до необратимото / изчезване, стига унищожаването да е надлежно доказано или потвърдено и вече обективно да няма никаква полза от стоката за икономическата дейност на данъчнозадълженото лице.

Според чл. 306, ал.2 от ТЗ, непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. Понятието е свързано с настъпването на природни събития от извънреден характер - земетресения, наводнения, силен снеговалеж, буря, както и събития и явления от обществения живот-епидемии, стачки, военни действия, правителствени забрани и т. н. Определящ белег за понятието "непреодолима сила" е това, че събитието настъпва внезапно и е вън и независимо от волята на дадения субект да го предвиди. Това е и причината всеки конкретен случай да бъде преценяван с оглед установените факти във връзка с извънредното събитие. Несъмнено не всеки пожар, представлява непреодолима сила, когато съответното събитие може да бъде предвидено, макар и трудно. В конкретната хипотеза съдът изложи аргументите си по-горе поради какви причини приема, че причината за възникване на самозапалването не е установена по безспорен и категоричен начин. Не са установени с надлежни доказателствени методи причините за възникване на самозапалването, пряката причинно-следствена връзка между пожара и без/действията на дружеството-жалбоподател, което да обуслови извода за наличието или не на предпоставките по чл. 306, ал.2 от ТЗ или тези по т.2, ал.2 от чл. 80 на ЗДДС, като най-малкото следва да се посочи с кои норми на изискванията за пожарна безопасност не се е съобразило, каквото посочване на РА и РАПРА не е направено, за да може ревизираното лице да осъществи правото си на защита в пълен обем.

Отделно от това към настоящия момент е изтекъл и срокът по чл. 80, ал. 1, т. 4, б „а“ от ЗДДС за извършването на корекция, тъй като са изминали 5 години от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит. В тази насока органите по приходите са установили, че през 2016 г. (в периода 21 април - 30 ноември) „Марица Олио“ АД е закупило изгорялата по-късно соя. В този период дружеството-жалбоподател е упражнило и правото си на данъчен кредит. Следователно срокът по чл. 80 от ЗДДС е изтекъл в края на 2021 г. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 4. б. „а“ от ЗДДС корекция по чл. 79, ад. 1 от ЗДДС не се извършва във връзка с данъчен кредит, ползван за движими вещи, когато са изминали 5 години от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит, съответно на разпоредбата на чл. 187 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС. След като „Марица олио“ Ад, видно от данните по делото е упражнило правото на данъчен кредит за ДДС за изгорялата соя през 2016г., 5-годишният срок за корекция по смисъла на чл. 80, ал. 1, т. 4, б. ,.а“ от ЗДДС е изтекъл в края на 2021 г. Не може да се сподели виждането на приходната администрация, че този срок е пожелателен, тъй като горепосочената разпоредба е императивна, не е предвидено приложението й в алтернативност с други обстоятелства, освен това именно 5 годишен срок е предвиден и в Директива 2006/112/ЕО, поради което липсата на преклузия относно срока чл. 80, ал. 1, т. 4, б. ,.а“ от ЗДДС не може да бъде споделен.

Съгласно уредбата на разходите за липси и брак, които се признават за данъчни цели, намерила място в чл. 28 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси на дълготрайни и краткотрайни активи, с изключение на произтичащите от непреодолима сила, както и счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси (ал. 1 и ал. 2 от с. з.), с изключение на разходите за брак, които се дължат на: непреодолима сила; технологичен брак или промяна на физико-химичните свойства, установени с нормативен акт или с производствени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери; изтичане срока на годност, липси на стоки, произтичащи от търговска дейност в обекти, в които клиентите имат пряк физически достъп до предлаганите стоки, в размер до 0, 25 на сто от размера на нетните приходи от продажби на съответния търговски обект (ал. 3).

Необходимо е документът, удостоверяващ брак на стоково-материални запаси, да съдържа реквизитите на първичния счетоводен документ, който засяга само дейността на предприятието, регламентирани в чл. 6, ал. 3 от Закона за счетоводството (ЗСч), както и всяка допълнителна информация, потвърждаваща основанието за брак. Такъв е протоколът за брак, както и актът за бракуване на материални ценности, който е първичен счетоводен документ със съдържание, посочено в чл. 6, ал. 3 от Закона за счетоводството (ЗСч).

От жалбоподателя за бракуването е съставен протокол за брак / прието и в обжалваните ИАА/, които съдържат достатъчно информация в подкрепа на основанието за това, поради което съдът приема, че са доказани релевантните за спора обстоятелства. Предвид изложеното от органите по приходите незаконосъобразно е отказано признаването за данъчни цели на счетоводните разходи от брак на материални наличности и неправилно е извършено преобразуване на финансовия резултат.

Ревизиращите се позовават и на неположена „грижа на добрия търговец“. В търговското право общото изискване страната по една търговска сделка да действа с грижата на добрия търговец е регламентирано в чл. 302 ТЗ. Тъй като се касае за своеобразен стандарт, еталон при развиване на определен тип стопанска дейност, изразяваща се в полагане на определен тип поведение, свързано с опазване интересите на група лица - инвеститори, акционери, осигурени или застраховани лица и управление на инвестираните от тях материални активи, не може да бъде изведено единно понятие за грижа на добрия търговец. Грижата на добрия търговец, както и грижата на добрия стопанин като минимален стандарт на дължимо поведение варира в зависимост от спецификите на стопанската сфера, предмет на правно регулиране. Именно с оглед на тези специфики, грижата на добрия търговец не е абстрактно понятие, а се изпълва с конкретно съдържание на плоскостта на определен вид обществени отношения. В търговското право „грижата на добрия търговец“ се преценява съобразно фактическите отношения между равнопоставени правни субекти. При ревизионното производство отношенията са субординационни, поради което зад всеки фактически състав трябва да стои конкретна, а не абстрактна правна норма, съдържаща принцип, но не и изрично правило за поведение. Няма как в това производство да се откаже реализирането на законоустановено право за неспазване на принцип за поведение. Обратното е в противоречие с чл. 2 от ДОПК.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира оспореното Решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

С оглед изхода на делото и предвид направеното искане от жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, вкл. и доказателства за плащането им, ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати сторените по делото разноски в размер на 19 647 лева, от които 50 лева – държавна такса и 19 597 лева – адвокатски хонорар, който не се явява прекомерен, тъй като е в минималната граница на предвиденото в чл. 7, ал.2, т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран, Административен съд –Пазарджик, ХIII-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на „Марица Олио“ АД – гр. Пазарджик, представлявано от Г. М. и В. М., Решение № 1800 от 21.12.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП - София, в частта му, в която са потвърдени РА № 2900292207904-091-001/06.07.2023 г. и РАПРА № П-29002923130343-003-001/10.07.2023г., издадени от М. С. – орган, възложил ревизията и М. Д. – ръководител на ревизията, в оспорената част по определени резултати по реда на ЗДДС, за данъчен период м. 06.2017 г. и по ЗКПО-КД за данъчен период 2017 г.

ОСЪЖДА ЦУ на НАП - София, да заплати на „Марица Олио“ АД – гр. Пазарджик, представлявано от Г. М. и В. М., съдебно – деловодни разноски в размер на 19 647 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд на Република България.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.